shareit

Пътят към успеха

| от |

Марин Милашки

Националният отбор по футбол не можа да бие 157-ия в света Малта и завърши 1:1 в евроквалификация. В София българите се орезилиха тотално, след като нямаха и идея как да преодолеят вратаря Андрю Хог, който пази за гръцкия слабак „Калони“. „Лъвовете“ изглеждаха така, сякаш се събираха за първи път. А селекционерът Любослав Пенев гради този отбор вече 3 години. Поне на приказки. Но резултатът видимо е нулев и до известна степен очакван. Всъщност не се случва нищо ново. Дежа вю. А при поемането на отбора Пенев се закани „да отлепи ютията от дъното“. Преди квалификациите започваме да се заканваме, да правим сметки, че съперниците са преодолими, а след 4 мача хвърляме бялата кърпа. Набързо ни разкриват и си сядаме на задните части. Така вече 10 години.

Какво трябва да се промени, за да отидем най-накрая на голям форум? Шампионатът във Франция ни даваше този шанс, след като за пръв път ще се класират 24 отбора, почти половин Европа. Сега смяната на Любо Пенев изглежда първото необходимо нещо. Но какво ще направи следващият? Със същите футболисти – нищо. Пенев казва, че търси нападатели, но не това е главното. Те трябва не да се открият, а да се изградят. Това е пътят към успеха! Да дадеш поле за изява на младоци, които да се изградят в битка. Това, че ще се провалим и в следващите квалификации, няма да е проблем. Свикнали сме. Залагай на младите и те след време ще ти се отблагодарят. А не както миналия месец – Ники Михайлов игра титуляр на вратата срещу Норвегия, а в същото време на клубно ниво има 2-3 мача за година.

Време е националният отбор да престане да се използва за мениджърски интереси, които да редят състава на отбора. Докато не се спре с налагането на този или онзи, ще ни посрамват футболни джуджета като Малта. С всеки треньор ще е едно и също. А докато е така, ще си останем в калта, откъдето излизане няма.

 
 
Коментарите са изключени