Оригинални кецове и фалшиви хора

| от Антония Антонова |

Когато баща ми ми подари първия велосипед – оранжево „Peugeot“ с кош и тънки гуми от осемдесетте години на миналия век – бях на 13. По стечение на обстоятелствата някъде 10 години по-късно си купих втория – „KTM”, тоя път модел от края на 70-те. Пак шосеен. До ден днешен го карам.

Не съм се зорила да е ретро, просто един приятел го продаваше тънко. Тогава още не беше модерно да си рискуваш живота из софийските дупки и потрошени тротоари само и само да изхипстерееш с колело с някогашна визия. Но и аз не живеех в София тогава и имах възможност да въртя спокойно по равен асфалт. Доколкото един колоездач може да бъде спокоен в България.

Когато научих това-онова на тема оптика и фотография и започнах да снимам с прекрасния си Zenit-E oт 67-а година, произведен в СССР, бях на 17 години.

Тогава нямаше Instagram, нямаше смартфони, имаше много посредствени форуми за снимки в българския уеб, където хора си правеха взаимно забележки за фокус и композиция на неща, сякаш изскочили от портфолиото на произволен сватбен фотограф в Якоруда. По-късно огледално-рефлексините фотоапарати станаха много достъпни като цени и всеки започна да снима и да е фотограф и артист. Но това, както казах, стана по-късно.

Зенита ми го подари един приятел антиквар. Даде ми няколко книги и смея да твърдя, че до ден днешен наученото ми е полезно, не само защото е много яко да знаеш какво е бленда, светлочувствителност и скорост на затвора, както ще научите от някой произволен лъмберджак с петохуен обектив в случайна вечер този юли край езерото с лилиите в Борисова, докато същият се опитва да свали умрела за хипстерия и поетичен разврат първокурсничка в НАТФИЗ.

Полезно ми беше, защото това са смислени, стабилни, вечни познания. Информация, която не се е променила от самото начало на фотографията до ден днешен. Основи. А и дипломната ми работа по-късно беше за фотографията в рекламата.

Свърши работа наученото.

Когато въртях гаджета с бради и засукани мустаци, по улиците такива мъже не се срещаха. Имаше нещо много класическо и наистина мъжкарско в това някой да си пусне брада. Ама не говориме за такава – оформяна 40 минути при стилист срещу 30 лв. Нито за мазана с масло от жожоба.

Не че някое от двете е лошо, просто едно време не беше така. Кой би предположил, че няколко години по-късно лицевото окосмяване ще стане топ хитова модна тенденция? Първо сред една порода хипстъри, които по-късно ще се отцепят в цяло отделно движение – това на лъмберджаците. А след това и сред всичко живо – от телевизионни водещи по БНТ 1 до обикновени чалгари с диагоналки от Студентски.

Когато обличах старото кожено яке на баща ми, с което той пренасяше кюмюр, за да ида на бар, Алекс Търнър още не беше създал Arctic Monkeys, а в H&M не продаваха суичъри на АC/DC на хора, които слушат Тита.

Koгато спрях да си докосвам веждите и ги пуснах да растат естествено, защото бях травмирана от горчив пубертетски опит с радикално оскубване, хайдушкият стил в гримирането още не беше дошъл на мода и изглеждах леко странно. На всички други им бяха оформени. Кой би предположил че да изглеждаш като хипотетичната дъщеря на Фрида Кало и Панайот Хитов ще стане толкова крайно тренди няколко лета в бъдещето?

Когато започнах да ям домашни храни от градината и кухнята на баба ми, ходех права под масата и това беше евтиният вариант за изхранване. Много преди да е толкова яко да дадеш 5 лева за курабийка с квас у „Старбъкс.”

Същото важи и за високата талия, и за скъсаните дънки, и за дебилния бретон, за който ме подиграваха в първи курс в университета, дето изглежда, все едно сам с лявата ръка си си го отрязал. Само дето обикновено си го режа с дясната. И за пуловера на дядо ми, и за роклите на майка ми, и за очилата пак на дядо ми, които изпуснах в кенефа на третия етаж на БНР и без да искам пуснах водата. Още ме е яд.

