Оставете децата на мира

| от |

Говорили сме за това и преди. За майките, за родителството като призвание. За синовете и дъщерите, „добрите“ и „лошите“. Предъвквали сме темата и за психичните заболявания и стигмата, която у нас ги обгръща здраво. И отново ще говорим за тях. Не можем да не го направим, така както българинът не може да устои на сякаш патологичната си нужда да „даде акъл“ на някого, как да живее собствения си живот.

Не е тайна, че в България върлува схващането, че от порасналото дете се очаква безпрецедентна, безусловна благодарност към родителите. Благодарност, подобна на тази към чорбаджи Марко от „Под игото“, чиито потомци до гроб са длъжни да му подават вино и хляб на масата и да треперят под напора на чорбаджийската му ръка. Децата трябва до края на живота си да благодарят на онези хора… но забележете, за материалните неща – за образованието, за дома, за играчките, за дрехите… за всичко, което може да бъде пипнато и да донесе дивиденти. Благодарността към родителите у нас се приема като послушание. Цинично казано, но факт.

Всичко изброено по-горе е и причина мнозина потребители в социалните мрежи да не разбират мотивите на Микеле Коради – 20-годишен млад мъж, чиято история беше разказана в предаването „bTV Репортерите“ от Стоян Георгиев.

Момчето е родено през 1998 година в Плевенското село Бъркач, но още при раждането е оставено в дом за деца, лишени от родителски грижи. Когато е на две години, семейство италианци (загубили родния си син преди три години) го осиновяват. Има трудности с общуването още тогава.

Израства в среда, която за повечето хора е достатъчен мотив, за да няма право едно дете да надига вой: хубава къща, добро образование (Микеле завършва училище за обществено хранене), родители, които го обичат и го подкрепят, момчето дори си има собствен кон. През пубертета се появяват първите признаци на психично разстройство. Трудности в общуването, крайна интровертност. Години по-късно терапевти ще му поставят диагнозата „болестта на изоставения“, заради която в последните две години е на лекарства. Състоянието е характерно с постоянното усещане, че човекът не може да възприеме обичта на другите. Вследствие на някакви изначални житейски липси, той се чувства изоставен и има необходимост да намери смисъл в съществуването си.

Мисълта за истинската му майка и онези две първи, решаващи години от живота му, го карат да тръгне да търси биологичното си семейство. Осиновителите му, Адриана Такиа и Сандро Коради, му помагат в търсенето, което отнема години. Преди време идват с него в България, но не успяват да намерят биологичните родители. Посещават католически център, в който за Микеле се грижат няколко духовни наставници. Не се отричат от него и когато разбират за сексуалната му ориентация.

Та те са му дали всичко необходимо, ще кажат някои. Какво търси по родните си места?

Дали?

Дали наличието на всичко гореизброено, сякаш загърнато в диамантена опаковка, може да заличи липсата на съзнанието за собствен корен?  Може ли житейският комфорт да потисне въпроса „Откъде идвам?“.

Неосъществената връзка между майка и дете в първите години неминуемо оставя празнина, която всеки млад човек ще се опитва да запълни. Не можем да говорим от името на всички осиновени деца, нито имаме право да вадим като аргумент максимата, че „майка е тази, която те е отгледала, а не тази, която те е родила“. За някои осиновени деца тя може да не важи. И това не прави нещата „правилни“ или „грешни“. Макар и на пръв поглед това да се приема като родоотстъпничество. Връзката с биологичната майка е неразривна. Тя е друг живот. Всяко дете има правото да изживее тази история. Да се опита да открие онова, което търси. А ние, колкото и да искаме не можем да бъдем морални ориентири.

Дори то да доведе до разочарование или да се окаже приказка. Детето трябва да върви по своя път, и когато онези, които са го отгледали са до него, то ние можем само да си вземем поука. Защото ценностите отдавна не са затворени под асмата и опасани с двуметров дувар.

Не коментираме как реагира биологичната майка на Микеле, нито кой от какъв етнос е. Тук не това е центърът, а той. Момчето, върху което словоблудства народния съд на Facebook, пълен със злоба и лепящ етикети като „неблагодарен“, „манго“ и редица още.

