Не пъдете циганите, когато покривът тече

| от |

Иван Стамболов, Петте кьошета

Властта, ако не родна стряха, то поне е някакъв покрив, който ни пази от стихиите на тази недодялана действителност. Или поне така трябва да бъде. Когато удари градушка, гушим се под покрива, независимо дали падат ледени топки или кризи. Но когато буците са особено големи, керемидите се трошат и таванът започва да тече.

Българската политика тече като начукан от градушка покрив и не се намира кой да я поправи. Затова пък желаещи има и вече се изредиха доста правителства, които като цигански бригади обикаляха улиците и предлагаха услугите си – скъпи и некачествени като при дефицит.

Ето я сега поредната бригада. Качила се е на покрива, вързала се е с въжета за комините, трака с летви и тесли, плющи с мушами и трополи с керемиди, за да ни увери, че този път най-накрая всички течове ще бъдат отстранени. Иначе казано, вече си имаме правителство, от което ще започне нова ера в управлението.

То обаче се състави по жалък начин, така че сега общественото мнение е разделено на две части, които условно можем да наречем радикална и консервативна. Радикалната част твърди, че и това правителство трябва да се махне бързо, докато консервативната вярва, че вече е нужна стабилност, за да се опитаме да свършим това, което има да се върши.

За съжаление, радикално настроените среди, тези, които искат нови предсрочни избори, приютяват не само идеалисти и бунтари, но и лично обидени люде, които преди изборите са виждали себе си на място злачно, място прохладно, дето текат обществени поръчки и сияе суетният ореол на високите постове. Люде, на които нещата не са им се случили и сега те, намусени, искат ново раздаване на картите, та дано им дойде по-добра ръка. Тук има и граждани, чиито граждански съвети гражданските партии искат да разтурят, защото това знаме вече не е нужно. Тук има и сиви кардинали (любители), които виждаха себе си като архитекти на нови коалиции, но се оказаха само зрители с евтин билет за правостоящи.

Консервативните пък с право твърдят, че спешно се нуждаем от спокойствие, за да потръгнат гръмко обещаваните реформи. Но и тези не са напълно безкористни. Сред тях са людете, на които нещата успяха да се случат – хорица, толкова случайно попаднали във властта, че още не им се вярва. Депутати, министри и зам.-министри станаха такива самодейци (не че преди не се е случвало и това не е най-голямата трагедия на националния елит), на които им се струва, че сънуват и за нищо на света не искат този сън да свърши. Именно те натякват, че се нуждаем от каквото и да е правителство, само и само да е правителство. За съжаление, „каквото и да е“ може да се окаже крайно неудовлетворителна формула.

И ето го нашият покрив. Тече, а нас ни измъчва тягостното чувство, че сме хванали първите цигани от улицата и сме ги качили да го оправят. Но какво да се прави – след градушка идват циганите. След 50 години комунизъм идват поне още 50 години цигании. От тях са минали само първите 25, затова нека не пъдим циганите, докато покривът тече. Нека оставим и това правителство да се пробва, пък после ще видим. Ако циганите се издънят, просто няма да им платим. Ако се издънят политиците, те ще плащат с кариерите си.

Интересното е, че Картаген е паднал около 50 години, след като Катон Стари за първи път е казал в сената: „Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!“

 
 

7 трейлъра от тази седмица, които трябва да гледате

| от chronicle.bg |

По принцип ви предлагаме по 10 апетитни трейлъра, но тази седмица вече ви показахме 3, така че остават късметлийските 7.

Видеата на „Aladdin“, „Catch-22″ и „Frozen 2″ можете да гледате като кликнете на заглавието на съответния филм. 

Сега е време за новите попълнения! Впечатление веднага ни прави „Tolkien“. Филмът е биографичен и ще разказва за дните, в които писателят се формира и как и защо написва „Lord of the Rings“. Премиерата е на 10 май.

Cartoon Network ще пусне нов сериал за героините на  DC, който все още са в училище. Премиера – 8 март.

За „Love, Death + Robots“ не знаем какво да кажем. Лудница.

Ето и останалите видеа.

