Нещо положително

| от |

Акция за събиране на дрехи и играчки за деца бежанци

Една история, разказана специално за нас от Събина Панайотова.

Исках да напиша нещо положително. По-скоро да го опиша, защото ми се случи в събота.

Прекарах деня си на един вътрешен паркинг на бул. „В. Левски“. Нищо особено – голяма площадка, а в единия й край сграда и до сградата кашони с дрехи и играчки. В този двор мои познати събираха дарения за бежанските лагери във и около София.

Отивам леко закъсняла – имам куче за разхождане, водя и приятелка. Юлия е аутрийч координатор на фондация „Инициатива за здраве“, не се страхува от мръсна работа. Предната вечер случайно й споменах какво ще правя и на третата секунда тя се отказа да чисти у тях и реши да дойде да помага.

На място намираме Илияна, Боряна и Мина. Илияна е журналист. Не бързайте да съскате, тя е от добрите – пише адекватно и по важни теми, даже успя да пробие в Cosmopolitan със статия за осиновяване кучета. Боряна е от нашия парк. На кучкарски жаргон, това ще рече че си разхождаме кучетата на едно и също място. С нея сме водили улични на кастрация, прибирали сме приемни бебета, скоро се показвахме по сутрешни блокове покрай масовото хвърляне на отрова в квартала. Мина е в центъра на нещата. Тя тича да събира помощи, ходи по лагерите, превежда, изпълнява рецепти и носи лекарства на бежанците, води лекари при тях. Говори по телефона с коменданти на лагери, с дарители, транспортната фирма, която безвъзвратно е предоставила камион, с Агенцията по бежанците.

Там са още Васко и брата на Мина. Сещам се кой е Васко от Facebook – беше активен покрай протестите, сега обикаля лагерите да координира и да носи помощи. Сам за няколко часа вдигнал refugees-bg.org, за да има едно място в нета с всичката информация. Сутринта преди да дойде обрал всички стари играчки на собствените си деца и сега ги разтоварва от багажника и разпределя по кашоните. Едното му дете днес има рожден ден и затова няма да остане цял ден. Братът на Мина пък е собственик на мястото. Отворил паркинга, извадил машина да има чай и кафе, донесъл вода и кола. По-късно идва и Марина. Марина е адвокат от кучешката мафия, от групата, която успя да криминализира насилието над животните през 2011. Днес сгъва дрехи по кашоните.

Играчки за сирийски деца

Към 12 вече има добро количество дрехи разпределени по възрасти и сезони. Играчките и те се сортират, но след възражение, че не можем да определяме децата и да им казваме кой да си играе с кукли и кой с колички според пола, решаваме, че няма да ги сортираме чак толкова. Има торба с терлици и чорапи, торба с шапки и шалове, корито пълнo с хавлии, торби памперси. Това е втората акция за играчки, дрехи и медикаменти за децата в лагерите на тази група хора. Миналата събота занесли първите лекарства и децата си поискали играчки. В събота срещу неделя на пожар събирахме играчки и ужасно много хора се отзоваха.

Разбирам, че по-голямата част от даренията от тази събота ще отидат в лагера в „Ковачевци“. Отворил е скоро. Не се знае точно какво е положението, но се знае, че има много семейства с бебета и малки деца, вероятно нямат нито дрехи, нито лекарства. Колегите на Боряна са събрали пари за багажник с бебешка храна за най-малките.

Семейство идва да дарява с детето си

Постепенно започват да пристигат все повече хора. Семейства идват с децата си и започват да разтоварват – памперси, дрехи, играчки, торба след торба. Малки и по-големи деца разтоварват торбите с дарения, очаквам да са много ок с това, че им даряват играчките на други деца, но няма проблем. Няма разплакани. Майка идва с едно дете на ръце и второ малко по-голямо, което ми подава три големи торби. Жена се извинява, че е избрала да ги сложи в хартиени пликове – няма проблем, ние така или иначе ги сортираме. Някои оставят и пари за лекарства. Всички искат да помогнат. Няколко часа по-късно камионът идва и започваме да товарим, а хората продължават да носят дарения. Вечерта гледам снимките от „Ковачевци“. На тях всички се усмихват!

