shareit

„Оскар“-ите се срамуват от самите себе си и никой не печели от това

| от chronicle.bg | |

 

С наближаването на 24 февруари все повече нараства любопитството не само кои ще бъдат тазгодишните носители на „Оскар“, но и как ще протече самата церемония по награждаването. Още от създаването на най-престижните награди в света на киното, церемонията, провеждана през пролетта, е най-важното и бляскаво събитие в Холивуд.

А откакто започва да се излъчва на живо по телевизията, Наградите на Академията се превръщат в много повече от статуетки за най-добрите в брашна. Превръщат се в шоу, което се гледа от милиони зрители, и което има голямо значение за поп културата.

Ако до преди години някои хора са произнасяли иконични речи (Упи Голдбърг като водещ), носили са шеметни тоалети (Шер, когато печели награда за най-добра актриса) и са предизвиквали скандали (Марлон Брандо, който изпраща индианка да приеме „Оскар“-а му за „Кръстникът“), днес Наградите обещават да бъдат едни от най-лошите от години насам. Тези, които имат по-особен афинитет към седмото изкуство, имат всяко основание да се опасяват, че този месец ще гледаме една от най-скучните церемонии.

Разбираме, че нещата са станали сериозни, когато дори актьорът Лин-Мануел Миранда надигне вой. Звездата от Бродуейския спектакъл „Хамилтън“ и главен актьор в прекрасния „Мери Попинз се завръща“, койтo отдавна е коронован за позитивния принц на Twitter, публикува туит миналата седмица, след като стана ясно, че по време на церемонията тази година няма да бъдат изпълнени всичките 5 песни, номинирани в категорията за „най-добра песен“. Вместо това зрителите ще чуят на живо само две от тях – „Shallow“ от „Роди се звезда“ (изпълнена от Лейди Гага и Брадли Купър) и „All the Stars“ от „Черната пантера“. Извън програмата остават „Where the Lost Things Go“ от „Мери Попинз се завръща“ (изпълнявана от Емили Блънт) и „I’ll Fight“ от документалният „RBG“ (изпълнявана от Дженифър Хъдсън). Отмяната на традицията, която има дългогодишна история и се приема доста добре от зрителите, не се хареса не само на Миранда, но и на редица други хора в социалните мрежи.

 

Причината? Да се спести време, разбира се. Шоуто е прекалено дълго. Само че докато преди 20-тина години това бяха само демонстративни шеги, напук на които нищо не се променяше, днес Академията решава да ощети собственото си шоу и да го лиши от повечето му достойнства.

В своят туит Миранда не протестира само срещу отпадането на песните, но и срещу решението на Академията церемонията тази година да няма домакин. След скандала с Кевин Харт  и невъзможността да бъде намерен заместник, за първи път от 30 години ще има „Оскар“-и без водещ.

Другото, което предизвика недоволство, е решението на Академията да връчи наградите за технически постижения, по време на рекламните почивки и така допълнително да спести време. Връчванията и речите ще бъдат заснети и по-късно монтирани към крайния запис на церемонията. Зрителите обаче ще знаят кои са победителите, тъй като медиите ще ги отразяват в реално време в социалните мрежи. Така на практика всички ще знаем кой печели преди да сме видели как приема наградата си. А това някак обезсмисля цялата идея.

Една от тези категории е за „най-добра кинематография“. Включването й в списъка с награди, връчени през рекламите, беше посрещнато с гневни онлайн възгласи, насочени към президента на Академията Джон Бейли, самият той кинематограф.

Дали от мерките ще има ефект, не е ясно. Ясно е обаче едно – към този момент, Академията се срамува да направи шоу. Срамува се от себе си и от това, което представлява в последните 90 години.

Накратко. Тази година няма да има домакин, който да разведрява обстановката с шеги, музикалните изпълнения са орязани, а някои категории са безцеремонно маргинализирани. Нищо чудно и да не видим обичайните кратки представяния на всички 9 номинирани за най-добър филм – мярка, която представя по-малко известните филми на много по-широка аудитория.

С други думи, „Оскарите“ са развлекателна програма, която все повече иска да не бъде такава.

