shareit

#PanamaPapers: Какво трябва да излезе на бял свят

| от chronicle.bg |

Преди една година флагманът на германската преса „Зюддойче цайтунг“ получава информацията за огромен брой документи, свързани с офшорни бизнеси в или около Панама. Изтеклите данни са толкова много на брой и засягат толкова много държави, че вестникът се решава на безпрецедентната стъпка да покани други медии и журналисти в разследването.

Документите са предоставени на Международния консорциум за разследваща журналистика (ICIJ) и още 400 репортери от цял свят.

В понеделник „Зюддойче цайтунг“ излезе с уводна статия на главния си редактор Волфганг Крах защо „панамските документи“ имат значение. Ето нейният превод:

Преди една години „Джон Доу“ се свърза с нас. „Джон Доу“ в действителност не се казва „Джон Доу“; това е име, което в САЩ се използва за човек, който иска да съобщи нещо на света, но да остане анонимен.

Джон Доу постави въпрос, събуждащ любопитството: „Интересувате ли се от данни? Аз ще ви ги предоставя с удоволствие“. И с това започна един от най-необичайните и вълнуващи моменти в историята на „Зюддойче цайтунг“.

От тук нататък „Зюддойче цайтунг“ ще хвърли светлина в един сумрачен или направо тъмен свят, който досега не е виждан от никого отвън. Един свят, в който хората тайно местят активи или дялове от компании за милиони, купуват яхти или самолети.

Някои от дейностите в този свят са напълно легални. Например германски бизнесмен не иска да се знае, че има вила на Майорка и затова я скрива чрез офшорка. Ако за богатството му са платени данъците в Германия, в това няма нищо нередно.

Не става дума само за криене на данъци.

При много от сделките в офшорките обаче нещата не стоят така. При тях тайната служи, за да бъдат прикрити криминални дейности или да бъда защитени престъпници. В документите, които „Зюддойче цайтунг“ разследва в последните двайнайсет месеца заедно с 400 журналисти от целия свят, става ясно в действителност колко гигантски е проблемът с офшорните фирми – и колко е важно международната общност да вземе мерки.

Досега беше ясно, че богатите хора и фирми използват „пощенски кутии“, за да могат да избегнат колкото се може повече плащането на досадните данъци. Дори само това е срамно и антиобществено, защото така държавите се лишават от полагаеми средства, които можеха да отидат за строенето на училища, инфраструктура, жилища.

Но проблемът с офшорките е много по-голям. Както показват статиите, които тепърва предстои да бъдат публикувани, системата се използва и за финансиране на терористични организации. На престъпен режим като този в Сирия например му се дава възможността да избягва международните санкции и да продължава войната срещу собствения си народ. Елитът на държавната власт и компартията в Китай, чак до най-близкия кръг на президента, са създали необичайно много дружества в или около Панама, за да скрият милионни доходи в чужбина.

Дори преди публикуването на документите засегнатите, които ние потърсихме за мнения, започнаха да заплашват. Говорителят на руския президент Владимр Путин подготви населението на страната за „информационна атака“ от страна на западните медии. Това бе реакцията на Кремъл, след като им изпратихме въпросите за конспиративното преместване на милиони в непосредствения кръг около президента и баснословното богатство на негов близък приятел. Адвокатската кантора в Панама, през която минават много от сделките, обяви, че ще търси наказателна отговорност. „Публикуването на незаконно добита информация“ представлявало престъпление.

Когато Едуард Сноудън предаде данните за подслушванията на Националната агенция по сигурността на САЩ (NSA) на журналисти, американското правителство пак го обвини в престъпление: разкриване на държавна тайна. Колегите от „Гардиън“ също трябваше да се защитават, защото бяха публикували информацията, нелегално добита от Сноудън. Въпросът дали сега документите на Джон Доу са легално попаднали в неговите ръце, който е задаван предимно от финансовия свят, не е единственият решаващ аргумент дали медиите имат право да ги публикуват. Решаващи са два други критерия: Можем ли да вярваме на източника? И също: Има ли ли значителен обществен интерес?

„Зюддойче цайтунг“ заедно с партньорите си провери и сравни хилядите документи, предоставени от Джон Доу, с други публикации, документи и актове от съдебни разследвания. В нито един случай не се появи съмнение в достоверността. А общественият интерес е ясен: Тайните на #Panamapapers трябва да бъдат осветени.

Това не е воайорски интерес. Когато една държава – както в случая САЩ/Сноудън – в нарушение на законовите норми събира информация за собствените си граждани, или група от правителства – както в случая с офшорките – не предприемат (почти) нищо срещу престъпни режими, финансиращи войните си с действия в разрез с ООН-санкциите, това не бива да остава неразкрито.

 
 
Коментарите са изключени