НОЩ/Пловдив: високата култура срещу културата на страха

| от Дилян Ценов |

Това не е фейлетон на Алеко Константинов. Не е и седянката на бабите на мегдана през 86-а. Не и пленум на ЦК на БКП. Това е България през 2018 година, месеци преди един град да стане Европейска столица на културата. Статут, за който поколения преди нас са давали творческата си енергия.

Събитията които се разиграха в последните два месеца на територията на Града на тепетата обаче, изключително напомнят именно творба на Щастливеца, където държавната администрация е пропита с байганьовщина. Ситуация, която доказва, че колкото и да не е за вярване, някой може да си позволи с лека ръка да изтрие културно мероприятие с 13- годишна история. Такова, което е допринесло за доброто състояние на града, обновило го е, развило е туризма, културата и, разбира се, се е отразило в нарастващи приходи за общината.

„НОЩ/Пловдив“ е най-мащабното културно събитие в Пловдив, което се провежда ежегодно през септември (от 2005 г.). Фестивалът на музеите и галериите е част от историята на града и част от облика му. Негов организатор е фондация „Отворени изкуства“, начело на която стои Веселина Сариева. Преди два дни организаторите обявиха, че поради проточилите се във времето спорове с общината е пропуснато ценно време за организирането на фестивала и той няма да се проведе тази година.

Как се стигна дотук?

През февруари Веселина Сариева пише статус във фейсбук, в който съобщава за започнало премахване на павираната настилка на улица „Отец Паисий“ в центъра на града. Настилката, улицата и квартала имат важно културно и историческо значение. Общината не е уведомила гражданите за предстоящия ремонт, нито е съгласувано решението за премахването й с Министерството на културата. Дни след публикуването на статуса на Веселина Сариева, по време на пресконференция инж. Иван Тотев, кмет на Пловдив, казва следното:

„Веска Сариева е наша приятелка. Господ да я поживи и да пали свещи да не прекратим културната програма на Общината, че не знам какво ще прави тогава.“

Тези думи стават причина фондация „Отворени изкуства“ да се откаже от публичното финансиране в размер на 40 хил. лева или 21% от бюджета на фестивала. Следват изявления в медиите, писма до кмета и отказ да бъде отстъпен за откриването на фестивала Античният театър в града. Времето минава, а подготовката на фестивал е по-трудоемка от викането на багер и отнема време. Резултатът от всичко това е отмяна на най-големия фестивал на територията на града.

След Каварна и Spirit of Burgas (които по една или друга причина също отпаднаха от културната програма на страната) това е поредният абсурд, от който накрая потърпевши са гражданите.

Този текст не е в защита на Веселина Сариева.

Той е в защита на хората, които чрез нейното посредничество се докоснаха до творчеството на световноизвестни артисти като Майк Буше, разговаряха с куратор от най-големия британски музей за съвременно изкуство, Tate Modern (Изабела Мейдмънт) и се запознаха с особеностите, красотите и посланията на съвременното изкуство. В последните години нейната галерия, SARIEV Contemporary, е едно от местата, където съвременни български и чуждестранни артисти получават платформа, за да достигнат до хората. За тези от нас, за които изкуството е повече от маслени бои върху платно, това е важно и то няма отношение към материални облаги и „кирливи ризи от миналото“. Както Даяна Вриланд е казала: „Тук не става въпрос за пари. Тук става въпрос за изкуство.“ А именно Веселина Сариева е човекът, който превърна един фестивал (а фестивали у нас с лопата да ги ровиш) в събитие. Събитие, което не може да бъде премахнато с лекотата, с която се маха стара павирана настилка. Още по-малко може да бъде потулено като предстоящ уличен ремонт. Културата не може да бъде потулена от дребни и провинциални схеми.

Сами се досещате как изглеждат всички изброени по-горе факти на фона на неуместното изказване на човек, временно заемащ дадена позиция. Такъв, който си позволява да ощетява цяла община, и в частност националната култура. Намесването на свещите, говоренето на „галено“, тоталитарната заплаха и цинизма в изказването принизяват ситуацията и човека до вулгарно махленско ниво. Обидно както за самия адресат (в случая Сариева, но нима не може да е всеки друг?), така и за тези, които го слушат и искат да бъдат част от „НОЩ/Пловдив“.

