Нормалните неща от живота, които ще те превърнат в TV сензация

| от Антония Антонова |

Мислите си, че сте си нормален човек и няма с какво толкова да насочите публичното внимание върху себе си? Най-вероятно грешите. Живеем в дни, когато хората документират на видео всичко – от леко покашляне над вряло шкембе в ресторантчето на ЖП гара „София Север“, през „котка гледа в една точка” до каквото друго се сетите.

Хубаво е да имаме ясното съзнание, че ни снимат непрекъснато и навсякъде, както и че записаният материал с наше участие може да послужи за запълване на ефирно време в сутрешен блок по национална телевизия в произволен летен ден, когато парламентът е в почивка и/или никой не е умрял.

Ето в какви, иначе така оридинарни ситуации, може би е удачно човек да има едно наум, че току-виж стане резко известен:

Злоупотреба с алкохол

Гледайки новини и публицистични шоупрограми по националните телевизии, човек в един момент остава с усещането, че в тая държава никой никога не е удрял кило сливова, допреди да има кой да пусне клипче-образец в сутрешен блок с едва сподавено цъкане с език като коментар по темата „Пиян мъж си го извади в подлеза, който свързва Люлин с останалия свят. Експерти коментират в студиото“.

Юни е, липите цъфтят, хората си хващат млади любовници и на всеки ъгъл дебне съвестен гражданин с телефон, който само чака някой абитуриент да повърне в костюма си на кредит зад ъгъла, за да го заснеме и прати като любителски репротаж в телевизора, където веднага и на живо ще бъде обсъдено бъдещето на нацията, „какво, по дяволите, става с младите” и дали може такова нещо.

Помагане на баба да пресече пътя

Може би доскоро сте живели с идеята, че едва ли не е нормално да ви пука за неща, различни от вас самите и мнението на съседа. Случвало се е дори да участвате в благотворителни инициативи, без задължително да пишете в коментар под всеки статус за събиране на пари във фейсбук, който видите: „ГОТОВО, ДАРИХ, УСПЕХ, ДАРИХ И АЗ, ДАРИХ, ГОТОВО! АЗ ДАРИХ. АЗ АЗАЗАзазази“.

Отскоро обаче попадате на репортажи със заглавия от типа на: „Младеж преведе баба на пешеходна пътека“ и „Момче не сгази за 45-и път вече сгазен дребен бозайник на магистралата“. Това ви кара да се замислите, че скоро може да станете звезда. И с право.

Мръсни танци

Всяка жена над 16-годишна възраст, която танцува предизвикателно пред хора, защото звучи музика за танци, всъщност покварява децата и ги учи на лоши неща като увереност в красотата на собственото тяло, самочувствие и това, че да си нарочно секси пред мъжете не е проституция.

Ние всички знаем, че такова поведение е поръчано и платено от хора отвъд океана и крие опасности, застрашаващи ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ, както и че такива хора трябва да бъдат назидавани от будни репортери, които в свободното си време говорят на „въй“ и „доматиту“, но в ефир се правят, че знаят как се стига пеша от централна гара до НДК, без да минат по ВитошКа.

Спасяване на куче от ТИР

Кучетата са за тричане, псуване и да плашиш хората с тях. Така че ако случайно решите да помогнете на животно в беда, вероятността 17-годишна синоптичка, която отскоро се занимава с разследваща зоожурналистика, да ви награди с някакъв специално създаден за повода приз в национален ефир, далеч не е малка.

От една страна не може да се говорят само гадости по телевизията, от друга – никой няма време да се занимава с очевидните добри примери в обществото, защото е много сложно да се обясняват такива неща, а всичко трябва да е поднесено, така че „хората да го разберат“.

Ето защо даването на филия бел хлеб на изгладняла бездомна булонка на улицата, заснето с телефон, може да мине за добра новина и да роди легенди.

Повишаване на тон на собственото ви дете

Неслучайно на всякакви публични места ще видите как 4-годишни дечица унижават публично измъчените си родители, докато вторите им говорят почти на „вие“, понеже на дете се крещи само по време на нервен срив и само между 4 стени у дома.

„Жорко, би ли слязъл от главата на този непознат чичо, маме, не е възпитано така, пиле“ – любезна майка, приела крайно либерален метод на възпитание, който изключва възпитанието, прошепва нежно на своето отроче, докато същото насилва непознат възрастен човек физически пред хората.

