shareit

Отново призракът на Грекзит

| от |

Линда Юех, Би Би Си

След третия и последен неуспешен опит за избор на президент залозите са високи, тъй като Гърция свика предсрочни избори.

Управляващата коалиция, ръководена от „Нова демокрация“, изостава в социологическите изследвания след СИРИЗА, партия, противопоставяща се на строгите икономии, чийто възход отразява неотдавнашни изследвания, които показват, че гърците са притеснени от ЕС и дори подсказват, че все повече гърци искат връщане на драхмата, отколкото запазване на еврото. Това отново създава опасения от излизане на Гърция от еврозоната, т. нар. „Грекзит“.

Това може би не е изненадващо, тъй като Гърция едва наскоро излезе от шестгодишна рецесия, когато тя е толкова дълга, в действителност е по-скоро депресия. Икономиката е над 25% по-малка сега, отколкото през 2008 г., безработицата е около 25%, а около една четвърт от домакинствата живеят в бедност.

Около 100 000 фирми затвориха врати и мнозина се чудят какво може да накара икономиката да заработи при положение, че лихвите по заемите се върнаха към 8%, равнище, смятано за неприемливо. Гърция беше изправена пред подобни равнища, когато за първи път потърси спасителна помощ.

Така че мерките за строги икономии, наложени от спасителните програми, в комбинация с икономическата мизерия обясняват колебливия политически пейзаж. Ако СИРИЗА спечели предстоящите избори и изпълни обещанието си да оспори програмата за строги икономии, тогава отново се появяват опасения от разпадане на еврозоната.

Припомнете си онези отрепетирани аргументи в разгара на кризата в еврозоната, когато икономистите твърдяха, че е възможно една страна да напусне валутен съюз, което би довело до различни предизвикателства.

Но политиците от еврозоната постоянно отхвърляха тази възможност, защото се тревожеха, че това ще отвори кутията на Пандора. Тяхното притеснение е, че ако една слаба страна напусне еврозоната, тогава пазарите ще изберат следващата най-слаба и така нататък. Лихвите по заемите за тези икономики ще се увеличат, а това ще направи невъзможно за правителствата да се финансират и се получава самосбъдващо се пророчество.

Контрааргументите са, че една страна би спечелила конкурентноспособност, ако излезе от еврозоната. Обикновено изпитваща затруднения страна има слаба валута, която помага на износа, а това може да стимулира икономиката, докато вътрешното търсене бавно се възстановява. В рамките на еврозоната това не е така, тъй като еврото остана сравнително силно благодарение на големите икономики, главно Германия.

Така че би била необходима истинска девалвация, което означава, че една компания ще трябва да намали разходите например с 25% вместо да разчита на обезценяване на валутата за поевтиняване на износа. Това обикновено означава безработица и нарушава стандарта на живот. Но оставането в еврозоната има своите предимства, биха казали защитниците й. Особено, поради това че малките икономики трябва да се интегрират в по-големи пазари.

При всички случаи споровете несъмнено ще продължат и мнозина ще наблюдават внимателно изборите в Гърция. Може би скоро ще разберем дали ще се стигне до страховитата зараза, която би могла да доведе до частично разпадане на еврозоната. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени