Някои проблеми на трафика

| от |

Автор : Божидар Божанов (http://blog.bozho.net/)

Шофирането в България е неприятно. Задръствания, катастрофи, корумпирани катаджии, агресивни и опасни шофьори. Някои неща опират до манталитет. Но подобряването на останалите компоненти не е толкова трудно.

Паркирането в градовете, и особено в центъра на големите градове е проблем навсякъде и има различни подходи към решаването му. Всъщност, проблемите са няколко:

– липса на място за паркиране – в централната градска част е пълно с офиси, приемни на администрацията, магазини. През деня центърът се използва за работа. Но ако всеки може да си остави колата на улицата, за повечето коли просто няма да има място. На този проблем има три решения, които  действат паралелно – паркинги, т.нар. синя зона и популяризирането на градския транспорт.

sinq

  • Целта на паркингите е да осигурят допълнителни места в ограниченото пространство (най-често са подземни), а на синята зона – да ограничи престоя на автомобилите по улиците. Паркинги в България няма. В центъра на София има два – единият е пълен, другият е по-скъп от синята зона и стои празен. Това е крайно недостатъчно, но изглежда инвестиции не се правят. За сравнение, в западна европа често има знаци, показващи най-близкият паркинг и евентуално колко свободни места има там. Вярно е, че паркингът не винаги е точно там, където иска да отиде човек, което би било в конфликт със схващането на българина, че трябва да паркира точно пред блока си/заведението/офиса.
  • Синята зона не е непременно платена. Но задължително е ограничена по време. Тя се нарича така, заради синия картонен часовник, на който посочваш в колко си си оставил колата, така че проверяващите да знаят дали си надвишил максималното време за паркиране. Всъщност, до преди година в София го имаше само компонента с плащането за синя зона, и ако си плащаш, можеше да стоиш и цял ден. Синята зона в България е направена удобно – пращаш SMS с номера на колата и когато контрольор мине по улицата, проверява дали колите са с валидно заплатено паркиране. В момента проблем на синята зона е ефективността на проверките – по малките улички контрольорите минават веднъж на ден, и ако човек има достатъчно наблюдения, може да паркира безплатно за известно време.
  • Целта на популяризирането и качеството на градския транспорт е да направи ненужно използването на автомобил в центъра на града. Ако имаш бърз, редовен и непретъпкан автобус или метро, нямаш стимул да караш в задръствания и да търсиш места за паркиране. Въпреки разпространеното мнение, градският транспорт в България не е чак толкова зле – има немалко случаи, в които е по-удобен и определено по-евтин от използването на автомобил. Контрафакторът е отново манталитетът на българина, който нерядко се смята за нещо твърде възвишено за да ползва градски транспорт.

– задръствания – това не изглежда да е свързано с паркиране, но всъщност нерядко е. Крайните ленти на булевардите с по повече от една лента по правило са заети от паркирали или престояващи коли. Това де-факто значи, че една лента по-малко поема същия брой коли. Като добавим и ефекта причинен от изненадващо спрялата вдясно кола, паркирането и престоя по булварди са немалък фактор за задръствания. Знаците „забранено паркирането и престоя“ са напълно без значение както за шофьорите, така и за полицията. „Аз съм на аварийки и съм за малко, значи няма проблем“ е схващането не много хора, които обаче не отчитат, че с двуминутен престой в дясна лента влияят на 50 други автомобила, които трябва да си сменят лентата, като с това предизвикват задръстване. Изглежда и КАТ не е наясно с проблема, защото санкции за неправилен престой не само не съм виждал, а и самите полицаи постоянно спират колите си в нарушение.

– непроходимост на тротоарите – в България ако не реализираш една забрана с физически мерки, всеки я нарушава. Например ако няма колчета, хората паркират по тротоара. Ако няма мантинела, правят обратен завой. Това не е така дори в съседна Сърбия, където колчета по централните улици почти няма. Този проблем е решен в България на повечето места, но там, където по някаква причина липсват колчета или има оставено място за гараж, непременно има паркирала кола. Всъщност „някаква причина“ нерядко е изкъртване на колче от някой гражданин, който „там си паркира от 20 години, а тия от общината за какви с мислят“.

– неправилно паркиране – дори след поставянето на колчета, все още има опции за неправилно паркиране – паркиране на ъгъла на две пресечки, паркиране пред/върху пешеходна пътека. Паркирането на ъгъла е забранено от закона – колата трябва да е на минимум 5 метра от кръстовище. А забраната е такава, защото вземането на завой, особено с голяма кола в малка уличка, се затруднява много от ъглово-паркиралата кола. Пешеходците също са затруднени, защото трябва да я заобикалят. Паркирането пък точно пред прешеходна пътека ограничава видимостта към пътеката, и така шофьорите, идващи по булевард трудно могат да видят стъпилите пешеходци. Особено ако неправилно-паркиралата кола е по-висока (а концентрацията на джипове (SUV) в България е неприятно висока). Кой трябва да се грижи за решаването на този проблем? КАТ, за да на пише акт и общината (т.е. центъра за градска мобилност/паркинги и гаражи/..) за да премести колата с паяк. За съжаление това не се случва, защото служителите на общината (които обикалят централните улици заради синята зона) не са инструктирани да сигнализират за такива нарушения, а полицаите не обикалят да проверяват. Инцидентно, при особено липса на късмет, може да ви се случи да ви вдигнат колата за подобно нарушение, но това далеч не е достатъчно да породи у шофьорите мисленето, че на определени места не се паркира.

