„Оскар“-ите се срамуват от самите себе си и никой не печели от това

| от chronicle.bg | |

 

С наближаването на 24 февруари все повече нараства любопитството не само кои ще бъдат тазгодишните носители на „Оскар“, но и как ще протече самата церемония по награждаването. Още от създаването на най-престижните награди в света на киното, церемонията, провеждана през пролетта, е най-важното и бляскаво събитие в Холивуд.

А откакто започва да се излъчва на живо по телевизията, Наградите на Академията се превръщат в много повече от статуетки за най-добрите в брашна. Превръщат се в шоу, което се гледа от милиони зрители, и което има голямо значение за поп културата.

Ако до преди години някои хора са произнасяли иконични речи (Упи Голдбърг като водещ), носили са шеметни тоалети (Шер, когато печели награда за най-добра актриса) и са предизвиквали скандали (Марлон Брандо, който изпраща индианка да приеме „Оскар“-а му за „Кръстникът“), днес Наградите обещават да бъдат едни от най-лошите от години насам. Тези, които имат по-особен афинитет към седмото изкуство, имат всяко основание да се опасяват, че този месец ще гледаме една от най-скучните церемонии.

Разбираме, че нещата са станали сериозни, когато дори актьорът Лин-Мануел Миранда надигне вой. Звездата от Бродуейския спектакъл „Хамилтън“ и главен актьор в прекрасния „Мери Попинз се завръща“, койтo отдавна е коронован за позитивния принц на Twitter, публикува туит миналата седмица, след като стана ясно, че по време на церемонията тази година няма да бъдат изпълнени всичките 5 песни, номинирани в категорията за „най-добра песен“. Вместо това зрителите ще чуят на живо само две от тях – „Shallow“ от „Роди се звезда“ (изпълнена от Лейди Гага и Брадли Купър) и „All the Stars“ от „Черната пантера“. Извън програмата остават „Where the Lost Things Go“ от „Мери Попинз се завръща“ (изпълнявана от Емили Блънт) и „I’ll Fight“ от документалният „RBG“ (изпълнявана от Дженифър Хъдсън). Отмяната на традицията, която има дългогодишна история и се приема доста добре от зрителите, не се хареса не само на Миранда, но и на редица други хора в социалните мрежи.

 

Причината? Да се спести време, разбира се. Шоуто е прекалено дълго. Само че докато преди 20-тина години това бяха само демонстративни шеги, напук на които нищо не се променяше, днес Академията решава да ощети собственото си шоу и да го лиши от повечето му достойнства.

В своят туит Миранда не протестира само срещу отпадането на песните, но и срещу решението на Академията церемонията тази година да няма домакин. След скандала с Кевин Харт  и невъзможността да бъде намерен заместник, за първи път от 30 години ще има „Оскар“-и без водещ.

Другото, което предизвика недоволство, е решението на Академията да връчи наградите за технически постижения, по време на рекламните почивки и така допълнително да спести време. Връчванията и речите ще бъдат заснети и по-късно монтирани към крайния запис на церемонията. Зрителите обаче ще знаят кои са победителите, тъй като медиите ще ги отразяват в реално време в социалните мрежи. Така на практика всички ще знаем кой печели преди да сме видели как приема наградата си. А това някак обезсмисля цялата идея.

Една от тези категории е за „най-добра кинематография“. Включването й в списъка с награди, връчени през рекламите, беше посрещнато с гневни онлайн възгласи, насочени към президента на Академията Джон Бейли, самият той кинематограф.

Дали от мерките ще има ефект, не е ясно. Ясно е обаче едно – към този момент, Академията се срамува да направи шоу. Срамува се от себе си и от това, което представлява в последните 90 години.

Накратко. Тази година няма да има домакин, който да разведрява обстановката с шеги, музикалните изпълнения са орязани, а някои категории са безцеремонно маргинализирани. Нищо чудно и да не видим обичайните кратки представяния на всички 9 номинирани за най-добър филм – мярка, която представя по-малко известните филми на много по-широка аудитория.

С други думи, „Оскарите“ са развлекателна програма, която все повече иска да не бъде такава.

Дали Академията си дава сметка защо хората гледат шоуто? Може би всеки ще потвърди, че не помни времетраенето на нито една церемония, а моментите като реч, която носи изненада, музикално изпълнение, което прави фурор в залата, непланиран гаф, който става част от историята. Ако Академията ореже всички тези неща, които изискват време, няма смисъл да харчи пари за церемония. Прессъобщение до медиите би било по-ефективно.

