Петър Пунчев: В българския ефир нещата са по-аматьорски, отколкото бяха през 90-те

| от |

546884_10201256830839286_1546767261_n

Петър Пунчев е български радиожурналист. Работи в Българското национално радио от 1980 до 1988г. Дългогодишен председател и член на борда на Асоциацията на българските частни радио- и телевизионни оператори (ABBRO). През 1992 г. той и Константин Тилев, Кирил Калев и Бойчо Автов основават първото българско частно радио, Радио FM+. През 2007 година Пунчев приема предложение на ирландската медийна компания Communicorp Group да оглави бизнеса ѝ в Украйна. От края на 2008 е управляващ директор на Радио 3, Сърбия.

Имах късметa да живея най-активната част от живота си в необикновено време… И понеже, преди да стане реалност, независимото частно радио беше за мен една мечта, аз го изживявах като мечта – опитвах се да бъда с него постоянно, каквото и да ми струваше това.

В дадения случай можете да го разбирате буквално: през 1988-89 година се подвизавах с едно диктофонче и записвах програмите на частните радиостанции в която и страна да се окажех – Япония, Швейцария…. Трупах касетки с програми на неразбираеми езици, наслаждавах се на динамиката на воденето, на отлично подбраната музика… Не ми беше ясно как става това, но живеех с мечтата, а и с убеждението, че един ден ще направя същото!

През 1990 година, месеци след сватбата си, събрах всичките си скътани пари и отидох при един умен и сърдечен човек, Клара. Моята италианска приятелка не е вече между живите, не мога да й го кажа лично, но тя направи всичко, за да мога да видя максималното в модерните, нашумели италиански търговски радиостанции. Започнах активно да търся контакти с държавата ни веднага след като се прибрах от Рим. Започнах да търся поддръжници, съратници. Скоро кръгът от колеги се разшири до 10-на имена от БНР, повечето – мои приятели и колеги от Хоризонт. Те си имаха и други задачи, но аз се отдадох изцяло на борбата за спешна промяна на законите и дори Конституцията на странатa. Закони, които повеляваха Радиото (както и горите, планините и водоемите) да остане държавна собственост.

За две години успяхме да направим много, въпреки политическата нестабилност и сменящите се правителства… Най-смел беше Стефан Софиянски, който почти на своя глава, при незавършени промени в законите, намери вратичка и повика шестима от нас, за да си разпределим първите шест честоти. Ние бяхме най-подготвените – всъщност, единствените подготвени към края на лятото на 1992. Нямахме пукната стотинка, но за две години бяхме успели да обзаведем две помещения в „Геопланпроект“ на бул. „Цар Борис Трети“ и да вържем на тавана предавател и антена, дадени ни от един испанец – Мариано Сопеня, срещу обещанието, че ще му платим по-късно 8-те хиляди долара.  Предложих му… 20-процентов дял от фирмата, толкова много пари ми се виждаха тези 8 000 тогава. Той отказа. Преди година го открих чрез Фейсбук, писахме си. Каза ми, че знае за безумния ни успех и дълбоко съжалява, че е предпочел парите, които ние му изплащахме 2-3 години, пред партньорството… Има за какво, мисля си.

Когато

стартирахме –  на 15 октомври 1992 година, преди 21 лета – англичаните празнуваха 20 годишнината на частните си радиостанции, Франция – едва 11-тата … Гърция още пазеше свеж спомена за това, как в Солун младите основатели на една от първите частни радиостанции се бият, рамо до рамо със слушателите си, срещу полицията, която се опитва да им затвори свободното радио. Имахме пример за следване…

20 години не са кратък срок. Това е всъщност разликата между несвястното гугукане на бебето и зрелостта на пълнолетния човек! Това, че започвахме 20 години след тях, ни помагаше да избегнем някои грешки на западните радио-пионери, да се учим от тях на „правене на радио“, защото в програмно и в търговско отношение добрата стара Англия беше направила чудеса. Затова, без да съм религиозен, благодаря на Бог, че ни прати Никълъс Трезилиан, британец и наш вечен приятел… Той представляваше най-перспективната в онова време британска радиогрупировка – GWR, която година след старта ни стана наш миноритарен партньор с 48 на сто от дяловете в крехката ни фирма. Получиха ги срещу само 105 хиляди долара, от които ние четиримата, които в крайна сметка основахме първото частно радио – Радио FM+, не взехме нищо. Нито стотинка. Всичко отиде за истинска студийна техника, защото дотогава излъчвахме с концертния пулт на група „Щурците“, даден ни на изплащане от покойния днес наш приятел Пеци Гюзелев, както и с техника, купена от ЦУМ в късния соц.

