Пътят на бежанците: Западните Балкани

| от Весела Чернева и Фредрик Веслау |

Пътят, по който хиляди чужденци поемат ежедневно от Македония през Сърбия до границата с Унгария и Хърватия, се утвърждава като транзитен маршрут. Оттам са Словения и Австрия и накрая – Германия и Швеция.

Пътят се превърна в рутина, с палаткови приемни центрове, където бежанците биват преброявани, а пръстовите им отпечатъци снемани, преди да се качат на автобуси, които ги откарват няколко стотици километра на север.

Близо 300,000 преминаха през Западните Балкани от началото на годината, а повече от 6,000 поемат по този път ежедневно.

Междувременно се строят огради и се затварят граници. Унгария първа започна да не позволява на бежанците да влизат в страната. Хърватия и Словения последваха този пример.

Ако Германия и Австрия също прибегнат до такива мерки, нарастващ брой хора – десетки хиляди – е възможно да се окажат затворени в Западните Балкани в началото на зимата. Към момента, възможностите на Сърбия позволяват на страната да подслони 800 бежанци.

Хуманитарната криза носи със себе си бързо влошаване на отношенията между държавите в региона. Политиците с готовност използват отдавна съществуващи вражди и печелят подкрепата на електората като разменят остри реплики със съседите.

По време на „малката“ среща на върха, свикана от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер миналата неделя, се постигна споразумение за 17-точков план, но не се даде отговор на два големи въпроса: как да бъдат опазвани границите по Балканския път и как ще бъде заплатено за допълнителен подслон и регистрационни центрове за бежанците. Въпросът за релокацията на бежанците, останали в Западните Балкани, също беше заобиколен.

Повечето държави от Западните Балкани се затрудняват с това да осигурят добро управление на потока бежанци.

Заради липсата на капацитет на граничната полиция, те понякога прибягват до използването на военни части и по този начин повишават напрежението в отношенията със съседите си. Допълнителните 400 полицаи, които бяха обещани на Словения от Брюксел в неделя не се оказаха достатъчни, за да успокоят паниката в страната, предизвикана от нарастващия брой бежанци и сега Любляна обмисля построяването на собствена ограда.

Доходоносността на трафика на хора възроди мафиотски мрежи от времето на Милошевич и засили сивите сектори в икономиката на Западните Балкани, която и без това страда от липса на инвестиции и ниска конкурентноспособност. Докато по-силно и по-видимо ангажиране на Фронтекс с проблема ще помогне за стабилизирането на ситуацията в краткосрочен план, дългосрочното решение трябва да бъде цялостен общоевропейски план към външната граница на ЕС, който да взима под внимание институционалните слабости на балканските държави, които не са членки на Съюза.

Досега Македония и Сърбия бяха конструктивни при справянето с кризата, изпращаха правилните послания и задържаха границите си отворени. Но те могат лесно да попаднат под натиска на домино ефекта, създаден от северните им съседи, които затварят своите граници.

Мигрантска криза, словения, хърватия, бежанци

Западните Балкани, и в частност Македония и Сърбия, трябва да бъдат част от по-широко решение на кризата. „Малката“ среща на върха беше стъпка в правилната посока. Но страните от Западните Балкани трябва да бъдат третирани като равноправни партньори и да получат своето място на масата за преговори при следващата среща на ЕС по въпроса за кризата с бежанците. Те не просто ще бъдат членове на ЕС един ден, но поради географското си положение, трябва да бъдат включени в процеса на взимане на решения.

Западните Балкани не трябва да бъдат третирани като бележка под линия. Размерът на кризата изисква колективни действия, които излизат извън пределите на 28-те държави членки са ЕС.

Западните Балкани трябва да бъдат включени в европейски институционален механизъм за справяне с кризата, и в частност в предложения механизъм за преселване и структурата, разчитаща на горещи точки за разглеждане на молбите за убежище. Това би осигурило подреден и хуманен начин за справяне с бежанците, които ще бъдат блокирани в Македония, Сърбия, или другаде в региона. Такова решение ще намали също натиска върху границите с Унгария и Хърватия.

Като въвлече Западните Балкани в механизма за преселване на бежанци, ЕС ще спечели също допълнителни страни, в които те да бъдат настанени.

Държави като Албания и Косово имат капацитет да приемат определен брой бежанци. Няколко лидери вече дадоха индикации, че държавите им са готови за приемането им. По време на „малката“ среща на върха се постигна споразумение да се подкрепи строежа на лагери с капацитет 50,000 бежанци по пътя от Върховния комисариат на ООН за бежанците. Това е добре дошло. Но остава въпросът дали тази цифра е достатъчно голяма и кой ще плати за това.

Бежанската криза подлага един крехък регион под сериозен натиск. Още по-голям наплив може да се окаже твърде дестабилизиращ и разрушителен за тези страни. Грубата реторика, която излиза на повърхността в резултат на кризата, показа, че националистическите тенденции не са далече. Пренебрегването на региона води до сериозни рискове за ЕС.

Оригиналният текст на Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) можете да прочетете тук

 
 

От днес марихуаната в Канада е легална

| от chronicle.bg |

Сенатът в Канада легализира марихуаната с 52 гласа „за“, 29 – „против“ и два – „въздържали се“. Решението влиза в сила от днес.

Канада е първата страна от Г-7, и втората в света след Уругвай с подобна пълна легализация.

