Оригинални кецове и фалшиви хора
Когато баща ми ми подари първия велосипед – оранжево „Peugeot“ с кош и тънки гуми от осемдесетте години на миналия век – бях на 13. По стечение на обстоятелствата някъде 10 години по-късно си купих втория – „KTM”, тоя път модел от края на 70-те. Пак шосеен. До ден днешен го карам.
Не съм се зорила да е ретро, просто един приятел го продаваше тънко. Тогава още не беше модерно да си рискуваш живота из софийските дупки и потрошени тротоари само и само да изхипстерееш с колело с някогашна визия. Но и аз не живеех в София тогава и имах възможност да въртя спокойно по равен асфалт. Доколкото един колоездач може да бъде спокоен в България.
Когато научих това-онова на тема оптика и фотография и започнах да снимам с прекрасния си Zenit-E oт 67-а година, произведен в СССР, бях на 17 години.
Тогава нямаше Instagram, нямаше смартфони, имаше много посредствени форуми за снимки в българския уеб, където хора си правеха взаимно забележки за фокус и композиция на неща, сякаш изскочили от портфолиото на произволен сватбен фотограф в Якоруда. По-късно огледално-рефлексините фотоапарати станаха много достъпни като цени и всеки започна да снима и да е фотограф и артист. Но това, както казах, стана по-късно.
Зенита ми го подари един приятел антиквар. Даде ми няколко книги и смея да твърдя, че до ден днешен наученото ми е полезно, не само защото е много яко да знаеш какво е бленда, светлочувствителност и скорост на затвора, както ще научите от някой произволен лъмберджак с петохуен обектив в случайна вечер този юли край езерото с лилиите в Борисова, докато същият се опитва да свали умрела за хипстерия и поетичен разврат първокурсничка в НАТФИЗ.
Полезно ми беше, защото това са смислени, стабилни, вечни познания. Информация, която не се е променила от самото начало на фотографията до ден днешен. Основи. А и дипломната ми работа по-късно беше за фотографията в рекламата.
Свърши работа наученото.
Когато въртях гаджета с бради и засукани мустаци, по улиците такива мъже не се срещаха. Имаше нещо много класическо и наистина мъжкарско в това някой да си пусне брада. Ама не говориме за такава – оформяна 40 минути при стилист срещу 30 лв. Нито за мазана с масло от жожоба.
Не че някое от двете е лошо, просто едно време не беше така. Кой би предположил, че няколко години по-късно лицевото окосмяване ще стане топ хитова модна тенденция? Първо сред една порода хипстъри, които по-късно ще се отцепят в цяло отделно движение – това на лъмберджаците. А след това и сред всичко живо – от телевизионни водещи по БНТ 1 до обикновени чалгари с диагоналки от Студентски.
Когато обличах старото кожено яке на баща ми, с което той пренасяше кюмюр, за да ида на бар, Алекс Търнър още не беше създал Arctic Monkeys, а в H&M не продаваха суичъри на АC/DC на хора, които слушат Тита.
Koгато спрях да си докосвам веждите и ги пуснах да растат естествено, защото бях травмирана от горчив пубертетски опит с радикално оскубване, хайдушкият стил в гримирането още не беше дошъл на мода и изглеждах леко странно. На всички други им бяха оформени. Кой би предположил че да изглеждаш като хипотетичната дъщеря на Фрида Кало и Панайот Хитов ще стане толкова крайно тренди няколко лета в бъдещето?
Когато започнах да ям домашни храни от градината и кухнята на баба ми, ходех права под масата и това беше евтиният вариант за изхранване. Много преди да е толкова яко да дадеш 5 лева за курабийка с квас у „Старбъкс.”
Същото важи и за високата талия, и за скъсаните дънки, и за дебилния бретон, за който ме подиграваха в първи курс в университета, дето изглежда, все едно сам с лявата ръка си си го отрязал. Само дето обикновено си го режа с дясната. И за пуловера на дядо ми, и за роклите на майка ми, и за очилата пак на дядо ми, които изпуснах в кенефа на третия етаж на БНР и без да искам пуснах водата. Още ме е яд.
Всички хипстери отричат, че са хипстери или твърдят, че са куул отпреди да е станало куул да си куул. Или твърдят, че хипстерията е мъртва и вече по света няма такова нещо от поне 5 години. Или са в Берлин. Както и да е.
Не съм си купувала дрехи от не знам кога и в момента ходя с маратонки за 30 лева, които не са маркови. За сметка на това наистина тичам с тях. Удобни са. Чух, че ставало тренди да сме минималисти и да се обличаме семпло… Не знам.
При всички положения файда от напъване в тоя живот нема. Толкова засега.