Спомням си, че когато Никълъс дойде да се запознае с нас, ни каза: „Вие сте единствената инициатива в тази страна, в която няма пари с неизвестен произход. Искаме да работим именно с вас.“ Очевидно бяха проучили добре пазара, дори Галъп им бяха направили специално изследване на нагласите… После Никълъс ни спретна и нещо като одит. Казвам „нещо като“, защото имахме само маси и столове, дори микрофонът не беше наш, а даден ни от една симпатична секретарка в БНТ…:))) Имахме и десетина договора. Пазя този документ: от него ясно се вижда цялата картинка, според която след 6 месеца дейност, през март 1993 година, имаме 16 700 долара „печалба“. Факт е, че никога не сме били на загуба. Просто бяхме първите и интересът към нас беше голям, въпреки сиромашията и неразбирането на това какво всъщност е радиорекламата?

Днес

нещата изглеждат коренно различно. Картината е по-скоро тъжна. И така е не само у нас. Навсякъде радиото е в дълбока криза, в апатия, а някъде – и в агония. Не искам да засегна никого, но в българския ефир нещата са далеч по-аматьорски, отколкото бяха в средата на 1990-те години, да речем. Форматите са банални, досадни, радиостанциите са едни лошо или средно добре програмирани мюзик-боксове.  Няма нови идеи, няма чар, няма тръпка… Не искам да правя колосални заключения, но ако се наложи,  бих казал, че трудно някога радиото ще си върне блясъка от онези години… впечатляващи успехи, светли времена на големи световни радиоконференции, които събираха Братството от петте континента за обмяна на идеи и емоции! Всичко това е мъртво, живо е само в спомените ни… Като в онази незабравима сцена в края на филма „Титаник“, където хилядите му жертви се събраха в салоните около часовника… Бяха в ослепителните си вечерни тоалети, така млади, красиви жизнени… Но ние, зрителите, знаехме добре каква е суровата истина на дъното на океана…

Аз съм в радиото вече 33 години.

Започнах като чирак в програма „Хоризонт“ през ранната зима на 1980-та. Вие сте първите, с които ще го споделя: вътре в себе си съм взел решението да сложа край на своята радиокариера… Харесвам числото 33 и смятам, че това е едно достойно време, изживяно с и в радиото. Време е за нещо ново. Дали ще стане така? Времето ще покаже.

 
 

Първият трейлър на „Toy Story 4″

| от chronicle.bg |

Последният „Toy Story“ ни остави трогнати, но краят не е дошъл. Уди, Бъз и приятели се завръщат другото лято. Въпреки, че видеото не е точно трейлър, то все пак е първият ни поглед към приятелите ни преди юни 2019 година.

Имайте предвид, че това може и да не са кадри от филма. Тийзърът обаче ни напомня много добре защо обичаме тези герои. Той хваща близките отношения между играчките и кръжащото над филма чувство на семейност. Същевременно хваща и нефункциониращия аспект от отношенията им, което също ни кара да ги чувстваме като семейство.

А има и говорещо прасенце!

Какво ли иска тази вилица? Само развали стоя.

По информация от Disney този нов персонаж се казва Форки. Той е проект на Бони, малкото момиченце, което получи всички играчки в края на „Toy Story 3″. Изглежда, че самоделната играчка минава през нещо като криза, защото не се чувства като играчка. Затова и не иска да участва в каквото и да правят другите играчки, но все се оказва заплетен. Форки се озвучава от Тони Хейл.

В „Toy Story 4″ играчките са на мисия в търсене на Бо Пийп, персонаж, който отсъстваше в „Toy Story 3″.

Освен тийзър имаме и нов постер.

4f6ea5437eeeebd7578c58cd3dbc4fe854129a0a

 
 

Трейлърът на „Cam“, новият хорър от Netflix

| от chronicle.bg |

Ако хорър жанрът отразява най-дълбоките страхове на обществото, „Cam“ задълбава в един от ужасите на 21 век – да не можеш да влезеш в акаунта си.

Продуцент е Джейсън Блум и Blumhouse Entertainment, а в главната роля ще видим Маделин Брюър („The Handmaid’s Tale“). Тя играе е момиче, което снима видеа гола в интернет през уеб камера. В един момент обаче акаунтът й е хакнат от нейна злокобна двойничка. Видеата й са предназначени предимно за воайори като границите остават на заден план само и само ранкът й да се покачва. Тя дори стига до там, че прерязва гърлото си за удоволствие на публиката и феновете. След тази случка открива, че акаунтът й е със сменена парола, а на нейно място има друго момиче, което изглежда точно като нея.

„Cam“ получава страхотни ревюта след представянето си по фестивалите тази година. Някои го определят като „хорър от ръцете на Линч“.

