shareit

Патриотично писмо до Самюел Джонсън

| от Владислав Христов* |

Бедни ми господин Самюел Джонсън, имахте ли представа, че вашата мисъл: “Патриотизмът е последното убежище на негодниците” след 270 години ще бъде отново актуална в една малка, но упорито самопогубваща се държава, наречена България?

Дори не сте предполагали, до какви постижения успяхме да достигнем. Ние не само култивирахме един съвършен тип негодници, а и напълнихме парламента си с него.

Вие много добре знаете, че негодниците с власт приемат също толкова негодни за народа закони. Нашите негодници, уважаеми г-н Джонсън, достигнаха своя връх с промените в Изборния кодекс, които силно ограничават изборните права на българите в чужбина.

Нещо повече, шефът на негодниците каза на основателно протестиращите си сънародници извън граница „да не му се мотат в краката”. Я какъв целеустремен шеф на негодниците си имаме! Какво ще кажете, господин Джонсън? И каква наглост само!

Не сте математик, но сам сметнете – в парламентарната група, оглавявана от въпросния шеф, влизат 19 негодници. Всеки месец държавата губи 50 000 лв. за техните заплати. В същото време тя печели по 62 млн. евро от „мотащи се в краката” българи, които изпращат пари от чужбина, за да изхранват семействата си. Виждате, сметката не излиза и ако трябва да се лишим от нещо, то със сигурност е по-добре това да са 19-те негодници.

Българският народ, г-н Джонсън, обаче нееднократно е доказал своята алогичност – той обича негодниците и ги подкрепя. Някак са му мили, възхищава им се, може би ги приема за себеподобни. Бъдете сигурен, че в следващия парламент групата на негодниците ще наброява най-малко 29 души, а постъпленията в държавата от „мотащите се в краката” ще достигнат 162 млн. евро.

И какво се оказва, г-н Джонсън, че всъщност истинските патриоти са българите, които живеят в чужбина. Те внасят милиони в държавния бюджет, учат български и милеят за родината.

Моите уважения към вашата светла личност и творчеството ви, г-н Джонсън, но ще си позволя най-нескромно да променя тази тъй блестяща мисъл според българските реалности: „Чужбина е последното убежище на патриотите”.

Какво да правим тогава с негодниците в парламента? Много ми се иска всички, поне за месец, да поживеят извън страната, да ги видим, без заплатите и мерцедесите си, как ще оцелеят. Ще им се наложи да работят, а трудът, г-н Джонсън, може да убие всеки негодник. Оцелелите, щом се върнат в България, нека пак правят промени в Изборния кодекс.

*Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Препубликуваме го с негово разрешение.

 
 
Коментарите са изключени