shareit

Нещо положително

| от |

Акция за събиране на дрехи и играчки за деца бежанци

Една история, разказана специално за нас от Събина Панайотова.

Исках да напиша нещо положително. По-скоро да го опиша, защото ми се случи в събота.

Прекарах деня си на един вътрешен паркинг на бул. „В. Левски“. Нищо особено – голяма площадка, а в единия й край сграда и до сградата кашони с дрехи и играчки. В този двор мои познати събираха дарения за бежанските лагери във и около София.

Отивам леко закъсняла – имам куче за разхождане, водя и приятелка. Юлия е аутрийч координатор на фондация „Инициатива за здраве“, не се страхува от мръсна работа. Предната вечер случайно й споменах какво ще правя и на третата секунда тя се отказа да чисти у тях и реши да дойде да помага.

На място намираме Илияна, Боряна и Мина. Илияна е журналист. Не бързайте да съскате, тя е от добрите – пише адекватно и по важни теми, даже успя да пробие в Cosmopolitan със статия за осиновяване кучета. Боряна е от нашия парк. На кучкарски жаргон, това ще рече че си разхождаме кучетата на едно и също място. С нея сме водили улични на кастрация, прибирали сме приемни бебета, скоро се показвахме по сутрешни блокове покрай масовото хвърляне на отрова в квартала. Мина е в центъра на нещата. Тя тича да събира помощи, ходи по лагерите, превежда, изпълнява рецепти и носи лекарства на бежанците, води лекари при тях. Говори по телефона с коменданти на лагери, с дарители, транспортната фирма, която безвъзвратно е предоставила камион, с Агенцията по бежанците.

Там са още Васко и брата на Мина. Сещам се кой е Васко от Facebook – беше активен покрай протестите, сега обикаля лагерите да координира и да носи помощи. Сам за няколко часа вдигнал refugees-bg.org, за да има едно място в нета с всичката информация. Сутринта преди да дойде обрал всички стари играчки на собствените си деца и сега ги разтоварва от багажника и разпределя по кашоните. Едното му дете днес има рожден ден и затова няма да остане цял ден. Братът на Мина пък е собственик на мястото. Отворил паркинга, извадил машина да има чай и кафе, донесъл вода и кола. По-късно идва и Марина. Марина е адвокат от кучешката мафия, от групата, която успя да криминализира насилието над животните през 2011. Днес сгъва дрехи по кашоните.

Играчки за сирийски деца

Към 12 вече има добро количество дрехи разпределени по възрасти и сезони. Играчките и те се сортират, но след възражение, че не можем да определяме децата и да им казваме кой да си играе с кукли и кой с колички според пола, решаваме, че няма да ги сортираме чак толкова. Има торба с терлици и чорапи, торба с шапки и шалове, корито пълнo с хавлии, торби памперси. Това е втората акция за играчки, дрехи и медикаменти за децата в лагерите на тази група хора. Миналата събота занесли първите лекарства и децата си поискали играчки. В събота срещу неделя на пожар събирахме играчки и ужасно много хора се отзоваха.

Разбирам, че по-голямата част от даренията от тази събота ще отидат в лагера в „Ковачевци“. Отворил е скоро. Не се знае точно какво е положението, но се знае, че има много семейства с бебета и малки деца, вероятно нямат нито дрехи, нито лекарства. Колегите на Боряна са събрали пари за багажник с бебешка храна за най-малките.

Семейство идва да дарява с детето си

Постепенно започват да пристигат все повече хора. Семейства идват с децата си и започват да разтоварват – памперси, дрехи, играчки, торба след торба. Малки и по-големи деца разтоварват торбите с дарения, очаквам да са много ок с това, че им даряват играчките на други деца, но няма проблем. Няма разплакани. Майка идва с едно дете на ръце и второ малко по-голямо, което ми подава три големи торби. Жена се извинява, че е избрала да ги сложи в хартиени пликове – няма проблем, ние така или иначе ги сортираме. Някои оставят и пари за лекарства. Всички искат да помогнат. Няколко часа по-късно камионът идва и започваме да товарим, а хората продължават да носят дарения. Вечерта гледам снимките от „Ковачевци“. На тях всички се усмихват!

