shareit

Обява: Университет търси каквито и да е студенти

| от |

Въпрос на дни е да се появи обява с текст: „Добри, послушни университети в престижни сгради и с умни преподаватели търсят възпитани студенти с прилични доходи и желание да се усъвършенстват в сферата на академичните познания. Ако сте заинтересовани, моля, обадете се в администрацията на университетите, където ще ви обяснят как най-лесно да влезете в университета“.

Все пак последното от сайта на Софийския университет гласи, че СУ „Св. Климент Охридски“ обявява четвърто класиране, след като 20% от местата във висшето учебно заведение не са заети след края на кандидатстудентската кампания за академичната 2016/2017 г. Още студенти за степените „бакалавър“ и „магистър“ се търсят както за така наречената държавна поръчка – субсидираните от държавата места, така и за обучението срещу заплащане.

Иначе казано, университетите се поставят в унизителната позиция да се молят за студенти.

Минималният праг за прием в специалност „Право“ е паднал до 14,02 при максимален 24, което означава, че тройка е достатъчна за толкова желаната преди специалност, стига на двата си зрелостни изпита кандидатът да е изкарал над 4. За още по-илюстративно: системата поощрява ученик, който е едва е изкласил средното си образование, лесно да се запише да учи за юрист, да завърши с „добър“ успех и няколко години по-късно да се установи като продавач-консултант в семейната фирма за каучукови уплътнения и санитарна арматура.

Ситото, което трябва да прецежда кои хора ще станат качествени професионалисти в своята област, е с дупки по-големи от тези на сирене „ементал“ и пропуска в аулите на университетите много хора, които никога няма да стигнат до свястно академично равнище, най-малкото поради собственото си нежелание и липса на амбиция. Те биват засвидетелствани още преди и по време на кандидатстудентската кампания.

По този начин авторитетът на висшите учебни заведения като средища на академична култура бива безжалостно торпилиран.

Държавата издържа твърде много студенти, които са мотивирани единствено от възможността да мият чинии в САЩ за три месеца на студентска бригада, „че да се видят у пари малко“. Трудно може да се очаква мотивация във висше образование, в което броят на влезлите да учат е равен на този на завършилите. Малцина са тези, внедрили се в системата на висшето образование с желанието да станат добри професионалисти. За четирите години в университета дори тяхната мотивация бива безмилостно смазана от размиването, което се случва в един студентски поток от над 150 човека.

Нека добавим преподавателите с лекции от преди 9-и септември, преподавателите без интерес към преподаването, липсата на адекватно оценяване (каква мотивация е петицата, която се равнява на тройка?) и неясната перспектива след завършване. Връзката между висшето образование и реалната пазарна среда е единствено във въображението на някой държавен служител в МОН, което е ясно видимо в официалните статистики за студентите, които работят по специалността си след завършване.

Университети има, студенти няма.

Друг аспект на проблема се проявява в късогледството на ВУЗ-овете, които можеха да избегнат гротескните форми на кризата във висшето образование. Проста статистика: 1997 г. донесе несигурност, хиперинфлация, фалит на банки и средна заплата от 5 долара. Така и раждаемостта се срина с 10 000 деца по-малко от предходната година и 30 000 деца по-малко от например 90-а година. При финансиране на университетите на база броя студенти, а не според качеството, което предлагат, те се опитват да приемат и задържат максимален брой студенти. Когато обаче раздутите бройки за прием от предходните години се сблъскат с демографската реалност, няма как балонът да не се спука да не останат непопълнени места.

Още повече, че ако дипломата за средно образование в езикова гимназия, от която ученикът излиза с прилично ниво на владеене на два езика, му е достатъчна, за да започне работа в кол център и да изкарва повече пари, отколкото изкарва майка му с 20 години стаж, защо му е нужно да влиза в университет? Ако висшето образование в чужбина предлага по-качествено образование на достъпна цена, защо един зрелостник би кандидатствал за български университет?

Кой знае – докато си разменяме вицове за дядо Генчо, който се тюхкал колко е закъсало българското образование, триейки надписа „хой“ от стената си и за момчето, което харесало снимка на УНСС във Facebook и тия му пратили диплома за завършено висше образование, образователният балон може вече да се е спукал.