Нека не забравяме, че парите не са всичко

| от |

Понеделнишко, няколко кратки истории на Николай Крижитски.

1

Баща ми беше решил да продаде любимото си „Camaro 1969″ поради невъзможността да се справи с последните вноски по ипотеката на къщата. По обявата се появи един човек, който се представи по телефона като много запален колекционер и помня, че дълго време поясняваше какви други марки коли има в гараж у тях. На следващата сутрин, той пристигна доста по-рано от уговорения час, влезе нетърпеливо, почти на бегом в гаража ни и се зае да оглежда внимателно автомобила. По едно време попита татко за причината, поради която е решил да продава тази прекрасна кола. Баща ми обясни, че не му е останала друга възможност, продава колата и други неща заради дълговете към банката.
Колекционерът извади портфейла си, преброи тридесет банкноти от по 100 долара, след това му написа чек и за останалата сума. Стиснаха си ръцете с баща ми, а колекционерът ни каза, че отива да си вземе нещо от багажника на колата. Излезе навън, седна зад волана, врътна ключа и си замина, оставяйки заплатеното Camaro на татко.


Днес пред мен на опашката в супермаркета имаше един младеж, който доста задържа цялата изнервена опашка само за да си провери двете бонус карти. Иначе, в кошницата си имаше няколко видео-игри и дискове с филми, вероятно от щанда за 80% намаления. Когато си тръгваше от касата, момичето което го обслужваше му съобщи, че в едната от картите са останали още 11 лева. Той остави покупките си в бокса до входа, и се върна отново в магазина. Видях го как взе един букет от щанда за цветя и пак се нареди на същата каса.
Когато му дойде реда, той отново използува бонус картата си, чух, че цветята струват около десетина лева, а след като приключи с разплащането, той поднесе букета на касиерката. Лицето на жената грейна. Дълго време тя не можеше да свали усмивката от лицето си – предполагам била е така поне до края на този ден.


 


Ето, вече 10 години зданието на нашата малка компания се почиства от едни и същи двама седемдесет годишни старчета, които са близнаци.
Те са преживяли заедно с нас всичките подеми и падения на фирмата, цялата тъга, както и всичките радости от успехите ни, Празнували са с нас много Коледи, както и всякакви други празници през всичките тези години. Днес, когато бе рождения им ден, всички колеги се бяхме разбрали предварително да им поднесем по някакъв малък, дребен подарък.
Направихме го. А те почти се разплакаха. В този момент дойдоха и нашите шефове. Ние не знаехме и че ръководството на компанията се е уговорило както и ние, да им даде някакъв подарък: връчиха им пликове с малка премия от по 500 лева за всеки, което бе окончателна изненада за двамата просълзени братя.
Всъщност, денят не свърши с това. Оказа се, че след работа, началниците са уговорили колективно посещение в един недалечен уютен ресторант. Всичко това – в чест на двамата рожденици.


Днес отново препрочетох предсмъртното си писмо, което написах на 2 септември 1966 година в 16.45, две минути преди позвъняването на приятелката ми, която ми съобщи че е бременна. Това тогава бе единствената причина, която ме удържа от страшната стъпка. Тази приятелка днес е моя съпруга, щастливи сме вече толкова много години и имаме три чудесни, големи деца. Понякога в 16.45 часа препрочитам тази бележка, която ми напомня, че няма ситуации без изход. Длъжен съм да благодаря на съдбата си за това, че ми предостави втори шанс за живот.


Днес седях в метрото в ужасно настроение. Проблемите ме бяха налегнали както в работата, така и в личния живот. Бях надебелял, приятелката ми ме беше напуснала грозно преди десетина дни. Беше отмъкнала всичката аудио техника, която бях купувал през годините, дори преди да я познавам. Бях си изгубил портфейла с няколкостотин лева, нямах никакви пари, а неплатените ми сметки висяха във въздуха. Не исках да взимам заеми, а на всичкото отгоре от кол-центровете на кредиторите ми звъняха на всеки три дни за да ме питат кога имам намерение да си погася окончателно вноските. Изобщо, бях фалирал за момента, нямах и грам настроение.
На седалката до мен седна една жена, която се зачете в една книга, но отвреме на време забелязвах с периферното си зрение, че ме поглежда скришом. По едно време тя се наклони към мен и ми каза тихо: „Изглеждате отлично. Нека нищо не ви разстройва“.
Моето настроение изведнъж се оправи и лошите мисли се изпариха завчас. Погледнах навън, а там грееше хубаво слънце. Как съм могъл да не го забележа?!


