Още веднъж за „тоя списък” и за обвиненията в болшевизъм

| от |

Публикуваме без редакторска намеса мнението на проф. Николай Слатински по друг наболял въпрос от последните дни – „онзи списък“, а много други анализи и коментари от него можете да намерите на сайта му : http://nslatinski.org 

slatinski

Като всеки човек, който изпитва почти физическа болка от това, че България върви назад и се разпада, че политическото у нея умира, че социумът ѝ се изражда постепенно във война на едни части на обществото срещу други, с тенденция това да се превърне във война на всеки срещу всеки,
аз постоянно мисля над въпросите : Какво се случва в страната ни? Защо се случва? Докога ще се случва? Колко още има да ни се случва? В този смисъл непрекъснато преживявам цялата разправия по „тоя списък”.

Колко неща се написаха, колко заклеймявания в болшевизъм, агресия, простотия, фанатизъм, фундаментализъм и какво ли още не, не се изляха по наш адрес – по адрес на подкрепящите протестиращите студенти и въобще подкрепящи протестите.

Докараха ни дотам най-напред публично да декларираме, да заявим, да се разграничим, да осъдим, да охулим, да заклеймим всякакви списъци. Вкараха ни в абсурдна политкоректност! Приписаха ни вини и подеха единен хор с някои талибани от левия партиен печат (защото там има и огромен брой нормално мислещи и пишещи, много свестни хора с леви убеждения – каквото и да означава „леви убеждения” във вестник на партия, в която лидерите до един са пожизнени изборни сенатори с огромни банкови сметки, отиващи повече на олигархични патриарси…).

Отново казвам ясно и категорично както преди няколко дни – аз съм, винаги съм бил и ще бъда срещу всякакви списъци, те са чужди на моята същност и дълбоко ме отблъскват и отвращават. Само че съм и срещу това под маската на борбата с болшевизма да се води по болшевишки война срещу всички, които са срещу това, което са писали 90% от попадналите в този глупашки списък!

Тук говоря за 90%, защото има 10%, дето са фанатици, тип политическа „Ал Кайда” на червената идея – идея отдавна покварена, обезчестена и изнасилена от една върхушка вечно присъстващи през тези 24 години на Прехода виновници за агонията, анемията, аномията и апатията на страната ни…

По болшевишки, точно по начина, за който ни обвиняват, оскверняват, заклеймяват, подозират, че щом подкрепяме студентските протести, ние сме виновни за „тоя списък”, точно така те воюват срещу нас.
Приписват ни всички смъртни грехове и ни осъждат за престъпването на всички Божи заповеди нас – мислещите различно от това, което за 3-4 месеца написаха 90% от попадналите в нелепостта на „тоя списък”! Ние сме виновни, ние сме грешни – заедно и поименно и заради какво? – заради един съставен анонимно и от все още анонимен автор списък!

Дали си дават сметка всички, които нададоха подобен вой с крясъци и в кресчендо – колко много ни обиждат и ни приписват несъществуващи грехове!?

Защо ни нападат? Заради собствените си грешки ли, а може би и заради вътрешните си усещания, че са произнесли думи и са написали слова, от които дълбоката им, искрена и истинска съвест се чувства леко нечиста?

В края на краищата нашата подкрепа за протестите – от януари досега, и за стачката на студентите от началото ѝ досега е ясна, публична, открита, заявена многократно, персонално – някои като мен в блога си, други във вестници, трети по телевизии и радиа. И в тази подкрепа няма нищо анонимно, тя не е базирана на някакви лични нападки, на каквито и да било разобличителни списъци, а е принципна – срещу статуквото, срещу олигархичното задкулисие, срещу наглото безсрамие на казуса „Пеевски”, срещу безумно изкористеното решение на Конституционния съд по този срамен казус, срещу нечестностите и нечистотиите на политическия елит…