2003_07_2_web Докато паркирането е дразнител, то катастрофите са много сериозен проблем. Високият брой катастрофи у нас се дължи на много фактори, един от които е лошата инфраструктура. За всеки е очевидно как наличието на дупки и неравности може да е предпоставка за катастрофа, но това е само част от картината.

Всъщност от всякакви „екстри“ по инфраструктурата се пести (кой знае къде отиват предвидените пари…), като някои от компонентите са:

– маркировка – освен на чисто нови булeварди и отсечки, маркировката е в отчайващо състояние. Почти не се поддържа, а качеството на боята изглежда е ниско, защото не издържа дълго и не фосфоресцира в тъмното. Липсата на маркировка е особено опасно през нощта или при намалена видимост, когато е важно шофьорите да знаят къде точно свършва пътят и къде е тяхната лента.

– светлоотразители и осветеност – лампи на кръстовища и разклони (извън града), т.нар. „котешки очички“, светлоотразители по мантинелите. 1-вите две неща ги няма никъде. В тъмното изходите от магистралите са „ако го знаеш“. Разклоните от двулентови пътища са „ако го уцелиш“. По един ред лампи на такива места биха били много приятни за водачите, но не така смятат пътните ни строители. Дори в съседна Сърбия осветлението на разклоните е факт. Котешки очички са измислени през 33-та година, но до нас още не са стигнали. А светлоотразителите по повечето мантинели не светлоотразяват добре (ако ги има изобщо).

– колчета и огради за предпазване на пешеходци – при булвардите с ограничение над 50 км/ч. опасността от излитане на автомобил (особено с нашите пияни шофьори) е немалка. Вече има няколко смъртни случая по такива булеварди (в София – по бул.България, Цариградско шосе). Въпреки това колчета и огради на спирки и тротоари се слагат само след инцидент. Колчетата на спирките няма да предотвратят катастрофата, но могат да бъдат разликата между „починал на място“ и „тежко пострадал, но без опасност за живота“. Допълнителната полза от оградите пък е, че намаляват вероятността някой да се опита да пресече през шестлентов булевард.

– сигнализация на пешеходни пътеки – ако една пешеходна пътека не се вижда (особено в тъмното), то дори шофьорът да има желание да спре, може да е твърде късно. За щастие напоследък се направи доста по този проблем – къде с надигнати и боядисани в червено пътеки, къде със светещи елементи.

Много от тези проблеми могат да се решат от държавата и съответните ѝ администрации. За подобряване на средата като цяло обаче сме отговорни ние – както с правилна вътрешна настройка към трафика и към околните, така и като посочваме на общини и агенции къде нещо не е наред, и да настояваме те да го коригират. Когато видим липсваща маркировка, липсващи колчета, прекалено остарели светлоотразители, липсващо осветление, дупки, неправилно паркирали коли и какво ли още не, не ни струва много да сигнализираме на съответния орган (община, пътна агенция, КАТ). Колкото и да е изненадващо, понякога те си вършат работата.

 
 

Новите трейлъри от тази седмица

| от |

Лятот идва макар и бавно, а с него и пикът на филмите. Продуцентските къщи и филмовите студиa вече пускат трейлъри на продукциите си, за да подгреят публиката.

Трейлърите са един от най-добрите начини за връщане на хората в киното. Нека видим последните, пуснати тази седмица.

„Incredibles 2″

 

„Atlanta“ Сезон 2

 

„A Series Of Unfortunate Events“ Сезон 2

 

„Uncle Drew“

 

„Ready Player One“

 

„Pacific Rim Uprising“

 

„Cobra Kai“

 

„Marrowbone“

 

„Youth & Consequences“

 

„Rampage“

 

 
 

Дженифър Лорънс си взима едногодишна почивка от актьорството

| от chronicle.bg, по БТА |

Носителката на награда „Оскар“ Дженифър Лорънс си взима едногодишна почивка от актьорството, съобщи Би Би Си.

Дженифър Лорънс се е посветила на каузата да създаде интерес у младите хора към политиката. Тя е в управителния съвет на организацията Represent.Us заедно с режисьора Дейвид О. Ръсел. Организацията води кампании срещу рушветите в политиката и за приемане на закони срещу корупцията.

