Няма драма за църквата, драмата е човешка

| от |

patriarh

Климент Христов, богослов и журналист

От времето на 90-те години се създава впечатлението, че БПЦ влиза в медиите в два случая – единият е тържествен, когато някой присъства на света литургия, а другият, за съжаление е свързан със скандали. Това е много тежко за самите митрополити, защото те съзнават какъв образ им се създава.

В момента ситуацията е доста напрегната, но това е обусловено, защото в момента се извършва смяна на поколенията в Свeтия синод. В рамките на тази година предстоят изборите на четирима владици от общо 15. Вече се проведе изборът на Западноевропейски митрополит. Реално премина веднъж изборът във Варна, който беше касиран. Предстои избор в Неврокопска епархия, т.е. в Благоевград и също чакаме да се насрочи дата за избор в Русе. Всъщност в рамките на няколко месеца ще бъде подменен почти една трета от състава на Свeтия синод. Това е съвсем човешка причина да се създаде вътрешно напрежение и вътрешно очакване в Църквата кой ще бъде избран, кои ще са новите. Съответно както при всички избори между хора и тук има нарастващо напрежение.

В момента това напрежение се усилва през определени канали и достига твърде високо ниво. Имаше няколко мнения през последните дни, които бяха доста субективни. Това, което в последните дни чуваме от лидера на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев, както и изказвания от днес, във връзка с смъртта на приснопаметния митрополит на Варна дядо Кирил, не са нови. Д-р Тренчев и преди изказа подобни версии. Такива съмнения за насилствена смърт на митрополита витаят от лятото и във Варна.

Но аз искам да обърна внимание, че във всяко едно разследване – дали е журналистическо или криминално, винаги, когато се отправят обвинения, хората трябва да бъдат много внимателни, защото трябва да мотивират тези обвинения. До тук чухме съмнения, опасения, обвинения към конкретни личности, дори в това число и към митрополити, но не чухме мотив за евентуално престъпление от такъв тежък характер, каквото е убийството. Докато няма мотив, конкретни причинноследствени връзки, е много опасно да се отправят в публичното пространство подобни неаргументирани послания. Не желая да налагам цензура именно като богослов и като християнин. Но смятам, че всяко изказване трябва да бъде аргументирано.

Но нека се върна към напрежението в Църквата. Има големи очаквания и на самите хора, които искат най-доброто за себе си, и на самите избираеми, като всеки тръпне в съвсем човешкото си желание да бъде избран. Всъщност напрежението е характерно за всяка предизборна ситуация. При някои хора може би има „избиване на балансите“, те са по-емоционални вероятно в изказванията си. В крайна сметка и времето ще покаже как ще е развият нещата. Уставът на БПЦ е много интересен. При него се търси консенсусната личност, затова се посочват винаги две имена. Бяха отправени упреци, че има опити за манипулация. Но и това е въпрос на тълкувание – опити за манипулация, или просто калкулация. Защото в крайна сметка избирателите имат вратичка да посочат желания от тях кандидат така, че той да бъде много по-избираем от останалите. Това е въпрос на възможна калкулация и на подготовка.

С тези четири избора вероятно ще се получи в Светия синод една интересна не само смяна на поколенията, а и да се стигне до много ясно разлика между млади и стари владици. Което в никакъв случай не значи, че това ще е драматично или страшно. Първият избор вече е факт с издигането на епископ Антоний за западноевропейски митрополит. В момента имаме доста църковни йерарси, които са над 70 години, а като се погледне списъкът с т. нар. достойни избираеми, се вижда, че има доста млади епископи на възраст до 50 години. Това ще е съвсем младо поколение в Светия Синод. Все пак само в рамките на последната година след патриарх Максим, починаха и двама много активни и много млади владици – дядо Кирил на 59 години и дядо Натанаил на 60 години.

Но накрая нека да си спомним една много хубава българска поговорка, която ни напомня, че „човек предполага, а Господ разполага“. Не се съмнявайте, че Бог гледа.

 
 

„Игълс“ детронира Краля на попa Майкъл Джексън

| от |

Американската рок група „Игълс“ детронира Краля на поп музиката Майкъл Джексън от музикалния Олимп, като оглави класацията на най-продаваните албуми в САЩ за всички времена, предадоха световните агенции.

Тавата на „Игълс“ The Greatest Hits 1971-1975″ от излизането си през 1976 г. се е разпродала в тираж от 38 милиона копия. Този показател включва и броя на прослушвания от стрийминг платформите в интернет.

Това означава, че албумът е станал платинен цели 38 пъти!

Досега лидер в класацията беше албумът на Майкъл Джексън „Трилър“. Той е бил удостояван с платинен статут 33 пъти и сега слиза на второ място в класацията на Американската звукозаписна асоциация. На трета позиция отново попада тава на „Игълс“ – „Hotel Calfornia“ от 1977 година, с платинен статус 26 пъти.

 
 

Бенедикт Къмбърбач с увеличение на заплатата за д-р Стрейндж

| от chr.bg |

Бенедикт Къмбърбач ще получи 5 милиона британски лири повече за ролята на д-р Стрейндж във втория филм от вселената на Марвел, отколкото за първия филм, съобщи в. „Сънди мирър“.

Хонорарът на актьора за втория филм ще е 7,5 милиона британски лири. Снимките ще започнат през пролетта на 2019 г. и се очаква да продължат шест месеца. Това означава, че сериалът „Шерлок“, в който Бенедикт Къмбърбач изпълнява главната роля, отново ще трябва да почака.

Бенедикт Къмбърбач вече получи хонорари от 4,2 милиона британски лири за ролите си в „Доктор Стрейнж“, „Тор: Рагнарок“ и два филма от поредицата „Отмъстителите“. Приходите му ще се увеличат, ако бъдат пуснати стоки с образа на героя му.

