Нека не бъдем „нормални българи”

| от Антония Антонова |

Гледам „Смени жената“ и вече знам как да оправим България. Трябва да извършваме всичко законно, което е по силите ни, за да скандализираме обикновения, „нормален”, каквото и по дяволите да означава това, патриархален българин. А това, повярвайте ми, са много неща.

Засичам конкретния епизод по средата. В него са разменили местата на популярна необвързана жена на средна възраст, бивша собственичка на стриптийз бар, която гледа 19 кучета кучета и 6 котки у дома си в Ямбол (заедно с 19-годишния си син и гостуващата си майка), и млада съпруга с две деца от обикновено, предполагам още и „нормално”, традиционно българско семейство.

Като изключим деликатния момент с отглеждането на десетки животни в един дом и доколко това е безопасно за самите животни (нещо което може да бъде коментирано от експерти в областта), всичко останало в това предаване беше в полза на „откачената стара мома, която живее в кочина“, както би коментирал хипотетичен човек, участващ редовно във възстановки на хайдушки боеве, повелител на „традиционните български ценности“, сред които – въртенето на гуми пред блока и търкането на лотарийни билети на стойност по-висока от обяда ти.

Няма да правя подробен анализ на епизод от телевизионно шоу. Това, което бих извела като акцент, е че младата майка от нормално семейство видимо беше шокирана, скандализирана и дълбоко потресена от  живота на самотната майка-кучкар. До такава степен, че я изби на обиди и блъскане на врати в чужд дом и по телевизията.

Искам просто да използвам повода, за да кажа, че стигнах до ценен извод: средностатистическият български гражданин, който минава за „нормален“ и „обикновен“, и който сякаш не притеснява никого с поведението и съществуването си, е добре непрекъснато да бъде стресиран и шокиран с нова информация за света и живота.

Това е така, защото явно така нареченият „нормален” българин, който например е с две деца, чиста къща, тънък телевизор и любов към хазарта, изглежда не пътува много по света и не общува с хора, които не са му съседи. Съответно той е крайно нетолерантен към всичко, различно от познатото му. А това са повечето неща под това небе.

Те не са обичайни за една произволна плевенска домакиня около трийсетте. Нито за мъжа й. Тях такива непознати неща ги напрягат. Те не толерират тези работи.

Как така ще си жена на 40+, която няма мъж? КАК ТАКА?

Когато това, което по света е нормално, е „ненормално“ за повечето хора в обществото, в което живеем, и буди смут, тревога и агресия, положението е лошо. Лошо е, защото тези „нормални българи“ отглеждат деца подобни на себе си. Те възпитават малки свежи умове в тесногръдие, телевизия и омраза към всичко, което не може да се нареже върху амбалажна хартия на мушамата в кухнята и да се излъчи по сутршен блок като положителен пример.

„Нормалният българин“ е толкова стресиран и наплашен от различното, че му се реве и той би ревал със сълзи в национален ефир, защото някой споделя леглото си с куче, а не с хъркащ български юнак, припаднал след няколко ракии с чорапите. Би страдал, сякаш това го засяга. И защото „децата гледат“.

„Нормалният българин“ е най-нещастен и агресивен, когато някой, дето е уж като него, избере да не живее „по правилата.“ Правилата от закономерната екзистенциална верига Кръщене-Бал-Сватба-Кръщене-Бал на детето-Яденье и пиенье-Смърт.

Откъде-накъде той ще се движи в точните, макар и тъжни коловози, които нормалността на локално ниво повелява, а някой друг ще живее по-различно?

Откъде-накъде жена няма да има мъж? Или пък ще има няколко любовници и ще ги върти, без да я накажем за това? Къде се е чуло и видяло такова нещо у Долно нанагорнище, което все повече се оказва „тъкмо във града“?

Откъде-накъде някой ще има различно мнение за нещо и ще го споделя на висок глас? Откъде-накъде е възможно на някого просто да не му пука „какво ще кажат хората“?

Та нали цялата ни народопсихология стъпва върху изконния страх, заложен във въпроса „Какво ще каже съседът ЗА МЕНЕ?!?!?!!?!?”

Притеснени, схлупени, озлобени, наведени, шушукащи, разстроени „нормални” хора, животът тук, на Земята, е кратък. Това е истината. Ето още някои истини, които може би ще имате шанса да осмислите в ограниченото време, за което той ви е даден:

Светът е голям и в него има много неща, които си струва да бъдат видени, изпитани, изживяни и опознати. Повечето от тях не са на пейката под блока ти.

