Нуждата да нямаш желание

| от |

Автор : Асен Ненов

Аffluenza е тежко, заразно и социално преносимо състояние на претоварване, задлъжнялост, тревожност и прахосничество поради постоянен стремеж към притежание на повече, казват авторите на страховитата „The All-Consuming Epidemic“. Всъщност става дума за епидемичното разрастване на консумацията и съпътстващите я негативи за околната среда и социално-икономическата тъкан на цивилизацията ни.

Твърди се, че основната причина за появата на Affluenza през XX век е финансовото неравенство в обществото и породената от него липса на щастие. А щастието в България си е болна тема отдавна – през 2010 г., представяйки академично изследване на щастието по държави, сп. Economist озаглави материала си „Богатите, бедните и България“. Заглавието не е случайно, защото по неясни причини у нас хората са трайно нещастни, въпреки бавното, но сигурно забогатяване и развитие на страната.

 2

Аffluenza се характеризира с:

  • Нужда от закупуване на ненужни вещи, по-известно като „шопинг терапия“;
  • Неконтролирано желание за закупуване на повече от нужното;
  • Примитивизиране и деградация на ценностната система;
  • Чувство на самообезценяване и неудовлетвореност, въпреки увеличаващата се покупателна способност и притежание на все повече материални блага;
  • Синдромът „Богат бедняк“, при който въпреки привидния финансов просперитет на страдащия, за да поддържа желания стандарт на живот, той е сериозно задлъжнял до степен, че едвам преживява.

Икономика на нелогичността

Още от 30-те, но по-сериозно в началото на 50-те години на миналия век, икономистите измислят модел и предлагат начин да се увеличат печалбите от продажби, като… намаляват качеството на продукцията!? В редица икономически научни статии се дискутира намаляване на качеството на продукта с цел да стане неизползваем по-скоро, както и модели за стимулиране на бързата подмяна на вещите. Същевременно обаче е важно да се запази доверието на потребителя, за да закупи пак от същата марка. Този феномен се нарича “планирано излизане от употреба”.

3

Нужда vs. Желание

В съвремието, биологическата ни нужда да поемаме въглехидрати поради тяхната енергийна стойност е подменена от многобройни желания да ядем сладко. Това особено важи за продукти, които се рекламират агресивно и повсеместно. Стига се дотам, че се създават несъществуващи дизайнерски храни, които се представят за традиционни и с годините ги подменят по финансови причини. Нуждите са свързани с оцеляване, ръст и развитие на биологичния ни организъм. Желанията могат да се припокриват с нуждите, но в голяма част от случаите са свързани с моментно настроение или сугестиране от страна на реклама, продавач или дете. Имаме ли реална нужда от всичко онова, което купуваме?

Колкото повече, толкова повече

Поради деформациите, нанасяни върху ценностните системи на общностите, и агресивното акцентиране върху забавление и удовлетворяване на примитивни желания и инстинкти, консумативното се просмуква в гражданското, като на някои места е възможно да го подмени напълно. След като тази деградация е факт, за прекомерната консумация няма пречки: прекомерната консумация води до още консумация. Но тази всъщност неразумна консумация води до деградиране на околната среда, което пряко и непряко касае всяко същество на тази планета.

Ефектът от прекомерната консумация не е отразен само във фетишизирания ръст на продажбите и печалбите. В неустойчивия модел, който ползват икономическите герои на съвремието, има съмнителни и антисоциални производствени практики, които обезпечават ниската цена. Елиминирането на темата за робския труд и потапянето и в море от желания и забавления е характерна черта на съвременното консуматорско общество.

1

Денят без покупки

На този ден не се пазарува, мисли се, осмисля се и се премисля. Обикновено денят съвпада с черния петък в САЩ, а за целия свят се отбелязва ден по-късно. Първият #BuyNothingDay в света e през 1992 година в Канада, организиран с подкрепата на AdBusters – контракултурното издание, което стоеше и в основата на движението OccupyWallStreet. Тази година #BuyNothingDay е на 30.11.2013, събота.

Ако не пазаруваме в Деня без покупки, ще покажем, че потребителят не е само част от статистиката, а разумно същество, притежаващо убеждения, морал, мечти и бъдеще. В консумативното общество, за да бъдем активни граждани, трябва да сме разумни потребители, защото реалността е такава – корпорациите, за чиито продукти ежедневно гласуваме с покупките си, ще повлияят на бъдещето ни толкова, колкото и правителствата, които избираме на всеки четири години. В събота няма да пазаруваме, а ще дадем сигнал на системата, че консуматорите са съзнателни същества, общности, интелекти.