Това може би ще изтече като клипче във фейсбук групата „Чул-недочул край Враца“, но пак е по-добре от това да си стегнеш детето пред хората, някой да те види и после да те коментират в булевардно токшоу единствените българи, раждани през соца, на които явно техните никога не са им викали, камо ли да са яли шамари в живота си… Не…

Изброените дотук положения и ситуации крият висок риск от спонтанна слава, но има и много други неща, които неочаквано биха ви докарали до същия резултат. Например:

  • Показване на среден пръст от кола
  • Абитуриентски бал
  • Псуване на висок глас
  • Бъркане в носа на светофар
  • Откъсване на стрък липа за косите на любовта на живота ви от дърво, което не е ваше
  • Квасене на кисело мляко в домашни условия
  • Бягане в парка
  • Всяко нещо, което всъщност не е нищо особено
  • Хвърляне на сутиени по сцената
  • Околосветско пътешествие
  • Пътешествие до Охридското езеро

Може и да не влезете в новинарска емисия, но ако в рамките на 3 месеца достатчъно често участвате в някоя от изброените активности, то поне в развлекателно коментарно предаване с бивши футболисти/мис Бъгларии/гимнастички/, настоящи стожери на мисълта, ще ви поканят. Да разкажете.

Славата никога не е била по-близо до обикновения българин! Живей на мига, моментът е сега, ти можеш, бъди себе си!

Еби му майката…

 
 

Грейс Кели: Обичах актьорството. Не обичах да бъда филмова звезда.

| от chronicle.bg |

Световното кино познава наистина много малък брой звезди, чийто талант е равен на красотата им и  тези двете да са в огромни мащаби. А дори да има такива, много малко то тях успяват да докажат, че притежават и двете. Грейс Кели притежава и двете и то в огромни количества.

Актрисата има 11 филма в биографията си, но въпреки това е сред най-ярките звезди на миналия век. За период от 6 години печели „Оскар“, пленява сърцата на десетки мъже и работи с най-известните режисьори на епохата.

Тя актрисата, заради която филмът Country Girl е заснет черно-бял. Защото пълноцветната картина ще разкрие красотата й, а героинята трябва да е отчаяна от живота, съсипана домакиня. Трябва й много време и упоритост, за да докаже, че е повече от поредната изваяна блондинка. Но все пак успява.

Животът й пред екрана е сравнително кратък за талант от такъв мащаб. На едно посещение на Ривиерата се запознава с принц Рение III, Княз на Монако. Така започва историята на една от най-обичаните принцеси на миналия век. През 1956 година Грейс Кели приема ролята, която ще изпълнява до края на живота си – тази на принцеса. Повече не се снима в киното, въпреки желанието си.

Но остава все така желана. Дори днес, 89 години след рождението си. На днешната дата, споделяме няколко любими цитати на тази великолепна жена. 

грейс кели, grace kelly

„Определено не гледам на живота си като на приказка.“

„Самото възприемане на живота ми като приказка, е приказка.“

„Да въведе хармония и ред в дома, е право и задължение на жената.“

„Ядосването на разрешава нищо“

„Еманципацията не жените ги лиши от тяхната мистерия.“

„Обвинявана съм, че съм сноб, студена и резервирана. Тези, които ме познават, знаят, че това не е така. Истината дори е точно обратното. Все пак толкова много ли е да искаш да запазиш личния си живот и чувствата си?“

грейс кели, grace kelly

„Не можеш да получиш нещо в замяна на нищо. Всичко трябва да се заслужи чрез работа, постоянство и честност.“ 

„Благодарение на Алфред Хичкок разбрах, че сцените с убийство трябва да се заснемат като любовни сцени, а любовните сцени, като сцени с убийство.“

„Животът ни изисква определен вид гардероб.“

„Не обичам крещенето и караниците, аз просто не умея да се карам.“

books-and-art-grace-kelly-reading-beyond-the-high-himalayas-1445949403_org

„Искам да бъда запомнена като някой, който е вършил смислени дела, който е бил мил и любящ човек.“

„Избягвам да гледам назад. Предпочитам хубавите спомени пред съжалението.“

„Човек трябва да пази нещо в себе си, иначе животът му ще бъде като обложка в списание.“

„Обичам да се разхождам в гората, по пътеките, на плажа. Обичам да съм част от природата. Обичам да вървя сама. Като терапия е. Човек трябва да остава сам, за да презареди батериите.

grace-kelly-59bc7d4fbfd66aa1

„Мразех Холивуд. Този град няма милост. Само успехът има значение там. Не познавам място в света, където толкова много хора минават през нервни кризи, където има толкова много алкохолици, невротици и нещастие.“

„Принципно съм феминист. Смятам, че жените могат да правят всичко, което решат.“

„Обичах актьорството. Не обичах да бъда филмова звезда.“

 
 

Стан Лий: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

 

Да се пише за тази точно загуба, е нещо, което определено би се харесало на Стан Лий. Въпреки че феновете на комиксите трудно могат да повярват. „Стан Лий – мъртъв! Не! Не, не може да бъде“.

