Одържавяване на мозъците

| от |

Автор: Филипа Радионова (http://apiliff.blogspot.com)

16252_1269691232152_2618354_n

Имам сериозни притеснения какво точно разбира българското правителство под т. нар. реиндустриализация. И не съм сигурна какво точно иска да индустриализира.

Образно казано ми прилича на искане да развиваш генетиката, за да съживиш динозавър, с единствената цел да го впрегнеш за оран.
Или да въведеш 3 D принтирането в „Кремиковци“, за да произвеждаш капачки за домашни консерви.
Или да губиш времето на тийнейджъри да практикуват в учебно време като шлосери, заварчици и автомонтьори, защото вече и тук технологиите са водещи и не можеш една машина да задвижиш, ако не разбираш от тях. Пардон, последното не е хипотеза, а реална теза.
Опитва се да го докара уж на симбиоза между приоритет за високите технологии – сфера, в която България безспорно би имала огромен потенциал при правилна образователна и дружелюбна към инвеститорите политика, и възстановяване на загиналото промишлено производство, каквото наистина може да съществува, но само там, където има съответните нишани и в доста по-различен вид.
Сбърканата работа е, че и двете получават обратното.
Високите технологии се блъскат в минорния дух на българското предприемачество, или т.нар. бизнес климат, провокиран от враждебна централна политика, задушаваща бюрокрация и неадекватно образование (и още по-неадекватни схващания за реформирането му).
„Реиндустриализацията“ пък дотук си има едно определение и то в повечето случаи е „опити за неправомерна държавна помощ“. Дупката се формира между затрудненията за частните инициативи (виж горната точка) и желанието за социална манипулация и ментално окупиране на носталгиците и „гладуващите работници“.
Има две причини да се случва това.
Първата е, че по-лесно се правят схеми и кражби по познати и утвърдени начини и с участието на държавата. Затова се залага на възстановяване на някогашни държавни предприятия с държавна помощ и със съдействието на държавата за издирване на „частни инвеститори“. Не чрез отваряне на възможностите икономическите субекти да се наместват спрямо нуждите и възможностите.
Втората е, че се прикрива по-лесно чрез набиране на държавообслужващи фен клуб и агитка. Дърпат тънките патриотично националистични струни на озверяло и оскотяло население чрез запушване на уши, усти и очи. С думи, хляб с боб и с визуализация на бумтящи машини и силни работници, ерго мощна държава – повод за здраво тупане по тумбака и одобрително уригване.
И това винаги е било така – в световен мащаб.
Индустриалната революция цъфнала някъде през 18 век и вързала къмто 19-и. Характеризира се с техническия прогрес, задвижен от някои умни и немързеливи индивиди. Те измислили и започнали да използват машини. Така с по-малко на брой човеци можели да произвеждат по стотици бройки от нещо си, което преди се произвеждало в единици от повече на брой човеци.
Много хора се противили на въпросната революция, защото според тях им взимала хляба от отрудените ръце и сваляла риза след риза от потните им гърбове.
Някъде по-нататък поумняването напреднало някои и започнали да превръщат мозъците си в капитал, а черните нокти и потта ставали все по-неприемливи. Нововъведенията се превърнали в мода, а бачкането като вол във физическия смисъл на израза се преместило към фитнесите.
Икономиката на знанието взела думата и се стигнало до абсурдното състояние цяла парна централа да може да се управлява от един човек на един пулт, плюс трима пазачи и двама дежурни в случай на авария. Междувременно умното човечество работи по въпроса и на тях да им отнеме ангажимента с разработването на още повече и коя от коя по-прекрасни технологии.
Такъв е ходът на нещата, няма как да бъде избегнат, но има защо да бъде изопачен.
Психологическият проблем е трудно да бъде заобиколен, но по-големият е злоупотребата с него. Начинът, по който се представя идеята за реиндустриализация, не говори за желание за икономически растеж, възстановяване, работни места и прочее словесни бълвочи. Говори само за две неща: Кражби и забаламосване.
Управляващите няма да възстановят каквото и да е производство, каквито надежди се стремят да вдъхват. За национализация на предприятия трудно може да се говори дори и при тази власт – ще си остане със заплахите, които апропо също хващат дикиш.
Но със сигурност ще възстановят едно загинало с комбинатите мислене, което ще е още по-контрапродуктивно и от самите им действия.

Вкараните в поточната линия и национализираните мозъци могат да легитимират всякакви кражби, лъжи и престъпления, защото стават съпричастни с тях в името на несъществуващ идеал.

