shareit

Печено куче по благоевградски

| от Дани Блажева |

Неделя сутрин, Цветница. Хилядите именници се готвят да посрещнат един от най-зареждащите празници, които приветстват пролетта, млади семейства се будят от щастливия писък на детето в креватчето, отегчени тийнейджъри плющят палачинки или пържени филийки на закуска, докато проверяват последните статуси на приятелите им във Фейсбук, съседи пускат флекса, за да довършат започнатия пролетен ремонт, а в Благоевград изверги палят с бензин болно, сакато, трудно подвижно куче в къщичката му и си заминават.

Представихте си картинката, нали?

Идилична неделна сутрин с мирис на изгоряла плът. Мястото на събитието не е Виетнам обаче, а България.
Ако не членувате в природозащитни групи, вероятно тази новина е убягнала от полезрението ви. Щастливци!

На мен обаче не ми беше до празнуване.

Новината помрачи целия ми празник със своята жестокост. Сърцето ми изтръпна, защото сутринта не бях видяла бездомното куче до блока, което храня – мила, 12-годишна баба с очи като на лъвица и с благ характер, какъвто само едно куче може да притежава. Истината е, че всяка сутрин, когато я намирам пред блока да маха с опашка от радост мислено благодаря на Господ, че я е опазил. Че не е сгазена от кола, че не е запалена, че някой изрод не е отрязал краката й или застрелял с пушка от терасата си.

Всеки ден от монитора ми се леят истории за изхвърлени кучета, изоставени бебета – животни, котки въртени на опашката им докато гръбнака им не се пречупи на две, блъснати котки и кучета, оставени в канавката да умрат.

Такива зверства се случват постоянно.

И все още много хора ги подминават. Да, теоретично има зоополиция, но дори тя да работеше, няма как да се зачисли по един полицай на всяко бездомно куче.

От години институциите си прехвърлят отговорността за проблема с бездомните кучета като в игра на тенис, а случките на малтретирани животни, както и на хора, нахапани от бездомни кучета, не са останали в миналото.

Задачата да опазим бездомните животни, а и себе си, обаче не е единствено на институциите. Отговорността е и наша, обща, споделена. Защото не държавата и не институциите може да възпита децата ви към любов към животните и грижа. Не тя ще научи съседа ви да не бие кучето си, детето си и жена си.

Човек, способен да подпали беззащитно сакато куче в колибата му, е с психопатна структура, която със сигурност може да бъде потвърдена от всеки психиатър или психолог. Когато налице има агресия, обектът на агресията не е от достатъчно голямо значение. Вчера е било куче, утре може да е човек, вдругиден – дете т.н.

Затова вместо да хабим енергия да обвиняваме институциите (с уговорката, че те, разбира се, носят своята нелека вина), нека започнем от самите себе си.

Не толерирайте насилието под никаква форма. Възпитайте децата си да пазят, да обичат, да се смеят, да търсят красивото, да закрилят по-слабите, а не да ги унижощават.

Осиновете куче или коте, и то поради правилните причини. То ще стане най-добрия ви приятел и ще ви покаже какво значи „безкористна обич“. Дарете средства на десетките неправителствени организации, които се чудят къде да настанят животните и с какво да ги нахранят. Кастрирайте животните си. Създавайте, грижете се, творете, обичайте!

Според папа Франциск кучетата също отиват в рая. Убедена съм, че след ада, не-преживян на един от най-големите християнски празници, това куче ще отиде на небето. Почивай в мир и тичай на воля в облаците. Дано успеем да опазим поне твоите събратя.

 
 
Коментарите са изключени за Печено куче по благоевградски