Ако действията ти са продиктувани от стремежа да получиш одобрение от обществото, ще направиш твърде малко докато си жив.

Хората са различни, слава Богу.

Това, което баба ти е майка ти са ти казали, че е правилно, е хубаво да бъде надградено и доразвито. Понякога дори срутено и построено наново. Иначе няма файда от живота.

Не е задължително да се правят и раждат деца. Особено ако човек не е прехвърлил елементарни фази на личностно развитие.

Понякога е най-добре да си нехранимайкo, наркоман и курва в очите на съседа.

Хората пречат на другите хора, когато обективно погледнато им вредят с действията си, а не когато живеят, както им харесва, без да им вредят с действията си.

Да водиш нещастен живот не е благородно.

Да си жертва не е геройство.

Да си тъп е безотговорно и лошо.

Да се промениш е възможно.

И така… Призовавам всички хора, напуснали родното си село поне ментално, да провокират „нормалните българи“ да разширят малко своите хоризонти и мислене, като демонстративно живеят, както им харесва и както се чувстват добре.

Това може да включва силно необичайни за живота в кварталното кафене начинания като: ходене без сутиен, благотворителност, брак с 46 години по-възрастна дама, тройки с непознати с доброволно участие на всички замесени страни, живот с кучета, околосветски пътешествия, отшелничество в манастир или дори носене на бял хавлиен чорап в плетени обувки с ластик…

Да оставим и малко традиция, все пак.

 
 

Защо жените снимат бельото си в Туитър? #ThisIsNotConsent

| от chronicle.bg |

Жени от цял свят постват снимки на бельото си в Twitter след като 27-годишен мъж беше оневинен в съдебно дело за изнасилване в Ирландия, където бельото на тийнейджърка беше използвано като доказателство.

Защитата на мъжа в лицето на адвоката Елизабет О’Конел помоли съдебните заседатели да вземат предвид бельото, което момичето е носило. „Доказателствата сочат ли, че тя е била привлечена към обвиняемия и е била готова да се запознае с някого и да бъде с някого? Трябва да се има предвид начина, по който се е облякла. Тя е носела дантелени прашки.“

Използването на облекло като свидетелство за съгласие за полов акт беше счетено за неморално обвиняване на жертвата от много дами в интернет, които качиха снимки на своето собствено бельо с хаштага #ThisIsNotConsent (Това Не Е Съгласие – от англ.).

 

„Защитата на мъж, обвинен в изнасилване, предложи на заседателите да имат предвид бельото, което е носила 17-годишната обвинителка. В следствие на силно неприемливия коментар, призоваваме последователите ни да пуснат снимка на прашките/бикините си с хаштага #ThisIsNotConsent“

Сюзън Дилън, основателката на Twitter страницата „I Believe Her – Ireland“ и един от хората дали начало на хаштага, каза пред CNN, че се е надявала ние като общество да сме надживели тези архаични, обвиняващи жертвата, митове за изнасилването.

 
 

„Новото Божоле дойде!“: какво трябва да знаем за иконичното френско вино?

| от chronicle.bg |

В страната, която организира всевъзможни фестивали, празненства и чествания на кулинарията си, едно от най-чаканите и празнувани събития е отварянето на първата бутилка Beujolais Nouveau. Франция е направила от това наглед обикновено и естествено действие, събитие, което днес е се чества в над 100 страни по света.

Младото Божоле всяка година привлича вниманието на всички фенове на френската кухня, вино и култура. За разлика от повечето вина, дори белите и розетата, които са отваряни година след брането на реколтата, младото Божоле се отваря през ноември и всяка бутилка има срок на годност до 6 месеца.

До този момент световните издания даваха добри прогнози за предстоящата реколта ново Божоле. Това ще разберем утре, 15 ноември 2018 г., когато Френско-българската търговска и индустриална камара (ФБТИК) ще отбележи за 13-та поредна година едно от най-големите събития за приятелите на Франция и франкофоните по света – отварянето на първата бутилка от новата реколта. Представянето на новото Божоле традиционно се отбелязва на третия четвъртък от ноември. Тази година събитието ще се проведе в Националния дворец на културата, а темата на изданието е „Галерия на изкуствата Божоле“.