Не ме разбирайте погрешно, аз не съм чак толкова добър човек. Даже повечето време не харесвам деца. Не съм направила нищо героично или голямо. Но от малкото, което върша съм научила едно. Ако трябва да ви дам дори само една причина утре да направите нещо добро, тя е – хората, които ще срещнете по пътя. Страхотно е да спасиш куче – да го видиш здраво и обичано в дом. Страхотно е да знаеш, че довечера едно дете ще прегръща зайче на цветя и това ще го направи малко по-щастливо от Бог знае колко време насам. Не, не съм религиозна. Нещото, което обаче аз взимам за себе от всичко това са хората – усмихнати, добри, силни, хора, които действат. На другата вечер ги видях повечето и на протеста пред СУ. Дарител питал Мина: „Вие от фондация ли сте?“ Смеем се. „Не, ние сме просто приятели на Козата Ани.“ Ние не сме държавата, не сме НПО. Никои не сме.

Храна на бебета беженци в лагера в „Ковачевци“

Най-хубавата ми събота в София от доста време. Следващата (02.11,2013) пак сме там. От 11 до 17 часа на паркинга на рок бар „Фенс“ – бул. „Васил Левски“ 114, паркингът е от към ул „Черномен“ ( успоредна на „Васил Левски“, влиза се от ул. „Искър“ или бул. „Дондуков“ по ул. „Волов“ или ул. „Стара планина“).

Събираме: детски и бебешки дрешки, играчки, памперси всички размери, моливи, флумастри, тебешири, детски колички, пластелин, боички, топки.

Благодарим предварително!

Повече за бежанските лагери около София:

В момента в София има два легара – „Военна рампа“ и „Враждебна“. Всички лагери и акции за събиране на помощи може да видите на картата на Refugees in Bulgaria.

 
 
Коментарите са изключени

Тази книга е убила повече хора, отколкото „Спасителят в ръжта“

| от |

Писателите са странни птици, но най-често обичат да пишат това, което ги вълнува най-много и това, което са преживели от първа ръка. Така се появяват доста творения със сериозно влияние върху читателската аудитория. Нека не забравяме, че „Спасителят в ръжта“ успя да подейства сериозно за убийството на Джон Ленън. В литературата присъства още едно произведение от 1774 г. с гръмкото име „Die Leiden des jungen Werther“ или „Страданията на младия Вертер“. Автор е 25-годишния Йохан Волфганг фон Гьоте и практически е историята за една несподелена любов. Авторът малко или много използва своя опит. Книгата е подредена под формата на писма, написани от мъжа Вертер до неговия приятел Вилхелм.

Докато Вертер е изгубен в далечно немско село, успява да се влюби в млада жена на име Шарлот, която е сгодена за друг мъж на име Албърт. Макар и Албърт да е само с 11 години по-голям от своята годеница, очевидно също бил влюбен. В историята младия Вертер се сприятелява, опитва се да устои на чувствата си, но на финала напуска селцето, след като точно те го разяждат емоционално. След като се завръща обратно, Шарлот и Албърт вече са сключили брак. В навечерието на Коледа, Вертер закупува два пистолета от Албърт и се самоубива. Дори и в това начинание не открива бърза утеха – живее още 12 часа в мъка.

Оригиналната идея на фон Гьоте била представена като трагедия в две части. Вместо театрите да получат една готова пиеса, авторът решил да подготви историята като книга. Това решение го превърнало в звезда през 18-и век. Младото германско перо пише своята история, преживявана преди няколко години, когато се влюбва в жена на име Шарлот Бъф. Както се случва в книгата, Бъф не откликва на чувствата на героя и се насочва към колекционер на изкуства и дипломат. През 1722 г. някои немски издания пишат за смъртта на Карл Йерусалим – друг философ и последовател на Гьоте. Той взел пистолети на заем от годеникът на жена, която никога не откликнала на чувствата му и повторил изцяло историята. И така младият писател комбинирал двете истории и създал младия Вертер. И така много влюбени души започват да се припознават в страниците и да търсят решението на проблемите с помощта на малко повече барут и помощ от Джон Колт.

