Общото между Северна Корея и българските медии

| от |

Автор : Станислав Касчийски (http://kaschiyski.com)

Най – вероятно вече сте чули, затова няма защо да ви казвам, че Северна Корея изпрати човек на Слънцето. Да, това е възможно, но през нощта, естествено.

Kim Jong-un

Не сте разбрали правилно, обаче. Новината е, че лошите севернокорейци така са излъгали съгражданите си по телевизията.

Естествено като разбрах за това, веднага отворих ToR браузъра, който ми позволява да се вържа към севернокорейския интернет Кванмьон. Там си пиша с един средностатистически севернокорея. Та той, много щастлив ми заразказва как се прибира след работа, целува жената, целува портрета на Ким и сяда пред телевизора, за да види какво му е приготвила тази вечер държавната пропаганда. И докато вечеря, там каквото вечерят севернокорейците, по новините съобщават, как неговата нация е изпреварила всички и е изпратила човек на Слънцето. Задавя се леко, преглъща тежко, вика жената, казва й да донесе, там каквото пият севернокорейците и да седне до него на масата, че нали е празник.

Като ми разказа това, малко тежко ми стана за човека, но опитах да му обясня така и така, че няма как да се е качил човек на слънцето. Малко подривна дейност винаги е на място. Той не пожела да ми повярва. Било през нощта, как така Слънцето светело и през нощта, как така Земята обикаля в орбита, как така Земята е кръгла. Отказах се.

Ако не сте разбрали вече, леко ви будалкам.

Не за всичко де, наистина е новина, че същите са пратили човек на Слънцето. Даваха го по ТВ Европа, значи е новина. Пише за това в Актуално, във Всеки ден, в Мениджър. Значи е новина. Дори на сайта на БТВ се появи, но някъде изчезна след това.

И сега си представете един средностатистически българин. Прибира се той от тежка работа, целува жената, плюе по календарчето на БСП на стената и сяда пред телевизора Пуска въпросната телевизия и цъка с език „ей тия корейци, на какво са способни“. Става и отива до компютъра, пуска го, чака да зареди, намира новината в някой от въпросните сайтове и я поства на стената си, да разберат и съседите как ги лъжат хората.

И след третия коментар под статията му разбира, че излъганият е той. Нямало такова нещо. Ирландският сатиричен сайт Waterford Whispers претоплил един виц за СССР и го качил в интернет като новина за Северна Корея. А там той заживял втори живот – да прецака въпросния българин, докато се смее как ги лъжат последните истински комянги, да се окаже, че него са го изпържили.

Ако медиите не могат да различат една очевидна „неновина“ лошо за тях, но ако въпреки, че добре знаят доколко тя е истина и пак я пуснат то лошо за нас.

Разказаха ми поне в една от редакциите как някой видял написаното, показал го на колегите, посмели се на измислиците на ирландците и редакторката решила да го пусне, защото е забавно. Новината става вайръл, хората я споделят, носи трафик. Защо да не.

Преди време пак така стана популярна песента „Пукни проклета Америка“, изпята от детски севернокорейски хор.

Пукни, проклета Америка!
Вашите тлъсти телеса,
Натъпкани с хамбургери
ще се превърнат в локви мас,
в която ние ще забием нашите флагове!

Така изглежда превода на песента, който немалко български медии цитираха, Предаването на БТВ „Преди обед“ дори покани гости да го коментират. И всичко продължи докато „Господари на ефира“ не намериха какво всъщност се пее от миловидните деца: „Колко е интересна книжката с картинки изпратена ни от татко, генерала“ и не се посмяха, този път не на корейците, а на българските медии.

Обратната монета

Междувременно може да помните и новината, че Ким Чен Ун е пуснал чичо си на 120 кръвожадни кучета? Е, най-вероятно не го е направил, поне не по този начин. И догато много медии по света разпространяваха информацията тя стигна до Washington post и BBC, които провериха и се оказа, че тя е пусната от китайски таблоид, на който не може да се има много доверие

Не вярвайте на всичко. А аз отивам пак да си пиша с приятелите от Северна Корея.