Кой от коментиращите обаче има представа какво се случва в съзнанието на това момче в продължение на години? И ако престой от един месец, няколко години дори, при биологичното му семейство, на негова собствена отговорност, донесе търсените отговори, има ли право изобщо някой да го напада?

И ако излезем от конкретния казус, има ли право някой изобщо да напада изборите на друг, когато те са показател единствено за това, че човекът следва своя собствен път?

 
 

Кога ще излезе осмият сезона на Game of Thrones?

| от chronicle.bg |

След множество неясноти от HBO съобщиха официално: осмият сезон на Game of Thrones („Игра на тронове“) ще излезе през април 2019 г.

Освен че за нас феновете това означава, че още през пролетта ще се завърнем във Вестерос, сериалът ще може да се класира за наградите „Еми“ през 2019 г. Това ще бъде и последната възможност за оригиналната продукция на HBO отново да спечели голямата награда за най-добър сериал.

Новият и последен сезон ще се състои от 6 епизода, всеки от който с дължина близка до тази на пълнометражен филм.

Режисьорът на епизода „Battle of Bastards“, Мигел Сапочник отново застава на режисьорския стол, както и Дейвид Нътър (Red Wedding). По думите на Питър Динклидж (Тирион Ланистър), Сапочник режисира най-епичната битка в сериала досега.

„Битката на копелетата“  е като увеселителен парк“ коментира актьорът за 12-минутната батална сцена, която ще видим в новия сезон, цитиран от IndieWire.

Едно от нещата, които знаем със сигурност е, че ще осмият сезон ще започне на Зимен хребет, когато Денерис пристига с армията си.

Във връзка с новината HBO пуснаха тийзър, който ни напомня защо обожаваме този сериал:

 
 

Да летиш на 100-годишен самолет

| от chronicle.bg |

На 2 часа от Ню Йорк се намира Old Rhinebeck Aerodrome (летище и музей), където 60 ретро самолета- включително репродукции на известните SPAD VII и Sopwith Camel – летяха по повод 100 години от Първата световна война.

Чувството да гледаш невероятните машини от онази епоха се допълва от факта, че Първата световна война започва едва 10 години след като братята Райт извършват първия полет. Затова и да служиш като пилот се считало от мнозина за самоубийство. По време на войната загиват около 15 000 пилоти.

Разбираме популярното мнение по онова време много добре, когато видим колко крехки и чупливи изглеждат самолетите. Пилотите са на открито, което също е смущаващо и изумително.

Заради откритите кабини и близкият характер на боя, често пилотите виждали лицето на противника и така враждата им придобивала личен характер.

„Самолетите са много интуитивни за управление“, казва вицепрезидентът на музея Клей Хамънд. „Носиш каска, очила и усещаш вятъра с бузите си. Виждаш и чуваш, и подушваш всичко по самолета. Летенето е много повече от момент. Много повече от осезателно усещане.“

Традицията пилотите да броят убийствата си започва именно през ПСВ. Само пилоти с 5 и повече убийства можели да се наричат асове.

Много от самолетите в Old Rhinebeck са оригинални включително Nieuport 10 от 1915 година, Morane-Saulnier A-1 и Curtiss JN-4H от 1917. Последният е по-известен с названието Джени. През 1918 година над Ню Йорк Джени става първият самолет, който излита от дирижабъл. Той е и първият самолет, който се използва от Пощата за доставяне на писма. Истинска перла в короната.

Curtiss JN-4H

 

Old Rhinebeck Aerodrome е открит през 1958 от Кол Пален, авиатор, който обожавал да работи по стари самолети. След като той почива, мястото става музей с нестопанска цел.

