Особености на българската кампания

| от |

Иван Стамболов, 5corners.eu

Тази предизборна кампания не прилича на никоя досега. Уж е европейска, което по традиция у нас не се разглежда като нещо важно, а пък страстите се разгоряха до трагикомични измерения – яростно се пекат кебапчета, джуркат се чорби и се чертаят апокалиптични картини за края на света. Защо тези европейски избори са така оживени? Дали само затова, че са генерална репетиция за едни евентуални предсрочни национални избори?

ivanstambolov

Преди всичко, прави впечатление самодейността на представянето. Интернет никога не е бил по-препълнен от коментари на предизборни гафове. Но аз не мога да повярвам, че в щабовете работят некадърници. Напротив, там работят компетентни професионалисти. Тогава остава единственото заключение, че партиите няма какво да кажат. Нямат послания и не знаят към кого да се обърнат.

Но толкова ли са тъпи партиите, че не могат да си определят публиката и да си формулират посланията? Не. Със сигурност не са. Причината за тази идейна и политическа парализа трябва да е другаде. Причината за обърканата и безплодна предизборна кампания е, че за първи път от четвърт век насам са поставени под съмнение европейската принадлежност на България и членството ѝ в Европейския съюз. Обществото се разделя на „европейци“ и „евразийци“ и политическите комуникатори се виждат в чудо, защото от една страна трябва да усилят популизма, а от друга – да изместят дебата и да го превърнат от вътрешно европейски, какъвто трябва да бъде, в общо цивилизационен. Вече не се говори за многогодишна финансова рамка, стабилизационни облигации и свободна търговия между ЕС и САЩ, а за нови призраци, които бродят из Европа.

Светът сякаш вече не е същият и това се усеща особено силно в България. Промяната си има дата – протестите в Украйна. След тях и особено след Крим, Русия протегна и към нас имперски ръце и надигна невиждана вълна от контролирано „обществено мнение“. Изпълзяха забравени фанатици, които дадоха воля на бурните страсти, бушуващи в мрачните им души. Православието беше похитено и беше превърнато от възвишено лично изживяване в обикновен талибански фундаментализъм. Славянското братство заприлича на нацизъм. Грандоманията и параноята се почитат като политическа далновидност.

Как се отрази това на българската кампания за европейски избори? Евтините популисти веднага го яхнаха. Български партии говорят от Москва. Реликтът Кобзон открито агитира за български кандидати. В предизборен клип прозвуча даже това:

„Европейският съюз е вреден за вашето здраве. За България той означава робство, мизерия, безработица. Ние сме единствената алтернатива за излизане от ЕС!“.

Интересно е, че авторите на този клип чрез него агитират избирателите да ги направят не друго, а именно евродепутати. Налудничаво. Но не бива да им се сърдим. Популистите са лешояди – откъдето им замирише на мърша, натам литват с тежки криле. Сега им мирише на Евразийска романтика и на Матушка Рус и те се втурват, развели славянски бради. И не се питат кой надига тази вълна, с каква цел я надига и какви ще са последиците – ден да мине, самун да загине, както обича да се изразява т.нар. „народен гений“.

Не, не е тъжно, че популистите в името на заветното си приближаване до властта безогледно обслужват мимолетни конюнктури – за тях това е основен предмет на дейност. Тъжното е, че с публичните си изяви – щедро финансирани и усърдно тиражирани – те увреждат нравите на обществото и изкривяват мисленето на хората. Заедно с вълната на славянски фундаментализъм и евразийска еуфория се завърнаха и най-налудничавите конспиративни суеверия. Торовете и пестицидите ни правят роби, ГМО-то ни трови, тровят ни и следите на самолетите в небето. Известен журналист (а не случаен олигофрен от социалните мрежи) писа, че причина за гей браковете е химическото съдържание на хамбургерите и поничките. Рептилите отново плетат извънземните си мрежи, за да се хранят с психичната ни енергия. Добре че не се хранят с простотията ни, защото ще станат дебелаци с по 2-3 метра задници като американците в статията на същия журналист.

Градските легенди и пещерните суеверия на уж цивилизования човек може да са шокиращи, но в повечето случаи са безобидни. По-тревожна е злобата, която се излива. Млади и интелигентни хора с опиянение се отдават на омраза към ближния. Съчетана с описаната по-горе налудничавост, омразата ражда плашещи плодове на мисълта. Тази мисъл се превръща в мисъл на европейския дебат у нас и ето как звучи тя от устата на една съвсем прилична на пръв поглед дама в социалните мрежи:

„Като искате децата ви да бъдат третополови европеиди и да пекат живи хора с цел въвеждане на демокрация – вървете си в Европа и оставете България на нормалните хора.“

Ето това са особеностите на българската кампания тази година. Не драматизирайте. Следващия път сигурно ще са още по-ярки и причудливи. За такива неща дъно няма. Мисля, че ще видим още много чудеса, преди Картаген да бъде разрушен.