 

„KILLING EVE“

 

„MA“

 

„TOLKIEN“

 

„DC SUPER HERO GIRLS“

 

„THE INVENTOR: OUT FOR BLOOD IN SILICON VALLEY“

 

„THE HUSTLE“

 

„LOVE DEATH + ROBOTS“

 
 

Защо инфлуенсърите ходят на терапия

| от chronicle.bg |

За Jo Love четвъртъците са дни с ново значение, защото всеки четвъртък тя посещава терапевт. След сесиите Jo записва кратко видео на телефона си, което публикува в Instagram пред своите 20 000 последователи. Хаштагът е #TherapyThursday.

„Искам да покажа на хората, че терапията не е нещо страшно. Получавам адски много съобщения от хора, които ми пишат, че никога не биха отишли на терапия, ако не ме бяха чули да говоря по тази тема, така че определено е нещо полезно за споделяне.“


View this post on Instagram

THERAPY IS COOL: Sliding into my #slowmonday with this little mantra in mind. Therapy has been a life changer and life saver for me. And I truly believe it should be available to all, whether you have a mental health condition or not. Talking to someone who is neutral and informed, is nothing short of magical. Finding the right therapist has been a big part of helping my recovery, so to say I’m nervous about starting again with a new one when we move to Bath is an understatement! I’ve got a plan and I know what I’m looking for, but also I have come to realise I won’t be able to replicate the relationship I currently have. Different is ok. Dare I say it, different could even be better?! This awesome bag was a #gift from @hashtagtherapyiscool and I take it practically everywhere with me. And snap by the talented @markmundi #therapyiscool #mentalhealthawareness #therapyrocks #itsgoodtotalk #slowmonday

A post shared by Jo Love (@lobellaloves_jo) on

Подобно на нея, Ема Конуей разкри пред своите 70 000 последователи, че от известно време посещава терапевт, защото се чувства не на място в света на блогърите. Публиката й в YouTube се е увеличила значително в последните години, но изглежда, че животът на инфлуенсъра не е само веселба и радост.

Всъщност, елитът на социалните мрежи може би има най-много нужда от посещения при психолог. 

Хилда Бурк, психотерапевт и автор на „The Phone Addiction Workbook“, е работила с инфлуенсъри и казва, че постоянният стремеж да живееш по високите стандарти, които представяш в интернет, може да предизвика психически заболявания. „Също така, те усещат, че това може да не трае вечно“, казва Хилда.

Грейс Виктори трябва да се справя със сериозна травма от детството си. Тя има 150 000 последователи в Instagram и 224 000 в YouTube. „Ние често работим с много строги времеви диапазони и върху големи проекти, които ти се изсипват накуп, а ти в крайна сметка си само един човек. За мен терапията е като закуската. Необходима ми е, за да оцелея.“

Д-р Шани Рам Ду, психолог в Priory Harley Street Wellbeing Centre, казва, че потребителите трябва сами да познаят кога социалните мрежи стават нездравословни. „Оставете ги настрана за малко. Решете какво бихте си позволили да допуснете до себе си. Помислете какво ще направите, ако ви обидят, ако срещнете агресия, как ще се защитите.“

Може да звучи глупаво да се занимаваме с „проблемите на инфлуенсърите“, но психическите заболявания не подбират. Инфлуенсърите страдат най-често заради живота си в мрежата. И терапията е изход.

 
 

Кейти Пери и Орландо Блум се сгодиха

| от chronicle.bg |

Тазгодишният 14-ти февруари е бил знаков за една известна двойка. Певицата Кейти Пери и актьорът Орландо Блум са се сгодили преди три дена след 3-годишна връзка пред цялото семейство на певицата.

Новината беше съобщена от 34-годишната певица в профила й в Instagram, където тя сподели снимка на себе си и Блум, показвайки също и годежния пръстен, чиято предполагаема цена е 5 млн. долара. Същата снимка беше споделена и в профила на Орландо Блум.


View this post on Instagram

full bloom

A post shared by KATY PERRY (@katyperry) on

За да бъде изненадата пълна, Орландо Блум организира семейството и приятелите на Кейти Пери, за което тя не подозира, когато излиза за „парти“ вечерта на 14-ти.

Ако Пери и Блум се венчаят, това ще бъде втори брак и за двамата. Кейти Пери е женена за комикът Ръсел Бранд от 2010 г. до 2012 г., а Орландо Блум  е женен за модела Миранда Кер от 2010 г. до 2013 г., от която има син, роден през 2011 г.

Пери и Блум започват да се виждат през 2016 г., но след 10 месеца се разделят, след което се събират отново в началото на 2018 г.

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.