НОЩ/Пловдив: високата култура срещу културата на страха

| от Дилян Ценов |

Това не е фейлетон на Алеко Константинов. Не е и седянката на бабите на мегдана през 86-а. Не и пленум на ЦК на БКП. Това е България през 2018 година, месеци преди един град да стане Европейска столица на културата. Статут, за който поколения преди нас са давали творческата си енергия.

Събитията които се разиграха в последните два месеца на територията на Града на тепетата обаче, изключително напомнят именно творба на Щастливеца, където държавната администрация е пропита с байганьовщина. Ситуация, която доказва, че колкото и да не е за вярване, някой може да си позволи с лека ръка да изтрие културно мероприятие с 13- годишна история. Такова, което е допринесло за доброто състояние на града, обновило го е, развило е туризма, културата и, разбира се, се е отразило в нарастващи приходи за общината.

„НОЩ/Пловдив“ е най-мащабното културно събитие в Пловдив, което се провежда ежегодно през септември (от 2005 г.). Фестивалът на музеите и галериите е част от историята на града и част от облика му. Негов организатор е фондация „Отворени изкуства“, начело на която стои Веселина Сариева. Преди два дни организаторите обявиха, че поради проточилите се във времето спорове с общината е пропуснато ценно време за организирането на фестивала и той няма да се проведе тази година.

Как се стигна дотук?

През февруари Веселина Сариева пише статус във фейсбук, в който съобщава за започнало премахване на павираната настилка на улица „Отец Паисий“ в центъра на града. Настилката, улицата и квартала имат важно културно и историческо значение. Общината не е уведомила гражданите за предстоящия ремонт, нито е съгласувано решението за премахването й с Министерството на културата. Дни след публикуването на статуса на Веселина Сариева, по време на пресконференция инж. Иван Тотев, кмет на Пловдив, казва следното:

„Веска Сариева е наша приятелка. Господ да я поживи и да пали свещи да не прекратим културната програма на Общината, че не знам какво ще прави тогава.“

Тези думи стават причина фондация „Отворени изкуства“ да се откаже от публичното финансиране в размер на 40 хил. лева или 21% от бюджета на фестивала. Следват изявления в медиите, писма до кмета и отказ да бъде отстъпен за откриването на фестивала Античният театър в града. Времето минава, а подготовката на фестивал е по-трудоемка от викането на багер и отнема време. Резултатът от всичко това е отмяна на най-големия фестивал на територията на града.

След Каварна и Spirit of Burgas (които по една или друга причина също отпаднаха от културната програма на страната) това е поредният абсурд, от който накрая потърпевши са гражданите.

Този текст не е в защита на Веселина Сариева.

Той е в защита на хората, които чрез нейното посредничество се докоснаха до творчеството на световноизвестни артисти като Майк Буше, разговаряха с куратор от най-големия британски музей за съвременно изкуство, Tate Modern (Изабела Мейдмънт) и се запознаха с особеностите, красотите и посланията на съвременното изкуство. В последните години нейната галерия, SARIEV Contemporary, е едно от местата, където съвременни български и чуждестранни артисти получават платформа, за да достигнат до хората. За тези от нас, за които изкуството е повече от маслени бои върху платно, това е важно и то няма отношение към материални облаги и „кирливи ризи от миналото“. Както Даяна Вриланд е казала: „Тук не става въпрос за пари. Тук става въпрос за изкуство.“ А именно Веселина Сариева е човекът, който превърна един фестивал (а фестивали у нас с лопата да ги ровиш) в събитие. Събитие, което не може да бъде премахнато с лекотата, с която се маха стара павирана настилка. Още по-малко може да бъде потулено като предстоящ уличен ремонт. Културата не може да бъде потулена от дребни и провинциални схеми.

Сами се досещате как изглеждат всички изброени по-горе факти на фона на неуместното изказване на човек, временно заемащ дадена позиция. Такъв, който си позволява да ощетява цяла община, и в частност националната култура. Намесването на свещите, говоренето на „галено“, тоталитарната заплаха и цинизма в изказването принизяват ситуацията и човека до вулгарно махленско ниво. Обидно както за самия адресат (в случая Сариева, но нима не може да е всеки друг?), така и за тези, които го слушат и искат да бъдат част от „НОЩ/Пловдив“.

Каква е адекватната ответна реакция на подобен абсурд?