Дали Академията си дава сметка защо хората гледат шоуто? Може би всеки ще потвърди, че не помни времетраенето на нито една церемония, а моментите като реч, която носи изненада, музикално изпълнение, което прави фурор в залата, непланиран гаф, който става част от историята. Ако Академията ореже всички тези неща, които изискват време, няма смисъл да харчи пари за церемония. Прессъобщение до медиите би било по-ефективно.

За паралел може да се вземе друго важно събитие, което не се срамува да бъде прекалено дълго – Суперкупата. Организаторите на това събитие разбират, че зрителите искат да удължат преживяването максимално. То трябва да даде достатъчно материал, който да бъде обсъждан после. Защо „Оскарите“ да не бъдат като нея?

Дори най-досадният елемент от Суперкупата – рекламите – си имат своето очарование, защото показват кои са топ брандовете на деня. Вместо да се извинява за дължината на церемонията, Академията би могла да напълни паузите с ексклузивни кадри от предстоящи филми, като „Играта на играчките 4″ или „Avengers: Endgame“.

Има и други органични начини за предизвикване на интерес. Интересува ли се някой от категорията за „най-добро миксиране на звук“? Едва ли, освен ако самият той не е специалист по миксиране на звук. Но какво би станало, ако се покаже видео как Бионсе и Доналд Глоувър изпълняват „Can You Feel the Love Tonight“ от предстоящия римейк на „Цар Лъв“? Това ще удължи времето, но едва ли някой ще се оплаква. Все пак това е шоу гледано от хора, които имат интерес към киното.

Академията би извлякла много ползи, ако вместо да се извинява за дължината на церемонията, я превърне в шоу, пълно с големи моменти, без значение колко дълго ще бъде то. Вместо да избутва  в периферията техничарите в киното, за някои от които това е най-голямата вечер в кариерата им, би следвало да ги награди с най-доброто представяне на събитието.

Както разбираме от тиута на Лин-Мануел Миранда, той е гледал „Оскарите“, защото е харесвал филмите, а тогава не е имало шоу, което да обича филмите повече от тази церемония. Време е „Оскар“-ите да докажат, че все още могат да бъдат такова шоу.

 
 
Коментарите са изключени

Най-корумпираната футболна среща в историята на футбола

| от |

Футболната корупция е известна по цял свят. Във всеки един момент, когато националните отбори започнат играта с поведение на напълно непознати хора, които за първи път ще поритат пред публиката, човек може да се съмнява във всичко. И докато съчетанието на тези две думи – футбол и корупция – преобладава в днешните новини, предлагаме на аудиторията да не смята родният футбол за най-продажен. Историята познава много добре и някои вълнуващи срещи, които завършват с баскетболен резултат.

Прехвърляме се във втора дивизия на Индия, 15 години по-рано. В Гоа има много футболни страсти и много често отборите изгарят тревата от ритане. Противниците на дивизията Curtorim Gymkhana и Wilfred Leisure имат много сметки за уреждане и често се борят за първото място. Отборите имат равен точков актив, следователно конлфиктът трябва да бъде решен с голова разлика. Отборът на Wilfred трябва да има 7 гола повече от своя опонент. Последният мач от сезона за Wilfred се движи добре и още през първото полувреме са успели да отбележат 7 гола на опонента Dona Paula Sports Club. Междувременно Curtorim все още се борят сериозно с опонента си Sangolda Lightning. Спорът в края на първото полувреме завършва с минимален резултат и мнозина вече биха подготвяли медалите за Wilfred. И тогава започва голямото забавление!

На стадиона присъстват официални агенти на Goa Football Association, които наблюдават как треньорите успяват да стиснат ръцете, а след това да направят и исторически футболни сблъсъци.
Само минута след първата съдийска свирка и мрежата на Dona Paula е поразена. Всяко докосване на топката е буквално подарено на футболистите на Wilfred Leisure, а след като 2000 фена започват да освиркват свирепо вратаря, той напуска игрището и оставя един от защитниците да варди. Много скоро и играчите на Dona Paula спират нападенията и просто очакват всяко следващо попадение. До края на второто полувреме, футболистите на Wilfred завършват играта с 55-1.