За паралел може да се вземе друго важно събитие, което не се срамува да бъде прекалено дълго – Суперкупата. Организаторите на това събитие разбират, че зрителите искат да удължат преживяването максимално. То трябва да даде достатъчно материал, който да бъде обсъждан после. Защо „Оскарите“ да не бъдат като нея?

Дори най-досадният елемент от Суперкупата – рекламите – си имат своето очарование, защото показват кои са топ брандовете на деня. Вместо да се извинява за дължината на церемонията, Академията би могла да напълни паузите с ексклузивни кадри от предстоящи филми, като „Играта на играчките 4″ или „Avengers: Endgame“.

Има и други органични начини за предизвикване на интерес. Интересува ли се някой от категорията за „най-добро миксиране на звук“? Едва ли, освен ако самият той не е специалист по миксиране на звук. Но какво би станало, ако се покаже видео как Бионсе и Доналд Глоувър изпълняват „Can You Feel the Love Tonight“ от предстоящия римейк на „Цар Лъв“? Това ще удължи времето, но едва ли някой ще се оплаква. Все пак това е шоу гледано от хора, които имат интерес към киното.

Академията би извлякла много ползи, ако вместо да се извинява за дължината на церемонията, я превърне в шоу, пълно с големи моменти, без значение колко дълго ще бъде то. Вместо да избутва  в периферията техничарите в киното, за някои от които това е най-голямата вечер в кариерата им, би следвало да ги награди с най-доброто представяне на събитието.

Както разбираме от тиута на Лин-Мануел Миранда, той е гледал „Оскарите“, защото е харесвал филмите, а тогава не е имало шоу, което да обича филмите повече от тази церемония. Време е „Оскар“-ите да докажат, че все още могат да бъдат такова шоу.

 
 

А ако следващият Wolverine e… Даниъл Радклиф?

| от chronicle.bg |

Walt Disney Co. все още е в процес на покупка на 21st Century Fox, което оставя феновете все още в процес на чудене какви филми ще последват след покупката и как ще изглеждат те. Хю Джакман окончателно няма повече да играе Уолварийн, така че ролята е отворена и една от най-желаните в Холивуд.

Досега са се появявали рисунки от фенове, които поставят най-различни актьори в облика на Върколака, един от които е и Зак Ефрон. Тогава на мнозина комбинацията се стори неподходяща, но Ефрон последно се въплъти в ролята на серийния убиец Тед Бънди, което в известна степен го изкара от досегашната му роля на красив, нацепен младеж и го постави в малко по-сериозно амплоа.


Вижте тази публикация в Instagram.

Wishing @zacefron a speedy recovery from his ACL injury #wolverine

Публикация, споделена от Bosslogic (@bosslogic) на

Сега обаче има друга съмнителна и колеблива портретна реализация на супергероя – с лицето на Даниъл Радклиф. Той, разбира се, ни е познат от ролята си на Хари Потър по романите на Джоан Роулинг. Портретът беше вдъхновен от видео интервю на 29-годишния актьор за WIRED, в което той трябваше да отговаря на въпроси от търсачката Google, един от които беше „Даниъл Радклиф ли ще е новият Уолварийн?“ Него можете да видите в края на статията.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

This one is for everyone that tagged me in this today :) – Daniel Radcliffe #wolverine @thehughjackman #xmen Публикация, споделена от Bosslogic (@bosslogic) на

Радклиф каза, че с височина от 165 сантиметра може да е малко нисък за образа, въпреки че Джакман беше критикуван, че е прекалено висок за Уолварийн (188 см).

Авторът на рисунката е BossLogic. Както виждаме, той не е забравил произхода на Радклиф и един от двата му белега представлява мълния. А може би има предвид възможността Даниъл в образа на Уолварин да се изправи отново срещу Волдеморт.

 
 

Новите кадри от предстоящия филм „Имението Даунтън“ се гледат на чаша чай

| от chronicle.bg |

It’s teatime… again. Вадете чайника, фенове на „Имението Даунтън“, защото от вчера разполагаме с нови кадри от предстоящия филм по един от най-популярните сериали на това десетилетие. 

След първия тийзър трейлър, за който ви разказахме, екипът на „Имението Даунтън“ пусна кадри от пълнометражния филм, който трябва да излезе тази есен. Макар 6-те снимки да са крайно недостатъчно, за да задоволят глада на феновете, е прекрасно да видим как Лейди Мери (Мишел Докъри) прегръща Хенри Толбът (Матю Гуд) докато танцуват (предполагаме на романтична музика) на връх Св. Валентин.

