Пеперудено

| от | |

books-text

Виктория Раловска

- Винаги съм се плашел от пеперуди – каза възрастният мъж и отново се отпусна в огромното си кресло, в полумрака на ъгъла в голямата северна стая.
– Дядо, осъзнаваш ли колко нелепо, та чак абсурдно, звучи това? – попита внучка му със смях и въпреки че добре знаеше, че дядо й не одобрява, с един скок се озова срещу тежките завеси и ги вдигна, за да нахлуе светлина в стаята.
– Нора! – подвикна сърдито дядо й.
– О, я стига! Държа да видиш, че е пролет.
– Знам, че е пролет.
– Знам, че знаеш. Но не я виждаш. Или не искаш да я видиш- усмихнато отговори момичето и седна на пода срещу възрастния мъж, поглеждайки го със своите зелени очи, в които лудуваха цели водопади от светлина и обич.
Тези очи сякаш бяха създадени, за да виждат само красиви неща… и да плачат често, откривайки болките на несъвършенството.
Старецът я боготвореше. И знаеше, че на света няма нищо по-лесно от това да я обичаш. Заради трапчинките, русите къдрици и душата, пълна със звезди и илюзии. Въпреки всичко това почти сърдито каза:
– Нора, кога ще спреш с тези глупости?
– Не знам. Не мисля, че говоря глупости, просто… Няма значение.
Дядо, кое им е страшното на пеперудите?
Възрастният човек усети леката ирония в гласа на внучка си, но не се обиди. И не се усмихна. Вместо това тихо обясни:
– Цялата тази крехкост и красота.. Мимолетността на усещането, измамливото чувство за свобода и вечност…
– Още ли говорим за пеперуди? – със сбръчкано от усилие да разбере дядо си личице, попита момичето.
– Нора, кога за последно беше истински, болезнено щастлива? – рязко смени темата дядо й.
– Ами… Не знам. Може би вчера, когато в училище се пръскахме с вода, както когато бяхме малки.
– И няколко капки вода успяха да те направят щастлива? – изуми се той.
– Е, не. Но едно цяло шише вода върху главата на Алекс вече можеше. – безгрижно
обясни момичето и отново скокна-този път, за да полее цветята върху стария скрин, за които никой друг не се сещаше, че съществуват.
– Нора, не можеш ли да седиш на едно място?!?
– Сигурно мога… Не съм опитвала.
Дядо, а ти кога за последно беше щастлив?
– Аз…. – този въпрос определено го изненада – Ами… може би на последния рожден ден на баба ти.
– Но, дядо! – възмути се искрено внучката и дори спря да полива цветята. – Баба почина преди повече от три години. Искаш да ми кажеш, че вече… вече повече от 1000 дни си нещастен? – бързо сметна Нора и от това дъхът й сякаш спря. Не можеше да си представи толкова дни без радост и толкова нощи без цветни сънища. – Дядо, това е толкова ужасно… Та има толкова неща, заради които да се радваш, толкова поводи, които да предизвикват усмивки!
– Миличка, не всеки умее да се радва на пръски вода. – тъжно се усмихна дядо й.
– Жалко, нали? – замислено попита Нора и продължи да полива цветята, а мислите й изведнъж се пренесоха в приказките на Андерсен… в градината на Ида.
Настъпи мълчание. Но нямаше неловкост. Това беше топло, уютно мълчание между близки, които обичат да слушат тишината на другия.
– Дядо, всъщност пеперудите не са крехки. За да опазят красотата си, изплъзваща се като дъх, те водят редица битки-от пашкула до свещта.
– Хм… крехкостта е въпрос на гледна точка.
– Или въпрос на избор.
– Нора, прекалено млада си, затова си и толкова необмислено жестока. Има неща, които не са въпрос на избор, за съжаление. Неща, които са просто неизбежни. И толкова. Просто трябва да се примиряваш с това преди невъзможността да го промениш, да е съсипала живота ти.
– А възможно ли е просто ти да си прекален уморен от промените и затова вече да не вярваш в тях, да не искаш да вярваш в тях?
– Миличка, нещата не са толкова прости. В живота не всичко е черно-бяло.
– Разбира се, че не е. Всичко е цветно. А ако имаш късмета – и светло. И никога черно-бяло.
– Наивница… – въздъхна дядото и затвори очи.
– Това трябва ли да ме обижда? – усмихнато попита Нора, вече заела се с подредбата на огромния куп вестници, който всяка седмица се образуваше в хола на дядовата й къща.
– Все още не. Все още да си наивна е очарователно.
– А после ще стана просто глупава?
– Най-вероятно.
Момичето избухна в смях и погледна с любов дядо си. Беше интересен човек. Странен, много самотен, много затворен. С тежък характер, който не всеки успяваше да изтърпи. Но тя го обожаваше и идваше в дома му-събрал в себе си цялата магия и красота на спомените от детството й, при всяка възможност и задължително поне веднъж седмично.
– Дядо, а ако тъгата ти се е превърнала просто в навик? Дотолкова си свикнал с нея, че вече си мислиш, че я обичаш…
Дядо, не е хубаво да обичаш тъгата. Това е толкова… тъжно-завърши объркано момичето.
– Пък аз си мислех, че обичта е право на избор.
– Пък аз си мисля, че ако си прав и наистина има неизбежни неща, то обичта е едно от тях. Може би най-важното… и най-неизбежното. – замислена и сякаш изненадана от собствените си мисли, заключи Нора.
– Тогава какъв е смисълът да се боря с тъгата?
– Защото ти не обичаш истински тъгата.
Както хората не обичат всъщност да стават рано. Просто това се превръща в навик, а сред навици животът става по-лесен. Не по-щастлив. Нито по-смислен. Просто по-лесен.
Възрастният мъж едва забележимо се усмихна на примера на внучка си, която беше прословута поспалана, но се замисли… може би в известна степен тя все пак беше права.
– Какво искаш от мен, Нора? Твърде стар съм, за да се променям.
– О, не се измъквай с това- глупаво е.
И тук не става въпрос за промяна, а за усъвършенстване. А ти сам си ми казвал, че никога не е късно човек да стане по-добър, надминавайки себе си, дори с мъничко.
– Хм…
Знаеш ли, може би все пак няма да станеш глупачка. Но определено ще си останеш наивница и за съжаление един ден това ще ти разбие сърцето.
– Най-вероятно си прав… Но докато дойде тоя момент ще си вярвам наивно във всичко, което ми носи щастие.
– Разбира се.
А сега пусни завесите. Стига толкова пролет за днес, уморен съм.
– Никога не съм вярвала, че някой може да се умори от пролет, все едно да се умориш да се радваш. Странно как…
Тогава обаче видя замисления и меланхоличен поглед на дядо си и млъкна. Защото Нора всъщност не беше глупаво момиче. И добре знаеше кога хората се нуждаят от моментите на тишина, в които да позволят на мъката си да намери покой.
Тихичко се отправи към прозореца и мълчаливо пусна завесите. Тръгна си почти на пръсти и без да се сбогува. Не искаше да пречи на дядо си. Защото нямаше нищо по-лично от тъгата и това беше от ясно по-ясно. Дори за вечно радващите се момичета.
И Нора си отиде.
За да се появи само след седмица със специална кутия в ръка. А когато я отвори от нея излетяха десетки пъстри пеперуди, които се разлетяха из стаята, превръщайки всяко кътче от нея в дъга.
На смаяния поглед на дядо си, само усмихнато отговори:
– Защото пеперудите не са страшни, дядо. Просто трябва да си спомниш защо е нужно да ги обичаш.