„Никога не съм виждал нещо подобно, футболистите на Dona буквално подаваха топката на противника, а когато успяваха да вземат топка, бързаха да си вкарат автогол.“, споделя Антъни Маркъс – спортен журналист на стадиона. Впрочем не трябва да забравяме, че футболистите на Dona Paula вкарват и 4 автогола, за всеки случай. 3 пъти се сменя вратаря, но всеки следващ е само по-сакат от предишния. Онези играчи, които проклинали деня, в който започнали да играят футбол, бързо поискали да се „контузят“ и с това приключили унижението малко по-рано. Да не забравяме, че другият мач също завършва точно толкова вълнуващо – Curtorim Gymkhana побеждава Sangolda с 61-1. Играчите също са се борили достойно, но на финала само един гол не е достатъчен, за да вземат златото. FIFA кани представителите на отборите, както и ръководството на GFA на специална сесия. Препоръката е всички играчи да получат доживотна забрана за професионалния футбол. Допълнително наказание е и заплащането на 5000 рупи на всеки замесен отбор (победител и победен). Резултатът от двете футболни срещи ще бъде 0-0 и отборите ще трябва да играят отново за влизане в първата лига.

 
 
Коментарите са изключени

Дървените небостъргачи достигат нови висини

| от |

След вълна от пожари в големите градове в Съединените щати през 19 и началото на 20 век, дървенията като архитектурен материал се счита за опасна, особено във все по-плътна градска среда. За къщите продължават да се използва дърво, но по-едрите проекти го избягват като материал. Вместо това те се използва зидарията, алуминий и стомана, за да се изградят по-устойчиви на пожар, както и все по-високи конструкции.

Заради новите строителни технологии, иновациите в пожарната безопасност и нарастващия интерес към екологичния дизайн, дървесината днес се завръща.

Ponderosa Studios at the University of British Columbia 2016

Brock Commons – сграда със студентски общежития към Университета в Британска Колумбия във Ванкувър, Канада

С малко над 50 метра височина, наскоро завършената (през 2017) Brock Commons в момента държи рекорда за най-високата сграда от дърво в света. Колоните, гредите и дъските са от ламиниран дървен материал в комбинация с лепило (материалът се нарича глулам, glulam) и са основите структурни елементи на сградата. Този материал в много по-здрав от обикновеното необработено дърво. Глулам опорите са леки, обикновено около 2/3 от теглото на стоманата и 1/6 от теглото на бетона. Тази лекота също улеснява транспорта и намалява разходите. Естествената гъвкавост на дървото пък помага на сградата да реагира по-добре на земетресенията.

Willis Tower From Lake

Willis Tower

В момента обаче се планират редица много по-високи сгради от тази. Архитекти от Perkins + Will развиват проект  River Beech Tower в Чикаго, който ще достигне 80 етажа и ще бъде много по-лека за етаж от съседната Willis Tower (висока 426 метра и съдържаща близо 80 000 тона стомана).

Glulam

Сглобка от глулам

Въпросът с пожарите също е адресиран от специалисти. Колкото и странни да изглежда, дървото може да се окаже по-добре от стоманата при силен топлинен стрес. „Дървесината е по-пожароустойчива от стоманата и бетона. Това е така, защото 15% от дървесната маса е вода, която ще се изпари, преди материалът да изгори. Освен това, дървените трупи се овъгляват отвън и това защитава сърцевината им. Стоманата се загрява бързо, дървото изпарява вода и гори бавно.

 
 
Коментарите са изключени

Джон Бринкли създаде най-мощното американско радио с помощта на кози тестикули

| от |

Преди телевизията да убие радиото, както се пее в една много популярна песен, музиката направи своя преход от радио вълните през дигитализацията, конвертирането ѝ в MP3-ка, а след това и затварянето и в сървари, откъдето всекидневно стриймваме милиони песни на ден. Преди много години, радио приемниците все пак не бяха особено добри в ловенето и всеки любител се опитваше да намери колкото се може по-добра антена, за да слуша свободно и не толкова свободно новините по света и да открива подходящите парчета. Има едно радио, локализирано близо до границата на Мексико, което предава с невероятна сила близо до град Сиудад Акуня.