Дори да сте върли противници на западното влияние в празничния източноправославен календар, кадърът ще стопли сърцето ви така както само чаша чай от кухнята на Даунтън може.

Последно бяхме с голямата фамилия Кроули и техните слуги на 1 януари 1926 г. Или поне в този момент приключи действието в последния коледен епизод на сериала на PBS. Сега цялата компания от последния сезон се събира в имението 18 месеца по-късно за едно голямо и мистериозно събитие, както става ясно от снимките, публикувани от Entertainment Weekly.

Какво правят всички тези наши любими персонажи между стените на готическия Даунтън, ще разберем 13 септември, когато е премиерата на филма. А като за начало, вижте галерията горе, където са събрани красивите кадри, напомнящи за хубавите времена, когато всяка година получавахме своята доза „Имението Даунтън“.

 
 

Крахът на съветските танкови войски при Дубно

| от Радослав Тодоров |

Масово битува  неправилното мнение, че най-голямата танкова битка през Втората световна война е била при Курск (юли – август 1943 г.). Това всъщност не е една битка, а мащабна операция, представляваща огромна върволица от отделни сражения, разиграли се по така наречената „Огнена дъга” около град Курск на фронт от стотици километри. Практически на всяко място където се удрят танковите клинове се води отделна битка. Най-голямата от тази поредица е битката в полето край малкото село Прохоровка на 12 юли. На едно място се бият ок. 300 немски танка срещу ок. 600 руски. Там германците нанасят чудовищни загуби на руснаците унищожавайки или повреждайки сериозно близо 400 машини и губейки едва около 70. Макар и с много тежка цена руснаците обаче удържат опитът за немски пробив в южната основа на дъгата  и макар също да не постигат поставените си цели в тази битка, резултатът от положението в дългосрочен план се оказва в тяхна полза.

1256495_10202700847634780_1926411064_n

Понеже Курск е считан за повратна точка във войната и понеже завършва с решаваща съветска победа за тази операция могат да се намерят тонове литература, статии, филми, но когато стане въпрос за операциите от началото на войната изведнъж изобилието от материали рязко секва.

По този начин например битката на линията Дубно-Луцк-Ровно на 23-29 юни 1941 г., която по размери превъзхожда дори и тази при Курск, винаги остава в сянка. Хвърляйки малко светлина върху този сенчест ъгъл от историята лесно можем да се досетим защо следвоенните руски писатели са предпочитали въпросният ъгъл да си остане сенчест. Някои щрихи от събитията:

Dubno-27-06-41

Само ден след началото на немската инвазия в СССР в района на Западна Украйна се завързват колосални сражения в триъгълника Дубно-Луцк-Броди. Удрят се танковите клинове на германската група армии „Юг” в съветския „Югозападен фронт”.

Нахлуващите немски сили под командването на фелдмаршал фон Клайст са: 13-а и 14-а танкова дивизия сформиращи 3-ти армейски корпус, 11-а и 16-а – формиращи 38-и корпус и 9-а танкова дивизия (14-и корпус).

Когато се говори за сблъсък между съветски и германски танкове повечето хора веднага си представят страховитите немски Тигри, които са и по-силно бронирани и по-едрокалибрени от съвeтските Т-34. В случая обаче Тигри все още няма, те се появяват чак в края на 1942 г. при Сталинград, но дори и по-късно на цялата Курска дъга сумарно има едва около 130 Тигъра, което е незначителна бройка на фона на общата масовост на бронираните войски по този фронт. Докато в битката при Дубно руснаците вече разполагат с Т-34 на масово въоръжение, макар и с все още по-малкото 76 мм оръдие, но пък в състава им вече имат и тежки танкове като КВ, каквито германците все още нямат.

В състава на петте немски дивизии има общо 728 танка, като само около половината са с над 50 мм оръдия, включително Panzer-III и Panzer-IV, от леките най-мощни са Panzer 38(t) с 37 мм оръдие, но преобладават Pz-II (20 мм).