Като Алис и Лола, Брюър сваля червените си одежди, които носи в хитовият сериал на Hulu, но чарът, който направи Джанин един от най-готините персонажи в „The Handmaid’s Tale“, е все още там. С „Cam“ тя показва, че може да играе главна роля.

Пач Дара от мимолетния „Everything Sucks!“ сещо играе в сериала, както и Мелора Уолтърс от „Big Love“. Режисьор е Даниел Голдхабер, а сценарист Иса Мазей.

Премиерата е на 16 ноември. Ето и трейлъра:

 
 

Гледахте ли третия сезон на The Man in the High Castle?

| от Радослав Тодоров |

Сериалът „The Man in the High Castle“ се превърна в най-нашумялата продукция на Амазон напоследък. Преди няколко седмици излезе третият сезон на сериала и вече очакваме следващия, който ще бъде при нас догодина.

Ето за какво става въпрос.

Той е трилър-дистопия по едноименния роман на Филип Дик, чието действие се развива в алтернативна реалност. И по-точно в алтернативната история всъщност, защото годината там е 1962.

Немците обаче първи са открили атомната бомба и силите на Оста са успяли да спечелят Втората световна война. Света е поделен между Третия райх и Японската империя. Съответно САЩ е окупиран и разделен на две части – Greater Nazi Reich в по-голямата източна област и Japanese Pacific States в западната, между които е обособена ивица от неутрална зона обхващаща Скалистите планини.

The-Man-in-the-High-Castle-2

Американците живеят под два деспотични и репресивни режима. Отряди на Гестапо и Кемпейтай върлуват навсякъде и екзекутират всички заподозрени в участие в зародилата се съпротива.

В завръзката главните персонажи откриват серия от тайнствени пропагандни филми, в чиито записи с учудване виждат заснети самите себе си, но съдбите им, както и съдбата на целия свят, там се развиват по коренно различен начин.

Оказва се впоследствие, че това са реални кадри обаче от друг паралелен свят, който всъщност е нашият. Този, в който ние зрителите, живеем и в който съюзниците са победили райха.

Също така наяве започват да излизат ред изумителни открития, някои от героите умират в единия свят, но в другия са живи. Същевременно успяват да установят и че съществуват начини за прескачане от едната реалност в другата.

В такъв един вълнуващ и непредвидим водовъртеж от апокалиптични събития ни заварва края на втория и целия трети сезон. Това което ни очаква в новия сезон е нова върволица от невероятни обстоятелства свързана с това, че нацистите разбират за съществуването на другата (нашата) реалност и се устремяват към установяване на власт и над нея.

 
 

„Ве4ната Сали“ ще ни покаже как да се забавляваме и как да прекалим

| от chronicle.bg |

Миналата седмица ви показахме 5 сериала, които ще владеят телевизионния ефир този месец. Сред тях беше и сериалът „Ве4ната Сали“, който от днес вече може да бъде гледан и у нас, в ефира на HBO и онлайн на HBO GO. 

Носеща типичния хаплив заряд на британския хумор, историята за нестандартна любовна афера между две жени, която бързо излиза извън контрол, е едно безстрашно изследване на любовта, секса и вманиачаването в половинкатa ни. Взривоопасна комбинация, излизаща изпод „ужасяващия“ ум на Джулия Дейвис, която освен че облича с лекота образа на щурата Ема е продуцент, сценарист и режисьор на 7-те епизода от по 30 минути.  Джулия Дейвис, макар не много позната у нас, е едно от най-известните комедийни британски лица. Тя влиза в полезрението на HBO с „Къмпинг“ и е съсценарист с Лена Дънам и Джени Конър на американската му версия с Дженифър Гарднър, която в момента тече по HBO у нас.

Комедийният сериал проследява живота на Сали (Катрин Шепърд от „Падингтън“), маркетинг специалист в очакване на повишение. В продължение на 10 години тя живее удобен и спокоен живот в предградията с меко казано невзрачния си приятел Дейвид (Алекс Маккуин от „Бръсначите“).

Вечерта, в която той й предлага брак, Сали изпада в размисли за живота, които я подтикват към непривична спонтанност. Тя започва дива връзка със съблазнителната Ема (Джулия Дейвис от „Наистина любов“, Nighty Night).

Ема е всичко, което Дейвид не е – харизматична и спонтанна личност. Преди Сали да се усети, Ема вече се е пренесла при нея, пренаредила е мебелите, както и живота й. Но дали наистина това е нещото, което Сали иска, или е направила грешка?

Джулия Дейвис и HBO забъркват романтична комедия за манипулациите и паразитните взаимоотношения, в които хората попадат, дори когато виждат как положението се влошава още повече от действията им. Това е концепция, която всеки, запознат с работата на Дейвис, ще схване почти веднага – влечението й да взима най-лошите аспекти от всеки човек и да ги завърта до комична крайност.