Пекинезът – повече от куче и домашен любимец

| от Стефан Генадиев |

Всеки собственик на куче обича домашния си любимец и може да убие събеседника си от скука с безконечни часове, прекарани в изтъкване на хубавите страни на своето животно. По-запалените кучкари пък, подобно на хора, които не просто носят само маркови дрехи, а носят само и единствено една марка, отиват още по-далеч и признават само определени породи.

Този текст е от един кучкар и е посветен на една непопулярна, често подценявана, дори осмивана порода кучета. Дами и господа…днес ще говорим за…пекинеза!

Пекинезът, за когото ще ви разкажа е на 9 години. След две години увещаване, най-накрая, в един юнски ден в къщата ни влезе той – 4 килограма, 20 см висок, 40 дълъг, безкрайно любопитен и все още страхлив.  Кучето, което се превърна в повече от домашен любимец. И което заслужава да му бъде посветен текст. Собствениците на пекинези знаят, че всяко всяко куче ще се радва да бъде обект на възхвала и могат да продължат да четат.

Пекинезът, който вече 9 години е част от нашето семейството, е свидетел на всичко, което се случва с нас пред големите му очи и преживява всичко, което усеща, че се случва с нас и извън дома. Това е кучето, което може да подлуди съседите с лаене, наподобяващо звук от гумена играчка. То може да лае до припадък по всеки, който прекрачи прага ни. А може и да замълчи за дни, когато къщата е препълнена с непознати, дошли защото такъв е обичаят при лошите събития. Той усеща какво се случва и се оттегля тихо в леглото си, без да издаде звук срещу хората, които по принцип би разкъсал (ако можеше). Защото знае, че моментът не е подходящ. Защото просто усеща това.

Понякога е трудно да повярваш, че имаш до себе си куче, тъй като пекинезът носи белезите на няколко животни в себе си. Подобно на лъв, той ще се нахвърли към всеки човек или животно (независимо, че може да бъде смачкано с един удар) без да мисли изобщо. Ще наддаде вой до небесата, защото не харесва новодошлия и ще трябва да го затворите в спалнята, за да не ухапе гостите. Не го интересува дали е възпитано или не – не можете да го накарате да хареса някого. Той, също както котките, преценява дали ще ви удостои с вниманието си или ще ви покаже поклащащата се опашка – знак за безкрайно презрение.

Не очаквайте любвеобилността на голдън ретрийвъра или лигавата безусловна обич на кинг чарлз кавалера от тази порода. Пекинезът сякаш има памет, стигаща до времето, когато е бродил из двореца на някой китайски император. Ако не то, баба му със сигурност е била куче на императора… а дядо му на императрицата. Затова то ще иска от вас да му подсигурите онова, което му се полага, когато му се полага – а това е винаги. Не си позволявайте да пренебрегнете, която и да било нужда на вашия пекинез, защото в противен случай най-малкото, което ще трябва да правите след това, е да перете чаршафите или възглавниците на дивана.

Не очаквайте и вашето малко императорче да ви гледа с навлажнени очи, докато го галите. То по всяка вероятност дори няма да ви погледне, а в мига в който спрете, ще си тръгне от вас и ще легне кротко.

Пекинезът няма да ви прости безхаберието. Той е ваше отражение и не е безрезервно до вас. Ако сте агресивни, и той ще стане такъв. Ако сте лоши, и той ще е лош. И обратното. Така че бъдете отговорни и се подгответе за борба с едно голямо его и две големи очи, на които няма да можете да устоите. Знайте, че всичко това си струва. Козината, която няколко пъти в годината е навсякъде в дома, лаят, който не спира, и белите, които неизбежно бележат дома и дрехите ви.

И все пак, въпреки цялата си надменност и сприхавост, това малко късокрако създание с плоско лице и вирната опашка ще застане до вас в момент, когато няма никой вкъщи, а вие имате нужда от някого. Мелодраматично, знаем, но е факт – вашият пекинез няма да ви позволи да се наплачете на спокойствие.