Разбира се, че да откажеш публичното финансиране. Не е въпрос на гордост, нито на това, че някой те е нарекъл в публичното пространство така, сякаш преди малко сте пили ракия под акордите на Trepni. Това е цивилизованият подход. Този, който се прилага във всяко уредено общество. Когато някой безпардонно те заплашва и унижава публично, извъртането на глава в замяна на пари не е опция. И всичко това тръгва от поискването на информация, която общината би трябвало да дава без някой да я моли. Още по-малко пък е достойно за един кмет да се вкарва в подобни ситуации. Ето че един коментар в социалната мрежа се оказва върла обида. А гражданите остават без фестивал заради наглостта на временни чиновници, скована администрация и дребен селски манталитет.

Културата на страха срещу високата култура.

Ясно е коя видимо има преднина. Ясно е, че преди да стане Европейска столица, Пловдив ще остане без най-голямото си културно мероприятие. Следващото издание е насрочено за септември 2019 г. При подобни сценарии обаче, дали и то би се провело? Дали отново няма да бъде отказан достъп до Античния театър? Ами и до останалите обществени пространства?

В дългосрочен план обаче е ясно, че един човек, който по презумпция не е длъжен да прави каквото и да било за своя град, но го прави, ще намери начин да достигне до аудиторията. Защото когато високата култура е мисия, винаги намираш начин. И не е нужно да палиш свещи, нито да се молиш на Бай Ганьо да отвори дисагите си, та да можеш да си направиш фестивала. В дългосрочен план високата култура винаги побеждава културата на страха.

 
 

5 романтични места в София

| от |

Днес е празникът на София! Днес въздухът е мръсен по-празнично, клаксоните в задръстванията са по-игриви, а хейтът в соц мрежите е най-добронамерен.

Така трябва да се празнува този ден! София е един от най-романтичните градове в света, а може би и в Бългрия. В него винаги можете да намерите вяра в бъдещето, надежда 1 и 2 и любов на всеки ъгъл.

Решихме направо да ви представим списък с най-романтичните места в столицата като жест към този светъл ден.

Автогарата

На жените в последно време им пораснаха топки и започнаха да се оплакват, че мъжете нямат топки. Заведи я на гарата – докажи й, че греши! Гарата е екзотично място, но не като Сейшелите или Бали. Нещо повече! Екзотично като Кабул.

Люлин

Люлин е цяла държава и столицата й едновременно. Още на входа си Люлин ще ви посрещне със забележителности. Това не са панелки – това е стената на града. От нея ще ви замерят с привидно полезни неща – яйца, орехи, лук. Но бойте се от люлинци, дори когато ви замерят дарове.

Кварталът-държава има 10 микрорайона, по-известни като 10-те кръга на Люлин.

Дълбоката Борисова градина

Борисовата градина е романтична заради раззеленилите се дървета. Тогава какво по-романтично от още дървета! Или само дървета. Набийте се дълбоко в гората! Там е пълно с истории! Когато се разхождате, ще се почувствате все едно има бъг в Матрицата. Дърво, дърво, дърво, тас от кола. Дърво, дърво, дърво, кинескоп. Вижте – там има обувка! Какво прави тук? На кого ли е? Как ли я е загубил? Мистерия.

Околовръстен път

Погледнат от птичи поглед Околовръстният път изглежда като огромен годежен пръстен около София. Заведете жена си там, ако ще й предлагате брак. Тя ще запомни събитието и ще говори за него години наред. Всеки ден. На приятелките си, защото вие няма да сте там.

Ако нямате жена, а ви се предлага брак на някого, можете да си изберете на място някое момиче.

Битака

На Битака в Малашевци човек се чувства като във филм на Емир Кустурица. Дори в няколко. Когато минавате покрай скарите, ще усетите малко от „Черна котка, бял котарак“, но без белия котарак. Само черната котка, ако жената я е позабравила за малко. Когато видите постланите за продан предмети, ще се убедите, че „Животът е чудо“, но без живота. Освен ако денят не е добър и на битака не е живо чудо. А когато се смесите с хората там, напълно ще се сетите за „Циганско време“, но без времето.

 
 

10 филма с Джеръми Айрънс, които да гледате по случай рождения му ден

| от chronicle.bg |

Той може да ви заведе навсякъде. В огромното имение на свой приятел, където приятелството приема най-различни форми. В Шекспировия свят на скъперничеството. При 12-годишната Лолита. Джеръми Айрънс е всепризнат гигант и можем само да се отдадем на влиянието на тъмния и поглъщащ поглед.