Каква е адекватната ответна реакция на подобен абсурд?

Разбира се, че да откажеш публичното финансиране. Не е въпрос на гордост, нито на това, че някой те е нарекъл в публичното пространство така, сякаш преди малко сте пили ракия под акордите на Trepni. Това е цивилизованият подход. Този, който се прилага във всяко уредено общество. Когато някой безпардонно те заплашва и унижава публично, извъртането на глава в замяна на пари не е опция. И всичко това тръгва от поискването на информация, която общината би трябвало да дава без някой да я моли. Още по-малко пък е достойно за един кмет да се вкарва в подобни ситуации. Ето че един коментар в социалната мрежа се оказва върла обида. А гражданите остават без фестивал заради наглостта на временни чиновници, скована администрация и дребен селски манталитет.

Културата на страха срещу високата култура.

Ясно е коя видимо има преднина. Ясно е, че преди да стане Европейска столица, Пловдив ще остане без най-голямото си културно мероприятие. Следващото издание е насрочено за септември 2019 г. При подобни сценарии обаче, дали и то би се провело? Дали отново няма да бъде отказан достъп до Античния театър? Ами и до останалите обществени пространства?

В дългосрочен план обаче е ясно, че един човек, който по презумпция не е длъжен да прави каквото и да било за своя град, но го прави, ще намери начин да достигне до аудиторията. Защото когато високата култура е мисия, винаги намираш начин. И не е нужно да палиш свещи, нито да се молиш на Бай Ганьо да отвори дисагите си, та да можеш да си направиш фестивала. В дългосрочен план високата култура винаги побеждава културата на страха.

 
 

Спектакълът „Сънят“ отново е на сцената у нас

| от chronicle.bg |

„Сънувах, че съм се събудил. Това е най-старият сън на света, и аз току-що го сънувах.“

С тази фраза започва и завършва десета глава от романа на Джулиан Барнс „История на света в 10 ½ глави“. Осемнадесет години след като текстът оживява на българската театрална сцена в моноспектакъла на Мариус Куркински, публиката у нас отново се среща с Безименния мъж на Барнс.

Този път зад начинанието застава театралният режисьор Йордан Славейков, който поема поредното предизвикателство в работата си, като събира необичаен екип около себе си. Тук усилията се разпределят между четирима души, от които трима са любители, а до тях застава една професионална актриса. Тези, които са запознати с творбата на Барнс вече сигурно се досещат, че единствената роля тук, на Безименния мъж се изпълнява от четирима души.

Режисьорът отново поставя в нетеатрално пространство. “I am studio” е мястото, където се случва този спектакъл за сбъдването на мечтите и за ужасът от това сбъдване, за невъзможността на човека да  понесе това сбъдване. Главният герой, заспива, т.е. умира, и се събужда в рая, в самият Рай. Там получава всичко, за което е мечтал – секс, коли, наркотици, голф, срещи със знаменитости. Едва след като получи всичко разбира, че не е в състояние да понесе това цяла една вечност… и не само той, никой не може.

„Сънят“ е вторият проект на Йордан Славейков, създаден съвместно с усилията на актьори-любители.  За един от скорошните си спектакли,„Съзвездия“, той взима непоставяна до сега у нас, нова британска пиеса и успява да встрасти любителите актьори, че те да създадат свое собствено театрално сдружение, „Хелиотроп“, и да участват в Международните летни актьорски курсове в Кралската Академия по театър в Лондон – RADA, и Лондонската Академия за музикално и драматично изкуство LAMDA. Режисьорът е на българската публика с авторския проект „Паякът“, който създава съвместно с Димитър Касабов. Спектакълът се играе вече осем сезона и гастролира на сцени в Москва, Ню Йорк, Санкт Петербуг, Лос Анджелис, Брюксел.

Какво се случва, когато Човек получи всичко, което иска, можете да разбере на 23 февруари и 23 март от 19.00 часа в „I am studio“ безистена в двора на ул. „Раковски“ 149 в София.

 
 

Виржини Виард наследява Карл Лагерфелд като главен дизайнер на Chanel

| от chronicle.bg |

След смъртта на легендарния Карл Лагерфелд, дългогодишен креативен директор на Chanel, съдбата на бранда вече е в нови ръце. 