В района са съсредоточени крупни съветски сили под командването на генерал Михаил Кирпонос – 30 дивизии сформиращи 10 корпуса плюс 109-а бронирана дивизия от Северния фронт. Всичко 5826 танка, включително 893 Т-34 и КВ общо. Тоест само тежките и средни танкове в състава на руските части, на които немците все още нямат еквивалент, са повече на брой, по-силно бронирани и с по-мощни оръдия от всичките немски в тази битка. А сумарно тук съветските сили превъзхождат количествено немските в бронетехника в съотношение приблизително 8 към 1.

Тези цифри не са съвсем точни поради честата неизправност или полуизправност на много от машините и от двете страни. А и поради шеметното настъпление на немците хванало руснаците изненадани и неподготвени, голяма част от руските сили въобще не схоласват да вземат участие в битката. Това се дължи на общата дезорганизираност в щаба и това, че отбраната не е била построена в дълбочина, което само по себе си благоприятства немския пробив.

Destroyed_19th_tank_division_near_Vojnitsa-Lutsk_highway

Още на 22 юни 1-а танкова армия на фон Клайст се вклинява на стика между 5-а и 6-а съветска армия и за да я спре, щаба на Югозападния фронт планира едно набързо скалъпено и зле проведено контранастъпление. Когато обаче предвидените за него механизирани корпуси настъпват към фронта се оказва, че практически действат без почти никаква връзка и координация по между си, а някои от тях въобще и не успяват да се включат в операцията предимно поради хаоса в щаба, но се случва и цели танкови полкове да заседнат в блатата и да не достигнат до фронта по време на битката.

Първото стълкновение става на 24 юни. В опит да започнат масирана контраатака руските 19-а танкова и 215-а мотострелкова дивизии настъпват по шосето северно от Луцк, където неочаквано попадат на позиции на немската противотанкова артилерия, чийто яростен огън в кратко време унищожава над 50% от бронираните им машини и ги принуждава панически да се изтеглят назад.

На следващият ден 25 юни, 9-и механизиран корпус на ген. Рокосовски и 19-и механизиран корпус на ген.  Фекленко, пробват да нанесат удар по левия фланг на немската 1-а танкова армия, но единствено успяват да изтласкат на югозапад немския 3-и моторизиран корпус. Докато в същото време немските 11-а и 16-а танкови дивизии започват да минават в дълбок обход към тила на руските войски, с което над тях надвисва опасност от обкръжение.

Следобеда на същия ден опитът на 15-и механизиран корпус на ген. И. Карпезо да пробие немските позиции и да се съедини с вече обкръжените 124-а и 87-а стрелкови дивизии е спрян отново с обстрела на противотанковата артилерия, както и от масираните удари на 5-и въздушен флот на Луфтвафе, при които и самия ген. Карпезо е тежко ранен. Атаката на немската авиация е неудържима, докато руската все още не успява да се организира против нея. Така стотици руски самолети са разбомбени както си стоят паркирани в хангарите без въобще да успеят да излетят, а тези които влизат в боя се заемат да пазят населени места и летища, а не танковите колони пътуващи към фронта, бомбардировачите пък получават заповеди за удари по второстепенни цели и въобще в този критичен момент заповедите, които идват от щаба на ВВС са доста неадекватни. В крайна сметка заради катастрофалните загуби командирът на щаба Е. Птухин е изправен пред военен съд и разстрелян по бързата процедура.

През същия ден немските 13-а и 14-а танкови дивизии превземат Луцк и напредват към Ровно. Южно от Ровно немската 11-а танкова дивизия се сблъсква с общо 6 съветски танкови дивизии и цял ден се бие сама срещу тях докато й пристигнат подкрепленията.

На 26 юни в Броди пристига 8-и механизиран корпус на ген. Рябишев след 500 километров марш от базата си към фронта, по време на който немската авиация успява да унищожи близо половината от танковете и артилерията в състава му. Планът му да настъпи към Дубно пропада, защото още преди да достигне фронта над 400 танка са изоставени заради технически повреди или унищожени от ударите на Луфтвафе. Въпреки това на същото място са струпани цели 4 съветски корпуса, чиито атаки немската 1-а танкова група подкрепена от 5 пехотни дивизии успява да отбие макар и с доста загуби.

1499326846_0-60-3026-1773_600x0_80_0_0_3b5158e6fbcf65fc1ad7dca38d7a5a2c

До 29 юни руските танкове са останали почти изцяло без гориво и боеприпаси. Поради което остатъците от 12-а и 34-а танкови дивизии са напълно доунищожени и то само от немската пехота.

