Отидох в изоставено нацистко ранчо

| от |

2a66266cc08f788794a286cdb46a2ac3

Автор Дейв Шилинг/vice.com

Колегите ми винаги ходят по екзотични места и се занимават с опасни работи. Аз, от друга страна, много рядко ставам от бюрото, не обичам височините, плуването веднагически извиква в ума ми давене, и карането по някакъв пуст път ме кара да се подмокря. Трите ми най-големи страхове са импотентност, случайно поглъщане на пръст и Нацисти. И така, когато отидох да разгледам отблизо разкрито нацистко скривалище в каньона Рустик до Лос Анджелис, бях обзет от идеята най-накрая да направя нещо откачено.

b1761e049d0f3892fa06fbc4c3764e24

Наистина ми се иска да не го бях правил. Ранчото Мърфи, както се казва, е построено през 1933 от богатите американски последователи на Третия райх Уинона и Нормън Стивънс, за да приютят напълно автономна нацистка общност. Тези поддръжници на Хитлер са се занимавали с военна подготовка, в очакване войната в Европа да стигне до американския континент. Това не се случило и ранчото е било изоставено. Сякаш нямаше нищо от което да се притеснявам, но едно знаех със сигурност – точно аз ще намеря за какво да се притеснявам.

f28c3db123993f4ff5c3d719e1cf13c7

Карахме до края на една жилищна улица и стигнахме до входа на Кемп Жозефо, настоящото име на почивния район, където се намира ранчото. Бариерата стои там, за да пречи на неоторизирани превозни средства да стигнат до пътеката, която води към къмпинга. Ние оставихме колата и започнахме да обикаляме из каньона. Когато стигнахме до някакво разклонение оставих торбата ни с празни бирени бутилки на земята, като маркер в случай че се изгубим, което бях напълно сигурен, че ще се случи.

Понеже не беше достатъчно сдухващо да вървим в 40-градусова жега през шибана гора, взехме че намерихме пътеката към ранчото. Една наглед безкрайна серия от 500 зле направени стъпала беше нашият единствен начин да се доберем до нацисткия лагер.

e99733a7248a1b8060c8d783305cfa0f

Нямаше парапет и всяко стъпало беше широко, колкото половината ми крак. В главата ми, се разиграваше сложен сценарий, в който щях да се подхлъзна, да се търкалям 15 метра надолу, удряйки главата си във всяко стъпало , за да бъда после пренесен от хеликоптер и да ми се наложи да прекарам живота си на изкуствено дишане.

За щастие не паднах и не бях набутан в гигантско, метално бурито, но въпреки това имаше още много коварни терени, които трябваше да се обходят. Веднага щом стигнахме до ранчото видяхме навсякъде предупредителни знаци за кърлежи. Всичко, което знам за кърлежите е, че се залепват за тялото ти и ти смучат кръвта, плюс това пренасят Лаймска болест. Добре, че носех шорти, за да могат по-лесно да налазят шибаните ми крака.

ccf1de049fe61bb46dfcb90acef353a3

Първата забележителност, на която се натъкнахме, беше дизеловият електрически генератор. Първоначално си помислих, че това е някакъв вид олтар, където са правили жертвоприношения на еврейски девици на езическия нацистки бог (честно казано, и идея си нямам какво точно правят Нацитата). Вече знаех, че собствениците на ранчото са били убедени да го построят от някакъв немец, Хер Шмид, който твърдял, че има суперспособности и редовно провеждал сеанси в обширното си свободно време. Така че, изглеждаше доста вероятно да е навътре и с жертвоприношенията.

Историческите данни са неясни, но моята обиколка потвърди, че не е имало никакви жертвоприношения там. За това пък напоследък е имало много купонясване, за каквото говореха купчините от празни бири и спрейове с боя. Почти съм сигурен, че Фюрерът никак ни би бил доволен от всички тези хора, къркащи американска бира в неговата дупка.

826b90d60653793bb28b397ed66f7453

До електростанцията имаше огромен воден резервоар, който изглеждаше сякаш е бил обстрелван с артилерия. Имаше огромна пропаст в центъра на резервоара, което ме подтикна да го изследвам по задълбочено. Под задълбочено изследване имам предвид да търча в противоположната посока, крещейки, защото нещо ужасяващо може би се беше случило там. Отворихме капака на дъното на резервоара, и също както ТЕЦ-а, там беше пълно с бирени кенчета. Най-лошото, което се е случило там, е някой пич да се издрайфа.