Младото Божоле или Божоле нуво (Beaujolais nouveau) е червено вино, произвеждано от сорта грозде гаме във френския регион Божоле, Бургундия, който включва 72 селища, 2000 производителя и общо 13 000 хектара лозя. То представлява младо вино, което се пуска за продажба само шест седмици след края на гроздобера, винаги в третия четвъртък на месец ноември.

По традиция продажбата на Новото Божоле е забранена до полунощ преди третия четвъртък от ноември на годината. Според Закона за виното във Франция, едва след тази дата, младото Божоле може да стъпи на световния пазар и да достигне до почитателите си. Празникът в София ще започне с тържествено отваряне на първата доставена бутилка от новата реколта, което ще се обяви от Стефан Делайе, Председател на Френско-българската търговска и индустриална камара и негово превъзходителство Ерик Льобедел, посланик на Франция в България, в ролята си на патрон на церемонията.

Новата реколта ще бъде посрещната с думите: Le Beaujolais Nouveau est arrivé! („Новото Божоле дойде!”). Младото вино е нетърпеливо и за това е прието то да бъде изпивано сравнително бързо след производството му.

Тази година, още от януари, френският винарски регион Божоле се наслаждава на отлични метеорологични условия – пресищане от слънчево греене през лятото и дозирано количество дъждове, позволяващи на лозите да преминат през всички стъпки на развитие по най-благоприятен начин.
Според производителите, реколтата на Божоле Нуво 2018 е сред най-добрите, тъй като в нея се усещат цветовете на тъмно-лилав гранат, прекрасните кадифени танини и аромати на червени и черни горски плодове. Тазгодишното вино притежава изключителните заоблени аромати, които работят в перфектна хармония с танините.

За начало на младото вино от регион „Божоле“ се счита традицията за отваряне на бутилки младо вино от работниците във френските лозя след края на гроздобера. Скоро след това, то добива популярност и се предлага в традиционните ресторанти в Лион, а традицията за отваряне на първата бутилка в третия четвъртък на ноември, идва от далечната 1951 г., когато с декрет се забранява продажбата на вина със защитени наименования на произход преди третия четвъртък на месец ноември.

Beaujolais Nouveau 2018 maquette 1 colombe etiq 200

Годишното производство на младо Божоле възлиза на около 200 000 хектолитра или 27 млн. бутилки, като почти половината (12,3 млн. бутилки) e предназначено за износ. Младото Божоле се посреща тържествено в 111 страни, сред които и България. Основните пазари са Япония с над 6 млн. бутилки, следвана от САЩ, Обединеното кралство, Канада, Германия, Китай, Белгия, Швейцария и Италия. Винарският регион е първенец по продажби на количество вино за толкова кратък период от време.

 
 

Астрид Линдгрен: От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.

| от chronicle.bg |

През зимата на 1941 г. малката Карин Линдгрен се разболява от пневмония. Докато е прикована към леглото, майка й Астрид, в опит да разсее скуката, започва да разказа измислени истории за малко момиче с необикновена сила. Приказките се приемат повече от добре, и не само от Карин. Скоро приятелите и семейството искат още и още приказки за момичето, което критиците по-късно ще нарекат „кръстоска между Хъкълбери Фин и Супермен.“

Три години по-късно Астрид подарява за десетия рожден ден на дъщеря си специален подарък – напечатан екземпляр с приключенията на Пипи Дългото чорапче. Следващата година авторката, която вече е издала две успешни книги за деца, дава на издателя си да прочете книгата за Пипи. Останало сигурно го знаете. Останалото е история и една огромна тълпа от персонажи, с които милиони деца по света са отраснали.

Пипи, Томи, Аника, Емил, Карлсон, Дребосъчето, Ина, Алфред, татко Алфред, мама Алма, госпожа Петрел… все герои, благодарение на които малките и до днес обикват четенето. Обикват и Астрид Линдгрен, която не се страхува да говори на децата за смъртта.

Жената, която ни накара да обичаме четенето, да разберем някоя и друга хитрина за живота, е родена на днешната дата преди 111 години. В чест на днешната дата споделяме няколко нейни цитата.

