Петър Пунчев: В българския ефир нещата са по-аматьорски, отколкото бяха през 90-те

| от |

546884_10201256830839286_1546767261_n

Петър Пунчев е български радиожурналист. Работи в Българското национално радио от 1980 до 1988г. Дългогодишен председател и член на борда на Асоциацията на българските частни радио- и телевизионни оператори (ABBRO). През 1992 г. той и Константин Тилев, Кирил Калев и Бойчо Автов основават първото българско частно радио, Радио FM+. През 2007 година Пунчев приема предложение на ирландската медийна компания Communicorp Group да оглави бизнеса ѝ в Украйна. От края на 2008 е управляващ директор на Радио 3, Сърбия.

Имах късметa да живея най-активната част от живота си в необикновено време… И понеже, преди да стане реалност, независимото частно радио беше за мен една мечта, аз го изживявах като мечта – опитвах се да бъда с него постоянно, каквото и да ми струваше това.

В дадения случай можете да го разбирате буквално: през 1988-89 година се подвизавах с едно диктофонче и записвах програмите на частните радиостанции в която и страна да се окажех – Япония, Швейцария…. Трупах касетки с програми на неразбираеми езици, наслаждавах се на динамиката на воденето, на отлично подбраната музика… Не ми беше ясно как става това, но живеех с мечтата, а и с убеждението, че един ден ще направя същото!

През 1990 година, месеци след сватбата си, събрах всичките си скътани пари и отидох при един умен и сърдечен човек, Клара. Моята италианска приятелка не е вече между живите, не мога да й го кажа лично, но тя направи всичко, за да мога да видя максималното в модерните, нашумели италиански търговски радиостанции. Започнах активно да търся контакти с държавата ни веднага след като се прибрах от Рим. Започнах да търся поддръжници, съратници. Скоро кръгът от колеги се разшири до 10-на имена от БНР, повечето – мои приятели и колеги от Хоризонт. Те си имаха и други задачи, но аз се отдадох изцяло на борбата за спешна промяна на законите и дори Конституцията на странатa. Закони, които повеляваха Радиото (както и горите, планините и водоемите) да остане държавна собственост.

За две години успяхме да направим много, въпреки политическата нестабилност и сменящите се правителства… Най-смел беше Стефан Софиянски, който почти на своя глава, при незавършени промени в законите, намери вратичка и повика шестима от нас, за да си разпределим първите шест честоти. Ние бяхме най-подготвените – всъщност, единствените подготвени към края на лятото на 1992. Нямахме пукната стотинка, но за две години бяхме успели да обзаведем две помещения в „Геопланпроект“ на бул. „Цар Борис Трети“ и да вържем на тавана предавател и антена, дадени ни от един испанец – Мариано Сопеня, срещу обещанието, че ще му платим по-късно 8-те хиляди долара.  Предложих му… 20-процентов дял от фирмата, толкова много пари ми се виждаха тези 8 000 тогава. Той отказа. Преди година го открих чрез Фейсбук, писахме си. Каза ми, че знае за безумния ни успех и дълбоко съжалява, че е предпочел парите, които ние му изплащахме 2-3 години, пред партньорството… Има за какво, мисля си.

Когато

стартирахме –  на 15 октомври 1992 година, преди 21 лета – англичаните празнуваха 20 годишнината на частните си радиостанции, Франция – едва 11-тата … Гърция още пазеше свеж спомена за това, как в Солун младите основатели на една от първите частни радиостанции се бият, рамо до рамо със слушателите си, срещу полицията, която се опитва да им затвори свободното радио. Имахме пример за следване…

20 години не са кратък срок. Това е всъщност разликата между несвястното гугукане на бебето и зрелостта на пълнолетния човек! Това, че започвахме 20 години след тях, ни помагаше да избегнем някои грешки на западните радио-пионери, да се учим от тях на „правене на радио“, защото в програмно и в търговско отношение добрата стара Англия беше направила чудеса. Затова, без да съм религиозен, благодаря на Бог, че ни прати Никълъс Трезилиан, британец и наш вечен приятел… Той представляваше най-перспективната в онова време британска радиогрупировка – GWR, която година след старта ни стана наш миноритарен партньор с 48 на сто от дяловете в крехката ни фирма. Получиха ги срещу само 105 хиляди долара, от които ние четиримата, които в крайна сметка основахме първото частно радио – Радио FM+, не взехме нищо. Нито стотинка. Всичко отиде за истинска студийна техника, защото дотогава излъчвахме с концертния пулт на група „Щурците“, даден ни на изплащане от покойния днес наш приятел Пеци Гюзелев, както и с техника, купена от ЦУМ в късния соц.

Спомням си, че когато Никълъс дойде да се запознае с нас, ни каза: „Вие сте единствената инициатива в тази страна, в която няма пари с неизвестен произход. Искаме да работим именно с вас.“ Очевидно бяха проучили добре пазара, дори Галъп им бяха направили специално изследване на нагласите… После Никълъс ни спретна и нещо като одит. Казвам „нещо като“, защото имахме само маси и столове, дори микрофонът не беше наш, а даден ни от една симпатична секретарка в БНТ…:))) Имахме и десетина договора. Пазя този документ: от него ясно се вижда цялата картинка, според която след 6 месеца дейност, през март 1993 година, имаме 16 700 долара „печалба“. Факт е, че никога не сме били на загуба. Просто бяхме първите и интересът към нас беше голям, въпреки сиромашията и неразбирането на това какво всъщност е радиорекламата?