 
 

5 неща, които не знаете за Коко Шанел

| от chronicle.bg, по Vouge |

Габриел (“Коко”) Шанел е казала: „Модата е преходна, но стилът е вечен“. На 19 август се навършват 135 години от рождението на известната модна икона. Дори век по-късно легендата за тази стилна дама продължава да вълнува хората по света.

По случай тази дата ви предлагаме пет малко известни факта за живота на Коко Шанел.

1. Започва кариерата си, като прави шапки – прости и сламени, без украсите, популярни по онова време. Тя казва, че жените са носели огромни самуни на главите си, конструкции от пера, импровизирали с плодове и пера. „Най-лошото от всичко, което ме отврати, беше, че техните шапки не пасваха на главите им“, казва тя. Отваря първия си магазин през 1910 година и го нарича Chanel Modes. Продава шапки, които не просто стават пример за стил, но и остават нейна запазена марка.

2. Chanel No. 5 е един от първите аромати, наречени на нейно име, а петицата се отнася до щастливото й число. Според „легендата“ през 1920 година Шанел наема Ърнест Бо – роден в Русия френски гражданин и бивш парфюмер на руските царе, да създаде първия й парфюм. След 10 месеца работа, Бо й представя 10 различни флакончета, номерирани от едно до пет и от 20 до 24. Шанел избира петият, може би заради някакво суеверно усещане. „Представих колекцията си рокли на 5 май, петия месец в годината и ще оставим този парфюм да запази петицата в името си; ще му донесе късмет“, казва тя тогава на Бо. И наистина носи късмет. До 1929 година това вече е най-продаваният парфюм в света и един от най-непреходните аромати в историята. Дори днес някъде по света нов флакон се купува на всеки 30 секунди.

коко шанел

3. Според един от най-известните цитати на Шанел, всяка жена трябва да има перли. Но самата дизайнерка често е носела смесица от истински и фалшиви перли. В средата на 20-те години на миналия век тя пуска колекция бижута, направени от верижки, мъниста и стъкло, с което прави революция в пазара на бижута. Твърди се, че Шанел е осъзнала нуждата на жените от по-достъпни финансово бижута, които по-лесно да могат да носят. „Бижутата не са направени, за да придават на жените аура на богатство, а да ги направят красиви“, е казала Шанел веднъж.

4. През 1929 година Коко Шанел създава си дамска чанта, която предизвиква скандал за времето си. Причината – има дръжка за през рамото – нещо, считано за непристойно по това време. Шанел обаче казва, че й е писнало да носи портмонетата си в ръка и да ги губи.

5. Когато Коко Шанел откривала фалшификати на свои дизайни, тя не просто не се притеснявала от това, а ги подкрепяла. Веднъж моделиерката се натъкнала на съвсем точни копия на свои модели, създадени с по-евтини материали. Вместо да се възмути, тя решила да се възползва от безплатната реклама. Дори връщайки се в Лондон, тя организира ревю в тесен кръг, като в поканите посочва, че гостите могат не просто да водят със себе си своите шивачи, но и да правят скици и записки.

 
 

Какво ще стане, ако жените ни оставят

| от |

Седим си ние ей така, дните си минават, от работа – вкъщи, от вкъщи – на работа, ракийка, новини, градски транспорт и прочие. И изведнъж жена ни отива при мама, майка ни и тя отива при мама, съседката също е нанякъде – всички жени около нас изчезват едновременно. Човек ще рече, че има световна среща на Ге8. Клубът „Билдерберг“ или нещо такова?

Оставаме сами. И сега какво? Какво се случва, когато всички жени наоколо рязко и неочаквано спре да ги има?

Фазата Рай 

Цялото ни внимание е под наш контрол и можем да го влагаме в каквото си искаме. Можем да си прaвим каквото искаме и действително правим каквото си искаме. Което е същото, каквото правим, когато има жени около нас, но по гащи и с по-безотговорни маниери. Спим по диагонал на леглото, което ни прецаква цялата геомагнитна картина, но сега ни е паднало! Каним хора вкъщи на общо основание, никой не идва. Закусваме боб с наденица, мусака, въобще неща, които са за вечеря. За вечеря ядем снакс. Заковахме пирон в стената.

Фазата ПостРай

Пием с приятели, единият на практика живее у нас. Или май са двама и се сменят, вече не ги различавам. Ракията на баща й свърши, не знаем какво пием. Нашите бащи не ни дават от тяхната. Казват, че достатъчно ни били хранил и сами да си сварим. Подозираме, че и те нямат, защото и те са без жени около себе си.

Заспиваме в една стая и се будим в друга, не знаем кой ден е, цветовете бледнеят, но май е от много цигарен дим. Купуваме телевизор за 4000 лева.

Фазата Ад

Мивката е пълна с чинии, чаши и въобще всякакви предмети от бита – дрехи, боклуци, карбуратор. Не че само жената мие съдовете – делим си домакинските задължения, но когато сме сами нуждата от престижна чистота избледнява. Защо няма нещо като дезодорант за чинии? Обули сме боксерки, които не сме носили от гимназията. Скоро единствената ни чиста дреха ще е костюмът от сватбата, който ни е малък по средата и голям навсякъде другаде. Няма с кого да си говорим. Дотам се стигна – да искаме да си говорим с някого. Нарисувахме лице на кашона от телевизора. Не сме взимали децата от детска градини или там където ходят вече 5 дни. Ваканция ли са, не са ли, имаме ли деца въобще?

Жени, не ни оставяйте! Вие сте нашата дисциплина, нашата любов към живота и нашата публика, пред която да се опитваме да сме стойностни, па макар и никога достатъчно. Не че се молим, де.

Върнете се и дано децата са били с вас, че иначе…