От друга страна 90% от влезлите в този тъпашки списък (вижте как съм принуден на всеки ред да се разграничавам от всякакви списъци, за да не бъда заподозрян, че съм доволен от „тоя списък”!!!) наистина, наистина, наистина, наистина:
1. Насочват силата на своите пера само срещу протестиращите и единствено срещу тях.
2. С редица писания не просто критикуват протестиращите, а ги обиждат, окарикатуряват ги, иронизират ги, заливат ги със сатира и сарказъм, демонстрират презрението и надсмиването си над тях и отвращението си от тях.
3. Постоянно внушават, а значи лъжат де юре и де факто, че протестиращите са плащани от Бойко Борисов, в сговор са с него, действат съзнателно, за да го върнат на власт и са негови слепи марионетки.
4. Забравиха от 3-4 месеца изобщо да кажат и една критична дума срещу онези, срещу които се протестира, не виждат тяхната вина, а понякога дори правят междуредови внушения, че понеже са избрани законно (да припомним ли обаче как водещи фигури от Главна прокуратура в сговор с водещи фигури в БСП излъгаха обществото ни в деня за размисъл и изкривиха ненормално и неморално резултатите от вота) и затова срещу тях не е редно да се протестира.
5. Перманентно разпространяват спекулации за скрито соросоидно финансиране на протестите, забравяйки явно, че в момента в света протестират в 37 държави и вероятно според тях във всичките тях протестите се плащат от Сорос, а не защото светът е с единия си крак на площадите, готов да се бори срещу всяка неправда на властта.
6. Отказват да видят как под повърхността на събитията, под невярната представа за видимостта (а те също изкривяват представата и я правят невярна) протичат процеси на преразпределение на икономически територии, вземат се реванши от бизнесмени, онеправдани и „онеправдани” от мутрорежима на „ГЕРБ”, досъсипват се родни производства, ускорява се стагнацията на икономиката, набира сила отново притихналата временно контрабанда, назначават се ва ключови позиции ченгета и милиционери не само от „добри”, но и от гадни подразделения на бившата ДеСе и тогавашното МеВеРе, лансират се червени и депесарски калинки или корупционери от времето на Тройната коалиция, върви скрито договаряне с медийните олигарси – т.е. малко по-фино, по-културно, по-възпитано, по-образовано, но се повтаря същият този модел на управление, който превръща България в разпарчетосана държавица в насипно състояние с прединсултни синдроми и симпотоми, можещи да я доведат до летален изход.
7. На практика работят именно за циментиране на статуквото, смачквайки и смазвайки ссъс силните си пера дори най-плахите, най-отчаяни и най-последни опити това статукво да бъде дестабилизирано, ако може и дискредитирано, а защо не и променено.

Ето защо, вместо те да обвиняват толкова агресивно, осъдително и заклеймително заради някакъв анонимен списък с анонимен автор, нас – тези, които с имената си, с лицата си, с перата си, с дните и нощите си излизат на протест или подкрепят протеста, нека 90% от попадналите в „тоя списък” се замислят – какво и защо всъщност се случва и на практика какво и кого обслужват…
Не казвам, че го правят съзнателно или заради келепир, те могат да се заблуждават от най-искрени подбуди, да смятат, че са честни и почтени и да са такива, но в края на краищата позицията им е контрапродуктивна и контрапротестна.

Лимфните възли са система за ранно сигнализиране за опасни болести в организма. Когато лимифните възли са подути, те макар и да изглеждат грозно, неестетично, (вероятно) отблъскващо – сигнализират, че организмът се разяжда от патология. Твърде нелепо е да обвиняваш, лимфните възли, приписвайки им грозни неща и нелицеприятни прояви, затова че са подути – те са подути, защото организмът е болен.
Най-образно казано – когато с културтрегерски бяс и естетска пяна на уста осъждаш надуващия вувузели, помисли първо – какво иска да каже той с това неестетично надуване. Когато осъждаш този, който протестира, помисли – а може би има нещо много патологично в това, СРЕЩУ КОЕТО и у тези, СРЕЩУ КОИТО той протестира.

В края на краищата протестиращите и въобще тези, които тръгват за промяна на несправедливото общество, винаги са по-малкото, те са малцинството; докато онези, които са срещу тях винаги са повече, те са мнозинството, което винаги трепери срещу промяната. Това мнозинство злорадо или с безразличие чака първите да паднат в кърви, да бъдат изгорени на клада, обезглавени от гилотината или разпънати на кръст – та с това да му поднесат Свободата на тепсия, за да се радва то, мнозинството после на тази свобода и да преяжда с нея оригвайки се, а после вопейки, че виждате ли свободата не била свобода, а била свободия… Нищо, че точно това мнозинство е злоупотребило със свободата и я е изродило в свободия…

Затова не е истинската и не е гражданска позицията, която приглася на пасивното и страхливо мнозинство и е на принципа – сакън да не се случи нещо; по-добре така, отколкото с промяна, че може да стане и по-зле; долу всякакви нехранимайковци, които с тръби или вувузели бунят раята!

