Озаптете БНТ!

| от |

Иван Стамболов, Петте кьошета

Напоследък няколко пъти, особено в събота или неделя, ми се случва да гледам телевизия и то Канал-1. Не питайте защо – нямам рационално обяснение. И гледайки, установявам, че националната телевизия е потънала в болезнен нарцисизъм, породен от гордостта и самовъзхищението, че навършва 55 години. Честито!

Наистина и най-чистосърдечно – честито! Но как телевизията отбелязва годишнината си? Разбира се, по най-естествения начин: с ретроспекции и мили спомени. Нали знаете каква режисьорска техника прилагат заснимачите на сватби – първо виждаме булката и младоженеца като бебета на черно-бели снимки. После първолаци, картички „Мила мамо, честит празник!“, гимназисти (бъдещият младоженец е с китара), за пръв път сами на морето (разбира се, не заедно, защото все още не се познават), после момчето е войник, а момичето – студентка; след това и момчето е студент, а накрая ги виждаме двамата прегърнати – види се, запознали са се, харесали са се и са се сгодили.

Да, обикновено това са милите спомени на младоженците. Но какви са милите спомени на БНТ? Предавания, най-вече от 60-те и 70-те години. Телевизионен театър, където актьор, сполучливо дегизиран като Ленин, претворява в слово идеите на марксизма-ленинизма. Хумористични програми, от които струи наивна и симпатична бодрост. Безметежни забавни предавания, които с музика, текст и видео показват колко щастлив е животът на новия човек. Мемоарни интервюта с патриарси на синия екран и древни културтрегери, които споделят спомени: вижте колко велики бяхме ние, ние сме колоси, на чиито рамене вие сте стъпили, за да виждате по-надалеч. Те са не повече от десетина – Кеворк Кеворкян, Хачо Бояджиев, Атанас Свиленов и не помня още кой – все внимателно избирани по онова време люде. Разбира се, никой не каза какви трябваше да са избраниците и кой ги избираше. Да го обяснявам ли за по-младите поколения? Да обяснявам как по онова време в светлината на прожекторите и пред притихналата и лишена от всякаква алтернатива и възможност за сравнение публика можеше да излезеш само с продадена душа, целунал пръстена с петолъчката и завтечен по правата линия, която е права, единствено защото е успоредна с линията на Партията?

Залисана в ретроспективния си нарцисизъм, БНТ или пропуска, или съзнателно неглижира едно важно обстоятелство, което не трябва нито да бъде пропускано, нито да се неглижира. Всяка тоталитарна държава, каквато беше България в „най-хубавите години от нашия живот“ – така ги нарича БНТ в заглавието на едно от въпросните си предавания, – гледа на електронните медии като на безценен инструмент за пропаганда, манипулация и промиване на мозъка на социалистическия труженик. Случайна тоталитарна телевизия няма, случайни хора в нея не попадат и случайни предавания не се правят. Тоталитарната телевизия съществува, за да представи една кошмарна и безчовечна действителност като „щастлив живот“. Когато ни умиляват телевизионни предавания от онези времена, ние повтаряме опитите да се захароса социалистическата действителност.

При това положение нека не се чудим на вихрещата се носталгия, русофилия* и всякаква друга „-фѝлия“, и всякаква друга „-алгия“, и всякаква друга девиация на ума и нравствената система. Защото една демократична електронна медия да се гордее с миналото си на тоталитарна медия, за мен е девиация. Мисля, че това, освен проява на лош вкус, е и вредно, особено за хората, които не са изпитали лично на гърба си сладостите на онзи „щастлив живот“ – за младите хора. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 
 

Селската амбиция ръжда не хваща

| от Емил Кирилов |

Във всяка нормална фирма, във всеки офис в София, всеки ден и час, има минимум по един много амбициран човек без особени личностни качества, но пък изпълнителен и зверски решен на успех и победа. Човек, дошъл не на работа, а на война.

Той пристига от далечни земи. Може и да е местен, но неговата вътрешна същност, неговото действително същество, скрито зад костюмчето, шито на ишлеме, е точно от там, ако ще на гърба на Коня да е расъл.

Душата му е от Злокучене, от Марс, от Тъмната, зла, сенчеста паралелна вселена на болезнено амбицираните селяндури, които си вардят службицата с цената на живота и оставят у малкото нормални хора на тази планета усещането, че биха правили на шефа всякакви мръсотии. След малко. В кенефа. Буквално.

Той е тук, за да се поти, да се пъне, да се мори, да не издържа, да прави впечатление, да избухва, да е номер едно, да поема задачки, да победи, да се доказва. Напрежението е постоянно и много голямо.

Като на някаква приказна селска сватба е този човек непрекъснато. Като една застаряваща братовчедка на булката е, решена да си намери мъж на това дългоочаквано тържество на кича и безумието, но и разяждана от непосилно тежка злоба и завист към своята вече „уредена“ роднина в бяла рокля.

За тия хора да ходиш на работа е всичко. Но не самата работа и нейното вършене е от значение, не крайният резултат и удовлетвореността от това да създадеш нещо е водещо в техните кански усилия. Важното е да се покажеш, да се навреш сред обществеността, да се наместиш на сигурно, нещо там да се овъртолиш във влиятелни хора и слава.

Селската амбиция е много коварна работа, защото създава непоносим дискомфорт в живота на физически най-близкия нормален човек, свидетел на цялата тая мъка, който не е възпитан да се напиня като умопомрачен, само и само да му вдигнат заплатата със 150 лв, да го потупат по рамото и евентуално да си намери гадже с висок служебен пост и апартамент в СОФИЯ.

Селската амбиция е нещо страшно.

