Нека не бъдем „нормални българи”

| от Антония Антонова |

Гледам „Смени жената“ и вече знам как да оправим България. Трябва да извършваме всичко законно, което е по силите ни, за да скандализираме обикновения, „нормален”, каквото и по дяволите да означава това, патриархален българин. А това, повярвайте ми, са много неща.

Засичам конкретния епизод по средата. В него са разменили местата на популярна необвързана жена на средна възраст, бивша собственичка на стриптийз бар, която гледа 19 кучета кучета и 6 котки у дома си в Ямбол (заедно с 19-годишния си син и гостуващата си майка), и млада съпруга с две деца от обикновено, предполагам още и „нормално”, традиционно българско семейство.

Като изключим деликатния момент с отглеждането на десетки животни в един дом и доколко това е безопасно за самите животни (нещо което може да бъде коментирано от експерти в областта), всичко останало в това предаване беше в полза на „откачената стара мома, която живее в кочина“, както би коментирал хипотетичен човек, участващ редовно във възстановки на хайдушки боеве, повелител на „традиционните български ценности“, сред които – въртенето на гуми пред блока и търкането на лотарийни билети на стойност по-висока от обяда ти.

Няма да правя подробен анализ на епизод от телевизионно шоу. Това, което бих извела като акцент, е че младата майка от нормално семейство видимо беше шокирана, скандализирана и дълбоко потресена от  живота на самотната майка-кучкар. До такава степен, че я изби на обиди и блъскане на врати в чужд дом и по телевизията.

Искам просто да използвам повода, за да кажа, че стигнах до ценен извод: средностатистическият български гражданин, който минава за „нормален“ и „обикновен“, и който сякаш не притеснява никого с поведението и съществуването си, е добре непрекъснато да бъде стресиран и шокиран с нова информация за света и живота.

Това е така, защото явно така нареченият „нормален” българин, който например е с две деца, чиста къща, тънък телевизор и любов към хазарта, изглежда не пътува много по света и не общува с хора, които не са му съседи. Съответно той е крайно нетолерантен към всичко, различно от познатото му. А това са повечето неща под това небе.

Те не са обичайни за една произволна плевенска домакиня около трийсетте. Нито за мъжа й. Тях такива непознати неща ги напрягат. Те не толерират тези работи.

Как така ще си жена на 40+, която няма мъж? КАК ТАКА?

Когато това, което по света е нормално, е „ненормално“ за повечето хора в обществото, в което живеем, и буди смут, тревога и агресия, положението е лошо. Лошо е, защото тези „нормални българи“ отглеждат деца подобни на себе си. Те възпитават малки свежи умове в тесногръдие, телевизия и омраза към всичко, което не може да се нареже върху амбалажна хартия на мушамата в кухнята и да се излъчи по сутршен блок като положителен пример.

„Нормалният българин“ е толкова стресиран и наплашен от различното, че му се реве и той би ревал със сълзи в национален ефир, защото някой споделя леглото си с куче, а не с хъркащ български юнак, припаднал след няколко ракии с чорапите. Би страдал, сякаш това го засяга. И защото „децата гледат“.

„Нормалният българин“ е най-нещастен и агресивен, когато някой, дето е уж като него, избере да не живее „по правилата.“ Правилата от закономерната екзистенциална верига Кръщене-Бал-Сватба-Кръщене-Бал на детето-Яденье и пиенье-Смърт.

Откъде-накъде той ще се движи в точните, макар и тъжни коловози, които нормалността на локално ниво повелява, а някой друг ще живее по-различно?

Откъде-накъде жена няма да има мъж? Или пък ще има няколко любовници и ще ги върти, без да я накажем за това? Къде се е чуло и видяло такова нещо у Долно нанагорнище, което все повече се оказва „тъкмо във града“?

Откъде-накъде някой ще има различно мнение за нещо и ще го споделя на висок глас? Откъде-накъде е възможно на някого просто да не му пука „какво ще кажат хората“?

Та нали цялата ни народопсихология стъпва върху изконния страх, заложен във въпроса „Какво ще каже съседът ЗА МЕНЕ?!?!?!!?!?”

Притеснени, схлупени, озлобени, наведени, шушукащи, разстроени „нормални” хора, животът тук, на Земята, е кратък. Това е истината. Ето още някои истини, които може би ще имате шанса да осмислите в ограниченото време, за което той ви е даден:

Светът е голям и в него има много неща, които си струва да бъдат видени, изпитани, изживяни и опознати. Повечето от тях не са на пейката под блока ти.

Ако действията ти са продиктувани от стремежа да получиш одобрение от обществото, ще направиш твърде малко докато си жив.

Хората са различни, слава Богу.

Това, което баба ти е майка ти са ти казали, че е правилно, е хубаво да бъде надградено и доразвито. Понякога дори срутено и построено наново. Иначе няма файда от живота.