 
 

Новият трейлър на „Мега звяр“ показва зъби

| от chronicle.bg |

Филмите за акули винаги са ни вълнували и въпреки дълбоко, страстно разочарование от втората част на „Синята бездна“, няма да се откажем да ги следим.

Този път ни очаква не акула, а праисторическа акула – мегалодон.

Филмът „Мега звяр“ е адаптация на популярния роман на Стив Олтън „Meg: A Novel of Deep Terror” и е дело на режисьора Джон Търтълтауб, а актьорът, който ще се бори с чудовището е Джейсън Стейтъм.

the_meg_jason_statham.0

Сценарият е на Дийн Джоргарис и Джон и Ерик Хоубър. А по-долу може да видите синопсиса и трейлъра:

Дълбоководна подводница, част от международна програма за изследване, е нападната от гигантско създание, което сме смята за изчезнало, и сега лежи извън строя на океанското дъно, с хванат в капан екипаж. Противно на желанията на дъщеря му Суин (Ли Бинбин), китайският визионер и океанограф (Уинстън Чао) наема експерта в дълбочинни спасявания Джонас Тайлър (Джейсън Стейтъм) да избави екипажа на подводницата – и самия океан – от неудържимата заплаха: 22-метровата акула, известна като Мегалодон. Това, което никой не предполага, е, че преди години Тайлър вече се е срещал със същото ужасяващо създание. В екип със Суин, той трябва да се пребори със страховете си и да рискува собствения си живот, за да спаси всички, които са в капан на дъното… изправяйки се още веднъж лице в лице с най-големия и страшен хищник на всички времена.

 
 

Какво се е случило онази нощ: историята зад поредния кадър

| от chronicle.bg, по Getty Images |

Само за няколко дена един кадър, уловен от фотографа Джон Мур, обиколи целия свят. На снимката е показано 2-годишно момиче от Хондурас, което плаче на границата между САЩ и Мексико, докато на сантиметри от него претърсват майка му. Образът вече се превърна в тежка за гледане препратка към политиката на Тръмп към мигрантите – политика, която доведе до разделянето на поне 2 000 деца от семействата им, откакто беше пусната в действие през април.

Мур, носител на награда „Пулицър“ за фотография и кореспондент на платформата Getty Images, документира пътят на мигрантите от десетилетия като се движи заедно с патрулиращите по границата американски власти или в емигрантските влакове, за да разказва истории през обектива. Пред „FOTO“ той разказва за случката, довела до заснемането на смразяващия кадър от 12 юни, както и за останалите, на които е показана и майката на детето.

Пътуването на Мур с граничните патрули го отвежда на брега на река Рио Гранде в покрайнините на Тексас. Водният басейн, дълъг 2000 хиляди мили съставлява половината мексикано-американска граница и е финално препятствие за мигрантите преди да стъпят на американска земя. „Поисках достъп (до тези места – бел. ред) преди няколко седмици, заради политиката на нулева толерантност на администрацията на Тръмп.“ обяснява Джон Мур. „По време на пътуването ми снимах властите, как преследват бежанци в полетата и как имигранти прекосяват реката на салове. Видях и как властите прибират много семейства от Централна Америка, дошли да търсят политическо убежище.

jjgf

Едно от тези семейства е 2-годишното момиче и неговата майка, които пътували близо 1 500 мили в търсене на убежище. „Майката ми каза, че са пътували от месец и са напълно изтощени. Били арестувани заедно с група от 20 имигранти, повечето жени и деца, около 11 вечерта.“

Но преди да бъдат транспортирани до митницата и до Центъра за гранична защита (където вероятни биха ги разделили, докато се решава съдбата им), граничните полицаи трябва да претърсят майката. „Казаха й да остави детето, докато я претърсват. Малкото момиче моментално започна да плаче. Тъй като не е обичайно за малките да изпитват тревога от разделянето, това би било стресиращо за всяко дете.“ Всичко това се случва само на сантиметри от майката, както се вижда и от снимката.

fs

„Бяха нужни само няколко кадъра и бях разтресен.“ обяснява фотографът. „После много бързо двете се качиха в буса и спрях да си поема няколко дълбоки глътки въздух.“

Много политически бежанци идват от „триъгълника“ от Централна Америка  Салвадор-Хондурас-Гватемала, където насилието властва. Салвадор и Хондурас са сред топ 5 на държавите с най-висок процент на насилствената смърт през 2016 г. И не само, че молбите  за убежище намаляват в последните години, но и това ще продължи вследствие на новата политика на министъра на правосъдието на САЩ, Джеф Сешънс. „След като тези семейства са пътували близо месец, едва ли са имали възможност да чуят коментарите на Джеф Сешънс, че бандите и домашното насилие вече не са достатъчни причини за искане на политическо убежище в САЩ.“ допълва Мур.

