„Пази, Боже, сляпо да прогледа!“ и да стане лидер на мнение

| от Стефан Генадиев |

Днес ще ви запознаем с един съвременен български лидер на мнение. За по-лесно ще го наречем Гошо, макар че може да носи всяко друго име.

Гошо има за задача да променя обществени нагласи, за да повлияе положително на нашия тъп народ. Но той не от ония псевдолидери, които са постигнали нещо в живота си преди да им сложат други хора тази титла. Не, нашият е по-велик. Той сам си слага титлата и няма нужда да е направил нещо преди това – лайковете са достатъчно показателни, за да се провъзгласи за такъв.

Гошо май е млад. Поне ЕГН-то му твърди така. Някъде между 25 и 30 години, което е прекрасна възраст. Външно обаче изглежда най-малко на 33-4. Отдавна се е състарил. Къде умишлено с дрехи, маниери, изказ, за да изглежда по-голям и авторитетен, къде несъзнавано го е променила идеологията му. Във всеки случай не изглежда млад. Гошо идва от малък провинциален град, в който всички се познават, но не си мислете, че е „провинциалист“. Напротив. Той не си губи времето. Пристига в София след завършване на гимназията с малкия си сак и големите амбиции и не се занимава да крои планове – направо почва да ги осъществява. В университета записва нещо важно. Не прекалено философско, за да не си задава много въпроси без отговор, нито техническо, защото там много се смята. Учи нещо значимо, което може да има пряк ефект върху нашето, а защо не, ще каже той, и върху световното общество – икономика, журналистика, политика, социология, мениджмънт… такива неща.

Гошо знае как да се сприятели с правилните преподаватели и състуденти, има харизма и може да ви заблуди. Надушва кой доцент го харесва и може след 7 години да го вземе за асистент и гледа да си пази отношенията, колкото и тъпа да е дисциплината или професора.

Гошо е много умен и не е за подценяване. Иска да учи. Иска да помага и да прави добри дела. Но иска и да му е добре. Няма да работи някоя творческа професия, за едни ти там 800 лева, само защото вижда смисъл. Той търси по-големия смисъл. Иска да го забележат. Да има влияние. Той, още откакто дойде в София, знае, че иска да промени нещата, и че неговият начин е най-добър. Затова ще се катери по върха с всички пикели*, които успее да докопа. Той е точно толкова нравствено упаднал, колкото Христофор Белокровский от разказа на Алеко Константинов „Пази боже сляпо да прогледа“.

В университета и на първите си работни места осъзнава, че има известно влияние над околните и може да ги убеди в някои свои виждания. Това потвърждава онова, което от малък знае – че ще му се получат нещата и ще се оправи в живота. Умението да убеждава, в комбинация с образованието в университета и видяното по медиите, му дава основание сам да започне да твори в жанра на фейсбук статуса. Творчеството му е дълбоко индивидуално – лично мнение, от което никой по принцип не се интересува и само издава колко насериозно се взема. Но приятелите му са като него и съответно получава по някой друг лайк. После пък и някой му пише на лично съобщение да го пита какво мисли по еди-кой-си обществен казус и той успява да получи като отговор нещо като „Прав си.“ Бройката на приятелите се увеличава и той вече става официален, сертифициран Лидер на мнение. Може да променя обществени нагласи, даже си прави план какви туитове и постове да пуска, за да обработва аудиторията. Винаги ще ви даде информация и своето мнение, казано с увереността сякаш няма друго меродавно в света. Но да стане лидер на мнение, за Гошо е само началото на големия план.

През цялото следване, че и след това гледа да се заобиколи от колкото може по-влиятелни личности. И понеже Животът винаги знае как да ни тества , обстоятелствата го запознават с няколко хора от високите етажи на властта. Ето, вече си проправя пътека и може да стигне далеч по нея. Вярно, по пътя ще се наложи да премаже един-двама, да погази всички принципи, които е отстоявал пред любимия професор, но… все пак е лидер на мнение и иска да променя нещата. Под най-добро разбира обаче, „най-доброто според мен, защото аз разбирам“. На първо място винаги остава най-висшата ценност – на него да му е добре и удобно.

Та така. Гошето от няколко години вече не e в университета, но си е запазил връзките, от които може да има дивиденти. Вече работи нещо, колкото да има доход, докато онези, с които сега движи го придвижат по-нагоре. И те ще го придвижат най-вероятно. Защото такива са им нужни. Като Гошето. Лидери на мнение, които от всичко разбират. Които ще се продадат лесно. Еснафи. Такива, които идват и си отиват, а междувременно паразитират около нас.