Не е задължително да се правят и раждат деца. Особено ако човек не е прехвърлил елементарни фази на личностно развитие.

Понякога е най-добре да си нехранимайкo, наркоман и курва в очите на съседа.

Хората пречат на другите хора, когато обективно погледнато им вредят с действията си, а не когато живеят, както им харесва, без да им вредят с действията си.

Да водиш нещастен живот не е благородно.

Да си жертва не е геройство.

Да си тъп е безотговорно и лошо.

Да се промениш е възможно.

И така… Призовавам всички хора, напуснали родното си село поне ментално, да провокират „нормалните българи“ да разширят малко своите хоризонти и мислене, като демонстративно живеят, както им харесва и както се чувстват добре.

Това може да включва силно необичайни за живота в кварталното кафене начинания като: ходене без сутиен, благотворителност, брак с 46 години по-възрастна дама, тройки с непознати с доброволно участие на всички замесени страни, живот с кучета, околосветски пътешествия, отшелничество в манастир или дори носене на бял хавлиен чорап в плетени обувки с ластик…

Да оставим и малко традиция, все пак.

 
 

Опасностите от късната вечеря

| от chr.bg |

Испански учени предупредиха за опасностите от късната вечеря – ако се хранят в период по-малък от два часа преди заспиване, хората са изложени на по-голям риск от рак на гърдата и простатата, съобщава сайтът Лайф.

Екип от Глобалния институт за здравето в Барселона изследвал 1205 жени с рак на млечната жлеза и 621 мъже с рак на простатата. В тестовете взела участие и контролна група доброволци, без онкологични заболявания. Те попълнили формуляри за своя режим на сън и хранене.

Специалистите установили, че на най-малък риск от развитие на рак на млечната жлеза са имали жените, които са вечеряли минимум два часа преди заспиване. Туморите най-рядко били откривани при хората с железен режим на хранене и сън, като интервалът между двата процеса бил достатъчно отдалечен във времето.

Учените често обясняват възникването на рака на гърдата и простатата с активността на хормоните, чиито колебания зависят от денонощните ритми на организма. А късното хранене една от причините, нарушаваща циркадните ритми и водеща до рак.

 
 

Как Ким изкара 5 милиона за 5 минути

| от chr.bg |

Риалити звездата Ким Кардашиян е заработила 5 милиона долара само за 5 минути при продажбата на новите си парфюми от бранда й KKW Beauty.

В козметичната серия на звездата са включени три аромата – кимоджи череша, кимоджи праскова и кимоджи вайбс. Кардашиян не вложи нито един долар за реклама на парфюмите, но те предизвикаха невиждано търсене сред нейните фенки. Всяко шишенце струва по 45 долара и те се харчат като топъл хляб за отрицателно време.

В качеството на единствен маркетинг Ким изпратила няколко артикула от новата серия на своите сестри и на видни холивудски знаменитости, които публикуваха подаръците си в Инстаграм.

Брандът KKW Beauty беше основан от Ким Кардашиян-Уест през месец юни 2017 година. Продуктите от първата й козметика в серията бяха продадени за един ден след пускането им за 14 милиона долара.

 

KIMOJI Peach, Cherry & Vibes fragrances are available NOW on KKWFRAGRANCE.COM @kkwfragrance

Публикация, споделена от Kim Kardashian West (@kimkardashian) на

 
 

“Mamma Mia: Here We Go Again”: продължението, чакано 10 години

| от Дилян Ценов |

4 юли 2008 г. Стокхолм, Швеция. Денят ще остане в историята. Четири световни звезди се събират за втори път на публично място за последните 22 години. Поводът е премиерата на мюзикъла, чийто гръбнак е тяхната музика. Шест месеца по-късно, на края на годината, „Mamma Mia!” вече е най-успешният мюзикъл в историята на киното, най-успешният британски филм на годината и петият най-печеливш филм на годината с приходи от 609 млн. долара.

Точно преди 10 години видяхме за първи път Дона да прави онзи шпагат над леглото, да пада през капандурата на покрива, да плаче, докато приятелките й я наливат с коктейл и наивно да запълва пукнатината в каменната настилка със силикон. А Кристин Барански даде на малките момчета най-ценния съвет – да не си играят с огъня, защото ще се изгорят. 10 години, през които публиката не обърна гръб на остров Калокаири и гръцкото море, на историята на Дона, Сам, Бил, Хари, Софи и периодично се връщаше, за да плаче и да се смее заедно с тях, под звуците на една от най-успешните музикални групи в света – AББA.