 
 

IAMX издава нов електронен рок албум Alive in New Light

| от chronicle.bg |

Измъчван от засилена депресия, която подхранва последните му два албума, Chris Corner със сценичното име IAMX издава новото си LP Alive in New Light (AINL) на 2 февруари 2018. Проектът празнува напускането на демоните, които отдавна са го измъчвали и улавя жестоката фаза на метаморфозата, когато вече не си същия като преди, но не си и напълно този, в който се превръщаш.

В четири от парчетата се включва и ексцентричната татуистка, кралица на грима и суперфен на Corner, Kat Von D. Представянето на албума включва и линия от еротични стоки, направени от Ryan Clark и вдъхновени от дизайна на обложката. Една от песните от AINL беше използвана в епизод от сериала How To Get Away With Murder, което прави общо петнадесет песни на IAMX, включени в блокбастъра на ABC TV от стартирането му през 2014г.

Chris Corner and Kat Von D (2)

Записан, изпълнен и миксиран от Chris Corner в пустинята на Калифорния, в каравана с изглед към планината, AINL представя девет песни алтернативна електроника.

Парчето Stardust открива албума със звучене, което наподобява Personal Jesus от Depeche Mode, а заглавието на песента символизира издигането от пепелта. Ритъмът на Break the Chain, второто парче от албума, повишава напрежението с ескалиращите, меланхолични лирики и вокали на певеца.

IAMX-Alive In New Light cover (hi res)

Следва електро фънк парчето Body Politics, което наподобява звученето на рок бандата Nine Inch Nails. Според IAMX, то символизира превръщането му в част от клуба, загубата на себе си в ритъма и отдаването на първичното, освобождавайки се от мислите. Песента Exit, която е пета в албума, наподобява баладичното звучене на артистичната Bjork, с добавен пулсиращ ритъм. Следва Stalker, която пренася слушателя в екзотичен, съблазнителен и тайнствен паралелен свят, където любовта и манията се сблъскват.

Може да чуете за какво става дума тук.

 
 

Индира Ганди: „Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

| от chronicle.bg |

Твърда, авторитарна и решена да управлява почти неуправляема страна, Индира Ганди е една от великите жени в световната политика, и една от най-противоречивите. Тя е министър-председател на Индия четири пъти и е ключова фигура в страната в продължение на две десетилетия.