Всички хипстери отричат, че са хипстери или твърдят, че са куул отпреди да е станало куул да си куул. Или твърдят, че хипстерията е мъртва и вече по света няма такова нещо от поне 5 години. Или са в Берлин. Както и да е.

Не съм си купувала дрехи от не знам кога и в момента ходя с маратонки за 30 лева, които не са маркови. За сметка на това наистина тичам с тях. Удобни са. Чух, че ставало тренди да сме минималисти и да се обличаме семпло… Не знам.

При всички положения файда от напъване в тоя живот нема. Толкова засега.

 
 

Какво не знаят родителите за първия учебен ден

| от |

Вие сигурно не подозирате, но на първия учебен ден детето ви претърпя цял роман от събития в душата си. Цяла сапунка от вълнения само за ден. Не е било като по ваше време, тогава нещата бяха друго яче – марката беше 1000 лева, Бритни още не беше изкукуригала, Азис беше само Васко. Днес времената са по-други, по-иначе, а вие няма как да знаете, все пак не хвърляте боб. Единственият път, когато хвърляте боб, е когато малкият е оставил лего на пода и вие го настъпите, докато носите тенджерата с боба.

Вчера вълненията бяха огромни, гигантски за малкото дете. И те нямат нищо общо с технологиите.

Съдбата на детето, което започва новата учебна година, е съдба на бежанец, отиващ в Германия с мечти за един по-добър живот, но срещащ само бюрокрация и зле прикрит нацизъм.

В началото всичко изглежда обещаващо – отиваме на пазар за тетрадки, учебници и дрехи. Миризмата на мастило е първият досег на малчугана с леките наркотици. Подаряването на цвете на класната в училище пък е суха тренировки – години по-късно със същия наивен трепет вече порасналият малчуган ще подарява пиене на някоя милфка в някой бар. Вълненията и възхищението са същите – чистотата не.

Вечерта преди първия учебен ден детето за първи път изпитва това, което възрастните изпитваме вечерта преди понеделник. За разлика от нас обаче, на следващата сутрин у детето има оптимизъм. То става с надежда в малката си душичка, защото го очакват нови преживявания. Още не е открило, че разликата между миналата и новата учебна година е като разликата между Първата и Втората световна война – едно и също, но с по-агресивни оръжия. Скоро ще разбере.

Ставаме рано, обличаме се превъзходно и тръгваме за първия учебен ден. Градският транспорт, в това число и тротарите, е пълен с други станали рано и облекли се превъзходно деца. Все едно всичко в държавата е наред…

Дворът на училището е пълен с деца. Всичките са изтупани и с цветя – все едно не започваме, а свършваме училище. Колко е хубаво! Има сцена, от нея директорът ни пожелава добри думи, може би и учителите на по-горните класове са до него (вече можеш да познаеш кои пишат оценки срещу шише водка), може би има и поп наоколо. Всички сме заедно, всичко е хубаво, детенцето получава следи от червилото на класната по бузките, когато й подарява цветята.

Директорът приключва с глупостите и от уредбата начеват инфантилни песни. Няма Джъстин, няма Селена, няма дори и Криско (а уж сме патриоти). Тогава у детето се пораждат и първите подозрения към суровия характер на предстоящото. Но отива с класа на МакДоналдс и забравя. Пророчеството обаче остава с малкия, докато си тананикат наум: „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви“. Вече усещат, че песента подканя учениците да не спират да ходят, а светлата бъднина е всъщност светлината в края на тунела.

През първите 2-3 месеца от учебанта година детето ви изпитва фьодор-михайлович-достоевска депресия. Особено като есента смрачи времето. Всичкият кеф и вълнения от новото стихват и на тяхно място се появява тъгата на спрялото монотонно ежедневие. Новите маратонки вече са кални – тази мащеха съдбата им отне и малкото останало щастие. „Ех, един ден когато порасна, ще бъда толкова свободен, нищо няма да ме спира да правя каквото си искам!“ Ха-ха-ха, колко са трогателни милите…

Децата все още не осъзнават, че работят на половин работно време, а не им се плаща, защото работят за себе си.