Киното няма да бъде кино, ако не направи това, за което се говори тихомълком още от 2008 г. – продължението. Десет години по-късно пред нас вече е „Mamma Mia: Here We Go Again„. Старите персонажи, вечната музика на АББА, шареният остров, две паралелни истории преди и след случките от първия филм, нов снимачен екип и нови попълнения в актьорския състав. На теория имаме всичко необходимо за достоен наследник. На практика „Mamma Mia!” е от онези неща, за които казваме, че „са един път”. Нещо неповторимо, което ако се опиташ да възпроизведеш, резултатът ще бъде имитация на нещо феноменално. Това е грубата равносметката от „Mamma Mia: Here We Go Again”, който от днес вече е по родните кина.

download

Пет години са изминали от сватбата на Софи и Скай и една година от смъртта на Дона. Заварваме Софи леко променена – все така ранима, но и решена да сбъдне мечтата на майка си и да превърне старата “Villa Donna” в приказен хотел. Скай заминава за САЩ на семинар по туризъм, а на помощ на Софи идва новият управител – сеньор Фернандо Сиенфуегос (в ролята е Анди Гарсия). Несигурна за своето бъдеще, това на брака си и на хотела, Софи несъзнателно върви по пътя на майка си, която преминава през същите трудности при идването си тук. Едновременно с това сме въведени и в другата история – тази на младата Дона (Лили Джеймс). Запознаваме се с нея по време на дипломирането й в университета, където заедно с випускниците тя пее „When I Kissed the Teacher“. Действието се развива през 70-те години. Хипитата все още вярват в мечтата си, а младата Дона иска да опита всичките сладости, които животът и момчетата могат да й предложат. Скиталческият й дух я отвежда първо в Париж, а след това на гръцкия остров Калокаири, където тя се установява за постоянно. Тук пътищата й се преплитат и с младите Бил и Сам, а плътно до нея са двете й приятелки – Роузи и Таня. 25 години по-късно компанията отново се събира, за откриването на хотела. Всеки е малко остарял, но все така очарователен. Към тази картина добавяме и бабата на Софи и майка на Дона, в чиято роля влиза Шер.

MV5BODc2MjUyZWQtOGE1ZC00MTcyLTg4M2UtNWRjNGQ4NTg5OWZjXkEyXkFqcGdeQXVyNTc5OTMwOTQ@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Липсва само Дона, чиито портрети висят по стените. Духът й обаче се усеща.

Mamma Mia: Here We Go Again” пристига със съответните смени в екипа. На мястото на Филида Лойд, която режисира първата част, сяда Ол Паркър („Най-екзотичният хотел „Мариголд”), който пише и сценария. За историята съдейства Катрин Джонсън, автор на Бродуейския мюзикъл от 1999 г. и на сценария за филма от 2008 г. Лили Джеймс в ролята на младата Дона и е най-доброто ново попълнение в тези 114 минути. Джесика Кийнан Уин и Алекса Дейвис са 20 годишните Таня и Роузи, а Джеръми Ървин, Хю Скинър и Джош Дилън влизат съответно в ролите на младите Сам, Хари и Бил. Именно тази част от актьорския състав дава на филма това, от което той най-много има нужда – нещо ново. Различен прочит на вече известната история, за която сме чували от дневника на Дона от първата част. Всички знаем какво се е случило в онези млади години в общи линии. И тъй като тази изходна ситуация вече е известна, интересното е да видим как тя достига до нас през изпълненията на новите лица. За щастие всичките те са достатъчно встрастени и успяват да ни потопят в разказа.

Липсва само Мерил. Духът й обаче се усеща.

Това е и факторът, който „Mamma Mia: Here We Go Again” не може да превъзмогне. Той обаче е следствие на други липси, заложени още в началното ниво – историята. Такава на практика тук няма. Поне не и в непознат досега вид. Като картина за оцветяване, чийто щрихи са поставени още през 2008 г., а сега само някой е добавил акварела. Запълнени са празнините, които зрителят няма вопиюща нужда да бъдат запълвани. Той вече знае къде ще го отведат събитията.

mama-mia-two-new-movie

Липсва размахът на първата част, онова препускане през ситуациите и тяхната динамика, които ни връхлитат още с началните кадри, когато звучат акорди от “Gimme, Gimme, Gimme”. Липсва и онази свързаност между песните, които правеха историята завършена, напрегната и ненатрапчиво лирична. При първият филм персонажите нямат друг изход, освен да запеят. Хитовете на АББА са точно на мястото си, защото само чрез тях може да има развитие. Тук песните са по-скоро цел, оправдание за достигане до определен момент, но без изграденото първончално напрежение.

