Отидох в изоставено нацистко ранчо

| от |

2a66266cc08f788794a286cdb46a2ac3

Автор Дейв Шилинг/vice.com

Колегите ми винаги ходят по екзотични места и се занимават с опасни работи. Аз, от друга страна, много рядко ставам от бюрото, не обичам височините, плуването веднагически извиква в ума ми давене, и карането по някакъв пуст път ме кара да се подмокря. Трите ми най-големи страхове са импотентност, случайно поглъщане на пръст и Нацисти. И така, когато отидох да разгледам отблизо разкрито нацистко скривалище в каньона Рустик до Лос Анджелис, бях обзет от идеята най-накрая да направя нещо откачено.

b1761e049d0f3892fa06fbc4c3764e24

Наистина ми се иска да не го бях правил. Ранчото Мърфи, както се казва, е построено през 1933 от богатите американски последователи на Третия райх Уинона и Нормън Стивънс, за да приютят напълно автономна нацистка общност. Тези поддръжници на Хитлер са се занимавали с военна подготовка, в очакване войната в Европа да стигне до американския континент. Това не се случило и ранчото е било изоставено. Сякаш нямаше нищо от което да се притеснявам, но едно знаех със сигурност – точно аз ще намеря за какво да се притеснявам.

f28c3db123993f4ff5c3d719e1cf13c7

Карахме до края на една жилищна улица и стигнахме до входа на Кемп Жозефо, настоящото име на почивния район, където се намира ранчото. Бариерата стои там, за да пречи на неоторизирани превозни средства да стигнат до пътеката, която води към къмпинга. Ние оставихме колата и започнахме да обикаляме из каньона. Когато стигнахме до някакво разклонение оставих торбата ни с празни бирени бутилки на земята, като маркер в случай че се изгубим, което бях напълно сигурен, че ще се случи.

Понеже не беше достатъчно сдухващо да вървим в 40-градусова жега през шибана гора, взехме че намерихме пътеката към ранчото. Една наглед безкрайна серия от 500 зле направени стъпала беше нашият единствен начин да се доберем до нацисткия лагер.

e99733a7248a1b8060c8d783305cfa0f

Нямаше парапет и всяко стъпало беше широко, колкото половината ми крак. В главата ми, се разиграваше сложен сценарий, в който щях да се подхлъзна, да се търкалям 15 метра надолу, удряйки главата си във всяко стъпало , за да бъда после пренесен от хеликоптер и да ми се наложи да прекарам живота си на изкуствено дишане.

За щастие не паднах и не бях набутан в гигантско, метално бурито, но въпреки това имаше още много коварни терени, които трябваше да се обходят. Веднага щом стигнахме до ранчото видяхме навсякъде предупредителни знаци за кърлежи. Всичко, което знам за кърлежите е, че се залепват за тялото ти и ти смучат кръвта, плюс това пренасят Лаймска болест. Добре, че носех шорти, за да могат по-лесно да налазят шибаните ми крака.

ccf1de049fe61bb46dfcb90acef353a3

Първата забележителност, на която се натъкнахме, беше дизеловият електрически генератор. Първоначално си помислих, че това е някакъв вид олтар, където са правили жертвоприношения на еврейски девици на езическия нацистки бог (честно казано, и идея си нямам какво точно правят Нацитата). Вече знаех, че собствениците на ранчото са били убедени да го построят от някакъв немец, Хер Шмид, който твърдял, че има суперспособности и редовно провеждал сеанси в обширното си свободно време. Така че, изглеждаше доста вероятно да е навътре и с жертвоприношенията.

Историческите данни са неясни, но моята обиколка потвърди, че не е имало никакви жертвоприношения там. За това пък напоследък е имало много купонясване, за каквото говореха купчините от празни бири и спрейове с боя. Почти съм сигурен, че Фюрерът никак ни би бил доволен от всички тези хора, къркащи американска бира в неговата дупка.