 
 

Елтън Джон ще има биографичен филм

| от chr.bg |

Paramount Pictures ще финансира, а по-късно и разпространи филм за живота на легендарния Елтън Джон. В главната роля е Тарън Егъртън („Кингсман“ и „Еди орелът“).

Режисьор на биографичната лента е Декстър Флетчър, който направи и „Бохемска рапсодия“ за живота на друг британски певец Фреди Меркюри от групата „Куин“.

Сценарият е написан от Лий Хол, автор на сценария на „Били Елиът“, заяви говорител на „Парамаунт“ пред АФП, потвърждавайки информацията от уебсайта Deadline.

Началото на снимките е насрочено за това лято, каза Paramount за филма, продуциран от Marv Films и Rocket Pictures, продуцентската компания на Елтън Джон, която е присъединена към проекта.

71-годишният певец съобщи в края на януари, че започва през септември последното си световно турне, в което има около 300 дати. То ще завърши през 2021 г.

За над петдесетгодишната си кариера Елтън Джон е продал повече от 250 милиона записа.

 
 

Аланис Морисет е напълно променена

| от chronicle.bg |

Помните ли Аланис Морисет? Канадската изпълнителка със запомнящ се глас вече не е това, което беше. Певицата отряза гарваново черните си коси, с които беше известна в продължение на две десетилетия.

Днес тя е с по-светла и много по-къса коса. Преди да се реши на тази промяна, Аланис Морисет беше за кратко изцяло руса.

Певицата стана известна през 90-те години с третия си албум – Jagged Little Pill. През 1996 година е номинирана за „Грами“, а скоро след това записва най-големия си хит – песента “Ironic”. Следват няколко награди „Грами“, включително – за албум на годината и песен на годината. Jagged Little Pill е продаден в повече от 30 милиона копия и е един от най-успешните албуми в музиката изобщо.

Какво мислите за новия й външен вид?

it is all in the subtleties. #wellnotALL #broadstrokesmattertoo #jaggedlittlepillthemusical

Публикация, споделена от Alanis Morissette (@alanis) на

#jaggedlittlepillthemusical #rehearsals #nyc

Публикация, споделена от Alanis Morissette (@alanis) на

expression or bust. always. ⚡️#jaggedlittlepillmusical @catminority @juliancoryell

Публикация, споделена от Alanis Morissette (@alanis) на

spoke with one of my biggest heroines today #piamellody

Публикация, споделена от Alanis Morissette (@alanis) на

 
 

Мили Боби Браун от Stranger Things: новото поколение звезди

| от chronicle.bg |

Тя е родена през 2004 г. В момента е на 14. Холивуд вече я обожава. Мили Боби Торнтън е едно от главните лица в сериала Stranger Things. Вчера тя отбеляза рекорд като най-младата знаменитост, включена в списъка на списание „Тайм“ за най-влиятелни личности на годината“.

Независимо дали сме съгласни с противоречивия имидж, който тя си създава, мястото й в списъка определено е заслужено. Тази млада актриса и интернет сензация е част от мащабната промяна, която тече в Холивуд, и чиято посока невинаги е ясна. Ясно е обаче, че възходът на Мили Боби е нов вид слава – такава, на която невинаги са ясни границите. Кое е допустимо и кое не, когато си на терен от 11 годишна?

Арън Пол я нарича „страхотна актриса“. „На години тя може да е на 12, но духът й умът й не познават граници. Тя е мъдра жена , която говори със своя собствен глас.“ допълва актьорът.  Почти всеки, който е работил с нея казва, че не е виждал такова дете актьор.

Коя е Мили Боби Браун – вижте в галерията горе. 

 
 

А не може ли просто да забраним мачовете?

| от Цветелина Вътева |

Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.

Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.

Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.

Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.

Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.

Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.

Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.

Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.

Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.

А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.

Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.

Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.

В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.

Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.