Безспорно всичките песни са заснети впечатляващо. Подборът им обаче може да бъде недотам атрактивен за зрителите, които са по-слабо запознати с творчеството на АББА. За запалените фенове песни като “Angeleyes”, “The Name of the Game” и „I’ve Been Waiting for You” носят същото усещане като „Mamma Mia” и „Money, money, money”. Но имайки предвид, че касовият успех на тази история се дължи именно на най-големите хитове на групата, до известна степен присъствието на толкова много B-side песни, е минус. Малък минус обаче, защото дори тези песни носят уникалния ABBA sound, заради който днес светът отново преживява една нова АББА мания. Връх в мащабите са изпълненията на „Waterloo”, която Лили Джеймс и Хю Скинър пеят в парижкото бистро и „Dancing Queen”, която е своеобразен tribute на предшественика си от 2008 г. с десетките танцуващи хора и най-приятната препратка в целия филм – бабата, която преди захвърли снопа с пръчки, за да се присъедини към танцуващите кралици, днес вече няма силите за това. Пак носи своя сноп, пак е очарователна, но знае, че вече няма как да разпери ръце. Такава е и аналогията между двата филма.

Следствието, както вече стана ясно, е непрестанното дебнене за нея – Мерил. Чакаш момента, в който тя ще се появи зад вратата, защото тя е едно от най-силните попадения в предишната част, без което (и това е ясно на всички) този сюжет не би имал същия художествен успех. Когато дойде нейният момент, всичко се променя. Не от сантименталност. Просто защото тя е на мястото си. Там, в ситуацията, в кулминацията, с гласа, енергията, присъствието. Тя е Кралицата на танца и на филма, докато изпълнява заедно с Аманда Сийфрид My Love, My Life”.

Mamma-Mia-2

Най-обсъжданото ново попълнение в актьорския състав несъмнено беше Шер в ролята на Руби – бабата бохемка с избелена коса, която пристига от Лас Вегас и отпраща поздрав на френски към ses enfants (от фр. своите деца). Тя се появява за кратко, ролята й е почти пистолетна и кулминацията е главозамайващо доброто изпълнение на „Fernando”, в което й партнира Анди Гарсия. Ефектно присъствие, безспорно, но нейният образ в голямата картина е като ефектна брошка върху вече направен тоалет. Нека всеки сам прецени дали има нужда от нея.

Mamma-Mia-Here-We-Go-Again-ft.-Cher-HD

Нека да е ясно, „Mamma Mia: Here We Go Again” е добър филм, разглеждан сам по себе си. Работата е там, че да се разглежда самостоятелно е почти невъзможно предвид високата летва, която постави Филида Лойд. Сравнението е естествено и неизбежно. Това е рискът при подобни начинания – когато изградиш нещо като „Mamma Mia!” можеш ли да си позволиш да кажеш „Here We Go Again”…?

Няма да разберем дали „освежаването” на екипа в лицето на Ол Паркър е било добро решение. Винаги ще се питаме дали нещата не биха изглеждали по-добре, ако продуцентите бяха заложили на Филида Лойд. Може би да. Поради две причини: Ол Паркър не успява да се разпише със своя почерк върху историята, а филмът и без това върви по сигурния и добре утъпкан път на първата част. В резултат на това днес гледаме една приятна, забавна, интересна имитация на мюзикъла от 2008 г.

Хубавото е, че дори да е имитация, няма да загубите времето си. Отидете да гледате “Mamma Mia: Here We Go Again”. Забавлявайте се с историята на младите Дона, Сам, Хари, Бил, Роузи, Таня, плачете, смейте се с тях. Правете всичко, което правихте в последните 10 години. Персонажите са живи. Те няма да остареят толкова лесно. Музиката на АББА няма да остарее толкова лесно. Тя, както Мерил, Филида Лойд, Ол Паркър, Агнета, Бьорн, Бени, Ани-Фрид и всичко останали винаги ще отразяват ярката светлина на своя “Super Trouper”.

banner

*trouper – прожектор, който се управлява ръчно и следи водещите изпълнители на сцената, на театрален жаргон, „следач“

 
 

Порно актьор иска да го погребат в ковчег във формата на пенис

| от chr.bg |

Британският порно актьор Джони Рокард си е поставил за цел да събере 5 хиляди британски лири, за да може да бъде погребан, когато умре, в ковчег по поръчка под формата на пенис.

Дългият 180 сантиметра ковчег ще бъде оборудван и с тестиси и ще може да бъде управляван с дистанционно. Джони обяснява, че иска да се раздели с този свят по възможно най-стилния начин. Именно поради тази причина той привидял в пенис-ковчега най-вярното решение.

И тъй като никой от гробарите не би желал да го изпрати в последния му път, носещ на рамо „дървен костюм“ под формата на мъжки член, Джони предвидил монтирането на хидравличен механизъм, който ще постави в ерекция ковчега по време на траурната церемония. Той ще бъде задействан с дистанционно.

Истинското име на г-н Рокард е Джони Ленгли и преди време той се включи в кметската надпревара за град Бристол. Бившият порно идол е сигурен, че събере нужните му средства, защото никой досега не е бил погребван във вътрешността на подобие на мъжки полов орган.