826b90d60653793bb28b397ed66f7453

До електростанцията имаше огромен воден резервоар, който изглеждаше сякаш е бил обстрелван с артилерия. Имаше огромна пропаст в центъра на резервоара, което ме подтикна да го изследвам по задълбочено. Под задълбочено изследване имам предвид да търча в противоположната посока, крещейки, защото нещо ужасяващо може би се беше случило там. Отворихме капака на дъното на резервоара, и също както ТЕЦ-а, там беше пълно с бирени кенчета. Най-лошото, което се е случило там, е някой пич да се издрайфа.

Последната голяма сграда, на която се натъкнахме, бяха жилищните помещения. Установих, че са такива, съдейки по всички счупени мивки и въргалящи се печки в района. В апогея си, сигурно е било голяма работа, но в сегашното му състояние, не толкова. Освен ако не те кефи да прекарваш нощите си близо до изтърбушен хипарски бус Фолксваген.

488dac77f927d6be018d7f44502f5fda

Вместо да се обърна и да се върна по обратния път, беше решено (против моята воля) да изследваме още по-навътре в лагера, но в обратната посока. Бях убеден, че сме видели всичко, и да поема по нов път ще значи да ме изядат мечки. Също така, оставихме една торба с празни бири на разклонението, а аз така мразя да правя боклук. Както можеш да видиш на горната снимка, стигнах дотам, че изхвърлих чифт използвани гащи, които някое потайно копеле беше оставило след себе си. Мръсен нацистки двор е нещо, което не мога просто да подмина.

Всичко ме сърбеше. Чувствах буболечки върху всеки един сантиметър от тялото си, макар да не виждах такива никъде. Те бяха в ума ми. Дори подскочих половин сантиметър във въздуха (скокът ми на височина е зверски), когато един гущер се промуши изпод една заебана врата на кола. Гущерът на беше по-голям от кутрето ми, но със сигурност беше фрашкан с отрова. Можех да го видя в очите му. Беше гущер-убиец.

b07e7d2d6b08792bd124bcd00b0bb540

След още 20 минути спиране на всеки няколко крачки, за да си поема въздух, се натъкнахме на гигантска желязна порта. Това беше истинският вход на ранчото. Нямаше опасни стълби, просто приятен път, който водеше обратно към пътекага, от която дойдохме. Ако още в самото начало просто бяхме продължили още няколко метра след стълбите, нямаше да получа серията от мини-паник атаки и горещи вълни. Въпреки това, предполагам, че изживяването от поемането по тези стълби и скитането из каньона ми помогна да превъзмогна стаховете си от падане, мечки и най-важното- американски нацистки поддръжници. Ето за това ще съм вечно благодарен.

 
 

Великолепните тоалети на Наградите за кино и телевизия на MTV

| от |

Красивите и известните се събраха в Санта Моника, Калифорния, по повод Наградите за кино и телевизия на MTV.

Когато се раздават награди, всичко е много весело. Характера на церемонията позволяваше звездите да са по-артистични и свободни в облеклата си. Това доведе до бални рокли и кожа, и дори анцузи.

В галерията ни днес събрахме най-впечатляващите тоалети от червения килим. Вижте ги!

Също така – вие как бихте се облекли за подобно събитие?

 
 

Ех, няма такива играчи вече*

| от Daher Lammoth |

Пол ши*ания Гаскойн, или просто Газа.

Или футболистът, който молеше за тишина журналистите на пресконференция, след което се изпърдяваше или оригваше в микрофоните. Същият футболист, който за рождения ден на негов чернокож приятел, му подарява посещения в солариум. Отвлича клубния автобус и го разбива в една спирка. Гонят го от хотел, задето се е къпал гол в декоративния фонтан на входа. Изсрал се в чорапите на Дженаро Гатузо, един от най-свирепите футболисти, за добре дошъл в новия му отбор. Изпикава се върху лицето на капитана Ричард Гъф през нощта, за да го събуди, защото не могъл да заспи и иска да играят билярд с него. Треньорът му сър Боби Робсън го нарекъл „тъп като метла“, а на следващия ден Газа излиза на тренировка със стърчаща метла от калците….