Не ме разбирайте погрешно, аз не съм чак толкова добър човек. Даже повечето време не харесвам деца. Не съм направила нищо героично или голямо. Но от малкото, което върша съм научила едно. Ако трябва да ви дам дори само една причина утре да направите нещо добро, тя е – хората, които ще срещнете по пътя. Страхотно е да спасиш куче – да го видиш здраво и обичано в дом. Страхотно е да знаеш, че довечера едно дете ще прегръща зайче на цветя и това ще го направи малко по-щастливо от Бог знае колко време насам. Не, не съм религиозна. Нещото, което обаче аз взимам за себе от всичко това са хората – усмихнати, добри, силни, хора, които действат. На другата вечер ги видях повечето и на протеста пред СУ. Дарител питал Мина: „Вие от фондация ли сте?“ Смеем се. „Не, ние сме просто приятели на Козата Ани.“ Ние не сме държавата, не сме НПО. Никои не сме.

Храна на бебета беженци в лагера в „Ковачевци“

Най-хубавата ми събота в София от доста време. Следващата (02.11,2013) пак сме там. От 11 до 17 часа на паркинга на рок бар „Фенс“ – бул. „Васил Левски“ 114, паркингът е от към ул „Черномен“ ( успоредна на „Васил Левски“, влиза се от ул. „Искър“ или бул. „Дондуков“ по ул. „Волов“ или ул. „Стара планина“).

Събираме: детски и бебешки дрешки, играчки, памперси всички размери, моливи, флумастри, тебешири, детски колички, пластелин, боички, топки.

Благодарим предварително!

Повече за бежанските лагери около София:

В момента в София има два легара – „Военна рампа“ и „Враждебна“. Всички лагери и акции за събиране на помощи може да видите на картата на Refugees in Bulgaria.

 
 

„Everything’s just peachy“ в новите кадри от Дженифър Лопес

| от chronicle.bg |

Поп звездата, актриса и горда майка на две деца, може и да наближава 50-те с шеметна скорост, но не бихте й ги дали на последните й снимки.

Джей Ло демонстрира невероятната си физика по оранжев бански в Instagram, обсипвайки кадъра с хаштагове #tangerinedream #peachesNCream #topnaughty #suitsandfruits #throwingshades #doublebuns”.

„Everything’s just peachy“, написа звездата.

Да, съгласни сме, че този прасковен цвят и въобще всичко, свързано с праскови, й отива.

“Knot your average peach. To peach their own. Practice what you peach.“, написа още Дженифър. Предишния ден тя събра над 200 милиона гледания на горещия клип към новата й песен  „El Anillo“.

„Толкова съм развълнувана!!“ писа тя. „Благодаря за цялата тази любов! Обичам ви, хора!“

Вижте защо „El Anillo“ набра още 2.5 million гледания в следващите 24 часа.

 

 

 

View this post on Instagram

 

VERSACE!!! Thank you so much Donatella for always keeping me dripping in couture!! @versace @donatella_versace #jloxversace   A post shared by Jennifer Lopez (@jlo) on

 
 

11 заглавия на CineLibri 2018, които не са изпускане

| от chronicle.bg |

Да живеят кинофестивалите! Във време, в което програмата на киносалоните изобилства от най-популярното в момента (разбирайте екшъни, трилъри, блокбъстъри с над 50 млн. бюджет и някоя друга анимация), тези събития са единствената възможност за зрителите да се докоснат до едни от най-добрите в художествено отношение заглавия в киното.

Един такъв скоро ще се проведе в София. В дните между  10 до 24 октомври за четвърта поредна година ще се случи CineLibri – единственият по рода си кинофестивал, посветен на взаимовръзката между две велики изкуства – киното и литературата.  – Над 300 прожекции и 45 актуални кинопродукции се обединяват тази година под мотото „Любов между редовете“.

Голяма част от филмите, които ви показваме в нашите галерии, включват заглавия на филми, които няма да може да гледаме по големите кина. Затова фестивали като CineLibri са нужни на българския зрител. А какво препоръчваме ние, вижте в галерията ни горе.

 
 

Интервю със „световноизвестна” българска плеймейтка

| от Никола Крумов |

Приликата с реални събития и лица не е случайна.