 
 

Елизабет II и Филип отбелязват платинена сватба

| от chronicle.bg |

Британската кралица Елизабет II и съпругът й – Единбургският херцог Филип отбелязват днес платинена годишнина – 70 години от сватбата си.

Никой от предшествениците на сегашната кралица на британския престол не е отбелязвал толкова голяма годишнина от семейния си съюз. Още през октомври Бъкингамският дворец даде да се разбере, че не се предвиждат никакви публични тържества по повод годишнината. 91-годишната Елизабет и 96-годишният Филип ще останат на днешния ден в замъка Уиндзор.

Телевизия Скай Нюз обяче съобщи, че все пак ще бъде организирано празнично тържество за най-близките приятели и членове на кралското семейство. В събота Бъкингамският дворец разпространи официална снимка на 91-годишната кралица и 96-годишният й съпруг във връзка с тяхната „платинена сватба.“

 
 

Внучката на Грейс Кели e готина точно колкото баба си

| от chr.bg |

През 1998 година, когато дъщерята на Грейс Кели – принцеса Стефани, роди третото си дете, Камил, нещо липсва от акта й за раждане, а именно – името на бащата. Тръгват слухове, че той е бившият бодигард на Стефани Жан-Реймонд Готлиб. Това, а и самата липса на записан баща, гарантира, че Камил няма никога да застане на трона на Монако. Полубрат й и полусестра й, Луис и Паулин Дукрет, са съответно 12-ти и 13-ти на опашката.

Камил в момента е на 19 и открито е взела носи фамилията на баща си – Готлиб. Тя отбеляза и рождения му ден със снимка в Инстаграм, на която са двамата до хаштага #TelPereTelleFille – от фрнски „Какъвто бащата, такава и дъщерята“.

 

The best part of me

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The best part of me Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Въпреки, че има сините очи и русата коса на баба си, Камил притежава собствен стил. Тя носи татуировки по тялото си и 3 годни живее в цирка, докато майка й излиза с дресьор на слонове. Въпреки това и Камил и Грейс Кели споделят еднакво силна любов към животните.

 

Best Friends or Twins ?

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Fluffy selfie

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The same person but not the same pose

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.

 
 

Явно конкурсът „Мис България“ има нови правила

| от |

Вижте, не ни е яд, че конкурсът е продаден – конкурси за красота се продават по цял свят, голяма работа. Яд ни е, че ни показвате победителката и очаквате да не е очевидно. В това отношение – aбсолютно аналогична ситуация с #Кой.

Но понеже нямаме доказателства за това, че конкурсът е продаден – тоест съдиите може наистина да са избрали легитимно Тамара Георгиева за най-красивата жена в страната – да обвиняваме с лека ръка може да ни доведе до съд за клевета.

Затова нека допуснем, че конкурсът Мис България има нови правила. Конкурсът има нови, тайно издадени правила, за които никой не предполага. Те са съвсем различни и повечко – сега ние ще се опитаме да ги познаем по резултата и вече всичко ще е ясно.

Традиционният кръг, в който се дефилира по бански, вече не съществува. На негово място има 100 метра галоп.

В следващия кръг срещу участничките са пуснати 4-5 ловджийски гончета, а те трябва да оцелеят. Кръгът се нарича „Сплашване на куче“.

Следва фотографски кръг. В него участничките с снимат с иновативния соларен чадър от Тех Парка.

Конкурсът приключва с гала вечеря. На събитието участничките са наблюдавани изкъсо как се хранят. Но не печели тази, която се храни най-елегантно, изискано и възпитано. Печели тази, която яде зоб.

Следва награждаването, на което победителката е окичена с корона и добре познатата лента, която вече не е лента, а просто много голяма свинска опашка – за да напомня на евентуалния й бъдещ любовник за възможните последствия. За събитието ще пристигне специален гост, който да връчи „лентата“ – Анита Мейзер.

Новата Мис България ще получи машинки за подстригване, както и трион, за да не си личи повече като лъже. Тя също така ще посети множество благотворителни събития – повечето със здравословна тематика, защото е традиция хора с такава визия да гонят болестите.