Вчера на плажа се срещнах с мой съученик с когото не се бяхме виждали поне от петнадесет години. Бяхмеабсолютните неразделни приятели, но се изгубихме след като баща му, който бе военен се премести със семейството си. Не успяхме да се сбогуваме, тъй като отсъствах към този момент. Преди да замине обаче, моя приятел беше се отбил набързо у нас и бе оставил на майка ми адрес и найлонов плик, в който имаше една черна фанелка на Metallica. Нещо като прощален подарък за спомен. В писмото си той ме информираше, че ще ми напише точния адрес след като се настанят окончателно на новото място и прочее. Както и че си е купил същата фанелка на Metallica, за да му напомня за нашето еднакво мислене.
Само че, по-късно аз и моето семейство също се преместихме и изгубих някъде неговото писмо. Изобщо, кореспонденцията ни изчезна безвъзвратно. От приятелството ни остана само… ..фанелката.
В деня, в който го видях отдалече веднага го разпознах – той бе облечен с неговата фанелка на Metallica. И най-интересното бе, че по странно стечение на обстоятелствата аз също бях навлякъл неговия подарък, макар че до този ден да не бях я слагал изобщо никога. С моя стар и верен приятел изпихме много бира до сутринта, веселихме се и плямпахме за всички теми на света. Беше съвсем както в старите времена.


Със сина ми сме родени почти на една и съща дата: днес той стана на шест годинки, а аз имах рожден ден вчера – навърших двадесет и три години. Да, аз го родих съвсем млада, когато бях на седемнадесет. Когато забременях, много дълго се колебаех и съмнявах – малка съм, дали ще мога наистина да отглеждам дете?
Днес в парка, по време на празнуването на рождения му ден, сина ми се заигра почти през цялото време с едно по-малко от него момиченце, което другите деца избягваха, защото лицето и цялото беше осеяно с някакви дълбоки белези. Когато се прибрахме в къщи, той ме попита:
- „Мамо, ама тя беше толкова красивааа!”.
Аз се учудих на думите му и същевремено много се зарадвах, че преди шест години съм направила правилния избор.

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.

 
 

Кристиян Диор: странностите на създателя на New Look

| от chronicle.bg |

Винаги сме твърдели, че за да усетиш истинското влияние на модата, трябва да се вгледаш в нейните основоположници – тези, които от 80 години насам продължават да вдъхновяват съвременните марки. Няма да се уморим да го повтаряме.

Днес отдаваме почит на един творец, чието име е еквивалент на думата „мода” – Кристиян Диор. Дизайнерът на рокли, които са кошмар за съпрузите и мечта за съпругите. За него Шанел казва: „Само човек, който не харесва жени, може да причини такова неудобство на жена.”, имайки предвид тесните му рокли, трудни за обличане и сваляне. Независимо от това, през 1947 година колекцията New Look променя начина, по който се обличат жените по цял свят слага началото на нова епоха в модата.

Името Диор е много повече от „модна къща” и известна марка. Зад четирите букви стои онзи масивен мъж, за когото родителите имат планове да стане юрист или политик, но той започва да рисува скици, за да се издържа. Биографията му се простира далеч отвъд нечовешки тънкият женски кръст и широки поли.

В чест на 113-ия му рожден ден, днес напомняме някои от интересните факти в биографията на един от любимите ни дизайнери, от времето, когато в модата имаше гении.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Вечната Belle Époque

Годините на Втората световна война са тежки за модата във Франция. Почти всички материални ресурси се насочват към армията, в това число и платовете. Затова след 1945 г. жените не просто приемат, а се влюбват в пищните тоалети на Диор, който е пионер в разточителството на материали. Дизайните му са вдъхновени от La Belle Époque – епоха, чийто символ за дизайнера е неговата майка, Изабел Кардамон – жена, която той безусловно обожава. За него тя е символ на стила, красивите тоалети и тънката и елегантна фигура.

Усет към изкуството

Преди да се посвети на модата, Кристиян Диор, по настояване на родителите си, постъпва в училището за политически науки в Париж (École des Sciences Politiques ) през 1925 година. Когато се дипломира, баща му решава да му „подари” художествена галерия – място, в което ще се излагат творби на Пикасо, Жан Кокто, Жорж Брак. Именно в тази галерия за първи път е изложена творбата на Салвадор Дали „Упорството на паметта”.