Той ще усети тъгата ви и ще дойде до вас , за да ви покаже с ограничения си запас от средства, че не може да сте тъжни. И в тези моменти ще разберете, че животното, на което приятелите ви се присмиват, защото било „грозно“, „бабешко“ или „закърняло“ наистина може да бъде вашият най-добър приятел.

 
 

Peeping Tom идват отново в България за One Dance Week 2019

| от chronicle.bg |

Все още ни държи влага от последното издание на One Dance Week, на която публиката можеше да гледа спектакли като #minaret, „Нощ“ и „Великият укротител„, който беше кулминацията на фестивала за съвременен танц и пърформанс тази година. 

Още преди да е дошла новата година, вече е известно едно от представленията, които ще гледа публиката идния септември. Peeping Tom, една от знаковите компании за съвременен танц, ще се посети отново в България в предстоящото издание на One Dance Week. След като дойде  у нас през 2017 г. със спектакъла „Майка“, компанията този път идва с последната част от трилогията си, посветена на отношенията в семейството – „Дете„. Събитието ще се случи 5 месеца след световната премиера на спектакъла, която е насрочена за април 2019 г.

На 20 септември 2019 г. публиката ще надникне в детските сънища, мечти, кошмари, избори, в плетеницата от взаимовръзки и влияния, която превръща малките хора в големи. Белгийската компания насища сцената със забележителна танцова естетика и я трансформира в магическа приказна гора, където детските духове излизат насън и наяве, за да ги видим.

Режисьори на спектакъла са хореографите Габриела Каризо и Франк Шартие (артистични директори на компанията), които този път поглеждат през призмата на стаения свят на детето.

Как му влияят измислиците, ролевите модели или подражанието на родителите? Каква е ролята на бащата и майката в сложния процес по изграждане на личността? Възрастните предполагат, но дали наистина разбират децата? Когато мечтаят или когато се страхуват. Когато решават кое е истина и кое е лъжа, кое е правилно и кое е грешно. Когато преминават през трамвиращи ситуации.

Спектаклите „Баща“ (2014), „Майка“ (2016) и „Дете“ поставят под микроскоп сложната и полярна вселена на семейните отношения. Характерно за Peeping Tom e, че декорите им приличат на уж познати места – къща, музей, градина, стая, но в следващия момент се превръщат в нещо неочаквано. Физикалният език е много красив, а в центъра на всичко винаги е Човекът.

Повече информация относно закупуването на билети можете да намерите ТУК. А ето и трейлъра на „Майка“:

 
 

Еротичен календар с горещи снимки на Путин стана хит

| от chronicle.bg |

Президентът на Русия явно е супер популярен в Япония, защото календар с негови полуголи снимки стана хит. Успехът му се дължи най-вече на мнозина младите японки, които наричат себе си „Фенките на Путин“. 

В календара можем да видим Владимир Владимирович в горещи кадри – да тренира джудо, да вдига тежести и да плакне полуголото си тяло в полузамръзнало езеро. Той дори изпреварва календари с местни звезди, за да стане най-горещият за 2019 година според  Japan Today.

Японската верига магазини Loft предлага разнообразие от календари с известни личности още от септември. 34-годишната кино звезда Кей Танака и 24-годишният състезател по кънки на лед Юзуру Ханя също са популярен избор. Тези с Путин обаче доминират и то във всичките магазини от веригата.

Част от хората, разбира се, купуват календара „иронично“ и на шега. Но в Япония се наблюдава и нарастване на хора самообявили се за фенове на Путин. Това са предимно млади жени, които признават обожанието си към руския лидер, наричайки го на галено Пуучин. Именно те може да увеличават продажбите на календара толкова значително.

Причината за симпатиите им самите те обясняват с чиста привързаност. 

Това не се случва за първи път. Календари с лика на Путин бяха хит и през 2015, 2016 и 2017. Някои от по-апетитните изображения представят лидера да лови риба гол до кръста, да си играе с кучета в снега и да и да гледа през бинокъл.

Loft има изключителни права върху продукта.