Последната голяма сграда, на която се натъкнахме, бяха жилищните помещения. Установих, че са такива, съдейки по всички счупени мивки и въргалящи се печки в района. В апогея си, сигурно е било голяма работа, но в сегашното му състояние, не толкова. Освен ако не те кефи да прекарваш нощите си близо до изтърбушен хипарски бус Фолксваген.

488dac77f927d6be018d7f44502f5fda

Вместо да се обърна и да се върна по обратния път, беше решено (против моята воля) да изследваме още по-навътре в лагера, но в обратната посока. Бях убеден, че сме видели всичко, и да поема по нов път ще значи да ме изядат мечки. Също така, оставихме една торба с празни бири на разклонението, а аз така мразя да правя боклук. Както можеш да видиш на горната снимка, стигнах дотам, че изхвърлих чифт използвани гащи, които някое потайно копеле беше оставило след себе си. Мръсен нацистки двор е нещо, което не мога просто да подмина.

Всичко ме сърбеше. Чувствах буболечки върху всеки един сантиметър от тялото си, макар да не виждах такива никъде. Те бяха в ума ми. Дори подскочих половин сантиметър във въздуха (скокът ми на височина е зверски), когато един гущер се промуши изпод една заебана врата на кола. Гущерът на беше по-голям от кутрето ми, но със сигурност беше фрашкан с отрова. Можех да го видя в очите му. Беше гущер-убиец.

b07e7d2d6b08792bd124bcd00b0bb540

След още 20 минути спиране на всеки няколко крачки, за да си поема въздух, се натъкнахме на гигантска желязна порта. Това беше истинският вход на ранчото. Нямаше опасни стълби, просто приятен път, който водеше обратно към пътекага, от която дойдохме. Ако още в самото начало просто бяхме продължили още няколко метра след стълбите, нямаше да получа серията от мини-паник атаки и горещи вълни. Въпреки това, предполагам, че изживяването от поемането по тези стълби и скитането из каньона ми помогна да превъзмогна стаховете си от падане, мечки и най-важното- американски нацистки поддръжници. Ето за това ще съм вечно благодарен.

 
 

Чат програма работи, само когато имате по-малко от 5% батерия

| от chr.bg |

Изразохдваме страшно много мисъл в опит да изстискаме още малко батерия от телефоните си. Apple дори предлагат евтина смяна на батерията на айфоните, a телефоните с Android ще показват коя програма колко енергия източва.

Не е изненада в такъв случай черният хумор на програмиста, създал чат програма, която работи само когато телефонът има по-малко от 5% батерия. Тя доста подходящо се казва Die with me.

Създателите на програмката са белгийци. Те казват: „Искахме да изкараме нещо положително от момента, когато човек има малко батерия. Супер много се забавлявахме, докато я създавахме.“

Проектът им започва през 2016 година и вече е завършен и готов за сваляне.

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!

 
 

Къща разполага със собствена река вместо коридор до стаите

| от chronicle.bg, БТА |

Вероятно когато сте си представяли къщата на мечтите си, в нея е бил предвиден необичаен начин за придвижване между различните й части. Например, огромна пързалка от третия до приземния етаж или релси, по които минава малко влакче. Може да ви е хрумвала идеята и за поточе.

Архитектът Алфред Браунинг Паркър сбъдна мечтата на свои клиенти, като им построи къща със собствена река в Маями, САЩ. Жилището с обща площ от 1672 квадратни метра дори има име – „Уудсонг“ (в превод от английски език „Песен на гората“). То е било продадено миналата година за 2 милиона щатски долара, така че по всяка вероятност няма да бъде на пазара скоро.

4504313_001_twilight_pool_2828990_large.0

Реката позволява обитателите на дома да плуват от всекидневната до трапезарията. Те могат дори да гребат до спалнята, когато са прекалено изморени да ходят.

В дома има основна спалня, която е три етажа по-нагоре, библиотека и спалня на открито само с три стени. Освен това има басейн, в случай, че се отегчите от реката, както и сауна.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В двора има богата градина, палми и езерце с риби със собствен водопад.

4504343_032_twilight_pool_2828995_large