„Ние, българите“ и „ние, чужденците“

| от |

В парламента гласуваха една забрана за купуване на земя от чужденци. Едни гласуваха, за да пазят земята на KLETA MAJKA BALGARIQ от имерските амбиции на съседна Турция. Други от идващите насам страшни сирийци. Трети, за да я пазят от американци и евреи… А всъщност това засяга гражданите на ЕС. Гражданите на тези страни, от които искаме да ни пуснат в Шенген и да либерализират за нас пазара на труда.

В София от години живее един французин на име Blaise. Някои от вас го познават от Twitter, където въпреки, че казва в акаунта си, че туити предимно на френски, напоследък все по-често използва български. Какво мисли той по въпроса?

366675

Disclaimer
Да сме на ясно, чужденец съм и не претендирам, че искам същите права като българите. За да отговоря незабавно на ритуалните въпроси, идвам от Франция и съм тук поради следните причини :
1° Професионални причини – Исках да създам фирма в динамична сфера. Ако не обръщаме внимание на администрацията, която сме наследили от друга епоха, в сравнение със стария кон, който е Западът, България е младо конче с голям потенциал. Талантът ѝ е понякога убит, но има и много примери за успехи, но това е друга тема.
2° Лични причини – В началото не знаех, но Тя (с голяма буква) е българка. Днес имам син, роден тук, българин, който ходи в българско училище. Воала.
3° Културни причини – Културата, начина на живот и традициите ми харесват. Може и да поискам един ден двойно гражданство и да стана френско-български гражданин. За сега, съм объркан малко в използването на „ние“ (българи, защото и аз живея тук) и „ние“ (чужденци, защото идвам от другаде). В една голяма книга „Двойното отсъствие“ Абделмалек Сайад много умело обяснява проблемите с двойната идентичност, но и това не е по темата.
Аз съм французин, живея и работя в България, и бих искал да остана.

Трябва ли да се продава българска земя на чужденците?

Гледайки формулирането на проблема, бързо осъзнаваме, кой задава въпроса и не е тайна, че няма да постигнем съгласие. Забележете, че начинът, по който е формулиран въпроса може да бъде на ученик в 3-ти клас. В обществения дебат, това се превръща в реч по този начин:

„От една страна са лошите [ загради верния отговор : сирийци, турци, американци ], които са от лоши страни, със лоши намерения.

От друга страна, са добрите [ загради верния отговор : сирийци , турци, американци ] .

Лично аз [ лош ли съм, добър ли съм ? ] мисля, че ще е малко сложно да се създаде различен статут за чужденците в зависимост от произхода им.

Вече правим разлика между българи, европейци и не-европейци. Също така различаваме бежанци, работници и инвеститори. Дебатът не трябва да се фокусира спрямо произхода на всеки имигрант. Той имигрантът покрива или не критериите за пребиваване в България.

Освен това аргументът на Бойко Борисов да удължи крайния срок до 2020 г. не решава абсолютно нищо. Последно разсъждение: границите никога не са спирали престъпниците, които искат да преминат.

visa

Какви права да имат чужденците?

Да предположим, че чужденец отговаря на всички критерии, за установяване в България. Ние (българите) не трябва да пречим на интеграцията му. Ние (чужденците) трябва да се интегрираме. Осъзнавам, че в ежедневието си като чужденец, живеещ в България, без ЕГН е сложно.

Има неща, които нямам право да правя (като да купувам земя) и неща, които не мога да правя. Трябва ЕГН – т.е. да си българин – за един прост абонамент за телефон при M-нещо си. Продавачът, като добър търговец, ще се съгласи да вземе ЕГН-то на един от приятелите ти, но винаги трябва да си носиш приятеля със себе си, за да промениш договора. По-досадно в Банка X, самата компютърна система не записва сметка без ЕГН. Понякога, за да подпишеш договор за наем, собственикът предпочита да подпише с партньора си, защото това е по-лесно. По този начин, изпадаме в положение, в което позволяваме на чужденците да живеят в България, но без да им даваме средства, за да го направят.
Разбира се има и един трик, създавайки българска фирма, чужденец може да подпише абонамент за телефона, лесно ще подпише договор или дори може да купи земя. Но тук, аз вече не виждам защо трябва да се поставя под въпрос факта, че нямат право да купуват земя.

