Новини от Лъжливото овчарче

| от Цвети Иванова |

Нека представя на вниманието ви подбор от заглавия в жълт вестник, от чието име нямате нужда:

„30-годишният Георги от Фермата още е девствен“
„Ива Екимова оплешивя“
„Футболен бос люби Мира Добрева“
„Диана Дамянова спаси котарака си от чума“
„Цветан Василев ака и пишка в златна тоалетна“
„Масларова се отдаде на Бога“
„Отслабнете във вана“
„Плодова салата бори депресията“
„Попето чисти зъбен камък“

Тъпо, нали? Кой се интересува от зъбния камък на футболистите или от физиологичните необходимости на банкерите? Този жълт вестник обаче, въпреки излишно скандалните си заглавия, е безопасен.

Уви, не може да се каже същото за някой онлайн медии, които са склонни да изфабрикуват фалшиви новини, запращайки ги със засилка в социалните мрежи, откъдето никой не излиза сух дори да публикува клип на котки, които се бият с лазерни мечове.

Вчера някои сайтове като Big5, 19 минути и Blitz пуснаха новина, че в Нов български университет са нахлули араби с викове „Аллах Акбар“. Както подобава, новината беше подлютена с факти като близостта на НБУ до Агенция за бежанците и припомнянето на случая с изнасилена от сириец студентка. Всичко това – на фона на серията атаки в Париж, за който целият свят говори.

Неслучилата се история вкарва в обяснителен режим дори зам.-вътрешният министър Красимир Ципов, който трябваше да даде обяснения за (не)случилото се на вътрешна комисия  на Народното събрание. От НБУ също излязоха с официално становище по (не)случая, което някак бе пропуснато в информацията, пусната от медиите.

Лъжеинформирането е не по-малко лошо от лъжесвидетелстването, особено в случаи, когато се стигне до това един университет и едно министерство да се вкарват в обяснителен режим.

Подклаждането на и без това опасния огън на расизма и страха от другоземци в името на по-висок рейтинг за няколко часа е далеч от неморалното. То следва да бъде подсъдно и заклеймено. Помните ли приказката за лъжливото овчарче? Може би тя трябва да бъде отпечатана с големи букви на вратата на всяка българска редакция. Или поне татуирана на гърба на някой почитател на несъществуващи новини или небрежен „журналист“, който не проверява източниците си.

Всеки, който пише в Интернет, независимо дали го прави в медия, във фейсбук или в блог, носи отговорност.

Не знам дали повечето хора си дават сметка за кръста на тази отговорност. Ако моя колежка ми каже, че сутринта смугъл мъж с вид на арабин я е гледал странно, мога ли да публикувам новина със заглавие „Агресивен арабин дебне жени в трамвай номер 5″? На теория? Да, мога. Би ли могло това да доведе до спукана глава на няколко души, които „изглеждат като араби“ вследствие на интернет любознателността на някой наци-смелчага и пет двулитровки бира, изпити с неговите приятелчета? Да, би могло. Е, как мислите? Ще нося ли аз отговорност за това, че нечия невинна глава е била счупена заради цвета на кожата му или отговорността ще се разтвори в задръстения от водорасли океан на информационната свобода?

Войната за кликове е опасна. Също толкова опасна, колкото онова, до което може да доведе. И ако интелигентният човек знае, че не трябва да вярва на всяка глупост, която прочете в Интернет, то не всички разбират лъжата. Фактът, че „новини“ като тази за етническото прочистване в Япония или танковете, прегазили ромски квартал в Пловдив, се шерват поне веднъж в годината по време на кризисни ситуации с етнически привкус, показва, че предразсъдъците и глупостта винаги са по-силни от истината. Нека спрем да ги подхранваме, споделяйки „новини“ във Facebook. Google е на един клик разстояние. Ако се изненадате от скандална новина, питайте го за повече информация. И не бързайте да вярвате на сайтове, чието име не сте чували.

 
 

Красотата на Доли Партън

| от chr.bg |

Днес Доли Партън има рожден ден!

Кънтримузиката не е единственото поприще на вечната Доли. Тя, разбира се, е на всяко ниво в музикалния бранш. Но също има и актьорска кариера, която започва с „The Porter Wagoner Show“.

Всъщност творчеството на Доли Партън е толко голямо, че не можем дори да го обобщим. Нейната работа се осъществява в продължение на 40-50 години. Това означава огромна дискография и филмография.

Тя се занимава и с филантропията – още от 80-те години, чрез нейната фондация Dollywood. Основна нейна цел е образованието.

В галерията ни днес събрахме няколко снимки на Доли заедно с няколко нейни цитата. Приятно гледане!

 
 

Том Пети е починал от неволна свръхдоза от седем лекарства

| от |

Рокпевецът Том Пети е починал през октомври вследствие системно нарушение на работа ан органи, предизвикано от неволно свръхдоза със седем лекарства, съобщи службата по съдебна медицина на Лос Анджелис, цитирана от Ройтерс.

Смята се, че кончината на Пети на 66-годишна възраст се дължи на комбинирана токсичност от фентанил, оксикодон, темазепам, алпразолам, циталопрам, ацетилфентанил и деспропионил фентанил.

Причината за смъртта се категоризира като „злополука“.

Пети, сред чиито хитове са „Refugee“, „Free Fallin'“ и „American Girl“, бе намерен в безсъзнание в дома си в Малибу на 2 октомври м.г. и почина броени часове по-късно в болница.

 
 

Тео Ушев ни пренася в друга реалност на изложбата си в София през февруари

| от chronicle.bg |

Рисунки върху спасителни термични одеала, видео арт и първата в България инсталация с миксирана реалност включва най-новият визуален авторски проект на Теодор Ушев „Като в тъмно огледало“(In the mirror, dimly). Изложбата-инсталация ще бъде представена в София от 20 февруари до 11 март в Софийска градска художествена галерия.

Това е първият самостоятелен голям проект, който Ушев подготвя у нас извън киното. По покана на държавни и частни организации, той има реализирани подобни инициативи, изложби и инсталации в различни държави по света, сред които Барбикан в Лондон, Музей на цивилизациите в Квебек, в Градската галерия на Утрехт, Любляна, Токио, Сан Франциско, Анеси и др.

Проектът провокира публиката да търси скритото послание, смисъла отвъд привидното и различната гледна точка. Осмисля идеята за личния и социален страх и лицемерие, спасението и унищожението като индивидуален и обществен акт.

теодор ушев, изложба

В рамките на проекта ще бъде реализирана първата в България „потапяща“ инсталация (immersive installation) – едно от най-иновативните и атрактивни течения във визуалното изкуство. При него с помощта на специална каска – очила, зрителят се въвлича в алтернативна среда, добива оптичната илюзията, че е част от действието, което вижда в тях.

Ушев ще използва и експерименталната технология „миксирана реалност“ (mixed reality) в един от модулите си. Миксираната реалност добавя дигитална 3D картини и образи, като ги смесва със заобикалящата зрителя среда. Освен видеото с миксирана реалност, в рамките на проекта, Теодор Ушев ще създаде филм, който може да бъде видян в пространството на галерията, както и изложба на обектите с изображения, от които са създадени те.

„Като в тъмно огледало“ e проект, финансиран по Програма „Култура” на Столична община, в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Националния филмов борд на Канада (NFB). Организатори на изложбата са фондация Моменти и Кидс Хаус.

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.