Faksimile__Die_Leiden_des_jungen_Werthers__von_Johann_Wolfgang_von_Goethe,_an_der_Malkastenstraße,_April_2018

Снимка: Von Jula2812 – Eigenes Werk, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68361638

 

Освен това точно това заглавие се появява и в други книги. Франкенщайн се учи да чете, сричайки над историите на Вертер. Наполеон взима книгата със себе си по време на похода за завладяване на Египет. През 1808-а година ще каже на автора, че я е чел цели 8 пъти. И така, използвайки популярността на името, търговците започнали да печелят от всичко. Първо предлагали всички останали останали заглавия на автора, след това се засилил интереса към сините палта, жълтите колани и панталони – облеклото на младия Вертер. И докато авторът се опитвал да обуздае желанието си за самоубийство, неговите почитатели засилили своето. В името на публичната безопасност се заговаря за спирането на изданието. И както най-често се случва, забранените плодове подпомагат напускането на райската градина.

Италия и Дания отказали да имат нещо общо с фон Гьоте, един католически свещеник от Милано полудял толкова много от тази книга, че решил да събере всички копия в града при себе си, наричайки творението „дяволска книга“. Впрочем и модерната социология смята, че желанието за самоубийство в обществото може да се смята за заразно, феноменът носи името „Вертеровият ефект“. И макар, че книгата носи невероятни успехи и изпраща Йохан на върха, той самият също се осъжда за тази популярност и многократно споделя, че любовта винаги намери начин и няма нищо толкова страшно в отхвърлянето. Това обаче не означава, че хората са спрели да се самоубиват и по тази причина били предупреждавани, че между двете твърди корици се крият писма, способни да убиват.

 
 
Коментарите са изключени

Чарлз Дикенс основава клуб на паранормалните явления

| от |

„Ловци на духове“ излиза през далечната 1984 г. и това затруднява сериозно участието на Чарлз Дикенс. Не се оплакваме от присъствието на Бил Мъри, но какво е общото между филма и автора на „Оливър Туист“? Историята ни връща през 1855 г. и колежа в Тринити. Там група приятели се събират, за да обсъждат най-различни паранормални явления през годините.

Скромната група по-късно основава клуб с името „The Ghost Club“ и Чарлз бил един от основополагащите господари. Дори и тогава се среща скептицизма на обществото, особено след като редакторите на лондонския The Times започват смело да се подиграват на господата. Една добра новина е бил фактът, че освен Дикенс, компания правил и сър Артър Конан Дойл.

Davenport_brothers

Снимка: By http://memory.loc.gov/rbc/varshoud/3c12397r.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3487841

Очевидно и създателят на „Шерлок Холмс“ се е наслаждавал изключително много на паранормалните явления, особено след като по-късно имаме история като Баскервилското куче. Ако се чудите кой е бил по-големият критик на всички събития, тогава говорим за Дикенс. Той не се доверявал на всичко, което получавал като история, докато Дойл бил изключително отдаден на всяка история и вярвал безрезервно на всяка налудничева идея. Смешни или не, господата били повикани, за да докажат дали една къща е обладана от духове или всичко е просто добре сглобена измама на братята Девънпорт.

Магьосниците показвали как музикалните инструменти започвали да свирят самостоятелно, защото бившите им собственици – вече в отвъдното – отказвали да ги пуснат. Разбира се, Дикенс и компания доказали точно обратното – показвайки тайната на този магически трик. Клубът приключил да съществува, когато Дикенс починал през 1870-а година. Цели 12 години бил съоснован отново и продължава да съществува до днес. Впрочем дори приема членове с месечна такса от 25 паунда, което никак не е малко.