Astrid-Lindgren-1994-Teaser-DW-Vermischtes-Stockholm-jpg

„Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.“

„Спокойствие и само спокойствие.“

„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

„Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.“

„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“ (из „Пипи Дългото чорапче“)

Пипи Дългото чорапче

„От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.“

„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.“

„Детство без книги – това не е никакво детство. Това е като да ти е отказан достъп до омагьосаното място, където можеш да отидеш и да намериш най-редкия вид радост.“

„Дай на децата любов, още любов и пак любов, и здравият разум ще дойде от само себе си.“

lindgren

„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение.“

„Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да ставаме.“ (из „Децата от улица „Тряскаджийска“)

„“Вашите собствени деца и внуци ли ви вдъхновиха, за да напишете книгите си?“ е също въпрос, който често ми задават. Искам да кажа следното: Никое друго дете не ме е вдъхновявало толкова, колкото детето, което аз самата бях. Не е задължително да имате деца, за да пишете детски книги. По-важното е добре да помните собственото си детство.“

„Лятото няма да трае вечно, той знаеше това, както го знаеше и Роня. Но си заживяха отново, като че ли то нямаше да има край, и доколкото им се удаваше, пропъждаха всички мъчителни размисли за зимата.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

 Астрид Линдгрен

„Ако съм озарила дори едно единствено детство, то тогава съм постигнала поне нещо в живота си.“

„Не искам да пиша за възрастни. Искам да пиша за читатели, които могат да правят чудеса. Само децата правят чудеса, докато четат.“

 
 

Хиляди блокчейн платформи са в опасност

| от chronicle.bg |

Във вечно променящото се киберпространство онлайн платформите за обмен на криптовалути не са толкова защитени от заплахи колкото вярват. От 2017 насам 14 блокчейн платформи са били жертва на кибератаки, което е довело до загубата на над 800 милиона долара. Нова дългосрочна атака е била открита и предотвратена от TAD GROUP, това е спряло кражбата на половин милион долара в криптовалута от голяма платформа за обмен.

Дългосрочната атака е била открита по време на пенетрейшън тест на една от най-големите платформи за обмен на криптовалута. Тя се е случвала в продължение на две години. В момента стотици платформи все още са застрашени от подобни атаки.

Блокчейн платформите са били цел на кибератаки още от самото си начало. Анонимността на транзакциите позволява на престъпниците да крадат безкомпромисно. Кражби на относително малки суми криптовалута следователно се случват често, но големите също не са изключение. Най-голямата кражба на Биткойн се случва през 2011, когато Mt. Gox, най-голямата платформа за обмен по това време, става жертва на кибератака за втори път. Откраднати са повече от 750,000 биткойна, което се равнява на около 350 милиона долара. Mt. Gox фалира преждевременно. За съжаление, повечето платформи не си взимат поука от това и атаките продължават. Много от атакуваните платформи са фалирали в следствие на това и потребителите са загубили парите си.

През 2017 количеството на кибератаките достига своя връх. Над 10% от ICO средствата са откраднати. През 2018, хакерите атакуват и частни ICO-та. Проектът TON на създателят на Telegraph – Пол Дурвон, е бил атакуван тази година. Киберкрадците са успели да откраднат над 35,000 долара.

TAD GROUP не може да разкрие името на тази скорошна атакувана платформа заради клиентската конфиденциалност. Въпреки това, техният Директор по Сигурността, Джошуа Алекзандър, ни предупреди, че вероятно много други платформи са застрашени. Алекзандър, който скоро е бил назначен в европейското представителство в Чертси, Обединеното Кралство, казва: „Колкото и страшно да звучи, за съжаление, това е слабост, която присъства в огромен брой ICO-та, които дори не подозират за нея.“

Има вероятност пробойните в сигурността да са основни, което потенциално може да позволи дори и лица с ограничени технически умения да превземат неопределен брой сметки и чрез това да стигнат до портфейла на потребителя. Подобен е случаят през 2016, когато платформата BITFINEX е била атакувана заради слабостите в сигурността на тяхната multi-sig wallet система. Това е вторият най-голям биткойн хак след Mt. Gox. В резултат, пробивът е присвоил 120,000 биткойна, на стойност около 72 милиона долара. Но, методът, използван в най-скорошна атака експлоатира слабост, която не е характерна за конкретен софтуер  и не разчита единствено на технически средства. Това прави методът по-опасен и разпространен.

Количеството кибератаки най-вероятно ще нарасне в следващите години. Киберсигурността, следователно, става много по-необходима. Ако компаниите, които се занимават с киберсигурност работят заедно, за да разпознаят слабостите на платформите и ICO-тата, ще успеят да изпреварят киберпрестъпността.