Нещо положително

| от |

Акция за събиране на дрехи и играчки за деца бежанци

Една история, разказана специално за нас от Събина Панайотова.

Исках да напиша нещо положително. По-скоро да го опиша, защото ми се случи в събота.

Прекарах деня си на един вътрешен паркинг на бул. „В. Левски“. Нищо особено – голяма площадка, а в единия й край сграда и до сградата кашони с дрехи и играчки. В този двор мои познати събираха дарения за бежанските лагери във и около София.

Отивам леко закъсняла – имам куче за разхождане, водя и приятелка. Юлия е аутрийч координатор на фондация „Инициатива за здраве“, не се страхува от мръсна работа. Предната вечер случайно й споменах какво ще правя и на третата секунда тя се отказа да чисти у тях и реши да дойде да помага.

На място намираме Илияна, Боряна и Мина. Илияна е журналист. Не бързайте да съскате, тя е от добрите – пише адекватно и по важни теми, даже успя да пробие в Cosmopolitan със статия за осиновяване кучета. Боряна е от нашия парк. На кучкарски жаргон, това ще рече че си разхождаме кучетата на едно и също място. С нея сме водили улични на кастрация, прибирали сме приемни бебета, скоро се показвахме по сутрешни блокове покрай масовото хвърляне на отрова в квартала. Мина е в центъра на нещата. Тя тича да събира помощи, ходи по лагерите, превежда, изпълнява рецепти и носи лекарства на бежанците, води лекари при тях. Говори по телефона с коменданти на лагери, с дарители, транспортната фирма, която безвъзвратно е предоставила камион, с Агенцията по бежанците.

Там са още Васко и брата на Мина. Сещам се кой е Васко от Facebook – беше активен покрай протестите, сега обикаля лагерите да координира и да носи помощи. Сам за няколко часа вдигнал refugees-bg.org, за да има едно място в нета с всичката информация. Сутринта преди да дойде обрал всички стари играчки на собствените си деца и сега ги разтоварва от багажника и разпределя по кашоните. Едното му дете днес има рожден ден и затова няма да остане цял ден. Братът на Мина пък е собственик на мястото. Отворил паркинга, извадил машина да има чай и кафе, донесъл вода и кола. По-късно идва и Марина. Марина е адвокат от кучешката мафия, от групата, която успя да криминализира насилието над животните през 2011. Днес сгъва дрехи по кашоните.

Играчки за сирийски деца

Към 12 вече има добро количество дрехи разпределени по възрасти и сезони. Играчките и те се сортират, но след възражение, че не можем да определяме децата и да им казваме кой да си играе с кукли и кой с колички според пола, решаваме, че няма да ги сортираме чак толкова. Има торба с терлици и чорапи, торба с шапки и шалове, корито пълнo с хавлии, торби памперси. Това е втората акция за играчки, дрехи и медикаменти за децата в лагерите на тази група хора. Миналата събота занесли първите лекарства и децата си поискали играчки. В събота срещу неделя на пожар събирахме играчки и ужасно много хора се отзоваха.

Разбирам, че по-голямата част от даренията от тази събота ще отидат в лагера в „Ковачевци“. Отворил е скоро. Не се знае точно какво е положението, но се знае, че има много семейства с бебета и малки деца, вероятно нямат нито дрехи, нито лекарства. Колегите на Боряна са събрали пари за багажник с бебешка храна за най-малките.

Семейство идва да дарява с детето си

Постепенно започват да пристигат все повече хора. Семейства идват с децата си и започват да разтоварват – памперси, дрехи, играчки, торба след торба. Малки и по-големи деца разтоварват торбите с дарения, очаквам да са много ок с това, че им даряват играчките на други деца, но няма проблем. Няма разплакани. Майка идва с едно дете на ръце и второ малко по-голямо, което ми подава три големи торби. Жена се извинява, че е избрала да ги сложи в хартиени пликове – няма проблем, ние така или иначе ги сортираме. Някои оставят и пари за лекарства. Всички искат да помогнат. Няколко часа по-късно камионът идва и започваме да товарим, а хората продължават да носят дарения. Вечерта гледам снимките от „Ковачевци“. На тях всички се усмихват!

Не ме разбирайте погрешно, аз не съм чак толкова добър човек. Даже повечето време не харесвам деца. Не съм направила нищо героично или голямо. Но от малкото, което върша съм научила едно. Ако трябва да ви дам дори само една причина утре да направите нещо добро, тя е – хората, които ще срещнете по пътя. Страхотно е да спасиш куче – да го видиш здраво и обичано в дом. Страхотно е да знаеш, че довечера едно дете ще прегръща зайче на цветя и това ще го направи малко по-щастливо от Бог знае колко време насам. Не, не съм религиозна. Нещото, което обаче аз взимам за себе от всичко това са хората – усмихнати, добри, силни, хора, които действат. На другата вечер ги видях повечето и на протеста пред СУ. Дарител питал Мина: „Вие от фондация ли сте?“ Смеем се. „Не, ние сме просто приятели на Козата Ани.“ Ние не сме държавата, не сме НПО. Никои не сме.