Кристиян Диор, модел
Getty Images

Анархист

Кристиян Диор е поредното доказателство, че въпреки стереотипите за суеверията в модата, това е един политизиран свят, в който отделните личности са на почит. Самият той по време на обучението си в училището за политически науки, за кратко е последовател на анархизма, дори се определя като такъв. Въпреки това обаче, прекарва няколко месеца в Съветския съюз, където изследва влиянието на социализма.

Роднините му вдъхновяват един от известните му парфюми

Вярна към склонността на семейство Диор към бунтарство, сестрата на на Кристиян, Катрин, е член на Френската съпротива по време на окупацията на Франция от нацистите през Втората световна война. Заловена е от „Гестапо“ е транспортирана в концлагера в Равенсбрюк, където остава затворена до освобождаването му през 1945 година. Две години по-късно първият парфюм на Диор, „Госпожица Диор” (Miss Dior) е почит към героизма на Катрин.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Разточител

Кармел Сноу, главен редактор на Harper’s Bazaar между 1934 г и 1958 г. налага израза New Look , на основа на следвоенната революция в модата, предвождана от дизайнера. Въпреки това други не са били толкова очаровани от работата му и протестират срещу разхищението на платове. Разточителството е в разрез с довоенната мантра „изработи, използвай и поправи. Заради това Диор си спечелва прякора The Tyrant of Hemlines (букв. тиранът на полите).

Суеверия

Суеверността на Диор става все по-голяма с годините. Винаги когато представя нова колекция, той кръщава един модел на родния си град Гранвил. Поне един модел трябва да носи букет от бели лилии, и в никакъв случай шоуто не трябва да започва без предварително разчитане на картите таро.

Кристиян Диор
Getty Images

Ваната

В некролога му в New York Times от 1957 г. се казва: „Зад огромната империя непрекъснато стои закръгления господар с розови бузи, който два пъти в годината се оттегля от света, за да създаде колекциите си. Голяма част от това време той прекарва във ваната, най-често в огромната си вана от зелен мрамор със сребърни елементи и кранчета с форма на глави на лебед. Докато се кисне в нея с часове, той рисува скиците.”

Смъртта му остава загадка

Воден от желанието си за почивка, през октомври 1957 година, Диор отива във вила в Монтекатини, северна Италия. Там на 24 октомври получава трети (и последен) инфаркт. Официалната версия е, че инфарктът е причинен от нездравословно хранене, но версиите и до ден днешен гравитират между сензацията и истината. Някои твърдят, че дизайнерът умира след задавяне с рибена кост, други, че инфарктът е получен след игра на карти, а един от близките му, Алексис фон Розенбърг, Барон дьо Реде, казва, че Диор умира след екстремен сексуален акт.

ив сен лоран  на погребението на Кристиян Диор
Ив Сен Лоран на погребението на Кристиян Диор

Наследникът

На погребението на Кристиян Диор присъстват над 2500 души – роднини, приятели, клиенти. Най-голямата тежест пада върху 21-годишния тогава Ив Сен Лоран. Момчето работи за „Диор” от две години и сега е назначен за творчески директор на модната къща. Списание LIFE прави снимка на Ив в деня на погребението на Диор, на която виждаме следващия голям дизайнер в характерното за него меланхолично състояние. Следващата колекция на марката ще бъде създадена от Сен Лоран и ще го превърне в „Малкия принц на модата” – началото на кариера, която ще продължи няколко десетилетия и ще остави още по-траен отпечатък в модата.

 
 

Кралски пиар е най-търсената позиция за работа във Великобритания

| от chronicle.bg, БТА |

Специалист по връзки с обществеността на принцовете Уилям и Хари е най-разглежданата обява за работа в платформата LinkedIn за изминалата година във Великобритания.

Обявата е победила други популярни позиции, като дегустатор на бира и на шоколад. Тя оглавила „невероятно разнообразен“ списък с работни места, „вариращ от бляскави позиции в „Шанел“ и „Джими Чу“ до инвестиционни анализатори“.

Според специалистите от платформата, изключително важно е как е формулирано заглавието на обявата.

Втора по популярност стана позицията за инвестиционен сътрудник на компанията „СофтБанк груп“, а след нея се нареди дегустатор на бира за пивоварната „Мийнтайм“.

По-надолу в списъка се класираха обявите за консултант по управление на консултантска фирма „Бостън“ и за „дегустатор на шоколадови и какаови напитки“ на корпорацията „Монделийз“.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!