НОЩ/Пловдив: високата култура срещу културата на страха

| от Дилян Ценов |

Това не е фейлетон на Алеко Константинов. Не е и седянката на бабите на мегдана през 86-а. Не и пленум на ЦК на БКП. Това е България през 2018 година, месеци преди един град да стане Европейска столица на културата. Статут, за който поколения преди нас са давали творческата си енергия.

Събитията които се разиграха в последните два месеца на територията на Града на тепетата обаче, изключително напомнят именно творба на Щастливеца, където държавната администрация е пропита с байганьовщина. Ситуация, която доказва, че колкото и да не е за вярване, някой може да си позволи с лека ръка да изтрие културно мероприятие с 13- годишна история. Такова, което е допринесло за доброто състояние на града, обновило го е, развило е туризма, културата и, разбира се, се е отразило в нарастващи приходи за общината.

„НОЩ/Пловдив“ е най-мащабното културно събитие в Пловдив, което се провежда ежегодно през септември (от 2005 г.). Фестивалът на музеите и галериите е част от историята на града и част от облика му. Негов организатор е фондация „Отворени изкуства“, начело на която стои Веселина Сариева. Преди два дни организаторите обявиха, че поради проточилите се във времето спорове с общината е пропуснато ценно време за организирането на фестивала и той няма да се проведе тази година.

Как се стигна дотук?

През февруари Веселина Сариева пише статус във фейсбук, в който съобщава за започнало премахване на павираната настилка на улица „Отец Паисий“ в центъра на града. Настилката, улицата и квартала имат важно културно и историческо значение. Общината не е уведомила гражданите за предстоящия ремонт, нито е съгласувано решението за премахването й с Министерството на културата. Дни след публикуването на статуса на Веселина Сариева, по време на пресконференция инж. Иван Тотев, кмет на Пловдив, казва следното:

„Веска Сариева е наша приятелка. Господ да я поживи и да пали свещи да не прекратим културната програма на Общината, че не знам какво ще прави тогава.“

Тези думи стават причина фондация „Отворени изкуства“ да се откаже от публичното финансиране в размер на 40 хил. лева или 21% от бюджета на фестивала. Следват изявления в медиите, писма до кмета и отказ да бъде отстъпен за откриването на фестивала Античният театър в града. Времето минава, а подготовката на фестивал е по-трудоемка от викането на багер и отнема време. Резултатът от всичко това е отмяна на най-големия фестивал на територията на града.

След Каварна и Spirit of Burgas (които по една или друга причина също отпаднаха от културната програма на страната) това е поредният абсурд, от който накрая потърпевши са гражданите.

Този текст не е в защита на Веселина Сариева.

Той е в защита на хората, които чрез нейното посредничество се докоснаха до творчеството на световноизвестни артисти като Майк Буше, разговаряха с куратор от най-големия британски музей за съвременно изкуство, Tate Modern (Изабела Мейдмънт) и се запознаха с особеностите, красотите и посланията на съвременното изкуство. В последните години нейната галерия, SARIEV Contemporary, е едно от местата, където съвременни български и чуждестранни артисти получават платформа, за да достигнат до хората. За тези от нас, за които изкуството е повече от маслени бои върху платно, това е важно и то няма отношение към материални облаги и „кирливи ризи от миналото“. Както Даяна Вриланд е казала: „Тук не става въпрос за пари. Тук става въпрос за изкуство.“ А именно Веселина Сариева е човекът, който превърна един фестивал (а фестивали у нас с лопата да ги ровиш) в събитие. Събитие, което не може да бъде премахнато с лекотата, с която се маха стара павирана настилка. Още по-малко може да бъде потулено като предстоящ уличен ремонт. Културата не може да бъде потулена от дребни и провинциални схеми.

Сами се досещате как изглеждат всички изброени по-горе факти на фона на неуместното изказване на човек, временно заемащ дадена позиция. Такъв, който си позволява да ощетява цяла община, и в частност националната култура. Намесването на свещите, говоренето на „галено“, тоталитарната заплаха и цинизма в изказването принизяват ситуацията и човека до вулгарно махленско ниво. Обидно както за самия адресат (в случая Сариева, но нима не може да е всеки друг?), така и за тези, които го слушат и искат да бъдат част от „НОЩ/Пловдив“.