Храна на бебета беженци в лагера в „Ковачевци“

Най-хубавата ми събота в София от доста време. Следващата (02.11,2013) пак сме там. От 11 до 17 часа на паркинга на рок бар „Фенс“ – бул. „Васил Левски“ 114, паркингът е от към ул „Черномен“ ( успоредна на „Васил Левски“, влиза се от ул. „Искър“ или бул. „Дондуков“ по ул. „Волов“ или ул. „Стара планина“).

Събираме: детски и бебешки дрешки, играчки, памперси всички размери, моливи, флумастри, тебешири, детски колички, пластелин, боички, топки.

Благодарим предварително!

Повече за бежанските лагери около София:

В момента в София има два легара – „Военна рампа“ и „Враждебна“. Всички лагери и акции за събиране на помощи може да видите на картата на Refugees in Bulgaria.

 
 

Honda Monkey 125 – Легендата се завърна!

| от chr.bg |

Повече от половин век Honda Monkey пленява сърцата и умовете на феновете на мини байковете. Превърнал се в истинска класика и модна икона: стилен и закачлив, компактен и маневрен, впечатляващ и привличащ. Производството за Европа стартира от юли, а доставките: в края на септември. Реновиран и авангарден,  комбиниращ добре познатия класически дизайн с модерни технологии: USD вилка, два задни амортисьора. LCD, IMU базиран ABS и LED светлини. Новият 1-цилиндров 125-кубиков двигател  е с мощност от 6,9 кВт, и разход на гориво 67 км/л. Готов за път тежи само 107 кг.

2018 Monkey_ABS_Yellow_Front 3Q

 

2018 Monkey ABS Yellow Front 3Q

Honda Monkey е един от най-разпознаваемите модели мотоциклети в световен мащаб. Пуснат е в серийно производство през 1961 г., а през 1963 започва експорт за Европа и Америка. Бързо се превръща в любимия RV (Recreational Vehicle – мотоциклет за забавление), и благодарение на изключително лесното управление (3-степенна механична скоростна кутия и центробежен съединител)  става първия мотоциклет в живота на милиони фенове, гарантирайки максимална забава, приятни емоции, и много безгрижни километри.

 

 

1961 Monkey

1961 Monkey

 

През 2018 Monkey 125 ще бъде произвеждан в следните цветове:

Banana Yellow/Ross White

Pearl Nebula Red/Ross White

Pearl Shining Black/Ross White

 

Техническа спесификация

Двигател
Тип Едноцилиндров, двуклапанов, четиритактов, с въздушно охлаждане  SOHC
Работен обем 125 cc
Диаметър x Ход на буталото 52.4 x 57.9 мм
Степен на сгъстяване 9.3:1
Мощност 6.9 кВт @ 7000 об/мин
Въртящ момент 11 Нм @ 5250 об/мин
Масло 0.9 л
Горивна система PGM-FI – програмируем инжекцион
Резервоар гориво 5.6 л
Разход на гориво 67 км/л (според WMTC)
Електрическа система
Стартер Електрически
Акумулаторна батерия YTZ5S
Трансмисия
Съединител Мокър, многодисков
Скоростна кутия Механична, четирискоростна
Рама Стоманена единична широка рамка
Габарити (L´W´H) 1710 x 755 x 1029 мм
Междуосие 1152 мм
Кастър ъгъл 25°
Ход на амортисьора 82 мм
Височина на седалката 776 мм
Клиренс 160 мм
Радиус на завой 1.9 м
Тегло готов за път 107 кг
Окачване
Предно USD вилка, 100mm аксиален ход
Задно Два амортисьора, 104mm аксиален ход
Колела
Предна джанта 10-спици
Предна джанта 10-спици
Предна гума 120/80-12 65J
Задна гума 130/80-12 69J
Спирачна система
Предна гума Единичен 220 мм хидравличен диск с IMU-базирана ABS
Задна гума Единичен 190 мм хидравличен диск
Светлини
фар LED
Стоп LED
 
 

Пипа Мидълтън очаква дете

| от chronicle.bg |

Пипа Мидълтън, по-малката сестра на херцогинята на Кембридж, е бременна с първата си рожба, съобщава The sun.

34-годишната Пипа Мидълтън се сдоби със световна популярност, когато тя бе избрана за кума на венчавката на сестра си Катрин с принц Уилям през 2011 година.