Но няма страшно, Гошо от всичко разбира, той е лидер на мнение. Ще си позволим да разширим фразата на Щастливеца: „Пази, Боже, сляпо да прогледа“… и да стане лидер на мнение

 

*пикел – спортно съоръжение, използвано в алпинизма за катерене, придвижване и осигуровка по ледени и снежни наклони. 

 
 

По-добре бягай

| от Антония Антонова |

Мама винаги казваше, че за да продължиш напред, трябва да оставиш миналото зад себе си. Мисля, че бягането ми беше точно заради това. Бягах три години, два месеца, четиринадесет дни и шестнадесет часа.

Форест Гъмп

Отиди в парка в неделното есенно утро и обърни внимание на бягащите. Те са всякакви. Сред тях има скъпо екипирани като за модна брошура атлети, хора, които видимо не са спортували в живота си, но се опитват сега, голи до кръста пенсионери от онези, които вечно са по шорти някъде на Витоша, хора в дънки и такива, които тичат с торби и чанти. Двойки, тройки, единици. Слушащи музика, запъхтяни, сериозни, усмихнати, секси, млади, стари. Амбицирани или преодоляващи мързела си. Доволни от себе си или вечно критични и можещи повече. Бързи и бавни.

Бягането приютява кого ли не.

Професионални спортисти и медицински лица са изговорили и изписали тонове слова за ползите му. Но бягането е много повече от грижа за тялото. То е време, което прекарваш сам с мислите си или сам с кучето си. То е и предизвикателство да издържиш още само 5 минути, още само един километър или поне до хей онова дърво там, след пейката. Бягането е отдушник. Потушител на напрежения и неутрализатор на злото. На онова – тихото и незабележимо зло, което се трупа по светофари и подлези, пристига по имейли и устройства, загнездва се в гърдите вътре, лепне катранено тежко и пречи на кислорода да стигне докъдето трябва, защото те кара да притаяваш дъх.

Преди 4 месеца смятах, че ако избягам един километър, ще легна и ще издъхна доброволно на студения асфалт пред някоя трамвайна спирка от онези, към които хората обикновено се придвижват по този начин. Хем съм активен иначе човек.

Оказа се, че съм грешила. Сега изминавам любителски между 5 и 10 километра 2-3 пъти седмично, бягайки. Това просто е единственият начин да се държа като дете или като луда пред хората, без да има проблем.

Възможно е да не виждаш прогрес в себе си и в живота, в човечеството и в тези неща изобщо, но започнеш ли да бягаш, дори да не си от онези – вечно доказващи се пред някой друг и постигащи постижения хора, ще видиш прогрес в бягането и това ще е супер.

Все ще изминеш, без да искаш дори, малко повече, малко по-бързо, въпреки цялата пот, изтощение и въображаеми пици, които валят от небето по алеята в парка върху фонтани от барбекю сосове. И това ще те накара да си доволен от свършената работа.

А когато свършиш нещо, от което си доволен, ставаш по-спокоен и по-приветлив човек, държиш се по-добре с другите и допринасяш за хубавото под това небе повече. В тоя живот на непрекъсната и спонтанна агресия, човек никога не знае в кой момент ще вземе сопата, както е казал поетът фийчъринг Белослава още в зората на хилядолетието. Затова е добре да се бяга.

Бягането е занимание за откриватели, за хора, които обичат да газят в калта, които умеят да се губят успешно и да охлузват коляно с финес, да се движат потни и негримирани сред другите хора, дори в близост до някой мол. Да са рошави, почервенели и изнемощели, да са усмихнати, стегнати и влюбени в музиката.

Бягането върви с агресивен рап, в който се казва как аз съм си аз, а другите са някакви други там, може би с тежък рок с лирики за битки и победи над лами и змейове, с разнообразен метъл или някаква зацикляща електронна музика, с която да държиш равномерно темпо.

Бягането върви също така със срещи с непознати, с нови приятелства, с нови хрумки, заради по-големия приток на кислород в мозъка, с нов външен вид, с нов живот.

Върви с нощта на наближаваща Нова година, когато, някъде между руската салата и третата ракия, идва времето за равносметка, която е супер яка, защото включва констатацията: „Тази година започнах да бягам„.

А бягането се спира трудно, почне ли се веднъж. Като цигари през пубертета е. Само пробвай няколко пъти. Уж на шега. И ще видиш.

 
 

Най-голямата загуба за Сол Гудман не беше на екран

| от chr.bg |

Сезон 4 на „Better Call Saul“ все повече ни доближава до отговора на въпроса как Джими Макгил (Боб Оденкърк) става адвокат на престъпниците. Вече ни е ясно, че това ще стане след много трупове.