Виржини Виард от няколко десетилетия е директор на модния отдел и дясна ръка на Лагерфелд. По официална информация, публикувана в акаунта на компанията в Instagram, „Виржини Виард, директор на Fashion Creation Studio в Chanel и най-близкият човек до Лагерфелд в компанията за последните 30 години, получи доверие от Ален Вертеймер (собственик на Chanel заедно с брат му – бел. ред.) за позицията на Kарл, за да може делото на дизайнера да продължи.“

Лагерфелд има доживотен договор с компанията и от години витае въпросът кой би могъл да го замести. Обсъждани са възможности като Хайди Слиман (фотограф), Марк Якобс (дизайнер) и Хайдер Акерман (дизайнер), но Виард изглежда най-добрият избор заради миналото си в бранда и приятелството си с Лагерфелд, с когото се запознава още през 1987 година.

Виард започва в Chanel като стажант, но бързо е става мениджър бродерия и в крайна сметка се издига до директор на Fashion Creation Studio, където отговаря за 8 модни колекции на година. Единственият момент в кариерата й, в който не работи за Chanel, е през 1992 година, когато прекарва 5 години в Chloé след като Лагерфелд приема страничен проект там.

Тя има досег и с филмовата индустрия като прави костюмите за „Three Colors: Blue“ (1993) и „Three Colors: White“ (1994) на Кшищоф Киесловски.

Виржини казва пред Elle: „Гледам на себе си като човекът, който му помага да реализира идеите си“

 
 

Модата и киното: 7 задължителни филма за модния свят

| от chronicle.bg |

Киното и модата вървят ръка за ръка още от зората на седмото изкуство. Всяка една от тези две индустрии за милиони черпи от другата и двете се обогатяват.

От времето, когато Одри Хепбърн танцува с Фред Астер във „Смешно лице“ до наши дни, когато Мерил Стрийп се превърна в икона, когато говорим за персонаж от филмите, който се занимава с мода, филмите за мода гордо носят своите достойнства.

Ако са направени добре, както с горни два примера, дори имат шанс да влязат в едни от най-добрите филми на своето десетилетие. Нека не забравяме, и че филмите за мода са една от най-добрите терапии за разпускане след тежък работен ден.

В разгара на модния сезон, няма по-добро време да си припомним неангажиращите филми за модния свят.

От „The September Issue“ до „Дяволът носи Прада“, вижте 7 задължителни филма за модния свят, които освен че ви развеселят, са направени много добре.

 
 

Момче излюпи патешко яйце, купено от супермаркет

| от chronicle.bg |

Чудили ли сте се някога дали е възможно да излюпите яйце, купено от магазина? Разбира се, че сте с чудили. 

Уилям Аткинс, на 14 години, от Уест Мидландс, Великобритания, си купува 12 патешки яйца на свободни патици от магазина. Вкъщи той поставя яйцата в специален инкубатор, който взима от eBay за 40 паунда и ги оставя там за 3 дни, докато не долавя пулс в едно от тях. Аткинс каза пред Daily Mail: „От този момент натам неизлюпеното пате растеше все по-голямо всеки ден.“

sei_52301713-c2a8

4 седмици по-късно патето се излюпва. То се казва Джеръми и за кратко ученикът се грижи за него като домашен любимец. Майката на Уилиям също остава изненадана, но решава, че не е добре момчето й да има пате като домашен любимец в стаята си и затова, когато пораства малко, го дават на местна ферма.

Това е третият опит на Уилям, който преди това е правил същите опити с пъдпъдъчи и кокоши яйца. 

Производителят на патешките яйца, които момчето използва, Клерънс Корт, признава, че е възможно да се излюпи някое от яйцата му, но е много трудно. Говорител на фирмата каза: „Разделянето на мъжките от женските патици става на ръка от няколко висококвалифицирани служители. Грешките обаче са неизбежни, Държим животните на малки групи, които могат да излизат навън. Докато са на открито, понякога се случва патиците да привлекат внимание то на някой див паток. Така въпреки че като цяло е много рядко женските патици да срещнат мъжки, това все пак е възможно.“

„Оплодените яйца са безопасни за консумация и без специална инкубация е напълно невъзможно да се различат от неоплодените яйца.“