 
 

Астрид Линдгрен: От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.

| от chronicle.bg |

През зимата на 1941 г. малката Карин Линдгрен се разболява от пневмония. Докато е прикована към леглото, майка й Астрид, в опит да разсее скуката, започва да разказа измислени истории за малко момиче с необикновена сила. Приказките се приемат повече от добре, и не само от Карин. Скоро приятелите и семейството искат още и още приказки за момичето, което критиците по-късно ще нарекат „кръстоска между Хъкълбери Фин и Супермен.“

Три години по-късно Астрид подарява за десетия рожден ден на дъщеря си специален подарък – напечатан екземпляр с приключенията на Пипи Дългото чорапче. Следващата година авторката, която вече е издала две успешни книги за деца, дава на издателя си да прочете книгата за Пипи. Останало сигурно го знаете. Останалото е история и една огромна тълпа от персонажи, с които милиони деца по света са отраснали.

Пипи, Томи, Аника, Емил, Карлсон, Дребосъчето, Ина, Алфред, татко Алфред, мама Алма, госпожа Петрел… все герои, благодарение на които малките и до днес обикват четенето. Обикват и Астрид Линдгрен, която не се страхува да говори на децата за смъртта.

Жената, която ни накара да обичаме четенето, да разберем някоя и друга хитрина за живота, е родена на днешната дата преди 111 години. В чест на днешната дата споделяме няколко нейни цитата.

Astrid-Lindgren-1994-Teaser-DW-Vermischtes-Stockholm-jpg

„Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.“

„Спокойствие и само спокойствие.“

„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

„Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.“

„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“ (из „Пипи Дългото чорапче“)

Пипи Дългото чорапче

„От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.“

„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.“

„Детство без книги – това не е никакво детство. Това е като да ти е отказан достъп до омагьосаното място, където можеш да отидеш и да намериш най-редкия вид радост.“

„Дай на децата любов, още любов и пак любов, и здравият разум ще дойде от само себе си.“

lindgren

„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение.“

„Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да ставаме.“ (из „Децата от улица „Тряскаджийска“)

„“Вашите собствени деца и внуци ли ви вдъхновиха, за да напишете книгите си?“ е също въпрос, който често ми задават. Искам да кажа следното: Никое друго дете не ме е вдъхновявало толкова, колкото детето, което аз самата бях. Не е задължително да имате деца, за да пишете детски книги. По-важното е добре да помните собственото си детство.“

„Лятото няма да трае вечно, той знаеше това, както го знаеше и Роня. Но си заживяха отново, като че ли то нямаше да има край, и доколкото им се удаваше, пропъждаха всички мъчителни размисли за зимата.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

 Астрид Линдгрен

„Ако съм озарила дори едно единствено детство, то тогава съм постигнала поне нещо в живота си.“

„Не искам да пиша за възрастни. Искам да пиша за читатели, които могат да правят чудеса. Само децата правят чудеса, докато четат.“

 
 

Първият трейлър на „Toy Story 4″

| от chronicle.bg |

Последният „Toy Story“ ни остави трогнати, но краят не е дошъл. Уди, Бъз и приятели се завръщат другото лято. Въпреки, че видеото не е точно трейлър, то все пак е първият ни поглед към приятелите ни преди юни 2019 година.

Имайте предвид, че това може и да не са кадри от филма. Тийзърът обаче ни напомня много добре защо обичаме тези герои. Той хваща близките отношения между играчките и кръжащото над филма чувство на семейност. Същевременно хваща и нефункциониращия аспект от отношенията им, което също ни кара да ги чувстваме като семейство.

А има и говорещо прасенце!

Какво ли иска тази вилица? Само развали стоя.

По информация от Disney този нов персонаж се казва Форки. Той е проект на Бони, малкото момиченце, което получи всички играчки в края на „Toy Story 3″. Изглежда, че самоделната играчка минава през нещо като криза, защото не се чувства като играчка. Затова и не иска да участва в каквото и да правят другите играчки, но все се оказва заплетен. Форки се озвучава от Тони Хейл.

В „Toy Story 4″ играчките са на мисия в търсене на Бо Пийп, персонаж, който отсъстваше в „Toy Story 3″.

Освен тийзър имаме и нов постер.

4f6ea5437eeeebd7578c58cd3dbc4fe854129a0a