Нова политическа звезда при чехите

| от |

0,,16932138_303,00

Прага, Ян Лопатка от Ройтерс

Когато чехите отхвърлиха комунизма през 1989 г., те приеха строги правила, които маргинализират всеки свързан с репресивния стар режим. Сега обаче те се питат дали е дошло време да скъсат с това.

Тази преоценка бе предизвикана от захваналия се с политика бизнесмен Андрей Бабиш, който вероятно ще се включи в новото коалиционно правителство, въпреки твърдения, които той отрича, че в миналото е бил сътрудник на комунистическата тайна полиция.

Според буквата на сегашния закон това му забранява да заема министерски пост, но се оформя консенсус да бъде допуснат в правителството. До няколко седмици се очаква споразумение за коалиция, включваща партията на Бабиш.

Промяната в нагласите е кулминация на няколко тенденции.

Първо, правилата, които изключиха десетки хиляди сътрудници на тайните служби имаха за цел да сложат край на влиянието на най-сенчестите страни на стария режим върху младата демокрация, но тя сега е достатъчно укрепнала и тези правила може вече да не са необходими.

Второ, чехите признават, че законът е бил твърде груб, като е санкционирал безразборно тези, които са пребивали хора или са доносничели срещу приятели, както и тези, които са били принудени да сътрудничат под заплаха от насилие или преследвания.

Накрая, на чешките избиратели им е омръзнало от корупцията във властта и от буксуващата икономика. Те смятат, че има по-належащи проблеми от това какво може да се е случило или да не се е случило при комунистическото управление.

59-годишният Бабиш, който притежава редица химически и медийни компании, оценени на 2 милиарда долара от сп. „Форбс“, спечели 18,7 процента от гласовете на изборите миналия месец въпреки широко обсъжданото му минало по време на комунизма.

Той е бил член на Комунистическата партия, но отрича да е бил доносник на „Статни безпечност“, чехословашкият еквивалент на бившата източногерманска тайна полиция Щази. Той единствено признава, че се е срещал с нейни агенти, когато е работел в търговска фирма през 80-те години.

„Никога нищо не съм подписвал“, каза той и обвини сегашния политически елит, че използва тези обвинения, за да го държи настрана от властта.

„Страх ги е, защото никой не може да ме корумпира“, заяви той.

Роденият в Словакия по време на Чехословашката федерация Бабиш се бори в съда срещу словашкия Институт на националната памет, който твърди, че разполага с негово досие като сътрудник на тайната полиция. Решаването на този съдебен спор може да отнеме години.

Лидерът на левоцентристките социалдемократи и вероятен следващ премиер Бохуслав Соботка е измислил план за промяна на правилата на отсяване.

„Убеден съм, че (почти) 25 години след 1989 г. е дошло време преценим дали законът за отсяване въобще трябва да се прилага“, каза той в телевизионен диспут.

Комунистите, които са третата най-голяма партия в парламента, предлагат този закон изобщо да отпадне.

Изказването на Соботка сочи, че може да има по-голяма подкрепа за тази идея от преди, или може поне, че е възможно постигането на не толкова политически спорно решение.

Миналата седмица Соботка се съгласи с Бабиш, че парламентът трябва бързо да приеме нов закон за държавната служба, който изключва министрите от проверка и отсяване.

Друг начин да се вкара Бабиш в правителството е той да стане вицепремиер без да оглавява конкретно министерство. Според някои юристи това може да промени практиката на отсяване, като същевременно законът формално се спазва.

Това може да не се приеме радушно от някои антикомунисти и може да предизвика брожения в собствената му партия.

„Най-важното нещо е моралното оправдание“, каза Микулаш Кроупа, ръководител на групата „Пост Белум“, който събира спомени за жертвите на комунистическото преследване.

„Трябва ли страната да бъде управлявана от хора, които са доносничели, пребивали или тормозили другояче сънародниците си и лоялно са служили на тоталитарния режим? Не, не трябва“, заяви той.

Чешкият закон е по-строг от нормативните документи в някои други бивши комунистически държави. В Полша кандидатите за определени длъжности само трябва да декларират дали са били комунистически агенти или не. Словакия премахна изисквания за отсяване през 90-те години, а Унгария изобщо не прилага такава процедура.

Мнозина критикуват досиетата на държавна сигурност заради спорната истинност на съдържанието си. Друг проблем е, че много от тях бяха унищожени или изчезнаха, когато службите за сигурност „разчистиха“ досиетата си през 1989 г., което евентуално може да е изчистило миналото на някои техни сътрудници.

Почитаният чешки дисидентски лидер от времето на комунизма Вацлав Хавел, който след това бе избран за президент, се изказа за премахване на закона след пет години.