Днес

нещата изглеждат коренно различно. Картината е по-скоро тъжна. И така е не само у нас. Навсякъде радиото е в дълбока криза, в апатия, а някъде – и в агония. Не искам да засегна никого, но в българския ефир нещата са далеч по-аматьорски, отколкото бяха в средата на 1990-те години, да речем. Форматите са банални, досадни, радиостанциите са едни лошо или средно добре програмирани мюзик-боксове.  Няма нови идеи, няма чар, няма тръпка… Не искам да правя колосални заключения, но ако се наложи,  бих казал, че трудно някога радиото ще си върне блясъка от онези години… впечатляващи успехи, светли времена на големи световни радиоконференции, които събираха Братството от петте континента за обмяна на идеи и емоции! Всичко това е мъртво, живо е само в спомените ни… Като в онази незабравима сцена в края на филма „Титаник“, където хилядите му жертви се събраха в салоните около часовника… Бяха в ослепителните си вечерни тоалети, така млади, красиви жизнени… Но ние, зрителите, знаехме добре каква е суровата истина на дъното на океана…

Аз съм в радиото вече 33 години.

Започнах като чирак в програма „Хоризонт“ през ранната зима на 1980-та. Вие сте първите, с които ще го споделя: вътре в себе си съм взел решението да сложа край на своята радиокариера… Харесвам числото 33 и смятам, че това е едно достойно време, изживяно с и в радиото. Време е за нещо ново. Дали ще стане така? Времето ще покаже.

 
 

11 заглавия на CineLibri 2018, които не са изпускане

| от chronicle.bg |

Да живеят кинофестивалите! Във време, в което програмата на киносалоните изобилства от най-популярното в момента (разбирайте екшъни, трилъри, блокбъстъри с над 50 млн. бюджет и някоя друга анимация), тези събития са единствената възможност за зрителите да се докоснат до едни от най-добрите в художествено отношение заглавия в киното.

Един такъв скоро ще се проведе в София. В дните между  10 до 24 октомври за четвърта поредна година ще се случи CineLibri – единственият по рода си кинофестивал, посветен на взаимовръзката между две велики изкуства – киното и литературата.  – Над 300 прожекции и 45 актуални кинопродукции се обединяват тази година под мотото „Любов между редовете“.

Голяма част от филмите, които ви показваме в нашите галерии, включват заглавия на филми, които няма да може да гледаме по големите кина. Затова фестивали като CineLibri са нужни на българския зрител. А какво препоръчваме ние, вижте в галерията ни горе.

 
 

Ето защо финалът на „Game of Thrones“ се бави толкова

| от chr.bg |

Борбата за Железния трон продължава, а в понеделник „Game of Thrones“ напомни за господството си и на Емитата въпреки празната година. Продукцията спечели награда за драматичен сериал, за поддържаща мъжка роля на Питър Динкъл, както и за креативни изкуства: костюми, дизайн, грим, музикална композиция, миксиране, специални ефекти и каскади.

„Game of Thrones“ има един последен сезон да приключи епичната си история и един от създателите на сериала Давид Бениов обяснява защо се бави толкова.

„Финалният сезон отнема толкова време, защото е най-голямото нещо, което сме правили някога. Въпреки че е само 6 епизода ни отне доста повече снимачни дни от обикновено. Само подготовката за снимките в Белфаст беше около година. Мисля, че това, което създадоха актьорите и екипа, е изключително. Мисля, че когато хората го видят, ще разберат защо се проточи толкова дълго. Никой не е във ваканция, никой не се размотава. Просто този последен сезон има много повече, отколкото сме опитвали досега. Надявам се да си струва.“

И преди феновете да се затъжат за земята с дългите зими, Джордж Р. Р. Мартин напомня, че „приключват със сериала, но има 5 прикуъла в различен етап на развитие. Не се съвсем приключили все още.“

Последният 8 сезон ще се появи през 2019 година.

 
 

Грациите ни отново покоряват света!

| от chr.bg |

Момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика спечелиха първите си златни медали на световното първенство в София. Те им бяха връчени след съчетанието на пет обръча.

Момичетата на Весела Димитрова – Симона Дянкова, Елена Бинева, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова и Стефани Кирякова, които можете да видите в галерията ни, получиха най-висока оценка – 23.300.

Втори след тях завърши отборът на Япония с 22.800, а трети е този на Италия с 22.550. Рускините останаха четвърти след груби грешки в съчетанието си.

Това е втори медал за момичетата ни на това 36-о световно първенство и трети за страната от този форум. В многобоя момичетата взеха бронз като така спечелиха и квота за олимпийските игри през 2020 в Токио.