„Извинете, взех Ви за чужденец.“

Относно интеграцията ми, имам предимството, че говоря сравнително добре български. В тази връзка, в “Петокнижие Исаково“ Ангел Вагенщайн, български писател, разказва тази история: „Един ден ме попитаха дали Абрамович е имал проблеми с френския в Париж.
– Аз не. Но французите, с които говорих, много.“
Не се оплаквам, обичам живота си в България и се чувствам интегриран. В момента няма повече двойна такса за достъп до музеи и дори моите взаимоотношения с таксиметровите шофьори се подобриха. Посланието, което е отправено към чужденци трябва да бъде ясно. Щом ги приемаме, трябва да им позволим да живеят като всички българи.

Един въпрос в заключение : Не би ли било по-лесно правата на чужденците да отговарят на плащането на данъците, този който плаща данъци да е с равни права?

 
 

Предаванията от българския ефир, които ни липсват

| от chronicle.bg |

Отвъд обикновената редова носталгия по миналото и нещата, които останаха там, имаше времена, в които телевизията наистина ни обединяваше. Ако не около друго, то поне около това да прекараме няколко часа заедно на вечеря.

Тогава технологиите бяха в зората на развитието си, и ако си дете и изпуснеш епизода на Fox Kids денят ужасно посивяваше. А днес не можем да си представим, че едно телефонно позвъняване може завинаги да те лиши от удоволствието да видиш как убиват Динора в „Трима братя три сестри“.

Но има и още нещо хубаво. Тогава си струваше да си позволим  лека зависимост от тази медия. Не защото нямаше какво друго да правим, а просто тя знаеше с какво да ни задържи. Не да ни привлече вниманието, а да ни направи нейни верни зрители, така че да съпреживяваме. Говорим за времената, в които тя умееше да разказва истории.

Едва ли тези времена са изтекли, защото и днес си струва да се отдели някакво време на малкия екран. Макар и сегашните телевизионни продукти да бледнеят пред тези, за които ще ви напомним, има надежда (справка – Стани богат по БНТ) някой ден да получим повече от лесносмилаеми зрелища.

Завръщането на „Стани богат“ може и да буди противоречиви реакции, но едно е сигурно – то е стъпка в правилната посока. В този ред на мисли, предлагаме ви да разгледате  нашата галерия, където сме събрали телевизионните предавания (и един сериал, на който не устояхме), които ни липсват и искаме пак да гледаме. Помните ли ги?

 
 

Разходка по екопътека „Екот от камбанен звън“

| от Дарио Диониси |

Пролетта настъпи най-сетне и беше време да предприема покоряването на някоя екопътека. Да се разходиш из чист въздух посред зеленината и цветовете, които тепърва се събуждат, е един от най-красивите и смирени моменти, които можем да преживеем. Затова винаги съм твърдял, че е важно ние хората да пазим и уважаваме природата, за да може и тя, от своя страна, да ни радва и да се грижи за нас.

Екопътеката, която покорихме, е с едно звучно и красиво име, както и самото заглавие на публикацията показва, „Екот от камбанен звън“. Самата пътека се намира в подножието на Етрополската планина, като свързва село Рибарица с красивия Етрополски манастир и водопада Варовитец.

P4070560

Дължината на екопътеката е 2,5 км и се изминава между 1.00 – 1.30 часа, в зависимост колко бързо се движите. По самото трасе са поставени многобройни пейки, маси, информационни табели и кътове за деца, както сами ще се убедите от снимките.

Но истинското богатство на това място е, че се намира в територията на вековна гора, която пази търпеливо и неуморно живота тук. Посетихме това място, докато все още не бяха изцяло цъфнали всички дървета, но само гледайки, човек може да си представи величието на това място през другите сезони.