Петър Камберски, коментатор във в. „Хосподарске новини“, заяви, че ще е погрешно да се променя закона заради един човек – Бабиш, но смята, че той като цяло е изпълнил целта си и вече не е нужен.

„Навремето това беше добър закон и чрез него демокрацията се постара да гарантира, че няма да бъде подкопана. Защитниците му сега изтъкват морални причини, но моралът не трябва да се управлява със закон. Това, че някой е бил агент (на държавна сигурност) е повод за презрение, но днес вече не е риск за демокрацията“, посочи той.

 
 

Селската амбиция ръжда не хваща

| от Емил Кирилов |

Във всяка нормална фирма, във всеки офис в София, всеки ден и час, има минимум по един много амбициран човек без особени личностни качества, но пък изпълнителен и зверски решен на успех и победа. Човек, дошъл не на работа, а на война.

Той пристига от далечни земи. Може и да е местен, но неговата вътрешна същност, неговото действително същество, скрито зад костюмчето, шито на ишлеме, е точно от там, ако ще на гърба на Коня да е расъл.

Душата му е от Злокучене, от Марс, от Тъмната, зла, сенчеста паралелна вселена на болезнено амбицираните селяндури, които си вардят службицата с цената на живота и оставят у малкото нормални хора на тази планета усещането, че биха правили на шефа всякакви мръсотии. След малко. В кенефа. Буквално.

Той е тук, за да се поти, да се пъне, да се мори, да не издържа, да прави впечатление, да избухва, да е номер едно, да поема задачки, да победи, да се доказва. Напрежението е постоянно и много голямо.

Като на някаква приказна селска сватба е този човек непрекъснато. Като една застаряваща братовчедка на булката е, решена да си намери мъж на това дългоочаквано тържество на кича и безумието, но и разяждана от непосилно тежка злоба и завист към своята вече „уредена“ роднина в бяла рокля.

За тия хора да ходиш на работа е всичко. Но не самата работа и нейното вършене е от значение, не крайният резултат и удовлетвореността от това да създадеш нещо е водещо в техните кански усилия. Важното е да се покажеш, да се навреш сред обществеността, да се наместиш на сигурно, нещо там да се овъртолиш във влиятелни хора и слава.

Селската амбиция е много коварна работа, защото създава непоносим дискомфорт в живота на физически най-близкия нормален човек, свидетел на цялата тая мъка, който не е възпитан да се напиня като умопомрачен, само и само да му вдигнат заплатата със 150 лв, да го потупат по рамото и евентуално да си намери гадже с висок служебен пост и апартамент в СОФИЯ.

Селската амбиция е нещо страшно.

Нейният приемник вечно се страхува да не би да изпусне нещо, той знае всичко и е вечно в час, докато ти си пиеш обедната бира на слънце в почивката и оглеждаш задниците на малкото хубави колеги, дето останаха в този живот.

Селски амбицираният човек ще те купи и продаде, облечен като някаква стюардеса или кондуктор в БДЖ, каквито са й/му разбиранията за елегантност и офисен дрескод.

Той влага толкова енергия в това да се чекне по офиси по цял ден, да е винаги информиран за всичко, да е насреща за тези над него, да принтира някакви листа, задъхан и наведен, да създава добро впечатление на директори, че като се прибере вечер у тях, се размазва на дивана като желе, изнемощял, няма сили за книга, за филм, за спорт, за любов, за нормална вечеря, за малко мисъл в тая глава, бе.

Яде спържа от буркани от селото на своята душа и крои с цялата й неописуема нищожност дребни схеми, с които да блесне на работа и в утрешния ден.

И така ден след ден. Та цял живот…

 
 

6 романтични комедии за коледните празници

| от chronicle.bg |

It’s that time of the year again… и ние сме подготвени за него.

Романтичните комедии определено не са върховият жанр в киното, нито най-доходоносния. Сюжетите не са никак дълбоки, а това, което ги спасява от пропадане, обикновено е някоя звезда в главна роля.  Но що се отнася до празничните периоди в годината, това е най-добрият жанр, на който можете да се отдадете. Дали сте сами, с гадже, приятели или със семейството, добрата романтична комедия в дълъг празничен следобед е един от най-ефективните методи за релакс.

Колкото и да ни е втръснал шумът около коледните и новогодишните празници, в предстоящите протяжни почивни дни почти винаги намираме време за някоя романтична комедия. Дори това да не е „нашият“ жанр.

Така че в следващите дни можете да светнете лампичките на елхата и да се отдадете на приятната коледна тривиалност, включваща дебело одеяло, чай, любим човек и някоя приятна, старомодна, но вечна, романтична комедия. За първите няколко не можем да помогнем, но що се отнася до последното, можете да видите 6 великолепни романтични комедии в галерията горе.