Катрин Тасева, Невяна Владинова и Боряна Калейн пък се пребориха за сребро в отборната надпревара. Следва надпреварата за медали на топки и въжета.

 
 

Наградите „Еми“ 2018: кой с какво ни изненада

| от chronicle.bg |

Вчера за 70-и път бяха раздадени най-престижните награди за телевизионно изкуство – наградите „Еми“. Знаехме, че церемонията в „Microsoft Theatre“, която се проведе снощи, ще поднесе изненади. Рядко обаче някои награди са ни изненадвали така приятно. Този път сме повече от радостни да съобщим за неочакваните резултати в определени категории.

Букмейкърите и медиите за първи път се провалиха в предсказанията си кой ще победи.

„Атланта“ изглеждаше като сигурен победител в категорията за комедийни сериали, „Историята на прислужницата“ – в тази за драматичен. Елизабет Мос по всичко изглеждаше, че ще грабне втората си статуетка за антиутопичния сериал на Hulu.

С награда обаче си тръгнаха Клеър Фой за „Короната“ на Netflix. „Игра на тронове“ отнесе две статуетки, сред които тази за Питър Динклидж, което беше малко вероятно.  Не това са всичките изненади, но ви оставяме сами да откриете останалите.

А ето и кои са победителите в отделните категории:

Най-добра главна мъжка роля в комедиен сериал

Антъни Андерсън, „Black-ish“
Тед Дансън, „The Good Place“
Лари Дейвид, „Curb Your Enthusiasm“
Доналд Глоувър, „Atlanta“
Бил Хейдър, „Barry“
Уилям Х. Мейси, „Shameless“

Най-добра главна женска роля в комедиен сериал

Памела Адлън, „Better Things“
Рейчъл Броснахан, „The Marvelous Mrs. Maisel“
Алисън Джени, „Mom“
Иса Рей, „Insecure“
Трейс Елис Рос, „Black-ish“
Лили Томлин, „Grace and Frankie“

Най-добър комедиен сериал

„Atlanta“ (FX)
„Barry“ (HBO)
„Black-ish“ (ABC)
„Curb Your Enthusiasm“ (HBO)
„GLOW“ (Netflix)
„The Marvelous Mrs. Maisel“ (Amazon)
„Silicon Valley“ (HBO)
„Unbreakable Kimmy Schmidt“ (Netflix)

Най-добра главна мъжка роля в лимитиран сериал

Антонио Бандерас, „Genius: Picasso“
Дарън Крис, „The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story“
Бенедикт Къмбърбач, „Patrick Melrose“
Джеф Даниелс, „The Looming Tower“
Джон Леджънд, „Jesus Christ Superstar: Live in Concert“
Джеси Племънс, „USS Callister: Black Mirror“

Най-добра главна женска роля в лимитиран сериал

Джесика Бийл, „The Sinner“
Лора Дърн, „The Tale“
Мишел Докъри, „Godless“
Еди Фалко, „Law & Order True Crime: The Menendez Brothers“
Реджина Кинг, „Seven Seconds“
Сара Полсън, „American Horror Story: Cult“

Най-добър лимитиран сериал

„The Alienist“ (TNT)
„The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story“ (FX)
„Genius: Picasso“ (National Geographic)
„Godless“ (Netflix)
„Patrick Melrose“ (Showtime)

Най-добра главна мъжка роля в драматичен сериал

Джейсън Бейтман, „Ozark“
Стърлинг К. Браун, „This Is Us“
Ед Харис, „Westworld“
Матю Райс, „The Americans“
Майло Вентимиля, „This Is Us“
Джефри Райт, „Westworld“

Най-добра главна женска роля в драматичен сериал

Клеър Фой, „The Crown“
Татяна Маслани, „Orphan Black“
Елизабет Мос, „The Handmaid’s Tale“
Сандра О, „Killing Eve“
Кери Ръсел, „The Americans“
Евън Рейчъл Ууд, „Westworld“

Най-добър драматичен сериал:

„The Americans“ (FX)
„The Crown“ (Netflix)
„Game of Thrones“ (HBO)
„The Handmaid’s Tale“ (Hulu)
„Stranger Things“ (Netflix)
„This Is Us“ (NBC)
„Westworld“ (HBO)

Най-добра поддържаща мъжка роля в драматичен сериал

Николай Костер-Валдау, „Game of Thrones“
Питър Динклидж, „Game of Thrones“
Манди Патинкин, „Homeland“
Дейвид Хабър, „Stranger Things“
Мат Смит, „The Crown“
Джоузеф Файнс, „The Handmaid’s Tale“

Най-добра поддържаща женска роля в драматичен сериал

Лина Хийди, „Game of Thrones“
Мили Боби Браун, „Stranger Things“
Ванеса Кърби, „The Crown“
Ивон Страховски, „The Handmaid’s Tale“
Алексис Бледел, „The Handmaid’s Tale“
Ан Дауд, „The Handmaid’s Tale“
Танди Нютън, „Westworld“

Най-добро риалити предаване

The Amazing Race
American Ninja Warrior
Project Runway
RuPaul’s Drag Race 
Top Chef
The Voice