Човекът, който пръв разбира, че с голямата сила идва и голямата отговорност? Човекът, който заедно с другите величия в комиксите, Джак Кърби и Стив Дитко създава половината от най-популярните комиксови персонажи? Спайдърмен, Фантастичната четворка, Хълк, Железният човек, Черната пантера, Тор… списъкът може да продължи.

Истинското му име е Стенли Лийбър, син е на румънски емигранти от еврейски произход и мечтае да напише „Великият американски роман“. По-късно споделя, че приема псевдонимът Стан Лий от срам: „Хората не изпитваха никакво уважение към комиксите. Повечето родители не искаха децата им да ги четат.

След близо 80-годишна кариера, абсолютната икона и еталон в света на комиксите, Стан Лий почина вчера на 95-годишна възраст. В днешно време, когато 4 от 10 най-печеливши филма на всички времена, са базирани на комикси на „Марвъл“, е трудно да си представим каква е била сцената в началото – през 40-те. Идеята за нещо наречено „комикс“ е едва на една година, когато Лий започва първата си работа.

Spider-Man Movie Premiere In Westwood
Getty Images

Стан Лий започва да работи в комикс индустрията през 1939 г., когато е едва на 16 години. Присъединява се към компанията „Timely Comics“, нова поредица, която принадлежи на издателя Мартин Гудман. Първоначалните му задължения са да пълни мастилниците и да изпълнява поръчките за обед. Бързо усвоява уменията да коригира и редактира, а първата си история пише през 1941 г. в третия брой на „Captain America Comics“. Работи с легенди като Джо Саймън, Джак Кърби, Бил Евърет и Сид Шорс преди да постъпи в армията през 1942 г. След завръщането му „Timely Comics“ вече се казва „Атлас“ и супергероите вече не са на пода. Затова Лий чинно работи над популярните през 50-те жанрове – романтиката, уестърните, научната фантастика. Но скуката става нетърпима.

До края на 50-те вече конкурентите на Atlas, DC Comics, успешно възраждат някои от старите си герои, сред които Светкавицата и Лигата на справедливостта. Заинтригуван от успеха, Гудман дава задачата на Лий и Кърби да създадат свой собствен комикс. Тук версиите не са точни, тъй като самият Лий е казвал, че благодарение на жена си започва да пише комикси, тъй като тя го насърчава да създаде комикса, който би искал да прочете. Двамата заедно с Кърби създават Фантастичната четворка (квартетът от хора със свръхестествени сили) през 1961 г.

Четворката става сензация, заради новия облик на супергероите. До този момент те са представяни еднопланово – като служители на справедливостта, стожери на честта, служещи винаги и единствено на възвишени каузи. Фантастичната четворка обаче, е склонна към измами, преминава през любовни драми и всеки от тях има своите отрицателни черти.

Лий и Кърби работят заедно върху 102 истории за Четворката.  Освен това създават и други култови персонажи като Х-Мен, Хълк, Отмъстителите, Ник Фюри, Тор. В колаборация с наскоро починалия Стив Дитко пък, Лий създава другите любимци на публиката Спайдърмен и Доктор Стрейндж. С Дон Хек и Кърби създава Железния човек, а с Евърет – Деърдевил.

Stan Lee Portrait
Getty Images

Авторът разчита на техниката, която сам нарича „Методът Марвъл“. Той пише синопсиса на разказа, от там художникът рисува персонажите, след това се измислят ситуациите и накрая Лий пише диалозите.

Този метод води до редица конфликти между него и сътрудниците му. Въпреки че Кърби и Дитко също са заслужавали точно толкова заслуги за създаването на героите, колкото Лий, последният невинаги ги е давал. Точното му участие, в който и да било комикс на Marvel, не може да бъде определено с точност, но едно е сигурно – този автор има огромна роля в изграждането на комиксовия разказ такъв, какъвто го познаваме днес. Той акцентира както на действието, така и на изграждането на самия персонаж – фен е на дългите истории и обратите в сюжета и се опитва да постави героите си в злободневна ситуация, която би могла да се случи в момента на създаване на комикса.