Още през 30-те години тази станция има изключително мощен сигнал от мегаватна антена, която да изпраща сигнал до почти всяка радио станция в САЩ. Всеки можел да слуша станция XER. Някои фермери споделят, че хващали станцията, когато допират антената на радиото си върху бодливата тел – точно толкова мощен бил сигналът. Кой има нужда от такъв сигнал през 30-те години? Отговорникът се казва Джон Бринкли. Неговата империя била използвана за един много странен бизнес: имплантирането на тестиси от козел в мъже и жени.

Ще изчакаме известно време, за да прочетете отново последното и да разберете, че не се шегуваме. Джон Бринкли е отворил първата клиника в Милфорд, Канзас и притежава медицинска диплома (какво като е от фалшив университет), който няма никакво покритие и предлага завършване на всяка специалност в замяна на конкретна сума. Джон станал лекар, след като през 1918 г. успял да изцери редица хора от великата грипна епидемия. Тогава още не подозирал, че само след година ще се занимава с болестите на половата система.

First_Goat-Gland_Baby

Снимка: By Unknown – Arizona Republican. (Phoenix, Ariz.), 20 Feb. 1920. Chronicling America: Historic American Newspapers. Library of Congress. <http://chroniclingamerica.loc.gov/lccn/sn84020558/1920-02-20/ed-1/seq-14/>, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58866324

Историята става още по-безумна, затова ще се опитаме да стоим в територията на фактите и няма да добавяме никакви допълнителни литературни украшения в този материал. Бринкли трябвало да излекува импотентен пациент и докато търсел решение на проблема, видял големият и впечатляващ скротум на близкия козел. Срещу сумата от 150 долара, той поставил тестисите на козата и само след две години, пациентът не само подобрил сексуалния си живот, но успял да забремени жена си, която по-късно ражда момиченце. Няма научни доказателства и никой не е виждал пациента, както се досещате.
Преди да решите, че нито един американец не е толкова глупав, че да повярва на тези абсурди, припомняме отново далечните 30 години от миналия век.

Образованието не било присъщо за американския народ и много скоро стотици мъже започват да пътуват до Канзас, за да получат тестисите на козел. Не просто да ги получат – да ги имплантират. Подлият лекар не чакал дълго време и вдигнал цената близо 4-и пъти. Третираните пациенти си тръгвали със смесени чувства, някои успявали да се възползват от ефекта „Плацебо“, докато други не разбирали къде бъркат. Самата манипулация представлявала абсорбирането на чужда тъкан, но най-вероятно е най-обикновен разтвор. След като разбрал, че глупавите хора се срещат на всеки километър, Джон решил да инвестира в радио реклама.

Станция KFKB се сторила най-подходяща и Джон платил за целодневна реклама, където покрай песните и предаванията да се прокрадват подробностите на козела и лекуването на импотентност.
Традиционният проблем е, че всяко начинание винаги привлича внимание и води журналистите – тези лоши хора. Репортер от радио Kansas City Star установява, че шарлатанинът е убил много повече хора (стотици), докато „лекува“. Ако това не е достатъчно, разследващият журналист дори проследил лекарската диплома – пристигнала от печатницата, а не от университет – установявайки с изненади, че е била отнета от властите. Ако фалшивият лекар изгуби фалшивата си диплома – бягайте бързо.

Хората в Канзас бързо се изморили от рекламите и изгонили Джони. Той, на свой ред, решил да се премести в Дел Рио, Тексас. Там успял да уреди документите за пускането на собствено радио и така се ражда XER. Тук идва положителната промяна в света на средностатистическия американец. Радиото не се отказвало от абсурдната си реклама за лекуване на импотентност, но с мощната си антена можело да предава музика из цяла Северна Америка, при това със завидно добър сигнал за разлика от останалите крехки станции. Джони привличал най-различни музиканти и изпълнители. Някои свирели добре и ставали известни благодарение на XERN, други просто изчезвали от хоризонта. Щом средностатистическият мъж можел да слуша популярни парчета, животинските тестиси може ли да се преглътнат, а и водещият/лекар/мениджър имал добър музикален вкус и се стремял да открие нови и още по-талантливи изпълнители. Американското правителство отново не било очаровано.

