shareit

Несериозното отношение на Обама спрямо ИД

| от |

Автор: Дженифър Рубин, в. „Вашингтон Поуст“

Както се очакваше, американският президент Барак Обама опита да представи речта си за борбата с терористичната групировка „Ислямска държава“ (ИД) като нещо ново, когато всъщност няма нищо ново.

Той даде да се разбере, че не приема сериозно заплахата за страната си. За опасността, която според неговите съветници е по-голяма от заплахата от Ал-Кайда след 2001 г., той предложи мерки, подходящи за ситуацията в Йемен или Сомалия. Това е неговият план.

Американският президент не смята, че ИД в момента представлява заплаха за САЩ: „ИД представлява заплаха за хората в Ирак и Сирия,в Близкия Изток, където има американски граждани, военни и бази. Ако не бъдат неутрализирани, тези терористи ще бъдат още по-опасни за региона, включително и за САЩ“. Тези негови думи обясняват останалата част от речта му снощи и пълната липса на необходимост от спешни мерки, която той демонстрира.

Стотици американски военни вече са на място и обучават иракчаните. Въпросът е дали Обама ще разреши увеличаването на тези сили и ще изпрати ли допълнителна помощ, като комуникация и специални оперативни работници, за да избегне обвиненията в липса на ангажимент от страна на САЩ. Той заяви, че 950 войници (половината от които вече са в Ирак) ще помагат и ще участват в разузнаването и обученията. Според чуждестранните експерти по-уместно е да се изпратят 10-15 000 души.

„Искам американският народ да разбере колко по-различни ще бъдат тези действия от войните в Ирак и Афганистан. Този път американски войници няма да се бият на чужда земя“, каза той. Какво ще стане, ако въздушните удари не са достатъчни? Ако 950 човека не са достатъчни? Това е въпросът.

САЩ вече предоставят някаква закъсняла, минимална помощ на Свободната сирийска армия, макар че неджихадистите казват, че се нуждаят от повече и по-мощни оръжия. Това означава ли, че САЩ ще повишат качеството и количеството на помощта си? „Още веднъж призовавам Конгреса да ни даде повече правомощия и ресурси за обучение и оборудване на тези бойци“, би казал президентът.

„Тази стратегия за отстраняване на терористите и, в същото време, подкрепяне на партньорите по фронтовата линия е същата като тази, която провеждаме успешно в Йемен и Сомалия в продължение на години“, подчерта Обама. Но при ИД, която окупира голяма територия и има добро обучение и организация, според мен, тя няма да проработи.

Фактът, че президентът спомена тези държави, говори сам по себе си – той не посочи Либия, където стратегията му напълно се провали. В момента Либия е разкъсвана от война, тя се превърна в още едно сигурно убежище за джихадстите. Точно там четирима американски граждани загубиха живота си, защото никой от администрацията не поиска да предостави помощ на място, за да се стабилизира страната. Централното правителство в страната се срина, не успя да предвиди джихадистката заплаха. Мисълта, че може да не се включват американски военни даде резултатите си в полуразпадането на Ирак. Обама просто не осъзнава грешката си, отказва да си научи урока от провалите, защото не осъзнава, че се е провалил.

Дори сравнението с Йемен не е уместно. В речта си от сряда сенатор Мич Макконъл подсказа, че няма да се изпращат войници. „Разбира се, всички знаем, че президентът иска да обяви край на войната с тероризма. Но той посочи, че със следването и промяната на предишни политики заплахата от Ал-Кайда и нейните клонове само се е разпространила като метастази“, припомни Макконъл. „Резултатите от вълненията в Северна Африка и Близкия Изток са територии без управление в Сирия, Либия, Египет и Йемен. В Ирак и Пакистан има нападения на затвори, а в Египет бяха освободени стотици затворници. Терористите избягаха от затворите и в Йемен, където както и през 2009 г. имаше готовност за изпращане на терористите в Гуантанамо“, добави той. С други думи, джихадистите могат да бъдат управлявани, но това не е успокоителен модел за успех.

Трудно е да се разграничи новото в стратегията, която Обама разработи след месеци, дори години, без сериозни действия с борбата срещу заплахата за САЩ и техните съюзници. Извършват се някакви въздушни удари. Той каза, че ударите ще надминат хуманитарната помощ. Какво обаче следва след това и как ще знаем къде да ударим с толкова малко сили на място? Не знаем. Не знаем дори кога ударите ще започнат и в Сирия. „Ясно казах, че ще преследваме терористите, които заплашват нашата държава, където и да са те. Това означава, че няма да се поколебая да предприема действия срещу ИД в Сирия, също както и в Ирак“, би казал Обама. Дали заплашват обаче в момента тези хора нашата страна? Изглежда, че той не смята така.

Той казва, че ще поведе „голяма“ коалиция (от около 40 държави, което е по-малко от коалицията на президента Джордж Буш). Какво, обаче, ще прави тази коалиция? „Партньорите ще извършват полети над Ирак заедно с нас, изпращат оръжия и помощ на иракските сили за сигурност и на сирийската опозиция, ще участват в разузнаването и ще отпуснат милиарди долари за хуманитарна помощ. Държавният секретар Джон Кери днес в Ирак ще се срещне с новото правителство и ще подкрепи неговите усилия за насърчаване на обединението. В следващите няколко дни той ще пътува в Близкия Изток и Европа, за да събере още партньори в тази борба, особено сред арабските държави, които могат да мобилизират сунитските общности в Ирак и Сирия да прогонят тези терористи от земите им“, каза досега президентът.

Но от последното му изречение не се разбира кои държави са се включили и кои ще ни помогнат да получим подкрепата на сунитите в Ирак. Тази задача Обама остави на други хора.

Изглежда лесно се подценяват очакванията. Когато той каза, че действията ще бъдат „постепенни и безмилостни“, остави впечатлението, че те ще се развиват много, много бавно, а ние няма да можем да направим оценка на техния успех, поне не сега.

С други думи президентът маскира намерението си за половинчати мерки, наречени „стратегия“, и даде знак на враговете и приятелите на САЩ, че няма възможност да посвети всичките си усилия на тази борба. „Ако Обама смята, че може да сравнява Йемен и Сомалия с ИД, значи живее на луната. Истинското сравнение е с началото на кампанията в Афганистан“, каза Чарлз Краутамър по „Фокс Нюз“ преди речта на президента.

В края на нелепото си обръщение за вътрешната политика Обама изглежда заяви, че това, което всъщност има значение, е да насочи усилията си обратно към дома.

Чудя се какво мисли за това Хилари Клинтън. Дали иска да предложи нещо „по-агресивно“ и „по-решително“, или е съгласна с президента? Второто предположение казва, че тя е същата като Обама, но с по-добри съветници./БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Несериозното отношение на Обама спрямо ИД