Ненормалното нормално

| от |

Този пост на Божидар Божанов в блога му (http://blog.bozho.net) е писан преди почти 3 месеца, но някои събития в последните дни показаха, че не е зле да бъде припомнен, прочетен или препрочетен.

Изтърквам се вече, като казвам, че обществото ни само е виновно за проблемите, а политиците и чиновниците са просто огледало на обществото. Тук не става въпрос за леви и десни идеологии. Не става въпрос и за конспирации. Става въпрос за няколко мантри, които са основи на битието на българина и представата му за нормалност.

„Ако не съм аз, ще е някой друг“. Когато предложат на някого да участва в някаква не дотам законна и не съвсем морална „схема“, той често има възможност да откаже. Но си казва „ако не съм, ще е някой друг“. И притиснат от нерозовото си финансово положение или пък от нездравите си амбиции, участва.

„Всички го правят“. Това служи за универсално подсъзнателно оправдание. И въпреки, че поне мен и родителите и учителите ми са ме учили, че това е напълно невалидно оправдание, изглежда е масово. Всички си хвърлят боклуците по улицата. Всички паркират на тротоара. Всички подкупват пътните полицаи.

„Всеки се спасява поединично“. Липсата на алтруизъм има негативен ефект върху всеки. Има изследване, в което се наблюдава корелацията между алтруизма на една нация и нейното благосъстояние – развитите нации са осъзнали нуждата от една базова степен на солидарност, от която всички да печелят. Но тук малко хора обръщат внимание на влиянието на действията си върху другите. Ремонт в 7 сутринта в събота? Заставане в грешна лента и засичане на други автомобили? Човекът си печели време и си върши на гърба на другите.

Всички тези неща са „нормални“. Хората не виждат проблем. Особено, когато не ги засяга съвсем пряко. „Тука е така“. Нормално е, когато има колони от коли, десетки шофьори да карат в насрещното или в аварийната, за да минат по-бързо. Нормално е никой да няма против гратисчии в градския транспорт. Нормално е укриваш данъци (защото така или иначе „те“ ги крадат). Нормално е да не плащаш заплати на работниците си, а в същото време да наливаш скъп бензин в огромния си джип. Нормално е да не ти се работи, но да искаш висок стандарт на живот. Нормално е да паркираш върху пешеходна пътека. Нормално е в политиката да влизат хора, за които основната цел е пряко финансово облагодетелстване. Нормално е и бизнес-кръгове да са си присвоили държавата. Нормално е да се манипулира общественото мнение. Нормално е да назначат Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Нормално е да живеем в ненормална среда.

61000860

Очевидно е, че трябва да променим разбирането си за „нормално“. Да променим разбирането за „нормално“ и на близките си. И да не оставяме ненормалните неща да бъдат нормални. Не само като не използваме горните мантри, а като пречим на останалите да ги използват. Като търсим отговорност на всеки, който прекрачи границата на нормалността. Като протестираме срещу ненормалността. Може да ни обидят, може да ни напсуват, може да се опитат да ни набият, може да се опитат да ни репресират, дори. Но походът към истинската нормалност си струва малко повече адреналин.

П.П. Наречете тази публикация патетична и наивна, ако искате. Но това, надявам се, няма да попречи на посланието да възпитаме обществена нетърпимост към противообщественото поведение.

 
 

14 кадъра на красивата Бехати Принслу

| от chronicle.bg |

Бехати Принслу е родена в Южна Африка, но когато е на 3 годинки, родителите й се местят Намибия. Баща й е проповедник, а майка й има малък хотел. Родният език на Бехати е африканс, но в училище се обучава на английски. Тя напуска, когато е 9 клас, за да се отдаде на моделство.

Кариерата й започва с Prada. Скоро след това обаче тя вече дефилира за най-големите: Louis Vuitton, Versace, Calvin Klein, Givenchy, Chanel, Christian Dior, Ralph Lauren, Yves Saint Laurent и още много.

Принслу се занимава и с благотворителност – тя събира дарения за Хаити след ужасното земетресение през 2010 година.

През май 2012 моделката започва да излиза с фронтменa на Maroon 5 Адам Лавин. 2 годни по-късно двамата се женят в Мексико, а през септември 2016 се ражда и първата им дъщеричка. В началото на тази година пък Бехати ражда и втората им дъщеря.

 
 

Защо не трябва да имаме приятели в офиса

| от chronicle.bg |

Като се има предвид колко време прекарваме в офиса, няма как да не се сприятелим с някого. И това е хубаво – ако сме приятели с колегите, това увеличава удовлетворение ни от работата.

Но все пак не е добре да си ставаме прекалено близки.

Ейми Купър Хаким, индустриално-организационен психолог, казва: „Няма нужда да сте първи приятели. Искате да сте добри, професионални и възпитани. Но не е добре да казвате на човека на бюрото до вас най-дълбоките си тайни и цели в живота“.

