shareit

От какво ни остана да се освободим

| от |

Навън пеят птички, грее слънчице, а вие седите и пишете контролно по математика. Тъкмо приключвате и във въображението ви вече се обсипан от свобода. Обръщате листа профилактично и о, хиляди демони! Контролната продължава на гърба…

Преди 140 години на 3 март България официално се освобождава от османското иго и получава свободата си. Това става посредством камъни и дърве, пушки и братушки. Това е много, но достатъчно ли е за да продължаваме нагоре, без да ни тегли нищо обратно? Контролното продължава и на гърба, а там пише няколко неща, от които трябва да се отървем, преди да сме свободни в пълния смисъл и с всичките прилежащи последствия.

От страха от новото

Историческите извори разказват за следния диалог:

– Ееее, Колумбе! Къде си тръгнал бе!

– Отивам с един кораб да откривам нови земи!

– Абе стига глупости бе! Я обратно!

– Ама нови земииии…

– Абе бегай бе!

– Стига де, татееее!

– Майка ти ми орева живота, ми орева!

– Ама имам финансиране…

– Бе к’во финансиране бе, тоя малоумен ли е!

И така нататък. Мисълта ми е, че обществото свиква с новостите по-бавничко и трудничко, но това не означава, че не трябва да заселим Марс.

Присмеха като реакция към „ненормално поведение“

Да си смалиш главата на фотошоп, за да ти изглеждат бицепсите по-големи, е белег на затруднения в живота. Когато видим такъв човек, не трябва да му се смеем колко е тъп. Трябва разбиране и влизане в положението. Не всички сме умни и ни е лесно и има с какво да се изфукаме пред хората.

От страха от шефове

Това, че някой казва какво, как и кога, не го прави незаменим, вечен или задължителен. Няма значение дали е американец, руснак, германец или е роден в слънчогледа. Хората за 4 години се научават на висша математика. Ние имаме 1300 години CV. Стига с тия стажове. Време е да се изнесем от вкъщи. Някой да има бг стартъп идеи?

От занемаряване на младежта

Извънредно надарените и мотивирани деца винаги са били единици. За всички останали има мама и тати. Не учители, не министри на образования, младежи и спортове – мама и тати. Не е важно дали родителите могат да изхранят детето, а дали могат да го изучат, защото ако не го изучиш, колкото и да го храниш – файда никаква.

От лежането на стари лаври

Ние сме навсякъде – от камъни и дърве до компютъра. Но един въпрос остава като че ли остава колкото постоянен, толкова и непоставен. Той не е „Народе????“, а „И сега накъде?“ Хубаво измислихме компютъра, хубаво отблъснахме османските орди. И сега накъде?