 
 
Коментарите са изключени

Тайната зад игрите Solitaire, Minesweeper и Hearts

| от |

Всеки човек, който някога е виждал купчина карти се разпръскват по екрана, знае невероятната тръпка и чувство на удовлетвореност от това да победи на някоя от игрите с карти, които идваха със старите компютърни (по-скоро със старите операционни системи Уиндоус). Но за разлика от Typing Tutor и други програми с единствена цел образование, игри като Solitaire, FreeCell, Minesweeper, Hearts всъщност крият по-практична цел зад фасадата на забавни и прости начини за убиване на време.

Въпреки че играта с карти, на която се основава Solitaire, съществува под различни форми от стотици години, добавянето й към операционната система на компютъра е доста новаторско. Винаги само само на един клик разстояние, доста лесно можеш да просто да спреш каквото вършиш и да разцъкаш няколко игри – дори докато пишем този текст, се чудим дали пък няма време за 1-2 максимум 10 игри. Но репетативният й характер, свързана с местенето на карти, всъщност има и още една цел: да накара играчите да влачат и пускат (drag and drop) картите, за да свикнат с тази функция на компютъра, защото много дейност може да я изискват. По онова време, за непознатите с устройството мишка и неговите функции, това е било гениална тренировъчна програма.

Minesweeper е създадена сравнително от по-скоро, но нейните предшественици също намират двойствено приложение в компютърния свят и отново по отношение на мишката. Microsoft добавя играта, за да научи потребителите, които досега са свикнали само с въвеждането на команди или с използването на мишки с един бутон, как плавно и безпроблемно да оперират с левия и десния бутон, или понякога и с двата едновременно. Малките квадратчета на играта пък карат потребителите да се научат да управляват мишката по-ловко, докато елементът на ограничено време в играта насърчава по-бързи действия, което води до по-голяма сръчност с новия компютърен инструмент.

Hearts, друга игра с карти, показва мрежовите възможности на компютрите преди интернет да стане популярен. Подобно на останалите игри, и тази е по-добре приета, отколкото може би някой е очаквал.

И не на последно място интересното е, че тези игри предлагат лесна опция за забавяне на иначе ориентирана към работа машина и така остават популярни дълго след като хората вече научиха техническите им уроци.

 
 
Коментарите са изключени

Големият китайски телескоп FAST в търсене на извънземни форми на живот

| от |

Има ли извънземен живот? Това може би е въпросът, който си задаваме всеки ден. Едва ли липсва човек, който да не е търсил отговора на сътворението на света, а хората със сериозно въображение могат да измислят още стотици хиляди истории и за сътворението на света, и зелените човечета. В това отношение страни като САЩ дават луди пари за изследване на подобни теории и търсенето на други форми на живот извън планетата ни.

Китай очевидно е бил изкушен от тази идея и през 2016 година представят проекта за близо 180 милиона долара с името FAST или Five Hundred meter Aperture Spherical Telescope. С други думи, това е най-големият радио телескоп с пълна бленда в света с размери от 500 метра. Радио телескопът със сферичен рефлектор трябва да следи за различни космически катаклизми. Русия разполага с 600-метров телескоп, но понеже технологията там е малко по-различна, Китай все още носи титлата за най-голям телескоп от този вид.

За построяването му са били необходими близо 8000 човека, които са извикани от различни точки на страната. За китайското правителство, това е портал за нови открития и ще позволи на астрономите да правят много по-вълнуващи открития в бъдещето. През последните години се говореше, че липсват специалисти, които да работят с новата конструкция, но официалните данни на страната показват, че освен с построяването, страната е подготвена и за създаването на кадри за въпросната придобивка. През 2017 година Китай влезе в листата на откриватели с локализирането на две нови високо магнетизирани неутронни звезди, които излъчват лъчи с електромагнитна радиация от своите магнитни полюси. В случая радиацията може да бъде забелязана само, ако лъчът е насочен към Земята (както и морските фарове могат да бъдат забелязани, когато светлината се насочи към вас). До следващата 2018 година вече са забелязани 44 нови такива звезди, следователно машината работи. Дали са открити нови космически форми на живот, това вече е съвсем различна история и все още няма информация.

 
 
Коментарите са изключени