Бебето на Мидълтън и на нейния съпруг, финансиста Джеймс Матюс, се очаква през октомври. Херцогинята на Кембридж, Катрин се очаква да роди скоро, тъй като днес е приета в болница, предаде службата на Бъкингамския дворец в Twitter. 

Пипа Мидълтън се омъжи през май 2017 г. за мултимилионера Джеймс Матюс, който е управител на инвестиционни фондове и бивш професионален автомобилен състезател. Двамата се срещат преди повече от 10 години, на почивка на карибския остров Сейнт Бартс. Те започват да излизат заедно през 2012 г, но само за няколко месеца. През 2015 г. подновяват връзката си.

 
 

Кейт Мидълтън е приета в болница с контракции

| от chr.bg |

Херцогинята на Кеймбридж Катрин е приета в болница за раждането на третото си дете, предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на съобщение от двореца Кенсингтън .

Съпругата на принц Уилям е постъпила в частното крило „Линдо“ на болницата „Сейнт Мери“ в Лондон, където са родени двете по-големи деца на кралската двойка – принц Джордж и принцеса Шарлот .

Според съобщението от двореца Кенсингтън херцогинята на Кеймбридж Катрин е в „начална фаза на родилния процес“.

 
 

Разходка по екопътека „Екот от камбанен звън“

| от Дарио Диониси |

Пролетта настъпи най-сетне и беше време да предприема покоряването на някоя екопътека. Да се разходиш из чист въздух посред зеленината и цветовете, които тепърва се събуждат, е един от най-красивите и смирени моменти, които можем да преживеем. Затова винаги съм твърдял, че е важно ние хората да пазим и уважаваме природата, за да може и тя, от своя страна, да ни радва и да се грижи за нас.

Екопътеката, която покорихме, е с едно звучно и красиво име, както и самото заглавие на публикацията показва, „Екот от камбанен звън“. Самата пътека се намира в подножието на Етрополската планина, като свързва село Рибарица с красивия Етрополски манастир и водопада Варовитец.

P4070560

Дължината на екопътеката е 2,5 км и се изминава между 1.00 – 1.30 часа, в зависимост колко бързо се движите. По самото трасе са поставени многобройни пейки, маси, информационни табели и кътове за деца, както сами ще се убедите от снимките.

Но истинското богатство на това място е, че се намира в територията на вековна гора, която пази търпеливо и неуморно живота тук. Посетихме това място, докато все още не бяха изцяло цъфнали всички дървета, но само гледайки, човек може да си представи величието на това място през другите сезони.

P4070614

Началото на екопътеката се намира по пътя, който води към манастира, тоест когато пътят се разделя на две, единият към село Рибарица, а другият към Етрополския манастир, поемате десния път. Един път минали първите няколко завоя ще видите началото на пътеката, която е обозначена с табели и дървена арка.

Екопътеката започва с едно приятно и леко изкачване под сянката на вековните дървета. По извивките на реката, която тече през гората, са поставени многобройни кътове за отдих, където може да седнете и наслаждавате на автентичната българска природа. Продължавайки по пътеката тя се разделя на две, като отбележа тук, че ние поехме първо по левия ръкав, който води към водопада, а другият към манастира. Съществена разлика няма, освен че пътеката за водопада е с по-голямо изкачване.

P4070580

Потегляйки към водопада по пътеката се отварят зелени поляни с гледки към околните планини, които единствено могат да заредят ума и душата. След приятното презареждане ви очаква същинската част, изкачването по поречието на реката и многобройните водопади, които са се образували. Стигайки по-напред ще чуете и истинската магия на гората, екота на водопада, който с лекота привлича цялото внимание с мелодията си.

Един път стигнали до водопада има стотици начини и места, на които може да се наснимате с тази красота. Като самият водопад е със значително голям пад от 15 метра и се вижда отдалече.

P4070628

Да споделя няколко думи за манастира. Така се стекоха обстоятелствата, че миналата година посетих това място три пъти и сега за пореден път се убеждавам, че неслучайно този манастир притежава толкова невероятна история и е важен за местността. Етрополският манастир е основан през Средновековието 1158 г. Преданията свързват възникването на обителта с името на св. Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец. Също така Апостолът Васил Левски е посещавал многократно манастира и се криел от османците.

Това са само малко факти за този вдъхновяващ кът. Самият манастир е изключително поддържан и се грижат единствено отецът и една жена доброволец за цялото материално състояние на мястото. А, и да знаете, това място е пълно с много дружелюбни и игриви животни, което още повече допринася за топлина и красота на мястото. Направете си един подарък, като го посетите.

hgffhjgc

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите, както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/