На следващия ден немската 9-а танкова дивизия отрязва пътя на руските 8-а и 10-а танкови дивизии поставяйки ги в пълно обкръжение. Това окончателно заставя щаба на 6-а съветска армия да заповяда всеобщо отстъпление от района на Лвов.

На 1 юли остатъците от съветските сили правят последен отчаян опит да спрат германското настъпление, но успяват да го задържат само за ден, в някои участъци успяват да напреднат до 10 км, но поради дезорганизираност или пълна липса на комуникации частите не могат да си оказват взаимна помощ и немците бързо възстановяват положението с помощта на Луфтвафе.
В руския щаб цари пълен хаос – случва се например ген. Рабишев да получи заповед за отстъпление от ген. Кирпонос, а в същото време от ген-щаба Жуков да му заповяда точно обратното да остане на позицията и да отбива немските атаки до последно, като подобни противоречащи си заповеди въобще не са прецедент през този период.

Така в резултат на тези злощастни събития се отваря широка пролука между съветските 5-а и 6-а армии, цялата отбрана на Югозападния фронт рухва, а Вермахтът вече уверено марширува към Киев…

a53ba84c27339fd7660c3679eeff4e77-quality_70Xresize_1Xallow_enlarge_0Xw_700Xh_0

Към 1 юли всички участващи в тези боеве съветски механизирани корпуси съставляващи Югозападния фронт вече са тотално разгромени. Най-катастрофални са загубите на 22-и механизиран корпус – над 90% от танковете му са унищожени, 8-и мехкорпус – също с близо 90% загуби, 15-и корпус – 85% загуби, 9-ти и 19-и – по около 70% …

Точният брой на пораженията понесени от руснаците е трудно изчислим. Но може да се добие приблизителна представа за размерите им. Въпреки смазващото числено превъзходство на руснаците в началото, немците губят едва 168 танка, част от които дори успяват да поправят в последствие и отново да вкарат в боя. Докато Червената армия губи безвъзвратно над 2648 танка в тези боеве. Или с други думи съотношението в количеството унищожени танкове е около 15 към 1 в полза на немците.

А върховен главнокомандващ на всички изброени тук руски генерали и дивизии по това време в качеството си на Началник на Ген-щаба на Червената армия е Георгий Жуков, считан днес за най-великият победител в най-великата война.
Причините за печалният резултат от този сблъсък разбира се са обективни – елементът на изненадата, все още успешното прилагане на тактиката на блицкрига, далеч по-добрата организираност на немския щаб, както и по-големия натрупан боен опит на немските танкисти си казват думата. Само след 2-3 години ситуацията дотолкова се изменя, че и помен не остава от тези първоначални шеметни немски победи. Но от гледна точка на коректността и статистиката, не бива умишлено да се забравят подобни толкова значими събития.

 
 

Приложение позволява на саудитските мъже да следят и контролират жените си

| от chronicle.bg |

Изпълнителният директор на Apple, Тим Кук, каза, че компанията ще разследва приложението, което позволява на саудитските мъже да следят и да ограничават свободата на жените си в Саудитска Арабия. „Не съм чул за нея“, каза Кук в интервю за NPR. „Но очевидно ще разследваме случая.“

Освен достъп до правителствени услуги като подаване на документи за паспорти или родилни удостоверения, Insider откри, че приложението Absher позволява на мъже „настойници“ да определят „подчинени“ по име и номер на паспорта и да ограничават възможностите им за пътуване. 

Apple и Google (за телефони с Android) бяха критикувани от групи за защита на човешките права за това, че предлагат Absher. Amnesty International каза пред Washington Post, че програмата подчертава „смущаващата системна дискриминация“ в държавата, а говорител на Human Rights Watch окуражи двете компании да проверят приложението.

Сенатор Рон Уайден написа отворено писмо до Тим Кук и изпълнителния директор на Google Сундар Пичай, в което иска Absher изцяло да се премахне. Той казва:

„Когато мислим дали приложението да бъде свободно за сваляне, трябва да имаме предвид по-широкия контекст, целта му, как се използва и дали не се злоупотребява с него. Компаниите трябва да прилагат по-строги мерки за сигурност конкретно към приложенията, които се управляват от правителство.“

Според политиката в Саудитска Арабия жените в държавата не могат да пътуват без изричното разрешение на техния мъж-настойник като най-често това той е роднина. Те зависят от настойниците си и при избора на съпруг и работа.

Absher има над 11 милиона абонати, според сайта на саудитското Министерство на вътрешните работи.