Ето защо искам да кажа на въпросните 90% от „тоя списък”, че сега те са с точно с този тип мнозинство – на примирените, на намиращите паникьорски, робски или на раята; естетски, идеологизирани или някакви други основания – да нападат малцинството, т.е. далеч по-малкото на брой хора, които са на практика лимфните възли на нашето общество.
Така че моля тези 90% – не ни обвинявайте нас в болшевизъм!
Защото когато си на страната на мнозинство, което не иска да е свободно, което не иска да се опитаме още веднъж да станем поне малко европейска, поне малко демократична, поне малко модерна, поне малко нормална държава, т.е. когато си на страната на точно такова уплашено, примирено, предало се, спихнало се мнозинство, приличащо на стадо, то ти си именно на страната („мнозинство” може да се нарече и „болшинство”) на болшинството! А когато си на страната на точно на такова болшинство, то може би именно ти си заразеният от болшевизъм… Болшевизмът не е преди всичко способност да се съставят списъци (защото много преди болшевизма е имало списъци – и по-малко или повече гнусни и повече или по-малко опасни).

Болшевизмът е много повече от това – той е съзнателно усилие да отречеш самата възможност да има свобода, което в частния случай на България и при подробностите от нашия обществен пейзаж означава – да отречеш самата възможност България да стане някой ден европейска, демократична, модерна и нормална държава. Точно това не ние – подкрепящите протеста или протестиращите, дори не обърканото наше общество, а техните деца – децата на 90% от „тоя списък” – не биха им простили… И биха ги попитали някой ден – как така се оказахте в една толкова реакционна и склеротизирала компания, в едно толкова схоластично и догматично обкръжение, в един толкова безпардонен и безценностен отбор с другите 10% от абсурдното, ментално изкривено творение на „тоя списък”?

И да го нямаше „тоя списък”, на практика дълбоко уважаваните от мен личности, съставляващи 90% от него, сами – неволно и никога няма да повярвам, че волно – допуснаха да се наредят в тази компания, в това обкръжение, в този отбор – заедно с дълбоко неуважаваните от мен останали 10%, които като две капки вода припяват с писанията си на делата на онези персони, дето 24 години поред пречат на България да си поеме глътка въздух, защото са се превърнали от самото начало на Прехода в кост, заседнала в нейното гърло…

 
 

Рене Зелуегър изглежда добре като Джуди Гарланд, но Лайза Минели не одобрява

| от chronicle.bg |

Преди месеци стана ясно, че Рене Зелуегър най-накрая ще направи подобаващото си завръщане на големия екран в биографичния филм „Джуди“, посветен на последните години на Джуди Гарланд – една от иконите на миналия век. Засега имаме само една снимка от продукцията, но това е достатъчно за феновете, за да започнат да очакват с нетърпение филма.

Не така мисли обаче дъщерята на Джуди Гарланд, актрисата и певица Лайза Минели.

В отворено изявление, Лайза Минели заявява, че не подкрепя филма и не е работила със Зелуегър във връзка с превъплъщението й. Включването идва, след публикуване на статия в онлайн медия (която после е премахната), в която се съобщава, че актрисата работи заедно с дъщерята на Джуди Гарланд по продукцията.

„Никога не съм се срещала, нито съм разговаряла с Рене Зелуегер. Не знам как е започнала тази история, но не я одобрявам, както не одобрявам предстоящия филм за Джуди Гарланд. Всички твърдения в друга посока са 100% художествена измислица.“ казва Лайза Минели в публикация на фейсбук профила си.

„Джуди“ показва животът на Гарланд по време на последното й представление в Лондон  през 1968 г., кариерата й и началото на връзката с петия й съпруг, Мики Дийнс. Звездата от класиката „Магьосникът от Оз“ (1939) умира няколко месеца след представленията във филма от поемане на смъртоносна доза барбитурати.

judy-1521491379
Отляво – Джуди Гарланд, отдясно – Рене в ролята на Джуди

Засега няма информация дали някои от останалите членове на семейство Гарланд са замесени в продукцията, нито някой от екипа на „Джуди“ е отговорил на отвореното изявление на Лайза Минели.

Засега няма фиксирана дата за световната премиера, но се очаква филмът да излезе в края на тази година.

 
 

Тони Корнел поздрави баща си Крис Корнел с песен

| от chr.bg |

Дъщерята на покойния певец Крис Корнел почете паметта му, като публикува дует с него в социалните мрежи по случай Деня на бащата.

Дуетното изпълнение е кавър на песента „Nothing Compares 2 U“ на Принс. Тони Корнел публикува песента заедно с текст, в който благодари на баща си за това, че винаги я е подкрепял. „Ти ми даваше кураж, дори когато ти самият имаше нужда от него. Ти вярваше в мен, дори когато аз не вярвах в себе си. Липсва ми твоята обич“, написа 13-годишната Тони в Инстаграм и Ютюб.