 
 

Relax, take it easy или наръчник за вбесени хора

| от chronicle.bg |

Стискате ли зъби, когато видеото в YouTube прекъсва? Нервничите ли, когато се редите на опашка за кафе? Задръстванията са истинско изпитание, което ви кара да измисляте нови, несъществуващо до този момент ругатни? Вбесяват ли ви хората в метрото рано сутрин? Би трябвало да са пълни с енергия, когато отиват на работа в началото на деня? А не да запушват и без това тесния проход между Сердика 1 и Сердика 2.

Разбира се, че не е нормално да се движиш все едно си единствения пътник в метрото в час пик. Не е нормално също така и подобно нещо да те изкарва извън нерви.

В днешното ежедневие често губим контрол за съвсем незначителни неща. Често си казваме, че трябва да сме по-търпеливи, но задачата изглежда почти непостижима. Като да спреш цигарите. На думи можеш да го направиш винаги. На практика всеки път, когато видиш цигара, не се сдържаш и си палиш една.

Да възпитаме в себе си търпеливостта, определено си струва. Не само заради редицата благоприятни ползи за самите нас. Но помислете си, колко по-добре биха се чувствали близките ни, ако около тях няма кипящо кълбо от нерви, готово всеки момент да избухне. Проучванията показват също, че търпеливите хора са по-способни да емпатират, да изразяват щедрост и състрадание.

Добрата новина е, че търпението може да бъде възпитано. При достатъчна постоянност и желание. Дори да не сте търпелив днес, има надежда, че можете да бъдете такъв утре. На помощ на всички лесно вбесими хора, The New York Times предлага няколко стъпки, с които да туширате влиянието на досадните явления от ежедневието, чийто край така или иначе никога няма да дойде.

Дайте си сметка за реалните заплахи

Нетърпеливостта се появява като следствие на човешкия инстинкт за самосъхранение, според психолозите. Затова когато крещим на някого или сме раздразнени от ежедневни проблеми, всъщност приемаме тези ситуации като някакъв вид заплаха.

Ключът към това се крие в амигдалата (още наричана бадемовидно мозъчно тяло). Тези възли от нервна тъкан в мозъка ни са отговорни за различаването на заплахите и определянето силата на емоциите. И докато те са работили безупречно при предците ни, за да ги предпазят от хищниците, те никога не са могли да различават опасни ситуации в модерния живот.

Затова мнозина реагират по-яростно на ситуации, които всъщност не представляват реална заплаха. Амигдалата няма способността да различи реалната заплаха (като ръмжащ тигър) от нереалната (бавнодвижещ се човек по тесен тротоар).

Определете за себе си какво ви изкарва извън нерви и си дайте сметка за неговия реален ефект върху ежедневието ви, и вече сте поели контрол над ситуацията.

Оценете риска

След това си помислете при коя мисъл започвате да изпитвате гняв. Със сигурност преди да дадете израз на гнева си, имате някакъв образ  в главата, някаква мисъл, някакво следствие, което предава усещането, че сте в опасност. Щом се вслушате в това, което си казвате, после можете да се обърнете към източника на безпокойството и да прекъснете самозащитната реакция. Просто защото от нея няма нужда.

Целта е да се дръпнете настрани от ситуацията и да я погледнете отстрани. Толкова ли е неприятно да си в задръстването? Да, разбира се, но нека бъдем реалисти – то скоро ще приключи, а до вечерта ще са се случили толкова неща, че ще сте забравили.

В същата ситуация помага и да си представите най-лошия сценарии. Това по-добре ли ще е? Отговорът винаги е не.

Погледнете ситуацията от друг ъгъл

Просто. Всеки път, когато колегата ви вбесява и сте на път да избухнете, сетете се за всичките онези пъти (такива със сигурност има), в които вие сте били в грешка и сте вбесявали другите.

Друга тактика е да си дадете сметка за това какво място заема търпението в списъка с личните ви ценности. Ако я поставите на централно място, и зачитате тази позиция, скоро ще започнете да вървите към достигането на това състояние.