Operating_room_at_the_Brinkley_Hospital

Снимка: By Unknown – The Goat-Gland Transplantation (Chicago: New Thought Book Department, 1921) by Sydney B. Flower: https://archive.org/details/goatglandtranspl00flow, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58865940

Те искали радиото да бъде замразено и не само заради фалшивата реклама, а и заради облъчването над другите предавателни честоти. Именно властите забранили на Джон да минава границата с Мексико. Това го накарало да пусне телефонна линия от дома си до радиото. Така успявал да говори в ефир, когато му се налагало, а през останалото време плащал на радио оператора да пуска различни парчета и да води предаванията. След като забранили да използва телефон, започнал да записва всичко на алуминиеви дискове. Понеже границата била затворена, докторът наел шофьор, който да кара цялата радио програма до ефира. Джон пак не можел да пропуска възможността да рекламира своите най-различни операции. Свирепата битка така или иначе стига до мексиканските власти, които се намесват и за кратко време спират XER.

Това все пак не пречи на бившия собственик отново да се договори с новия мексикански представител и да продължи излъчването за редицата нови и още по-вълнуващи операции. За съжаление след проверка на данъчните, Бринкли се оказва без пари и приходите от безценните операции потъват в гърлото на чичо Сам. Героят умира през 1942 г. без една стотинка. Идеята обаче продължила (не тази за тестисите) и много любители започнали да търсят всякакви варианти за разпространяването на музиката. Пиратските радио станции започнали да прекарват рок музиката в най-различни суб култури. Понякога едно зло може да роди много други добрини, макар и мнозина все още да помнят процедурите на г-н Бринкли.

 
 
Коментарите са изключени

Охранителни системи за гробове

Викторианската епоха е известна с това, че обръща специално внимание на смъртта. Това, освен много други неща, поражда редица изобретения, проектирани около човешките гробове. „Безопасният ковчег“, например, е създаден заради популярния тогава страх човек да не бъде погребан жив. По-ранните и прости версии на този ковчег имат звънци, с които клетникът може да позвъни за помощ. Други версии имат тръби за дишане и скрити ключове, за да помогнат на хората да оцелеят и да избягат от ковчега.

Но на фона на тази нарастваща тревога да не би да бъдете погребан преждевременно, появява се нов престъпен отрасъл: краденето на тела. Известни още като „възкръсниците”, тези крадци ексхумират тела и ги продават на лекари, всякакви медицински лица и студенти, за да се правят изследвания върху тях.

В отговор на зачестилите престъпления, на пазара излиза арсенал от устройства за защита на гробовете, включително „гробищния пистолет“. Зареден и разположен върху въртяща се основа в долната част на гроба, този пистолет, при стъпване върху предварително опънати корди, се завърта и стреля по крадеца. Тъй като набезите са главно към по-свежи трупове, семействата или приятелите на починалия могат да наемат такова оръжие за определен период и след това да ги върнат.

Разбира се, тези приспособления имат своите недостатъци, най-вече: бидейки над земята, могат лесно да бъдат забелязани и съответно избегнати или деактивирани. Така се ражда „торпедния ковчег“. Първоначално това били просто малки пушки, насочени нагоре и задействани при отварянето на капака на ковчега.

Рекламите на това устройство го хвалят: „Спи спокойно, скъпи ангеле, нека страхове от призраци не смущават почивката ти, защото над твоето тяло лежи торпедо, готово да направи на мляно месо всеки, който се опита да те вземе.“ Разработени са и други вариации на същата идея, включително с експлозиви, които разчитат по-малко на точност и повече на обхват.

Mortsafe at Logeriat Church1

Мортсейфове

Не е ясно колко успешни или широко разпространени са били тези различни оръжия в действителност, въпреки че за някои се знае, че успяват да осакатяват крадци. Освен тях се предлагат и други по-малко смъртоносни варианти като, например, „мортсейфовете“.

 
 
Коментарите са изключени