Каква е адекватната ответна реакция на подобен абсурд?

Разбира се, че да откажеш публичното финансиране. Не е въпрос на гордост, нито на това, че някой те е нарекъл в публичното пространство така, сякаш преди малко сте пили ракия под акордите на Trepni. Това е цивилизованият подход. Този, който се прилага във всяко уредено общество. Когато някой безпардонно те заплашва и унижава публично, извъртането на глава в замяна на пари не е опция. И всичко това тръгва от поискването на информация, която общината би трябвало да дава без някой да я моли. Още по-малко пък е достойно за един кмет да се вкарва в подобни ситуации. Ето че един коментар в социалната мрежа се оказва върла обида. А гражданите остават без фестивал заради наглостта на временни чиновници, скована администрация и дребен селски манталитет.

Културата на страха срещу високата култура.

Ясно е коя видимо има преднина. Ясно е, че преди да стане Европейска столица, Пловдив ще остане без най-голямото си културно мероприятие. Следващото издание е насрочено за септември 2019 г. При подобни сценарии обаче, дали и то би се провело? Дали отново няма да бъде отказан достъп до Античния театър? Ами и до останалите обществени пространства?

В дългосрочен план обаче е ясно, че един човек, който по презумпция не е длъжен да прави каквото и да било за своя град, но го прави, ще намери начин да достигне до аудиторията. Защото когато високата култура е мисия, винаги намираш начин. И не е нужно да палиш свещи, нито да се молиш на Бай Ганьо да отвори дисагите си, та да можеш да си направиш фестивала. В дългосрочен план високата култура винаги побеждава културата на страха.

 
 

Италианска Икеа стана дом на улични кучета

| от chronicle.bg |

Персоналът в Икеа в Катания, Италия, приюти улични кученца в магазина. А реакцията на клиентите не можеше да е по-мила. Те отиват до магазина в един хладен есенен ден и заварва няколко кучета настанени удобно сред една от всекидневните в мебелния гигант.

Магазинът решава да отвори вратите си за бездомните животинки наоколо и да им даде подслон и защита от елементите поне за малко.

Освен това кучетата получиха храна и милувки от персонала и клиентите, а някои от тях дори намериха стопани. И как не, вижте колко са трогателни:

Цялата случка става инцидентно. Самият магазин не обявява публично и не рекламира присъствието на кучета сред инвентара си. Жестът обаче се приема изключително добре от посетителите, които наводняват Instagram със снимки.


Вижте тази публикация в Instagram.

Adoro gli svedesi per questo: con Ikea anche i randagi hanno una casa ❤️

Публикация, споделена от Vale.Ant (@valeria_antipatico) на

И съвсем естествено – гледката на заспало кученце в уюта на всекидневна би трогнал мнозина. Вижте го този приятел:

Авторите на снимките изразиха силно желание останалите магазини от веригата да последват примера. Това е особено важно сега, когато започва да захладнява все повече.  

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Dove c’è Ikea c’è casa…. Публикация, споделена от Davide Finocchiaro (@davide_finocchiaro) на

 
 

Серина Уилиямс – скандалът с „жената“ на годината

| от chronicle.bg |

Тенис звездата Серина Уилямс стана жена на годината на GQ, но корицата на списанието предизвика бурни обществени дискусии. Причината е, че думата жена е сложена в кавички.

37-годишната Шампионка, както я наричат от списанието, се появява на една от четирите корици на декемврийския брой, озаглавен „Мъж на годината“.

GQ, който за първи път слагат женска част в наградите си Мъж на годината през 2003 година, слага Серина заедно с рекордите Майкъл Б. Джордън, Хенри Голдинг и Джона Хил.

През февруари Уилямс казва пред CNN, че едва не умира, когато ражда дъщеря си миналата година, и въпреки това след няколко месеца вече била на корта. Дори успя да стигне до финала на Wimbledon и US Open, като загуби и двата.