Има известна логика „Better Call Saul“ да не е толкова кървав, колкото „Breaking Bad“, поне в началото, преди персонажите да станат част от наркокартела на Албакърки, който погълна и Уолтър Уайт. Има обаче и изветна логика нещата постепенно да ескалират. Сезон 4 ни дава повече от братовчедите на Саламанка – Лало и Начо, които правят наркобизнеса още по-брутален. Виждаме Майк да убива за първи път, както и, за съжаление, нещо, което се предполагаше от края на сезон 3 – смъртта на Чък Макгил.

Въпреки всичкото насилие, най-важната за Джими смърт не се случи на екран.

Better-call-saul-episode-105-jimmy-odenkirk-8-sized-935

Става въпрос за клиентката и звезда в първата голяма реклама на адвоката – Джералдин Щраус. Тя умира преди събитията от епизод 6 „Пинята“.

В същото време вече сериозната му връзка с Ким не прави Макгил по-добър човек (всъщност може би дори го тласка по-навътре в престъпните среди). Истината е, че Джими е най-добър, когато се занимаваше с право за възрастни, не най-престижния юридически бранш. Това занимание потискаше дребните му измами и помагаше на една прослойка на обществото, която често е забравяна.

Както можеше да се очаква, и тази страна на практиката му е поругана – когато манипулира Айрийн да приеме споразумението на Сандпейпър. Като компенсация и заради съвестта си по-късно призна на всички в старческия дом каква е била целта му и така губи доверието на възрастните хора там завинаги.

Между сезоните има 13 месеца, така че ни е лесно да забравим добронамерения аспект от кариерата на Джими. Със смъртта на г-жа Щраус като че ли и тази добронамереност умира и се бележи старта на новия тъмен живот на Джими Макгил и смъртта на стария.

До края на сезона Джими поддържа вид, че иска разрешителното му за практикуване на право да му бъде върнато и епизодът „Пинята“ заедно със смъртта на Щраус са повратен момент в сезона. Доста неща се променят до края, но най-много самият бъдещ Сол Гудман.

 
 

Джони Деп ще участва и във „Фантастични животни 3″

| от chronicle.bg |

Докато очакваме втората част от поредицата „Фантастични животни“, „Престъпленията на Гринделвалд“, Джони Деп съобщи новината, че ще повтори ролята на злия магьосник Гелърт Гринделвалд в следващ филм на спинофа на Хари Потър.

Това е съобщил актьора по време на кинофестивала в Цюрих преди няколко дена, предава Collider. След като разказва за влизането в ролята на Гринделвалд, Деп добавя: „Беше страхотно и очаквам следващата част от поредицата, която мисля, че трябва да се снима в средата на другата година.“

Напомняме, че когато ролята на Гринделвалд беше дадена на Джони Деп, феновете на поредицата инициираха петиция изборът на актьор да бъде променен.

В началото на 2016 г. Амбър Хърд, обвини съпруга си, че бил емоционално и физически нестабилен. Година по-късно двамата се разведоха, а Деп трябваше да й изплати 7 млн. долара. При избухването на скандала в Холивуд с обвиненията в сексуален тормоз, режисьорът Дейвид Йейтс защити актьора, въпреки че към него не бяха отправени сериозни обвинения.

Към момента публиката очакваме втория филм „Фантастични животни“, където Деп е в главната роля. И въпреки недоволството, което се е надигнало срещу него в последните години, бихме се радвали да го видим още веднъж в ролята на Гелърт Гринделвалд.

Премиерата на „Фанстастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ е на 16 ноември.

 
 

Най-странните контрацептиви в историята

| от chr.bg |

Добре, че е глупостта ни, за да не изчезнем.

Днес през 1951 година, когато мексиканският химик Луис Ернесто Мирамонтес Карденас е едва на 26, той регистрира последния етап от синтезирането на норетиндрон. Така се дава началото на противозачатъчното хапче.

До края на живота си през 2004 година Луис ще запише повече от 40 национални и международни патента в областта на фармацевтичната химия, органичната химия, нефтохимията и атмосферната химия. През 1964 година хапчето е избрано от патентното ведомство на САЩ за едно от най-важните изобретения от 1794 до 1964. Името на Луис се нарежда до това на Пастьор, Едисън, Бел и братята Райт в „Залата на славата“.

За да подчертаем важността на това събитие в галерията ни днес ще ви покажем само няколко от най-странните контрацептиви, които човечеството е използвало преди хапчето и модерният презерватив.

Приятно разглеждане!