shareit

Пет килограма психолози, моля

| от Цвети Иванова |

За поредна година психологията се оказва най-желаната специалност за кандидат-студентите в Софийския университет. Не е ясно дали става дума за вълна от алтруизъм сред 18-годишните, влечение към дълбините на човешката психика, опити за самоопознаване и самоизлекуване или просто упорита мода. Да кажат психолозите.

Във всеки случай, става ясно, че има огромен брой младежи, които искат да посветят животите си на психотерапията или клиничната работа, човешки ресурси в краен случай. В смисъла на евентуалната им реализация като такива, това е чудесно. Уви, статистиката относно завършилите психология, които работят по специалността си, засрамено мълчи. Софийският университет изплюва между 60 и 100 млади психолози на година, голяма част от които се реализират на пазара на труда като служители в HP, IBM и други гигантски компании, като IT-та, служители в банка, тайни клиенти и всякакви други важни и маловажни за обществото професии, за които диплома за психолог не е нужна.

И ето ги, строени в редици, амбицирани и вдъхновени бъдещи психолози, на старта на голямото бягане с препятствия. Някои от тях ще паднат първи, покосени от бюрократичната коса на Университета, разочаровани от изучаването на суха статистика и разтеглива философия, вместо на умението да разчитаме по езика на тялото дали даден мъж/жена ни харесва.

По-смелите ще останат и ще станат бакалаври. Тук пътищата се разделят. Онези, които изберат социалната психология и човешките ресурси – на добър път! Ще станете чудесни специалисти и ще взимате прилични заплати, но няма да сте се доближили до ядрото на психологическата наука. Онези, които се насочат към клиничната психология, ще го доближат и ще усетят. То пари жестоко.

Следващата Сцила и Харибда дебне зад ъгъла на практиката на психолозите. Там те разбират, че да си луд не е забавно и не е куул, а е страшно, и силно, и лошо. И заразно. Много кандидат-студенти ще поемат към банките и PR агенциите, защото са открили, че май не са толкова човеколюбиви, колкото са мислели при кандидатстването. Други ще се откажат, защото са надзърнали в своята Сянка (по Юнг), а тя е чудовище. Тези студенти са разбрали, че работата с психично болни освен благородна и смазваща, е и двупосочна, а срещата с психичното на другия изисква среща със собственото психично. Трета група практикуващи психолози ще предпочетат HP, защото разхождайки се по коридорите на болница „Св. Наум“ (4-ти км) с уплашени очи, са осъзнали, че може работата им да изисква нещо по-различно от разплуване в кожено кресло и активно слушане.

След всички тези цедки, остава една малка групичка смелчаци, които излизат от СУ като дипломирани психолози и решават да се реализират в тази сфера в България. Пред тях отново се разкриват няколко пътя: формирането им като психотерапевти към определена школа, да кажем, води до коженото кресло, но изисква много работа, време, четене, семинари, супервизия и прочие. Работа в училище – благородно и смислено, но обричащо на живот с 300 лв. заплата. Работа в клиника – същото. Има и други пътища и пътеки, разбира се. И можем само да се надяваме, че ще стават повече.

Онези, които мислят, че могат да преминат през тези препятствия и да излязат здрави и мотивирани – желая им успех и ги поздравявам, защото обществото ни има огромна нужда от тях – те са хората, които ще поемат отговорността да работят за развитието на психологическата наука, да помагат на хора, да чистят стигмата от психично болните.

За останалите е по-разумно да се насочат към специалности, за които има търсене на пазара на труда и да не се подвеждат по публичния образ на психологията, защото Мадлен Алгафари и Ани Владимирова не са психолози, а медийни лица. А Тим Рот от сериала „Излъжи ме“ е актьор.

Цветелина Иванова. Психолог.