Целият проблем с корицата на списанието идва от незнанието за навиците на дизайнера Виргил Абло. Думата „woman“ е написана ръкописно от него, а той често обича да използва кавички. Абло работи заедно с Уилямс и Nike за спортния екип на тенисистката, върху който имаше думите „Serena“ и „Logo“, и двете в кавички.

Serena-Williams-new-ad-e1535541815443

Миналата година в отворено писмо в сайта reddit, Уилямс казва, че е била наричана мъж заради мускулатурата си: „Наричали са ме мъж, защото изглеждам много силна… Казвали са ми, че не съм за женския спорт, че трябва да играя с мъжете, защото изглеждам по-здрава, отколкото другите момичета. (Не, аз просто работя много здраво и съм се родила с това тяло, с което се гордея.)“

 
 

Да летиш на 100-годишен самолет

| от chronicle.bg |

На 2 часа от Ню Йорк се намира Old Rhinebeck Aerodrome (летище и музей), където 60 ретро самолета- включително репродукции на известните SPAD VII и Sopwith Camel – летяха по повод 100 години от Първата световна война.

Чувството да гледаш невероятните машини от онази епоха се допълва от факта, че Първата световна война започва едва 10 години след като братята Райт извършват първия полет. Затова и да служиш като пилот се считало от мнозина за самоубийство. По време на войната загиват около 15 000 пилоти.

Разбираме популярното мнение по онова време много добре, когато видим колко крехки и чупливи изглеждат самолетите. Пилотите са на открито, което също е смущаващо и изумително.

Заради откритите кабини и близкият характер на боя, често пилотите виждали лицето на противника и така враждата им придобивала личен характер.

„Самолетите са много интуитивни за управление“, казва вицепрезидентът на музея Клей Хамънд. „Носиш каска, очила и усещаш вятъра с бузите си. Виждаш и чуваш, и подушваш всичко по самолета. Летенето е много повече от момент. Много повече от осезателно усещане.“

Традицията пилотите да броят убийствата си започва именно през ПСВ. Само пилоти с 5 и повече убийства можели да се наричат асове.

Много от самолетите в Old Rhinebeck са оригинални включително Nieuport 10 от 1915 година, Morane-Saulnier A-1 и Curtiss JN-4H от 1917. Последният е по-известен с названието Джени. През 1918 година над Ню Йорк Джени става първият самолет, който излита от дирижабъл. Той е и първият самолет, който се използва от Пощата за доставяне на писма. Истинска перла в короната.

Curtiss JN-4H

 

Old Rhinebeck Aerodrome е открит през 1958 от Кол Пален, авиатор, който обожавал да работи по стари самолети. След като той почива, мястото става музей с нестопанска цел.

 
 

Jessie J с ужасно откровение пред публика

| от chronicle.bg |

Jessie J, чието пълно цяло име е Джесика Елън Корниш, сподели личен детайл от живота си пред публика на концерт във вторник вечерта.

30-годишната британска певица сподели как докторите са й казали, че не може да има деца. 

„Не ви казвам, искайки симпания, защото аз съм една от милионите мъже и жени, които минават през това и ще продължат“, каза тя пред феновете си в Royal Albert Hall в Лондон. „Това не е нещо, което ни определя. Исках да напиша тази песен за себе си в момент на болка и тъга, но и за да дам радост на себе си и на другите – да им дам нещо, което да слушат, когато стане трудно.“

И продължи: „Ако някога сте се срещали с това или познавате някой, който е, или сте загубили дете, знайте, че не сте сами и че си мисля за вас, когато пея тази песен.“

Певицата прекарва време с актьора Чанинг Тейтъм в последно време. Той беше и на концерта и след песента я подкрепи в Инстаграм.


Вижте тази публикация в Instagram.

This woman just poured her heart out on stage at the Royal Albert Hall. Whoever was there got to witness something special. Wow.

Публикация, споделена от Channing Tatum (@channingtatum) на

„Тази жена току-що изля сърцето си на сцената на  Royal Albert Hall“, пише Тейтъм. „Присъстващите станаха свидетели на нещо специално. Уау.“
Тейтъм и бившата му приятелка, Джена Дюън, съобщиха раздялата си през април след 9 години брак.