Untitled

Фотографът не знае какво се е случило по-късно с 2-годишното момиче, но вероятно то е откарано в някой от затворите (като онзи в който Мур заснема още едно дете от Хондурас през 2014 г.) „Винаги е деликатно да снимаш деца. Опитвам се да уважавам личното пространство и достойнство на тези неспоменавани деца, точно както бих постъпил и с децата, които са американски граждани.“ Кадърът от преди няколко дена предизвика широк отзвук сред американците, които призовават правителството да спре да настанява децата на имигрантите в затвори.

bc

За съжаление, последната снимка на Мур не изчерпва историята, защото фотографът става свидетел на много други малки деца и родители, сблъскали се със страха и отчаянието през онази нощ на 12 юни. „Повечето от тези семейства бяха много уплашени. Едва ли някой от тях е преживявал нещо подобно до онзи момент – да избяга от родния си дом и родина с детето си, да пропътува хиляди мили в опасни условия и да потърси убежище в САЩ, пристигайки по средата на нощта. Виждах в лицата им, че нямат никаква идея какво ще се случи занапред.“

 
 

Каква е безопасната доза алкохол

| от |

Учени от Кралския университет в Белфаст откриха, че хората, които пият не повече от една стандартна дажба алкохол на ден (десет грама чист алкохол), са по-малко заплашени да развият злокачествени заболявания от онези, които я превишават.

При това всяка излишна доза твърд алкохол увеличава риска от получаване на някои видове рак.

Учените са анализирали данните от изследванията на 99 654 души, участващи в продължително проучване за причините за рак на простата, на белите дробове, на дебелото черво и на яйчниците. Те са следили състоянието на изследваните в продължение на средно 8,9 години. Употребата на алкохол е била измервана с помощта на въпросник, попълван от доброволците от 1998 до 2000 г.

За цялото време на изследването са регистрирани 12 763 случая на първичен рак и 9559 смъртни случая. Зависимостта между смъртността и количеството изпит алкохол представя крива във формата на буквата Джей, тоест хората, които са употребявали не повече и не по-малко от една стандартна доза алкохол на ден, са били най-малко заплашени да умрат от рак или сърдечносъдово заболяване. От друга страна, ако се разглежда само ракът, вероятността хората да се разболеят от него, расте с всяка изпита чаша.

По думите на учените, в изследването им са участвали само по-възрастни хора, а в анализа не са отчетени социално-икономическите фактори, което ограничава неговата приложимост.

 
 

Отиде си легендарният барабанист на Pantera

| от chronicle.bg |

Вини Пол, барабанистът и съосноател на легендарната метъл банда Pantera почина на 54-годишна възраст, съобщава Billboard.

Неговият представител потвърждава новината, но отказа да добави подробности.

„Винсент Пол Абът, известен още като Вини Паул, почина. Пол е най-известен с работата си като барабанист в групите Pantera и Hellyeah. Все още няма никакви подробности. Семейството му моли да уважавате уединението им в този труден момент“, се казва в съобщение на страницата на Pantera във Facebook.

Вини Пол и брат му Даймбег Даръл основават Pantera през далечната 1981 г. Групата придобива международна слава обаче едва след като към нея се присъединява вокалистът Фил Анселмо.

По време на съществуването си Pantera печели четири номинации за „Грами“ и записва девет албума, попаднали в класацията на Billboard Топ 200, включително албума „Far Beyond Driven“ от 1994-а, който дебютира на първо място в класацията.

След разпадането на Pantera, братята Абът формират групата Damageplan през 2003 г. Бандата също се разпада, след като на 8 декември 2004 г. Даймбег е застрелян от полудял фен по време на концерт в Охайо.

От 2006 година Пол е барабанист на супергрупата Hellyeah, в чийто състав влизат още вокалистът на Mudvayne Чад Грей и китаристът на Nothingface Том Максуел.