 
 

Какво да НЕ подаряваме на колегите си за Коледа

| от chronicle.bg |

Време е за така наречения таен Дядо Коледа. Или иначе казано: време да се паникьосваме излишно и да тормозим приятелите си с въпроси от рода на „Ами аз сега какво да му взема на този колега?“, на които те още по-малко могат да отговорят.

Ние също не можем да отговорим.

Да купуваш подарък на някой, когото не познаваш, може да е екстремно занимание. Има неща, които винаги работят като подарък, но има и неща, които никога не работят. Никога! Изследователи от Citation попитаха бизнес дами за най-неприятния подарък от колеги, който са виждали да се подарява. Основната тема на отговор е: неуместни или неприлични неща, както и подаръци-шеги. Списъкът с най-неприятни подаръци включва класиките: дезодорант (което създава впечатление, че получателят му мирише), книга с диетични рецепти (…) и чаша с религиозно или глупаво послание. А също и:

  • Онези плакати тип „Неща, които трябва да направим преди да умрем“ (на възрастен колега)
  • Чаша с надпис „Изглеждай зает, Исус те гледа“ (на религиозен човек, който не изповядва християнската вяра)
  • Вуду играчка на мениджъра ти плюс игли, подарени от друг мениджър
  • Комплект дезодорант и сапун
  • Комплект за устна хигиена
  • Сертификат за закупено кученце, който кара човека да очаква да го получи, но всъщност е шега
  • Комплект за премахване на косми в носа (подарен на колежка)

Като цяло е добре да страним от подаръци, които са със сексуална, религиозна и естетическа конотация или пък хумористични, защото никога не знаем човека отсреща как е по отношение на чувството за хумор. Сайтът Instantprint също направи подобно изследване и установи, че неудачните подаръци за жена са кремове за бръчки, талетни принадлежности, бельо и посуда. За мъжете: книги с инструкции, дезодорант, празна кутия (?), тениска със забавен/обиден надпис или картинка.

Тогава какво да му купим на колегата?

Фирмата Wilko попита 2000 човека какво биха приели радушно като коледен подарък на фирмено парти. Ето и отговорите им:

  • Алкохол
  • Шоколадови бомбони
  • Карта за намаление
  • Книга
  • Свещи
  • Пари
  • Сладки
  • Чорапи
  • Парфюм
  • Бомбички за вана
  • Растение
  • Дневник
  • Бижу
  • Грим
  • Пъзел
  • Дрехи
  • Бележник
  • Бордова игра
  • CD
  • Рамка за картина
  • Дарение от твое име на някоя благотворителност
  • Одеало
  • Цветя
  • Календар
  • Абонамент за списание
  • Домакински прибори
  • Кафеварка
  • Възглавници
  • Ключодържател
  • Книга със шеги
  • Чайник
  • Чай
  • Солница
  • Плодове
  • Чили сос
  • Часовник
  • Очила

Въпреки че очевидно някои неща от този списък се повтарят с някои от предния списък, съветваме ви да не рискувате. Най-добре гледайте да е нещо полезно и практично.

 
 

Филмите с жени главни герои са по-доходоносни от тези с мъже

| от chronicle.bg |

Филмите с мъже в главната роля все още са повече от тези с жени, но изследване на Агенцията по креативни изкуства (САЩ) и компанията Shift7 сочи, че това не е най-добре за бизнеса. Резултатите от анализа на топ филми между 2014 и 2017 ни показват като първенци тези с главна женска роля, без значение какъв е бюджетът на самия филм.

Creative Artists Agency и Shift7 правят сметките с помощта на Gracenote. Главният персонаж във всеки филм е определен по това чие име е първо в Gracenote. Това означава, че филми като „Star Wars“ са с водеща мъжка роля – в „Star Wars: The Force Awakens“ това е Харисън Форд, а в „Star Wars: The Last Jedi“ е Марк Хамил, въпреки че Дейзи Ридли има основна роля и в двата.

В изследването участват 350 филми – 105 женски и 245 мъжки. 

„Разбирането, че да имаш филм с жена в главната роля е лошо откъм приходи е грешно“, казва изследователя от CCA Кристи Хаубегър пред The New York Times. „Те всъщност са маркетингов актив.“

Когато филмите били подредени в категории по бюджет: над $100 милиона, по-малко от $10 милиона, между $10 и $30 милиона и така нататък, средния приход във всяка категория бил по-голям за женските филми, отколкото за мъжките.

Филмите били подложени и на теста Бачдел, който мери представянето на жените в творби на изкуството: той задава въпроса дали творбата включва ли поне две жени, който си говорят за нещо различно от мъже. 60% от филмите минават теста и няма филм от 2012 година насам, който е изкарал повече от $1 милиард в боксофиса и не е преминал Бачдел.