Родена под знака на политиката, тя е внучка на Мотилал Нери, един от ранните лидери на Индийското движение за независимост, и дъщеря на Джавахарлал Неру, който заема поста на министър-председател в първите 17 години откакто страната извоюва своята независимост от Великобритания.

Когато самата тя става министър-председател, повежда най-многолюдното демократично  общество от 700 млн. души. Годините на управлението й са бурни и стигат до кулминация през юни 1984 г., когато по нейно нареждане армията нахлува в „Златния храм“, най-святото място за сикхите, в Амритсар, в щата Пенджаб. На 1 ви ноември същата година,  сутринта, е простреляна 30 пъти от двама  свои  охранители в градината на дома си. Предстои й да бъде интервюирана от актьора Питър Устинов, който по това време снима филм в Индия за ирландска телевизия.

Мразена или обичана, диктатор или не, Индира Ганди е забележителна личност, която може да ни  научи на много. Добре или зле, тя управлява една от най-хаотичните страни в продължение на десетилетия. Преизбирана е няколко пъти. И променя света.  Всичко започва на днешната дата, когато през 1966 г. тя е избрана за министър-председател. И се основа на част от казаното от самата Индира Гадни по долу.

индира ганди
Getty Images

„Прошката е добродетел на смелите“

„Има два вида хора: такива, които вършат работата, и такива, които си пишат заслугите за това. Опитай се да бъдеш от първата група, там конкуренцията е много по-малка.“

„Хората са склонни да забравят задълженията си, но не и правата си.“

„Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

„Печеленето или губенето на избори не е по-важно от заздравяването на страната.“

„По принцип съм мързелива, но имам психология на домакиня, когато става въпрос за работата ми.“

„Никога не съм се обръщала към някого за съвети или утеха. Още като малко момиче, трябваше да се оправям сама, защото такива бяха обстоятелствата и те малко или много са същите днес. Трябва да взимам собствените си решения.“

индира ганди
Getty Images

„В Индия няма политик, който да се осмели да обясни  на масите, че кравите трябва стават за ядене.“

„Няма любов, там където няма воля.“

„Баща ми беше държавник, аз съм политик. Той беше светец. Аз не съм.“

„Ако умра от насилствена смърт, както се опасяват някои а други планират, насилието ще бъде в умовете и действията на извършителите, не в моето умиране.“

„Аз не съм човек, който може да бъде притиснат – нито от човек, нито от нация.“

„Ако видя нещо мръсно или разхвърляно, трябва да го почистя.“

„Колективната присъда на електората трябва да бъде уважавана.“

„Възможностите не се дават. Те се отвоюват и се работи за тях. И за това трябва постоянство… и кураж.“

индира ганди
Getty Images

„За да се освободи, една жена трябва да се чувства свободна да бъде  себе си. Не да се сравнява с някой  мъж,  а  през призмата на своите собствени капацитет и личност.“

„Всяко ново преживяване придава още зрялост и разширява погледа.“

„Жените понякога отиват твърде далеч, вярно е. Но само когато отидеш твърде далеч, другите слушат.“

„За да бъде способен, човек трябва да вярва в себе си.“

„Смисълът на живота е да вярваме, да се надяваме и да се борим.“

„Скоро след като изкачих един връх,  разбираш, че той е бил един от най-ниските, че планината всъщност е верига от планини, и че има още много планини за катерене. И колкото повече се изкачваш, толкова повече искаш да продължиш, независимо, че си нечовешки уморен.“

„Животът е непрестанен процес на адаптация.“

 
 

„Формата на водата“ триумфира и на Producers Guild Awards

| от chronicle.bg, по БТА |

„Формата на водата“ на режисьора Гийермо дел Торо получи наградата за най-добър филм на Гилдията на продуцентите, съобщиха световните информационни агенции.
„Формата на водата“ спечели надпреварата с „Дюнкерк“, „Три билборда извън града“, „Лейди Бърд“, „Призови ме с твоето име“, „Бягай!“, „Вестник на властта“, „Болест от любов“, „Аз, Тоня“, „Играта на Моли“ и „Жената чудо“.

Действието във „Формата на водата“ се развива през 60-те години на миналия век. Описана е историята на няма жена, която работи в секретна лаборатория, влюбва се в задържания там човек амфибия и решава да го освободи.

Филмът донесе на Дел Торо приза „Златен лъв“ от кинофестивала във Венеция, отличието „Златен глобус“ за най-добър режисьор и получи 12 номинации за наградите БРИТ, които ще бъдат връчени през февруари.
53-годишният Дел Торо не присъства на церемонията, за да получи лично наградата, тъй като се грижи за болния си баща в Мексико.

С награди на Гилдията на продуцентите бяха отличени също телевизионната драма „Историята на прислужницата“, анимацията „Тайната на Коко“, документалият филм „Джейн“, сериалът на Амазон „Удивителната г-жа Мейзъл“.

Гилдията на продуцентите се ползва с репутацията, че отличените от нея от филми няколко седмици по-късно триумфират на церемонията за „Оскар“-ите.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!