Това е процес, не случване

Повечето хора си мислят, че само с воля биха станали по-търпеливи, което ги обрича на провал още от началото. Маратонците не тръгват на маратон още от първия ден. По същия начин и човекът с много нисък праг на търпимост не може да очаква моментални резултати. Често не може да очаква дори скорошни. Това е дълъг процес, който ще ви поставя на изпитание ежедневно… по няколко пъти.

Култивирането започва от по-малки и по-ненапрегнати ситуации, които не поставят нервите ви на сериозно изпитание.  Като всяко друго умение, ако не се започне от малките стъпки, практикувани при всяка удобна възможност, резултатът трудно ще дойде. Търпението е като мускул. Трябва да бъде тренирано.

Направете малки промени в живота си

Определено има неща в ежедневието, които ви стресират, и от които можете да се лишите. Ако нетърпението ви е свързано с пропиляно време в чакалнята, вземете книга със себе си, която да четете, докато чакате. С няколко думи – направете така, че да туширате стреса и да се занимавате с нещо. Ако не обичате да стоите в задръствания, слушайте аудиокниги в колата си, подкастове. Винаги има с какво да запълните времето.

И един от най-ефективните методи – спортът. Или каквато и да било активност. Йога, фитнес, тенис, плуване, танци… всеки има нещо, което би правил. И би му помогнало.

Бъдете реалисти

Много е вероятно цялата тази нетърпимост, която проявявате към всичко и всички, да не се дължи на вродени черти в характера, а на обикновено претоварване. Затова първото, за което трябва да се замисли всеки е, дали си поставя изпълними задачи. Ако задължителният списък със задачи за деня включва 10 неща, а вие сте способни да направите само 5… е, очевидно е откъде идва проблемът.

Когато графикът е претъпкан и всяко нещо в него е на всяка цена и най-малката спънка може да ви изкара извън нерви.

Не можете да препускате по-бързо, на можете да накарате и останалите да го правят. Така че, както гласи една популярна, сладникава, но напълно в тона на този материал песен, relax, take it easy.

 
 

Музикален фестивал само за жени беше осъден за дискриминация

| от chronicle.bg |

Известен като първият в света голям музикален фестивал за жени и транссексуални, днес той беше обвинен в дискриминация. Мъже можеха да закупуват билети за събитието, но местата им са били ограничени до малко пространство зад сцената.

Фестивалът се казва Statement и се провежда в град Готенбърг, Швеция. Говорителят Клас Лундстед каза: „Важно е да отбележим какво е нарушението. Това е изявлението им преди фестивала, това написаха на уебсайта си. „Все още не успяваме да докажем, че някой би бил дискриминиран или отхвърлен.“

Организаторите на фестивала казаха, че са прекалено заети да променят света, за да коментират.

Те написа във Facebook: „Здрасти, Омбудсмане! Разбрахме за решението ти и смятаме, че е тъжно как заради 5 000 жени, хора, които не се идентифицират с нито един пол, и транссексуални, дошли на животопроменящ фестивал, няколко мъже се били ядосали.“

Успехът на фестивала Statement показва нуждата от него и решението не променя този факт. По другите въпроси нямаме коментар – прекалено сме заети да променяме света.“

Фестивалът е организиран от шведския комик Ема Никари в отговор на изнасилванията и сексуалното посегателство по фестивалите. Той беше финансиран в интернет с дарения като събра общо 3000 на стойност около 50 000 паунда.

Ема предложи идеята след като се появиха обвинения за 4 изнасилвания и 23 сексуални посегателства на най-известният фестивал в Швеция – Bravalla – през юни 2017 година. Заради това фестивалът, на когото пяха групи и изпълнители като Killers, Linkin Park и Травис Скот, вече няма да се провежда. През 2016 обвиненият са за 5 изнасилвания и 12 сексуални посегателства на същото събитие.

Организаторите твърдят, че тези инциденти имат силно влияние върху продажбите на билети, които са паднали от 52 000 през 2016 на 45 000 през 2017 година.

Лундстед допълни: „Разбира се, смятаме сексуалните престъпления, особено по фестивали, за сериозен проблем. Затова се и опитваме да поправим това. Въпреки всичко, това не трябва да се случва с нарушаване на закона, което изявлението им в медиите и на сайта им прави.“