Нейният приемник вечно се страхува да не би да изпусне нещо, той знае всичко и е вечно в час, докато ти си пиеш обедната бира на слънце в почивката и оглеждаш задниците на малкото хубави колеги, дето останаха в този живот.

Селски амбицираният човек ще те купи и продаде, облечен като някаква стюардеса или кондуктор в БДЖ, каквито са й/му разбиранията за елегантност и офисен дрескод.

Той влага толкова енергия в това да се чекне по офиси по цял ден, да е винаги информиран за всичко, да е насреща за тези над него, да принтира някакви листа, задъхан и наведен, да създава добро впечатление на директори, че като се прибере вечер у тях, се размазва на дивана като желе, изнемощял, няма сили за книга, за филм, за спорт, за любов, за нормална вечеря, за малко мисъл в тая глава, бе.

Яде спържа от буркани от селото на своята душа и крои с цялата й неописуема нищожност дребни схеми, с които да блесне на работа и в утрешния ден.

И така ден след ден. Та цял живот…

 
 

Apple строи нов кампус за 1 милиард долара

| от chronicle.bg |

Apple съобщи повече детайли за плана си да създаде още 20 000 работни места в САЩ през следващите 5 години. 

Компанията ще инвестира $1 милиард в строежа на нов компус в Остин, Тексас. Градът вече е дом на един кампус с 6 200 служители, който е и най-големия след щаба на Apple в Купъртино, Калифорния.

Новата сграда ще е на около километър от сегашната и ще заема площ от 0,5 кв. км. Очаква се така технологичния гигант да стане най-големият работодател в града с още 5 000 работни места и потенциала за допълнителни 10 000. Плановете включват и нови офиси в Сиатъл, Сан Диего и Кълвър Сити, които ще отворят през следващите 3 години. Те ще имат капацитет от над 1 000 служители всеки.

Разрастването идва след приемането на новите закони за данъците в САЩ, което спира Apple да не плаща данъци върху приходите от други държави.

През януари компанията съобщи, че ще инвестира $30 милиарда в сгради и ще създаде 20 000 нови работни места в Щатите до 2023. Тя също така ще създаде и стотици нови длъжности във вече съществуващи офиси в цялата страна, включително Ню Йорк, Бостън, Питсбърг и Портланд. Предвижда се офисът в Маями да удвои размерите си.

След последното увеличаване на служителите си с 6 000 тази година, Apple вече има над 90 000 само в САЩ.

 
 

Кларксън, Хамънд и Мей с промо видео за „The Grand Tour“

| от chronicle.bg |

Джереми Кларксън, Ричард Хамънд и Джеймс Мей разбудиха апетита на феновете като пуснаха ново промо видео, в което да обнародват информация за предаването им „The Grand Tour“. 

Триото работи заедно от 2002 година, когато за първи път се събраха в този си състав, за да водят „Top Gear“. Изглежда, че наративът помежду им не се е променил дори в новото предаване. В клипа тримата седят на сив фон, почти не мърдат, освен когато говорят, и все пак са забавни.

Хамънд: Здравейте, ние сме водещите на „The Grand Tour“.

Мей: Да, и снимаме новите епизоди с пълна скорост.

Кларксън: Или поне щяхме, ако не бяхме тук да снимаме това глупаво, времеемко и безсмислено маркетингово съобщение…

Въпреки „проваления край“ на видеото, феновете са силно развълнувани от новината, че автомобилното предаване се завръща на 18 януари догодина. „Класически Кларксън. Нямаше как да стане друго…“, пише в един от много коментари. 

Тройката се премести от BBC в Amazon Prime след като Джереми удари с юмрук своя колега Ойсин Таймън на „Top Gear“, заради което беше уволнен като водещ и продуцент на предаването. Двамата му колеги напуснаха заедно с него като нба тяхно място бяха избрани нови водещи начело с Кристофър Евънс (не актьора), но рейтингът на предаването не успява да се възстанови.

Джереми, Ричард и Джеймс водят „The Grand Tour“ от 2015 година.

 
 

Netflix показва документалка за харизматичния сериен убиец Тед Бънди

| от chronicle.bg |

Netflix добавя към портфолиото си документален сериал за кръвожадния сериен убиец Тед Бънди. Това става 40 години след като през 1978 той е екзекутиран за убийството на Кимбърли Лийч. Платформата, на която вече можем да гледаме няколко криминални сериали по реален случай като „Making A Murderer“ и „The Keepers“, пуска „Conversations With A Killer: The Ted Bundy Tapes“ на 24 януари 2019. Автор на продукцията е носителят на Еми Джо Берлингер.

Четирите епизода ще ни покажат непускано досега аудио интервю с Бънди, докато той чака екзекуцията си във Флорида, а също така и ще ни разкаже за убийствата му. Тед Бънди признава за 30 убийства на жени, които извършва през 70-те години.

Сериалът ще задълбае и около неестественото идологизиране на Бънди от множество дами, както и за брака му с Каръл Ан Буун, докато е в затвора. Цялата медийна шумотевица около делото също ще бъде отразена.

Джо е режисьор и на филма „Extremely Wicked, Shockingly Evil and Vile“ – също за Тед Бънди, в ролята Зак Ефрон. Лили Колинс, Джон Малкович и Ким Парсънс също ще участват и във филма, който излиза догодина. Той ще разказва за убиеца през очите на приятелката му Елизабет Клопфер, която не може да повярва на деянията на гаджето си.

Януари ще бъде голям месец за Netflix с няколко дебюта. „A Series of Unfortunate Events“ сезон 3 идва в новогодишния ден, а след това „Sex Education“ и последния сезон на „Unbreakable Kimmy Schmidt“. Скандалният „Girl“, който тази година взе наградата Caméra D’Or на Фестивала в Кан, също излиза, въпреки непристойните голи сцени с непълнолетни.