Това беше едно от предизборните обещания на премиера Джъстин Трюдо. Той отбелязва, че с легализирането се атакува незаконната търговия и лицата, които са замесени в нея. Също така, законната търговия с марихуана ще привлече инвестиции за милиарди в страната. Самият премиер казва, че е пушил трева с приятели няколко път, дори и докато е бил депутат.

Законът, разбира се, съдържа стриктни регулации и спира мафията да навлезе и завладее легалния бизнес. Не се допуска участието на офшорни компании в бизнеса и се води публичен регистър. Притежанието за лична употреба е ограничено до 30 грама, да ползват марихуана имат право само пълнолетни граждани над 18, в някои райони 19 години. Регулации има и в рекламата на коз.

За медицински цели марихуаната е легална в Канада от почти 20 години.

Chronicle.bg учтиво Ви напомня, че за хора, които ще пребивават в Канада по-малко от 6 месеца, визи няма.

 
 

Трейлър на The Aftermath: къде още ще гледаме Кийра Найтли?

| от chronicle.bg |

Докато гледаме как се представя Кийра Найтли в ‘“Колет“ (в програмата на CineLibri 2018), насочваме погледите си към следващия интересен проект на тази страхотна актриса.

Продуцентската компания Fox Searchlight пусна първия трейлър на филма „The Aftermath“ – драма, развиваща се в периода след Втората световна война, която разказва за любовния триъгълник между персонажите на Кийра Найтли, Александър Скарсгард и Джейсън Кларк.

Филмът е базиран на романа на уелския писател Ридиан Брук и е режисиран от Джеймс Кент. Сценарият е на Джо Шрапнъл и Ана Уотърхаус, екипът зад „Race“ и „Frankie & Alice“.

Ето какво гласи официалният синопсис: „В следвоенна Германия през 1946 г. Рейчъл Морган (Найтли) пристига насред руините в Хамбург, за да се събере със съпруга си Луис (Кларк), британски полковник, отговорен за възстановяването на разрушения град. Когато се нанасят в новия си дом, Рейчъл е поразена от решението на съпруга си: да делят къщата с предишните й собственици – немски вдовец (Скарсгард) и травмираната му дъщеря. В тази нажежена атмосфера емпатията и скръбта отстъпват място на страстта и предателството.

Очакваната премиера на филма е за края на април 2019 г. Сега спираме с приказките и ви оставяме в компанията на прекрасната Кийра и нейната приятна мъжка компания.

 
 

Спирането на „Iron Fist“ е добра новина за Marvel

| от |

Когато Netflix спря “Marvel’s Iron Fist”, никой не беше изненадан, Сериалът имаше кофти история и разочарова както критици, така и фенове. Тогава никой не симпатизираше на Дани Ранд (Фин Джоунс). Но сега, след края, Дани вече има шанс да изгрее!

Най-добрият епизод с Iron Fist не е епизод на „Marvel’s Iron Fist“, a „Luke Cage“ – епизод „The Main Ingredient“ от сезон 2. В него Дани влиза във фризьорския салон и прекарва малко време с Люк (Майк Колтър), който се чувства раздвоен.

В „The Main Ingredient“ Дани не е точно сайдкик. Но истината е, че героят му не е достатъчно развит, за да износи собствен сериал. Netflix и Marvel за съжаление обаче го спряха на най-интересния момент от креативна гледна точка.

Минисериалът на Netflix „The Defenders“ от миналата година създава динамика между Дани и Люк.  Все още чакаме потвърждение за сезон 3 на „Luke Cage“, но да вкарат Дани в този сериал и да спрат неговия има доста логика. Сезон 2 свърши с това как Люк приема тъмната си страна и решава да бори криминалния подземен свят на Харлем отвътре. Ако има някой, който би му бил отличен помощник, то това е Дани.

 
 

Филмите на Дисни, които направиха детството ни приказка

| от chronicle.bg |

Още точно 5 години и „The Walt Disney Company“ става на 100! На 16 1923 година братята Уолтър и Рой Дисни основават „Disney Brothers Cartoon Studio“ – това е първоначалното име на компанията. През годините то става „The Walt Disney Studio“, а после и „Walt Disney Productions“преди финално да се смени през 1986.

Уолтър Елиас Дисни не е просто кинаджия. Една от най-влиятелните личности в киното на миналия век е създател на стотици светове, в които растат милиони деца по света. Помните ли видеокасетите от 90-те, дублирани от един единствен мъж, който озвучаваше всички персонажи? Днес е странно, но тогава това правеше детството ни. Сядахме на дивана и се радвахме, когато можем вече сами да превъртим касетата без да викаме възрастните.

Кой може да отрече очарованието на тези стари анимационни ленти, в които първоизточникът са били хартията и моливът? В които дори можеш да видиш щритихите с течение на филма. Това е по-прекрасно и от най-изпипаната 3D анимация. Не искаме да ставаме по-носталгични, отколкото вече сме, но днешните анимации биха могли да си вземат един или два урока от онези, излезли изпод ръката на самия Дисни… който е роден на днешната дата между другото.

Да не говорим, че класиките на „Дисни“ ще бъдат екранизирани за игралното кино все повече и повече. Вече имаме „Пепеляшка“ и „Красавицата и Звяра“, предстои и „Мулан“.

Силно се надяваме, че тези любими анимации, няма да бъдат забравени скоро. Припомняме ви няколко от тях, защото отраснахме с тях, имахме прекрасно детство (за което частично са виновни те) и искаме и днешните деца да го имат. Вижте ги в галерията горе.