Помнете, че децата нямат отдушник. Те не могат да отидат на барче след работа и да вентилират напрежението си с клюки, мръсни вицове и алкохол, както правим ние големите. Затова нека поне сме наясно за вълненията им.

 
 

Как да не ни е срам, докато минаваме покрай съседите си, които чистят

| от |

Вчера беше санитарният полуден 2018. Това е доста досадно. Тарикатлъкът, за разлика от хигиената, е всеки ден и затова имаме няколко съвета как да избегнем лошите погледи изпод потните вежди на живущите с нас.

Разбира се, ако сте ония, дето не плащат 2 лева такса за вход на месец от години, нашите съвети ще ви се сторят дилетантски наптъни без елементарна елегантност. Въпреки това ще ви посъветваме само да внимавате, докато съседите събират боклука, да не ви мушнат и вас в някоя торба.

 

1. Гледай си в телефона или се прави, че говориш с някого по него. Важи всъщност при всякакви обстоятелства. Ако си много много нагъл, по този начин можеш и арест да избегнеш.

 

2. Викни някой приятел, бивш военен, да върви с теб все едно си арестант. Важното е да размахва пистолет и да носи някаква синя униформа, може и на контрола от градския, никой не прави разлика. По този начин отърваваш и още една душа от мъката на чистенето.

 

3. Купи торта и ходи навсякъде с нея. Става и с опакована кутия като подарък или пък букет цветя, няма значение. Всички ще си мислят, че имаш други глупости на главата и ще проклинат защо и те не са поканени.

 

4. Запали си апартамента. Ще бъде трудно да ви занимават с друго, докато от балкона ви хвърчат пламъци. Мнозина от съседите ви дори ще са щастливи.

 

Не е хубаво човек да се скатава така. Докато реално човек  не се скатае и не усети колко всъщност е хубаво. Успех!

 
 

Истинското име на Жокера

| от chr.bg |

Жокерът е имал много „истински“ имена в различните истории разказвани за него. Сега вече знаем и как ще се казва в предстоящия филм за анархичния злодей на Тод Филипс.

В Инстаграм пост на режисьора виждаме Хоакин Финикс, който ще играе Клоуна принц на престъпленията, със странна прическа и без белези. Под снимката има единствено има: Артър


Вижте тази публикация в Instagram.

Arthur.

Публикация, споделена от Todd Phillips (@toddphillips1) на

Жокерът винаги е бил един от любимите ни и най-враждебни злодеи. Независимо кой го играе: Джак Никълсън, Хийт Леджър (който спечели постмортем Оскар за ролята си) или Джаред Лето. Затова очакванията за филма са много високи. Хоакин това не го притеснява: „Въобще не ме интересува. Не обръщам внимание какво мислят хората. Кой го интересува? Моят подход към всеки филм е един. Това, което ме интересува, е режисьора и персонажа.“

Финикс никога не е играл във филм за супергерой, както и някои други хора от актьорския състав на филма: Марк Марон, Зази Бийтз и Робърт Де Ниро. Ще видим как ще се справят на 4 октомври 2019 година.

 
 

Хората, които преоткриха колелото!

| от chr.bg |

Днес по света има над един милиард велосипеда, което ги прави най-масово разпространеното транспортно средство. Първите велосипеди виждат бял свят в Европа още през XVIII-XIX век. На външен вид са се различавали от днешните, но като принципно устройство са били същите. Впоследствие се появяват веригата, спирачките, скоростите и най-различни други подобрения.

В много градове по света съществуват велосипедни алеи и велосипедни ленти, предназначени само за велосипедисти, които са специално обозначени и обикновено са разположени в най-дясната част на автомобилното платно (при дясноориентирано движение). Напоследък в някои по-големи градове се създават паркинги и спортни площадки за велосипеди.

Първият български велосипед, наречен „паяк“, е конструиран през 1880 г. от Гено Стоянов – Арабаджията, майстор-каруцар от Нова Загора.

Днес има всякакви адаптации на това велико изобретение. В галерията ни сме събрали само малка част от тях!