P. S. Тенденцията е явна и е яхната не само от правителството. ГЕРБ също се върна към работните места по любимите им недовършени магистрали, примерно. Бареков в прав текст говори за столичната периферия като „работническа София“, която била двигател. И пр.
 
 

Дискусията за Истанбулската конвенция започва в 11ч. в СУ

| от chronicle.bg |

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева организира обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Във форума, който ще бъде открит от 11.00 часа в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ще участват депутати, представители на изпълнителната власт, на неправителствени организации, експерти и др.

Текстът на Конвенцията е публикуван на сайта на Народното събрание.

БНТ 2 ще предава дискусията пряко.

Също от 11 ч в градинката между Народно събрание и Софийския университет е организирана демонстрация в подкрепа на ратификацията на Истанбулската конвенция. Организатори на инициативата са близо 200 неправителствени организации, подкрепени от представители на академичните среди и граждани. „Защото за нас всеки един човек, измъкнат от живот с насилие, е огромна победа. Това е нашата кауза“, пишат в отворено писмо организациите.

 
 

Кой какво спечели на SAG Awards 2018?

| от chronicle.bg |

Поредната торба с награди беше раздадена снощи на церемония в Лос Анджелис – този път бяха SAG Awards (Наградите на гилдията на киноактьорите). Трябва ли да споменаваме, че утре ще бъдат обявени номинациите за „Оскари“ 2018 и че SAG Awards са последният ориентир, за това кои имена ще влязат в списъка?

На церемонията снощи, водена от Кристен Бел, съвсем очаквано триумфира за пореден път „Три билборда извън града“. А вечерта премина под знака на кампанията за равенство между половете, шегите, #MeToo и Time’s Up.

Любимката ни Франсис Макдорманд грабна наградата за най-добра актриса и с речта си ни напомни, защо не е зле по-често да я виждаме в светлината на прожекторите. „Излизам от пустошта веднъж на няколко години и ме каните на партито, но има много млади хора, които тепърва започват кариерата си – те също имат нужда от награди, нека помислим над това.“

Алисън Джейни, Гари Олдман, Никол Кидман, Александър Скарсгард… и кой още, вижте в галерията горе. Но преди това, вижте Франсис Макдорманд.

 
 

„Формата на водата“ триумфира и на Producers Guild Awards

| от chronicle.bg, по БТА |

„Формата на водата“ на режисьора Гийермо дел Торо получи наградата за най-добър филм на Гилдията на продуцентите, съобщиха световните информационни агенции.
„Формата на водата“ спечели надпреварата с „Дюнкерк“, „Три билборда извън града“, „Лейди Бърд“, „Призови ме с твоето име“, „Бягай!“, „Вестник на властта“, „Болест от любов“, „Аз, Тоня“, „Играта на Моли“ и „Жената чудо“.

Действието във „Формата на водата“ се развива през 60-те години на миналия век. Описана е историята на няма жена, която работи в секретна лаборатория, влюбва се в задържания там човек амфибия и решава да го освободи.

Филмът донесе на Дел Торо приза „Златен лъв“ от кинофестивала във Венеция, отличието „Златен глобус“ за най-добър режисьор и получи 12 номинации за наградите БРИТ, които ще бъдат връчени през февруари.
53-годишният Дел Торо не присъства на церемонията, за да получи лично наградата, тъй като се грижи за болния си баща в Мексико.

С награди на Гилдията на продуцентите бяха отличени също телевизионната драма „Историята на прислужницата“, анимацията „Тайната на Коко“, документалият филм „Джейн“, сериалът на Амазон „Удивителната г-жа Мейзъл“.

Гилдията на продуцентите се ползва с репутацията, че отличените от нея от филми няколко седмици по-късно триумфират на церемонията за „Оскар“-ите.

 
 

Любимите ни актьори, които искаме да се завърнат

| от chronicle.bg |

Помните ли, когато Джеймс Каан размаза лицето на Кати Бейтс с метална тежест във формата на прасе? А когато Ейдриън Броуди ядеше консерва от земята в еврейско гето през Втората световна война?

Холивуд често проявява способността си, кога умишлено, кога не, да забравя някои от най-добрите си открития и да ги праща в забвение. Някои актьори успяват да прескочат трапа и да се задържат във висините дори до пенсионирането си. За други обаче временният застой в кариерата става перманентен упадък. Днес си спомняме за момчетата, които преди години изгряха рязко на кинохоризонта, но вече почти не чуваме за тях. А бихме искали отново да ги гледаме.

В тази категория попадат и актьори, които не са се отказали от бизнеса, но филмите, в които се снимат днес, са просто бледи подобия на триумфа им. Вижте, кои добри актьори от миналото ни липсват днес и искаме да ги видим отново.