shareit

Нов риск за Европа

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

България отново е в пред изборна кампания. И отново, и отново властва тоталният популизъм. И отново, и отново липсват сериозни икономически тези. И отново, и отново политическите аргументи се свеждат до публично пъчене, ефирно надвикване и факти, извадени от жълтите вестници. Хората са тотално обезверени и объркани за кого да гласуват и всичко по-скоро започва да прилича на всенародна томбола за най-малкото зло. Европа ли? Абе, стига с тази Европа! Какво толкова се оправи, като станахме член на Европейския съюз? Да, това са аргументите на повечето ни сънародници, защото пред очите им са единствено порочните практики с европейски средства. Уникални сме със скептицизма си, уникални сме с мърморенето и чакането нещата да се оправят от само себе си, най-вече като някой друг ни свърши работата.

Точно на противоположния полюс обаче се развиват процесите в Европа. На 4 септември бе проведена официална вечеря, организирана от The Bruegel Insitute, на която присъстваха едни от най-влиятелните хора в Европа. На тази среща с голяма тревога бе коментирано бъдещето на Европа и евентуалните действия, които трябва да бъдат предприети за справяне с текущата кризисна ситуация.

Блестяща презентация бе направена от полския финансов министър, който алармира, че Европа е изправена пред нов риск – секуларна стагнация. Разбира се, че ще се опитам да обясня значението на този термин. Дано го прочетат и някои родни кандидат-депутати, защото точно такава е ситуацията в момента и у нас. Секуларната стагнация представлява такова икономическо състояние, при което липсва какъвто и да било икономически растеж, има изключително ниско равнище на инвестиции, лихвените проценти са нулеви, безработицата е висока и потреблението е депресирано. В основата на този проблем най-вече лежи липсата на перспектива пред бизнеса в дългосрочен план. Това е процес, много по-опасен от всяка икономическа криза. По принцип икономическата криза предполага бързи реформи и бързо преструктуриране на икономиката, докато при секуларната стагнация нещата изглеждат дългосрочно безперспективни. Да, Европа се намира точно в такава ситуация. Според оценката на полския финансов министър Матеуш Шчурек, може да бъде направен изводът, че в Европа икономическата ситуация е по-зле, отколкото е била в САЩ по времето на Голямата депресия от тридесетте години на миналия век и отколкото е в Япония през последните почти тридесет години. Той смята, че ще бъде коректно периодът да бъде дефиниран като период на „една загубена генерация“. Младежката безработица в Европа средно е над 25%.

Нивото на инвестиции от частния сектор през последната година е само една пета от нивото на инвестициите в пред кризисния период. Единственото постижение с положителен знак е овладяването на ситуацията с прекомерните държавни дългове. Да, но цената в момента изглежда твърде висока. Европа има нужда от инвестиции. Да, Европа има нужда от инвестиции, но е задължително това да бъде съпроводено със структурни реформи, чрез които значително да се облекчат административните тежести за бизнеса, да се поддържа адекватна парична политика и всичко това преминава задължително през финансова стабилност.

Според г-н Шчурек инвестициите са изключително депресирани точно в мо-мента, в който ние се нуждаем от тях най-много. Не е ли такава ситуацията и в родната икономика? Полският финансов министър предлага като решение в тази посока създаването на

Европейски фонд за инвестиции

който да бъде ситуиран към Европейската инвестиционна банка. Най-атрактивното в цялата идея е, че държавите учредителки няма да заделят допълнителни средства за неговото конституиране. След „количествените облекчения“ на Марио Драги (шеф на Европейската централна банка – б.р.) финансовите пазари са задръстени с евтин ресурс и въпреки това икономическата активност не помръдва. Даже и в Полша, и в Германия, където имаме относително устойчив икономически растеж, търсенето на кредити от страна на частния сектор остава на притеснително ниски равнища. Този фонд ще набере ресурс от свободния пазар. Той може да акумулира на чисто пазарен принцип огромен финансов ресурс, който да бъде насочен към паневропейски инфраструктурни проекти приоритетно към най-изостаналите европейски райони. Случайно да ви изглежда, че България е едноличен лидер в тази посока? Къде ли са родните политици да коментират темата?

Според г-н Шчурек недостигът на инвестиции в момента за съживяване на европейската икономика възлиза на 5,5% от БВП на Европа, или на около 700 млрд. евро. Фондът няма да има проблем да набере тази сума от паричните пазари с оглед настоящата свръхликвидност. Нещо повече, инвестирането на средства във фонда може да стане и от страна на частни инвеститори като алтернатива на депозитите и при висока степен на сигурност. Най-важното при създаването на фонда е, че няма да бъдат използвани пари на европейските данъкоплатци. Това по своята същност ще бъде инвестиционна схема финансирана изцяло на пазарни принципи Нито едно правителство в Европа в момента не може да си позволи заделянето на суми от такъв размер за инфраструктурни проекти. Колелото на значимия икономически растеж може да се задвижи с общи усилия на чисто пазарни принципи и точно в това е силата на Европа. До голяма степен набраните ресурси ще синхронизират бизнес цикъла и ще преодолеят държавните икономически дисбаланси в един по-дългосрочен период.

Идеята на полския финансов министър наистина заслужава внимание. България традиционно липсва в този дебат, но това не трябва да ни учудва. Секуларната стагнация е „новата битка“ на Европа и е видимо, че без общи усилия Европа ще влезе в дългосрочна икономическа криза, която ще бъде основната причина за несправяне с най-острия социален бич на континента – високата безработица.

Въпреки че полското стопанство за поредна година е сред икономиките в Европа с най-висок растеж, Варшава ясно заяви, че е готова да бъде сред страните учредителки на Инвестиционния фонд. Как ми се искаше в процеса на предизборния дебат да чуя родните кандидат-депутати по темата, но явно много съм се размечтал. Европа няма друга алтернатива извън агресивно стимулиране на инвестирането.

Частната инициатива е отчайващо депресирана

най-вече поради опустошително объркващите послания на всички политици. Европейската централна банка изчерпа почти изцяло арсенала си за влияние. Лихвите са нулеви, а липсва търсене на кредити от страна на корпоративния сектор. Това е типичната ситуация и в България. Къде бъркаме? Ето това е основният политически дебат. Всичко друго е див популизъм от калибъра на „един милион нови работни места“.

 
 
Коментарите са изключени за Нов риск за Европа