Репортер Никола Крумов. (18+)

– Здравей, плеймейтке.
– Здравей, Кольо. Аз бях най-красивата в класа ни.
– С какво се занимаваш?
– Работя на конкурси, в рекламата и маркетинга, но ще бъда режисьор и прокурор като Стивънс Пилбърг.
– Смяташ ли се за кифла?
– Не, по-висока съм!
– Ъъ… Колко?
– Много съм висока – един и 85 стъпала на хладилника.
– Какви са интересите ти?
– Да съм ужасно известна.
– Не мислиш ли, че това е празна работа?
– Аз никога не съм празна. Умна съм!
– Колко е 5х6?
– Деа знам, бе.
– Ако един бизнесмен има два автомобила – Мерцедес S клас 2017-та и БМВ седма серия 2018-та, плюс апартамент в „Лозенец” 265 квадрата, колко пари има същият в офшорната си сметка?
– 7 377 825 дорала и 43 цента.
– Брей… ти си цяла математичка!
– Не харесвам думи завършващи на ичка и ачка, обичам на ична и ална, защото съм артистична и музикална!
– А книгите обичаш ли?
– Обичам да чета СМС.
– Все пак имаш ли любим писател?
– Да, Елин Йовков.
– А корекции по главата?
– Само в устата.
– Обичаш ли секса?
– Единствено когато е за удоволствие.
– За какво мечтаеш?
– Всички да знаят коя съм и за имоти – хич не съм проста аз! Мечтая глупаците да ми завиждат.
– Благодаря за интервюто. Ще кажеш ли нещо специално за нашите читатели?
– Да… обичам вииииии… Поздрав за всички с новото ми стихотворение:

Мъжът е вид коала.
Работя, а пък съм заспала.
30 лева ми оставил.
С мене той се е прославил!

 
 

Уилям Голдинг: „Най-великите идеи са най-простите.“

| от chronicle.bg |

Той е един от носителите на Нобелова награда за литература и наградата „Букър“. Едва ли има някой, който да не е чувал поне заглавието на романа „Повелителят на мухите“. 

Уилям Голдинг е роден в Корнуол на 19 септември 1911 г. и се обучава в Marlborough Grammar Schoo, а после в колежа „Брасноуз“ в Оксфорд. 

Освен че се занимава с писане, е бил директор на училище, лектор, актьор, моряк и музикант. Баща му е работил като учител, а майка му е била представителка на суфражетките. Родителите отглеждат Уилям с мисълта да стане учен, но той се съпротивлява.

В Оксфорд се запознава с английската литература и през 1935 г. публикува първата си стихосбирка поезия. Пет години по-късно се присъединява към Кралския военноморски флот и плава в продължение на 6 години. След войната се връща към преподаването и започва отново да пише.

Първият му роман е „Повелителят на мухите“, публикуван през 1954 г. Питър Брук прави известната екранизация на романа 9 години по-късно. Сред останалите му романи са  „Кулата“, „Богът скорпион“, „Пирамидата“ и много други. У нас е известен предимно с великия си дебютен роман и излезлия наскоро у нас „Морски обреди“.

В чест на годишнината от рождението му, споделяме няколко от любимите ни негови цитати.

„Жените са глупави да претендират, че са равни на мъжете. Те ги превъзхождат и винаги са ги превъзхождали.“

„Дисхармонията е в нашата природа. Не можем да живеем заедно без да се нараняваме един друг.“

„Маркс, Дарвин и Фройд са най-скучните личности в Западния свят. Опростяването на техните идеи ни вкараха в психологически усмирителни ризи, от които можем да се измъкнем само чрез анархия и насилие.“

„Писателят може би знае какво има предвид, докато пише книга, но трябва да забрави какво е имал предвид в мига, в който я напише.“

William Golding

„Обясненията отнемат от вещите цялата им прелест.“

„Романистите не пишат, както пеят птиците, като нещо естествено. Част от тяхната работа са навика и определен тип дърводелство.“

„Изкуството е комуникация, но само отчасти. Останалото е откриване.“

„Никое човешко начинание не е изцяло добро, всичко винаги има цена.“

„Сънят идва когато всичко нерешено отлети като кошче за смет, отнесено от вятъра.“

William Golding

„Страхът не може да те нарани повече от мечтата.“

„Когато написах „Повелителят на мухите“ нямах представа, че даже ще я публикуват.“

„Чак на 37 години осъзнах, че трябва да пиша собствените си книги, а не нечии други.“

„Направихме всичко както биха го направили възрастните. Какво се обърка? („Повелителят на мухите“)

„Най-великите идеи са най-простите.“ („Повелителят на мухите“)