За дългата си кариера е спечелил почти всяка възможна награда – „Оскар“, „Златен глобус“, SAG, „Еми“, „Тони“, наградите на редица асоциации на филмови критици, и има и номинация за „Грами“. Играл е почти всичко – от злодей в екшън, гостуваща звезда в сериали, Шекспиров герой и роля, достойна за „Оскар“.

Като повечето велики актьори, Джеръми Айрънс започва кариерата си в театъра. Дебютира в Лондон в пиесата „Godspell“ (1973), а 11 години по-късно вече има награда „Тони“ за бродуейската постановка „The Real Thing„. Дебютът му в киното е във филма „Нижински“ (1980), а големият успех идва с две следващи заглавия – филмът „Жената на френския лейтенант“ и сериала „Завръщане в Брайдсхед„, по романа на Ивлин Уо. Оттам нататък той не спира да приема предизвикателства и да подбира ролите си. Затова и го обожаваме – защото в най-върховите си години прави най-малък брой филми и приема само прецизно избрани роли – винаги сме твърдели, че това е по силите само на наистина големите.

В чест на един от любимите ни мъже от екрана, който днес става на 70 години, подбрахме 10 прекрасни негови филма – вижте ги в галерията горе.

 
 

Ето защо финалът на „Game of Thrones“ се бави толкова

| от chr.bg |

Борбата за Железния трон продължава, а в понеделник „Game of Thrones“ напомни за господството си и на Емитата въпреки празната година. Продукцията спечели награда за драматичен сериал, за поддържаща мъжка роля на Питър Динкъл, както и за креативни изкуства: костюми, дизайн, грим, музикална композиция, миксиране, специални ефекти и каскади.

„Game of Thrones“ има един последен сезон да приключи епичната си история и един от създателите на сериала Давид Бениов обяснява защо се бави толкова.

„Финалният сезон отнема толкова време, защото е най-голямото нещо, което сме правили някога. Въпреки че е само 6 епизода ни отне доста повече снимачни дни от обикновено. Само подготовката за снимките в Белфаст беше около година. Мисля, че това, което създадоха актьорите и екипа, е изключително. Мисля, че когато хората го видят, ще разберат защо се проточи толкова дълго. Никой не е във ваканция, никой не се размотава. Просто този последен сезон има много повече, отколкото сме опитвали досега. Надявам се да си струва.“

И преди феновете да се затъжат за земята с дългите зими, Джордж Р. Р. Мартин напомня, че „приключват със сериала, но има 5 прикуъла в различен етап на развитие. Не се съвсем приключили все още.“

Последният 8 сезон ще се появи през 2019 година.

 
 

Представление номер 40 на спектакъла „Стъклената менажерия“

| от chronicle.bg |

„Стъклената менажерия“ е спектакъл, за който вече сме ви говорили. Този път поводът е, че на 27.09. 2018 година /четъвртък/ от 19. 00 часа на голяма сцена на ТР „Сфумато“ спектакълът започва своя четвърти пореден сценичен сезон. Началото на сезона съвпада с юбилейното представление номер 40 на спектакъла.

За 40-ти пореден път пред очите на зрителите ще оживее класическата пиеса на Тенеси Уилямс, донесла му наградата „Пулицър“ в раздел драматургия.

В декор, построен от стомана и лед бишвата красавица Аманда Уингфийлд ще се опита да запази семейството си цяло, без да си дава сметка, че обичта й към децата й Том и Лора е пагубна.

Том е поет и мечтател, Лора е странна и почти не излиза от дома им, и точно тогава на вечеря пристига един красив Посетител, който може би…

Ако не сте гледали този крехък и деликатен спектакъл, непременно го гледайте. Ако сте го гледали – заведете приятел, който не го е гледал. Заслужава си.

file1

„СТЪКЛЕНАТА МЕНАЖЕРИЯ“
От Тенеси Уилямс
Превод проф. Евгения Панчева
Сценография и костюми Елена Стумбова
Музика: Емануил Одаджиев
Участват актьорите
Албена Георгиева – Аманда Уингфийлд
Димитър Николов – Том Уингфийлд
Каталин Старейшинска – Лора Уингфийлд
Петър Дочев – Джим О‘ Конър

Може да си поръчате онлайн билети тук.

Билети онлайн тук.