„Новото радио“ – спомени за началото

| от | |

oie_12181911BGFXtYDW

Днес първото частно радио в България – Радио FM+, навършва 21 години. Публикуваме откъс от книгата на проф. Веселин Димитров  “Новото радио” (1995 г.)

На 15 октомври 1992 година в десет часа сутринта в работния ми кабинет в Университета ми звънна по телефона водещият него ден обедното предаване на програма „Хоризонт”, наречено „12 плюс 3″, Чавдар Стефанов и ми каза, че предстои да тръгне в ефир първата българска частна радиостанция. „Хоризонт” имал идеята да покани в студиото си Петър Пунчев, техен бивш колега в държавното радио, а сега един от собствениците на Радио FM+, да покаже току що получения лиценз и да излъчат сигнала на новото радио. Зарадвах се: Българското национално радио в случая не само „правеше новина”. То правеше и първия кавалерски жест, чрез най-представителната си програма, към първата недържавна българска радиостанция, официално обявила се под отечествения небосклон.

Петър Пунчев донесе в студиото лиценз № Р/1-01, с който Комитетът по пощи и далекосъобщения разрешава работата на радиостанцията, сигналът се чу над цяла България, казахме си по телефона в ефир по няколко развълнувани думи и тъй ознаменувахме края на държавния монопол в сферата на радиоразпръскването в страната ни.

oie_12182515TBRToQZF

Две седмици по-късно, на 26 октомври в пет часа след пладне, седях в едно махленско кафененце около Захарната фабрика и слушах от радиоапарата как двамина мои бивши студенти , а после — прочути журналисти, обсъждаха, къде сериозно, къде шеговито, проблемите на мъжката мода. Попитах продавачката кое радио е това. Рече ми, че й прилича на „Хоризонт”, понеже съобщавали и за мачове. После някой посегна към апарата да потърси нещо друго, но едно момченце от съседната маса викна: „Недей, бе! Това е новото радио!” Така моят махленски Тофлър измисли, без да ще, определение, което надскочи всички дотогавашни опити за дефиниране на случилото се в нашия ефир. В кафенето свиреше, приказваше, смееше се, за радост обща, Радио FM+.

Разказвам и тази история, защото междувременно имаше доста разноречия: дали да се нарече частно или пък недържавно, или пък, както пише в Наредба № 1 на Комитета за пощите и далекосъобщенията, местно… „Новото радио”, каза момчето и тук за мен терминологичната бъркотия, поне на битово равнище, спря…

 
 

Любимите ни кучки от киното и телевизията

| от chronicle.bg |

Не искаме да всяваме смут в и без това смутното днешно време, но ще признаем едно – доброто е скучно, а хепиендът е банален и вечно очакван. Харесваме добрите момчета и принцесите от приказките, но далеч по-интересни са ни гадните кучки, с които сме отраснали , а днес вече живеем с тях.

Подобно на фаталните жени, които ви показахме преди известно време, кучките също са от онези жени, които искаме да срещнем в реалния живот, макар да знаем, че няма да ни се израдват. Може и да е малко мазохистично, но дали не е приятно Миранда Пристли да ви каже „Това е всичко” и да ви отпрати с лек жест? На нас, да си признаем, ще ни е приятно.

Не знаем защо, но неделята ни предразположи да се върнем към някои от любимите ни кучки от киното и телевизията, които са идеални не само за неделна киновечер. Затова решихме да ви припомним част от тях. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Том Пети е починал от неволна свръхдоза от седем лекарства

| от |

Рокпевецът Том Пети е починал през октомври вследствие системно нарушение на работа ан органи, предизвикано от неволно свръхдоза със седем лекарства, съобщи службата по съдебна медицина на Лос Анджелис, цитирана от Ройтерс.

Смята се, че кончината на Пети на 66-годишна възраст се дължи на комбинирана токсичност от фентанил, оксикодон, темазепам, алпразолам, циталопрам, ацетилфентанил и деспропионил фентанил.

Причината за смъртта се категоризира като „злополука“.

Пети, сред чиито хитове са „Refugee“, „Free Fallin'“ и „American Girl“, бе намерен в безсъзнание в дома си в Малибу на 2 октомври м.г. и почина броени часове по-късно в болница.

 
 

Кралски пиар е най-търсената позиция за работа във Великобритания

| от chronicle.bg, БТА |

Специалист по връзки с обществеността на принцовете Уилям и Хари е най-разглежданата обява за работа в платформата LinkedIn за изминалата година във Великобритания.

Обявата е победила други популярни позиции, като дегустатор на бира и на шоколад. Тя оглавила „невероятно разнообразен“ списък с работни места, „вариращ от бляскави позиции в „Шанел“ и „Джими Чу“ до инвестиционни анализатори“.

Според специалистите от платформата, изключително важно е как е формулирано заглавието на обявата.

Втора по популярност стана позицията за инвестиционен сътрудник на компанията „СофтБанк груп“, а след нея се нареди дегустатор на бира за пивоварната „Мийнтайм“.

По-надолу в списъка се класираха обявите за консултант по управление на консултантска фирма „Бостън“ и за „дегустатор на шоколадови и какаови напитки“ на корпорацията „Монделийз“.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.