Най-малката дъщеря на бившия английски футболист Дейвид Бекъм – 6-годишната Харпър, е написала трогателно писмо до баща си за празника, съобщи Контактмюзик. В него тя му благодари, че й помага с домашните и че се боричка с нея преди лягане. Затрогващото послание е публикувано в Инстаграм от майка й Виктория Бекъм.

По случай Деня на бащата актрисата Дженифър Гарнър на свой ред похвали актьора Бен Афлек, с когото са разделени, като заяви, че трите им децата са късметлии да имат такъв добър татко.

 

 
 

Дейвид Линч и вдъхновението за онзи смразяващ кадър в „Туин Пийкс: Завръщането“

| от chronicle.bg |

Феновете на Дейвид Линч знаят, че той не обича да обяснява намеренията си зад режисьорските си решения. Една сцена обаче от „Туин Пийкс: Завръщането“ е прекалено добра, за да устоят зрителите да не искат повече подробности директно от създателя на поредицата. Става въпрос за финалната сцена на епизода „Part 8″ от „Туин Пийкс: Завръщането“ – онази, в която младото момиче отвори устата си, а в нея влезе създанието кръстоска между жаба и муха. Дейвид Линч вдига завесата над този момент от кариерата си (и на редица други) в новата си книга, „Room to Dream“.

В откъс от книгата, публикуван от The New York Times, Личн разказва откъде е дошла идеята за този кадър и създанието в него. 

Всичко се случва, докато Линч е на ваканция из Европа. Той бил на борда на „Ориент Експрес“, пътувайки от Атина до Париж. На гарата в Югославия,  по време на почивката, Линч забелязва множество туристи как се втурват в една посока. „Всички отиваха към тези шарени шатри, където се продават оцветени напитки (които всъщност са просто вода със захар). Когато слязох от влака, стъпих в този мек прах, дълбок около 30 сантиметра, пълен с огромни насекоми, приличащи на жаби, които скачаха, летяха, излитаха и се връщаха обратно. От там ми дойде идеята за жабата-буболечка – тези неща просто попадат в света на „Туин Пийкс“.

Случката се развива прекалено рано, за да знае Линч, че огромните летящи насекоми ще свършат във финала на „Туин Пийкс“, но обяснява, че образът е изскочил в главата му, докато е пишел сценария на „Part 8″. Режисьорът завършва разказа си с кратък анекдот и не дава повече подробности зад една от най-абстрактните му сцени във филмите му.

„Всеки има свои теории за шоуто, което е прекрасно, и няма значение дали аз ще обяснявам моята теория.“ пише Линч в книгата. „Нещата имат своя собствена хармония и ако ти си верен на идеята, тогава хармонията ще си проличи, дори образът да е абстрактен. Можеш да го гледаш отново след 10 години и да го видиш в тотално различен начин, а може да видиш още нещо – но онзи потенциал ще бъде там, ако си бил верен на първоначалната идея.“

Припомняме си сцената:

 
 

„Incredibles 2″ направи рекорд и оглави бокс-офиса на Северна Америка

| от chr.bg |

Комбинацията от супергеройски сили, студио „Пиксар“ и „суша“ от семейно ориентирани филми допринесе „Феноменалните 2″ да оглави бокс-офис класацията на Северна Америка с рекордни приходи за анимация, предадоха световните информационни агенции.

Постъпленията от филма, излязъл на екран 14 години след оригиналната анимация „Феноменалните“, възлизат на рекордните 180 милиона долара. Сумата съществено надхвърля очакванията на анализаторите, които прогнозираха приходи между 120 и 140 милиона долара през първия уикенд по кината.

Досегашният рекорд за най-касов дебют на анимация от 135 милиона долара се държеше от продукцията „Търсенето на Дори“ (2016).

Според компания „Дисни“ публиката на „Феноменалните 2″ е съставлявала 31 процента възрастни, 57 процента семейства и 11 процента тийнейджъри.

На далечното второ място в класацията с приходи от 19,6 милиона долара е филмът „Бандитките на Оушън“. Следва комедията „Tag“ с 14,6 милиона долара .

Челната петица в бокс-офиса на Северна Америка се допълва от филмите „Соло: История от Междузвездни войни“ и „Дедпул 2″. Приходите от продажбата на билети за двете продукции в киносалоните на САЩ и Канада през уикенда възлизат съответно на 9,1 милиона долара и 8,8 милиона долара.