P4070614

Началото на екопътеката се намира по пътя, който води към манастира, тоест когато пътят се разделя на две, единият към село Рибарица, а другият към Етрополския манастир, поемате десния път. Един път минали първите няколко завоя ще видите началото на пътеката, която е обозначена с табели и дървена арка.

Екопътеката започва с едно приятно и леко изкачване под сянката на вековните дървета. По извивките на реката, която тече през гората, са поставени многобройни кътове за отдих, където може да седнете и наслаждавате на автентичната българска природа. Продължавайки по пътеката тя се разделя на две, като отбележа тук, че ние поехме първо по левия ръкав, който води към водопада, а другият към манастира. Съществена разлика няма, освен че пътеката за водопада е с по-голямо изкачване.

P4070580

Потегляйки към водопада по пътеката се отварят зелени поляни с гледки към околните планини, които единствено могат да заредят ума и душата. След приятното презареждане ви очаква същинската част, изкачването по поречието на реката и многобройните водопади, които са се образували. Стигайки по-напред ще чуете и истинската магия на гората, екота на водопада, който с лекота привлича цялото внимание с мелодията си.

Един път стигнали до водопада има стотици начини и места, на които може да се наснимате с тази красота. Като самият водопад е със значително голям пад от 15 метра и се вижда отдалече.

P4070628

Да споделя няколко думи за манастира. Така се стекоха обстоятелствата, че миналата година посетих това място три пъти и сега за пореден път се убеждавам, че неслучайно този манастир притежава толкова невероятна история и е важен за местността. Етрополският манастир е основан през Средновековието 1158 г. Преданията свързват възникването на обителта с името на св. Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец. Също така Апостолът Васил Левски е посещавал многократно манастира и се криел от османците.

Това са само малко факти за този вдъхновяващ кът. Самият манастир е изключително поддържан и се грижат единствено отецът и една жена доброволец за цялото материално състояние на мястото. А, и да знаете, това място е пълно с много дружелюбни и игриви животни, което още повече допринася за топлина и красота на мястото. Направете си един подарък, като го посетите.

hgffhjgc

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите, както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Елтън Джон ще има биографичен филм

| от chr.bg |

Paramount Pictures ще финансира, а по-късно и разпространи филм за живота на легендарния Елтън Джон. В главната роля е Тарън Егъртън („Кингсман“ и „Еди орелът“).

Режисьор на биографичната лента е Декстър Флетчър, който направи и „Бохемска рапсодия“ за живота на друг британски певец Фреди Меркюри от групата „Куин“.

Сценарият е написан от Лий Хол, автор на сценария на „Били Елиът“, заяви говорител на „Парамаунт“ пред АФП, потвърждавайки информацията от уебсайта Deadline.

Началото на снимките е насрочено за това лято, каза Paramount за филма, продуциран от Marv Films и Rocket Pictures, продуцентската компания на Елтън Джон, която е присъединена към проекта.

71-годишният певец съобщи в края на януари, че започва през септември последното си световно турне, в което има около 300 дати. То ще завърши през 2021 г.

За над петдесетгодишната си кариера Елтън Джон е продал повече от 250 милиона записа.

 
 

Каква е връзката между ръкостискането и интелекта

| от chr.bg |

Изследователи от университета в Манчестър установиха връзката между силата на ръкостискането и интелекта, като силното здрависване говори за развити умствени способности.

Учените отбелязват, че съществува пряка зависимост между мускулната сила при здрависването и доброто здраве на мозъка. Сега специалистите от Манчестър си задават въпроса дали можем да развиваме умствените си способности, като укрепваме своята мускулна сила.

Учените възнамеряват да проведат тестове с доброволци с вдигане на щанги.

Хората, които се отличават със слабо ръкостискане, в повечето случаи разполагат с по-малко бяло вещество в мозъка. В същото време силата при здрависването позволява да се оценят измененията на умствените способности на човека в зряла и напреднала възраст.