Преди да се оттегли, Дженифър Лорънс ще довърши снимките в шпионския филм „Червената лястовица“. В него й партнират Джоел Еджъртън, Матиас Схонартс, Шарлот Рамплинг, Мери-Луиз Паркър и Джеръми Айрънс.

Дженифър Лорънс е известна с политическата си активност. Тя беше една от първите големи звезди, които заговориха за разликите в заплащането на актьорите и актрисите през 2015 г. Миналия месец тя участва заедно с Камерън Диас и Адел в Похода на жените в Лос Анджелис, който призова за равенство между половете и повече права на жените.

Дженифър Лорънс спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса за филма „Наръчник на оптимиста“. Тя е номинирана за „Оскар“ също за филмите „Зимен дар“, „Американска схема“ и „Джой“. Голяма популярност й носи поредицата „Игрите на глада“.

 

 
 

Пътуваме повече с Air France-KLM Group

| от chronicle.bg |

Нетният резултат на Air France-KLM Group възлиза на -274 милиона евро за цялата 2017 година. Ако се изключат дългосрочните пенсионни разходи, нетният резултат е +1 155 милиона евро, което представлява ръст от 363 милиона евро в сравнение с миналата година.

Търсенето на маршрути в Северна Америка и дестинации на средни разстояния, е довело до увеличение на трафика съответно с 6,1% и 7,4%. Освен това, възстановяването на маршрутите в Азия и Латинска Америка е оказало силно положително въздействие и увеличението е съответно с 6,5% и 8,3%.

През последната година Air France-KLM направи значителен напредък в разширяване на глобалната си мрежа. Групата значително укрепи съществуващите си партньорства с China Eastern, Jet Airways, Vietnam Airlines и създаде новото северноатлантическо с Delta и Virgin Atlantic.

През декември 2017 ., Air France успешно стартира новата си авиокомпания Joon.

В началото на 2018 г., първите данни показват продължаваща положителна тенденция в търсенето: текущите резервации за дълги разстояния за следващите три месеца надминават нивата от миналата година.

Групата провежда инициативи за намаляване на разходите за единица продукт с 1,0% до 1,5% и ще се постигне чрез по-нататъшно увеличаване на производителността, ефективността и по-ниските разходи на новата авиокомпания Joon.

 
 

Британският „кино-хирург“ Карл Дерик ще преподава сценарно писане в София

| от chronicle.bg |

Създаването на сценарии звучи като дълъг процес, запазен само за професионалисти. Карл Дерик ще разбие този мит по време на работилница за кино-писане, която ще се проведе в София през март.

Карл Дерик има 26 години опит в кино- и ТВ-индустрията, а от 12 години работи като “хирург на сценарии”. Продуцентските къщи търсят помощта му за истории, които се нуждаят от подобрения. В момента работи по два свои собствени проекта – бюджетен свръхестествен трилър и мултимилионна научнофантастична продукция. Дерик е бил и режисьор на втори снимачен екип, работил е като специалист по грим и специални ефекти, фотограф, музикант и скулптор. Участвал е в създаването на филмите от поредицата “Хари Потър”, “Гладиатор”, “Мумията се завръща”, “Братя Грим”, “007 Златното око”, “Гордост и предразсъдъци и зомбита”.

karl-in-action-4

“Повечето сценарии са замислени и написани много слабо. Трябва да променим това,” споделя Дерик. Неговият начин да се бори с посредствените истории е създаването на серията семинари и работилници за творческо писане “The Write Stuff”. През март в София ще се проведат две такива събития.

На 10 и 11 март е планиран курс, в който Дерик споделя основите за писане на сценарии. Участниците ще научат как да постигнат добър ритъм за своята история, как да изберат героите си, какви са ключовите елементи на добрия диалог и още много детайли от процеса.

Karl_directing

На 17 и 18 март ще се проведе практическа работилница, в рамките на която участниците заедно създават свой собствен сценарий. В реално време се преминава през целия процес на измисляне и планиране на филм, започвайки буквално от нищото. „В края на тези два дни ще имаме завършена концепция, сюжет, структура, герои, дори части от диалога. И всеки участник може да ги използва както прецени, дори да заснеме свой филм с тях,“ обяснява Дерик.

Както курсът, така и практическата работилница са подходящи дори за напълно начинаещи без опит в писането за кино. Познанията и опитът, придобити в рамките на “The Write Stuff”, могат да се приложат и далеч отвъд създаването на сценарии – за всякакви форми на творческо писане и разказване на истории.

karl-in-action-1

Семинарът “The Write Stuff” се провежда в DaDa Cultural Bar в София (ул. Георги Бенковски 10) на 10 и 11 март, а практическата работилница ще се случи една седмица по-късно, на 17 и 18 март. До 28 февруари са активни преференциални цени за ранна регистрация, а местата са ограничени.