Ех, няма такива играчи вече :'(

Тези, които ме познават от малък, знаят че винаги съм симпатизирал на най-големите дървета в световния футбол – Англия. Най-вече заради онзи национален харизматичен отбор от 1990 г., съставен от „касапина“ Тери Бътчър, Стюърт „Психо“ Пиърс, споменатия магически ненормалник Газа, вечно бинтования като след война Марк Райт, геният-идиот Крис Уодъл, дядо Шилтън и легендата-джентълмен Гари Линекер (вероятно единстеният от онзи отбор, който не се напивал до припадане). Този отбор спечели сърцето на съвсем малкия Дахер, който за първи път гледаше оназ странна игра с топка. Физиономиите на Газа са имали пръст в това.

И макар през годините държавните им управители, начело с тъпи патки като Тереза Мей, или военнопрестъпници като Тони Блеър и „Пиг Гейт“ Камерън, да бяха направили всичко възможно да ме отвратят от английската нация, все пак английският хумор, писатели като Дейвид Мичъл, Тери Пратчет, Докинс, режисьори като Ридли Скот, Кен Лоуч, Дани Бойл, Мийдоус и т.н. комици и музиканти, и най-вече спомените за Газа, поддържаха симпатията ми към това общество.

Утре Англия излиза срещу Тунис. Англичаните продължават да стават все по-сиви и все по-нехарезматични. Звездата на отбора е фъфлещия Хари Бастунов (Кейн). Дори колегата му от Тотнъм, кореецът Хюн Мин Сон, говори по-разбираем английски от него.
Тактиката на англичаните е ясна – търчане по фланговете на житния бегач Стърлинг и центриране с надеждата да бъде уцелена главата на Хари.

И все пак….. Кам Он Ингерлааанд! Бйип Бийп Бийп.

 

*Текстът е представен без редакция от фейсбук страницата на Daher Lammoth

 
 

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ постави рекорд

| от chr.bg |

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ оглави британската класация за албуми за 19-а непоследователна седмица и постави рекорд за последните 50 години.

Предишният рекордьор – саундтракът към филма „Треска в събота вечер“, оглавяваше британската класация 18 непоследователни седмици през 1978 г.

Най-успешният албум със саундтрак в британската класация обаче е „Звукът на музиката“. Той я оглавява 50 седмици от 1965 г. до 1968 г.

Успехът на саундтрака към филма „Най-великият шоумен“ в британската поп класация обаче е за сметка на новите албуми на Джорджа Смит и „Бийч бойс“. Дебютният албум на Джорджа Смит „Lost & Found“ зае третото място. На второто е „Staying at Tamara’s“ на Джордж Езра. „Бийч бойс“ в сътрудничество с Кралския филхармоничен оркестър заеха четвъртото място. На пето е Ед Шийран с „Divide“.

В класацията на синглите Джес Глин надделя над „Клийн бандит“ и зае първото място с „I’ll Be There“. Така тя подобри рекорда си за най-много хитове на певица в британската класация – 7.

„Solo“ на „Клийн бандит“ зае второто място, а „2002“ на Ан Мари – третото. Четвърти е Джордж Езра с „Shotgun“. Пета е Ариана Гранде с „No Tears Left to Cry“.

 
 

Род Стюарт и Синди Лопър тръгват заедно на турне

| от chr.bg |

Род Стюарт и Синди Лопър отново ще изнесет съвместни концерти – в рамките на тазгодишно лятно турне в Северна Америка.

То идва след успешните им съвместни концертни изяви през лятото миналата година.

Новото им турне ще започне с концерт в амфитеатъра „Холивуд боул“ в Холивуд, Калифорния, на 25 юни и ще приключи с шоу в друг амфитеатър – „Уайт ривър“ в Сиатъл на 1 септември.

Сред другите градове, в които е планирано Род и Синди да изнесат концерти, са Нашвил, Ню Йорк, Торонто, Денвър, Финикс, Сан Франциско.