Често по инерция наричаме близките си хора на работа „приятели“. С тях можем да обядваме заедно, но не е добре да прибързваме с поканите вкъщи. Споделяне на лична информация като финанси също може да ни навреди, например, когато дойде време за коледни бонуси. При повишение на служител, близките отношения могат да доведат до караници (ако не повишите „когото трябва“) или да са зле за компанията (ако повишите „когото трябва“). Или ако повишат ваш колега само защото е близък с шефа. В такъв случай трябва да преосмислим отношенията си към самата фирма. Споделянето също може да рикошира, ако колегата ни всъщност не ни е толкова верен, колкото си мислим. Например, ако кажем на някого как не сме доволни от сегашната си позиция и търсим нова работа след което получим повишение и решим да останем, това може да го озлоби към нас.

Границите при колегиалните взаимоотношения въжат с особена сила за мениджърите. Те могат да обезкуражат целият екип, ако покажат предпочитания към конкретен човек или си затварят очите при негови грешки. Най-важното за един лидер, за да запази вярата в себе си, е честността.

Често се случва да се сближим с някого от съжаление, защото този човек не се справя добре. Докато емпатията е положително качество, тя може да ни изиграе много лоша шега, когато неговото поведение започне да влияе и на нас.

Освен да внимаваме пред кого се оплакваме, трябва да внимаваме и кой се оплаква на нас. Не искаме да сме заобиколени от негативност и проблеми, защото това лесно може да влоши здравето ни – и психологическото, и физическото. Ако започнем да усещаме, че другите хора ни заливат, съвсем приемливо е да избягваме контакт с тях или да отклоняваме по-лични разговори.

 
 

Трейлърът на „Cam“, новият хорър от Netflix

| от chronicle.bg |

Ако хорър жанрът отразява най-дълбоките страхове на обществото, „Cam“ задълбава в един от ужасите на 21 век – да не можеш да влезеш в акаунта си.

Продуцент е Джейсън Блум и Blumhouse Entertainment, а в главната роля ще видим Маделин Брюър („The Handmaid’s Tale“). Тя играе е момиче, което снима видеа гола в интернет през уеб камера. В един момент обаче акаунтът й е хакнат от нейна злокобна двойничка. Видеата й са предназначени предимно за воайори като границите остават на заден план само и само ранкът й да се покачва. Тя дори стига до там, че прерязва гърлото си за удоволствие на публиката и феновете. След тази случка открива, че акаунтът й е със сменена парола, а на нейно място има друго момиче, което изглежда точно като нея.

„Cam“ получава страхотни ревюта след представянето си по фестивалите тази година. Някои го определят като „хорър от ръцете на Линч“.

Като Алис и Лола, Брюър сваля червените си одежди, които носи в хитовият сериал на Hulu, но чарът, който направи Джанин един от най-готините персонажи в „The Handmaid’s Tale“, е все още там. С „Cam“ тя показва, че може да играе главна роля.

Пач Дара от мимолетния „Everything Sucks!“ сещо играе в сериала, както и Мелора Уолтърс от „Big Love“. Режисьор е Даниел Голдхабер, а сценарист Иса Мазей.

Премиерата е на 16 ноември. Ето и трейлъра:

 
 

„Venom“ победи „Justice League“ в боксофис класацията

| от chronicle.bg |

„Venom“ продължава да надминава очакванията като официално победи „Justice League“ в боксофиса. Въпреки не особено лъчезарните ревюта, филмът успя да предизвика силна реакция от публиката. 

Главният персонаж Еди Брок (Том Харди) е разследващ журналист, който влиза в контакт с извънземна субстанция, докато върви по стъпките на Карлтън Дрейк (Риз Ахмед), основател на организацията Life Foundation. Той и субстанцията стават едно цяло – Венъм.

Венъм традиционно е един от иконичните противници на Спайдърмен, но тук образът е по-скоро на анти герой, отколкото на враг.

Статистиката е следната: „Venom“ – $673,5 милиона; „Justice League“ – $657,9 милиона 

Успехът му се дължи главно на приходите извън Северна Америка, защото там всъщност „Justice League“ изкарва повече – $229 милиона на $206 милиона за Еди Брок. Приходите извън САЩ обаче са повече за Еди като последната финансова инжекция идва, съвсем очаквано, от Китай, където филмът направи $111 милиона само за премиерата. Така той се нарежда на второ място по приходи от премиера след „Avengers: Infinity War“.

В тази победа има известна ирония. През 2013 година преди Зак Снайдер (режисьорът на „Justice League“) да бъде нает от Warner Bros. за „Man of Steel“, твърдеше се, че режисьорът на „Venom“ Рубен Флечър ще снима „Justice League“. Това обаче не се случва – Флечър успява да избегне всички главоболия с критиците и публиката, пренаписванията на сценария, преснимания на сцени и т.н. Вместо това той обърна Sony към собствената им вселена. Сега от студиото очакваме филми като „Morbius the Living Vampire“ и „Silver and Black“.