През 1972 г. Лий спира да пише комикси и става издател на Marvel. Постепенно заема главна роля в компанията и все по-рядко се занимава с писане. Въпреки това приносът му към Marvel не намалява, а просто преминава под друга форма. През 2008 г., когато от компанията решават да поемат рисковия ход да създадат свой собствен сериал с Железния човек, Лий е този, който се появява като статист за кратко, напомняйки на публиката за себе си и миналото на Marvel.

Spider-Man 40th Birthday Celebration
Getty Images

Беше ме срам, защото бях просто автор на комикси, докато други хора строяха мостове и правеха кариери в медицината.“ казва по-късно Лий. „И постепенно осъзнах: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека. Без него той би ударил дъното. Мисля, че ако умееш да развличаш, значи правиш добро. Когато видя щастието на феновете при срещата с хората, които разказват истории, които ги рисуват,  и които се показват по телевизията, осъзнавам колко велико нещо е да развличаш хората.

 
 

Какво ни причинява скуката

| от chronicle.bg |

Защо въобще имаме такава привидно негативна и негативна емоция като скуката? Тя е втората най-потискана емоция след гнева.

Но скуката всъщност е много интересна.

Тя кара хората да да се занимават с неща, които наистина имат значение за тях, вместо с това, което е пред тях. Ако никога не изпитвахме скука, щяхме да сме постоянно изненадани – от дъжда, от вкуса на закуската ни, от всичко.

Санди Ман, авторка на книгата „The Upside of Downtime: Why Boredom Is Good“, прави експеримент като дава на група хора най-скучната задача, за която може да се сети – да преписват телефонни номера. След това ги кара да измислят възможно повече приложения на две хартиени чаши. Те се справят не особено оригинално – саксии и играчки. След това обаче тя ги кара не да преписват телефоните, а да ги прочитат на глас – задача, която е много по-трудно да вършиш механично. След това отново поставя хартиените чаши пред тях и този път резултатите им са изключително креативни – обеци, телефон, всякакви видове музикални инструменти…

Хората, на които им е скучно, мислят по-креативно.

Когато ни е скучно, търсим по-стимулиращи занимания. Затова умът ни започва да блуждае, което стимулира креативността. Когато оставим умът ни да се лута, излизаме от съзнателното и навлизаме в несъзнателното. Това позволява мозъкът ни да прави различни невронни връзки.

Скуката е великият начин, по който мозъкът кара сам себе си да създава нови връзки, с които да си помага в сложните моменти. 

В момента все повече и повече експерименти и изследвания се водят около скуката и бляновете, които предизвиква. С модерните технологии ще имаме изчерпателна картинка съвсем скоро.

За сега знаем, че когато мислим за нещо конкретно и когато сме в блян, използваме две различни части на мозъка ни и различни невронни мрежи. Когато сме в блян използваме т. нар. „мрежа по подразбиране“ – тогава мозъкът ни е „в почивка“, това съвсем не означава, че не работи.

Остава още много за изучаване, но едно е сигурно – когато ни е скучно, мозъкът ни съвсем не спира да работи.

Default_Mode_Network_Connectivity

 
 

Кога ще излезе осмият сезона на Game of Thrones?

| от chronicle.bg |

След множество неясноти от HBO съобщиха официално: осмият сезон на Game of Thrones („Игра на тронове“) ще излезе през април 2019 г.

Освен че за нас феновете това означава, че още през пролетта ще се завърнем във Вестерос, сериалът ще може да се класира за наградите „Еми“ през 2019 г. Това ще бъде и последната възможност за оригиналната продукция на HBO отново да спечели голямата награда за най-добър сериал.

Новият и последен сезон ще се състои от 6 епизода, всеки от който с дължина близка до тази на пълнометражен филм.

Режисьорът на епизода „Battle of Bastards“, Мигел Сапочник отново застава на режисьорския стол, както и Дейвид Нътър (Red Wedding). По думите на Питър Динклидж (Тирион Ланистър), Сапочник режисира най-епичната битка в сериала досега.

„Битката на копелетата“  е като увеселителен парк“ коментира актьорът за 12-минутната батална сцена, която ще видим в новия сезон, цитиран от IndieWire.

Едно от нещата, които знаем със сигурност е, че ще осмият сезон ще започне на Зимен хребет, когато Денерис пристига с армията си.

Във връзка с новината HBO пуснаха тийзър, който ни напомня защо обожаваме този сериал: