Не знам, брат, ти си знаеш: За вечната дружба с хора, на които не им пука за теб

| от Антония Антонова |

Единственото по-гадно нещо в отношенията между хората от това да си вреш носа там, където не ти е работа, е да се правиш на ударен, когато твой близък е тръгнал по наклонената права.

Когато си го закъсал в тоя живот, обикновено последното нещо, което би приел спокойно, са непоискани съвети. Ето защо те обикновено идват от родителите ти – единствените хора, на които реално някога им е пукало за теб. И по-рядко от приятелите ти, които искат да запазите добрия тон, да ви е приятно, да ви е чил, да ви е ийзи и прочее, докато си пиете биричката и да няма излишни конфликти, напрежонки и такива неща, защото то и без това всичко е стрес.

Обикновено в трудни мигове на екзистенциални кризи и провали човек иска да чуе някакви успокоителни слова от типа на: „Споко, брат, има хора, дето са пробвали пет пъти херца и са спрели след това, не се напрегай“ или „Да, изневерява ти и ти изби зъбите, ама щом го обичаш… То любовта не пита“, или „Що па да не си направите дете с онова момче, дето срещна в петък в бара? Подкрепям!“ и прочее.

Ето защо, когато не желаеш да излезеш от зоната си на комфорт, която всъщност те съсипва, разяжда и изобщо не ти носи комфорт, затваряш телефона на майка си със скандал и звъниш на Пешо да пиете по бира и да си говорите спокойно разни неща.

Пешо те разбира. Той не спори, не възразява, съгласява се, одобрява всичко и като цяло не му пука много какво се случва с живота ти, защото си има свой живот и свои проблеми, което е напълно нормално и съвсем в рамките на нещата.

Пешо никога няма да ти каже горчивата истина, защото той не се вре там, където не му е работа. Пешо също така вярва, че е по-добре да излъжеш някой, който страда, за да „му мине“, отколкото да го съсипеш с факти.

Най-положителното нещо, което Пешо ще ти каже, когато за двайсти път ревеш пред него в истерия, че не издържаш вече на тая работа за пет хиляди марки заплата и искаш да се метнеш от балкона, ама пък е за пет хиляди марки, ще е „не знам брат, ти си знаеш, брат“.

Хората съвсем естествено не желаят да дават мнения и съвети в кризисни ситуации, защото може да грешат и после ако нещо ти се насере животът още повече, да не излезе, че са отговорни те. Което е абсурдно, защото никой никога не може да е отговорен за изборите на някой друг, ако вторият е пълнолетен гражданин.

Много ясно, че е хиляда пъти по-сигурно и ОК за тебе да запазиш неутралитет спрямо грешките и драмите на този отсреща, отколкото да послушаш здравия си разум на човек, който вижда нещата ясно отстрани и смело и самоотвержено да кажеш: „Копеле, правиш глупости, хвани се у ръце“. Негативите от последното са ясни:

1. Може да ти се разсърди и да те помисли за гадняр и завистник.

2. Може да те обвини, че му се месиш и да ти каже да си ебаваш майката.

3. Може ти да не си прав.

За чий да се напрягаш тогава? Седи, пий си бирата и нямай отношение към хората и техните животи. Нека търка билети и чука курви в дома на децата си, той си знае, кой си ти да му казваш? Всички сме хора. Веднъж се живее. Пуцай, куме.

Когато помислиш за близките си обаче – те са именно онези, които невинаги са ти казвали онова, което си искал да чуеш.

Когато бях на 23, майка ми ми каза, че съм се „позакръглила”. Ревах една седмица и бях обидена. После взех мерки и сега съм оставила на който иска друг да прилича на лелка от училищна столова.

Да, вярно е, че „Човек само когато знае к’во му е, само аз си знам к’во ми е”, но опитът да разбереш другия и да му помогнеш не минава през комформизма и угодничеството, които ти осигуряват спокойствие и сигурност в отношенията, докато на човека му се разказва играта, ама той си знае, нали. Не.

Хората много често не си знаят и се насират. Въпрос на смелост и грижа е да им посочваме кога, въпреки всички рискове от това.

 
 

Как да не ни е срам, докато минаваме покрай съседите си, които чистят

| от |

Вчера беше санитарният полуден 2018. Това е доста досадно. Тарикатлъкът, за разлика от хигиената, е всеки ден и затова имаме няколко съвета как да избегнем лошите погледи изпод потните вежди на живущите с нас.

Разбира се, ако сте ония, дето не плащат 2 лева такса за вход на месец от години, нашите съвети ще ви се сторят дилетантски наптъни без елементарна елегантност. Въпреки това ще ви посъветваме само да внимавате, докато съседите събират боклука, да не ви мушнат и вас в някоя торба.

 

1. Гледай си в телефона или се прави, че говориш с някого по него. Важи всъщност при всякакви обстоятелства. Ако си много много нагъл, по този начин можеш и арест да избегнеш.

 

2. Викни някой приятел, бивш военен, да върви с теб все едно си арестант. Важното е да размахва пистолет и да носи някаква синя униформа, може и на контрола от градския, никой не прави разлика. По този начин отърваваш и още една душа от мъката на чистенето.

 

3. Купи торта и ходи навсякъде с нея. Става и с опакована кутия като подарък или пък букет цветя, няма значение. Всички ще си мислят, че имаш други глупости на главата и ще проклинат защо и те не са поканени.

 

4. Запали си апартамента. Ще бъде трудно да ви занимават с друго, докато от балкона ви хвърчат пламъци. Мнозина от съседите ви дори ще са щастливи.

 

Не е хубаво човек да се скатава така. Докато реално човек  не се скатае и не усети колко всъщност е хубаво. Успех!

 
 

Най-страхотните учителки в киното

| от chronicle.bg |

Смятаме, че заглавието е достатъчно красноречиво. А кога е по-подходящо време да покажем любимите ни учителки от големия екран, от днес – Първият учебен ден?

Помня отлично всяко начало на учебната година и очакването да чуем кой по какво ще ни преподава. Цяло лято имахме надежди да се срещнем с еди-кой-си преподавател, а друг се молехме на всички сили да не пресича пътя ни. Но каквото и да правехме, накрая имахме достатъчно представители и на двете групи.

Всеки е имал любим учител. И най-омразен такъв, който почти винаги се изравнява с първия след напускане на училището. Същото важи и за киното – почти всеки познава някой персонаж от екрана, когото би искал да срещне в реалната класна стая? Кой не би искал например, един час по Трансфигурация с професор Макгонагъл?

От властни и контролиращи даскалки, през вдъхновяващи музиканти по цигулка, пианистки, увлечени по ученика си, разкрепостена, но и сериозна млада преподавателка, до най-добрата (по наше мнение) учителка в киното изобщо, вижте галерията ни горе, в която сме събрали най-добрите учителки на киното. 

 
 

Грациите ни отново покоряват света!

| от chr.bg |

Момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика спечелиха първите си златни медали на световното първенство в София. Те им бяха връчени след съчетанието на пет обръча.

Момичетата на Весела Димитрова – Симона Дянкова, Елена Бинева, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова и Стефани Кирякова, които можете да видите в галерията ни, получиха най-висока оценка – 23.300.

Втори след тях завърши отборът на Япония с 22.800, а трети е този на Италия с 22.550. Рускините останаха четвърти след груби грешки в съчетанието си.

Това е втори медал за момичетата ни на това 36-о световно първенство и трети за страната от този форум. В многобоя момичетата взеха бронз като така спечелиха и квота за олимпийските игри през 2020 в Токио.

Катрин Тасева, Невяна Владинова и Боряна Калейн пък се пребориха за сребро в отборната надпревара. Следва надпреварата за медали на топки и въжета.

 
 

Човек, който разбира от всичко по фейсбук: Не разбирам въпроса ви

| от Интервюто взе Антония Антонова |

Стамат Хаджитошев не се определя като инфлуенсер и даже се подиграва на това явление във виртуалната реалност, но все пак е човек, който получава по поне 300 реакции под всеки свой пост във фейбсук, без значение за какво става дума в него.

От шега за някой в парламента, през шега за Илон Мъск как пуши трева, до нещо, което не е шега и никой не разбира, но всички си мислят, че явно е шега или пък просто картинка със зайци, които гледат залеза в Люлин планина.

През 2014 година личният профил на Хаджитошев се прочува с критичните, саркастични и веселяшки статуси, засягащи различни наболели въпроси от политическия и обществен живот в страната, но днес той вече е уморен и намразен от всички свои близки човек, тъй като едва ги различава един от друг, защото не е бил офлайн от 4 години и съответно ги е виждал само на селфи.

Въпреки това популярността му расте главоломно. Срещаме се два дни след като достига рекордните три милиарда и осемстотин хиляди реакции под пост със следното съдържание: „Ето пост по-тъп от виц на Къци“, за да научим как се постига подобен безпрецедентен успех в страна с има-нема 7 милиона жители, повечето от които – функционално неграмотни.

Здравейте, вие сте известен политически анализатор, но във фейсбук профила си коментирате също литература, кино, театър, наука, бъдеще, роботика, хранене, всичко това разбира се – с хумор и закачка. В смисъл – нямате нито един сериозен статус, дето да не си умреме от смях на него. Има ли нещо, от което не разбирате?

Не разбирам въпроса ви.

Чувствам се глупав и по-малко остроумен от вас. Кажете един въпрос, който ще разберете. Не искам да ви противореча или нещо…

Обикновено публикувам толкова двусмислени, саркастични, завъртяни, неясни, но винаги хипер смешни и мега забавни статуси, че досега никой за нищо не е дръзвал да ми противоречи.

Стараете ли се да измисляте наистина смешни неща? И има ли смисъл? Когато хората решат, че някой в интернета е много популярен, готин и забавен, все тая е какво публикува той в крайна сметка.

Ако трябва да съм честен – една година пусках истински смешки и се стараех, в момента всичко, дето ми мине през ума, го публикувам и пак имам милиони лайкове и реакции.

Какъв тип съдържание публикувате на стената си?

Обикновено се подигравам на хората и ги хейтя, но толкова завоалириано и привидно дълбокомислено-хумористично, че те ми харесват статусите, защото искат да се причислят към тези, които хейтим тъпите, без да осъзнават, че те самите са тъпите и реално визирам тях.

Понякога пускам клипове на гаражни пуерторикански мелодик метал групи, които пак се радват на завиден успех, повече дори, отколкото в официалните страници на самите групи, защото хората обичат да изглеждат сякаш харесват неща, които другите не разбират. Това ги прави много умни, освободени и готини на вид. Особено ако не са.

Ако някой ме пита какво е това му се подигравам тънко и го карам да се комплексира, че има ниска музикална култура за разлика от мен.

Виждаме, че сте си приятел с други хора, които останалите смятат за умни и известни в социалната мрежа.

Да, имаме негласна договорка да си шерваме неща един на друг, да се подкрепяме, да се тагваме, да коментираме един на друг статуси по всякакви въпроси – от футбол, през Биг Брадър, международно положение, кулинария и най-вече колко тъпи са другите хора, ама пак отдалече и завоалирано, и да не е злобарско.

Не е ли уморително човек денонощно да е оригинален, забавен, креативен, нестандартен, продуктивен?

Понякога ме мързи да следя всяка простотия, която се случва в държавата и да си правя забавен колаж с нея за корица, ма к’во да направя. Някои хора на полето работят, мойта е лесна.

Наистина ли чак толкова живо ви интересува всичко извън вашия личен живот? Кога успявате хем да си уредите битово-семейните въпроси, хем да знаете какво е казал Бойко Борисов на среща с китайци утре?

Случвало се е да отпушвам сифон с едната ръка в гумена ръкавица, а с другата – да пускам статус как отпушвам сифон с препратки към хора от парламента, Валентин Кулагин, движението по пътищата, фиминзма, филе Елена и какво ли не. Просто комбинирам нещата. Всяка ситуация от личния ми живот може да бъде повод за публикация по някаква по-мащабна тема.

Роднините ви как приемат това?

Те вече знаят, че писането на супер остроумни статуси през час и двайсе минути и печеленето на лайкове от хора, които нямат никакво значение, ме кефи повече от тях и са го приели, какво да правят? Какво по-конкретно да правят, не разбирам?

Ок, сега пак се чувствам глупав, все едно съм задал неуместен въпрос.

Ами да, ако това беше коментар под мой статус демонстративно нямаше да ви го лайкна, но щях да отговоря нещо свръх остроумно, с което да ви затапя и то да събере пет милиона лайка от мои фенове, и да изпитвате тревожност цяла седмица, че нещо не сте достатъчно як и повече никога да не коментирате на стената ми тъпи неща. Нещо, свързано с шеги за смърт и политици.

Някои хора ви сравняват с инфлуенсера ИванOFF, но вие му се подигравате и се разграничавате от него по типичния за вас начин – никой нищо не може да ви каже, защото колкото сте забавен, толкова сте пасивно – агресивен и хората ги е страх.

Да, така е. Но, вижте, аз съм си нормален човек. И аз се храня, и аз ходя до тоалетната и аз бях на юбилея „10 дена бар Среда“…. Какво да ви кажа за ИванOFF… Там, където той е тръгнал, аз….

Научете какво казва Хаджитошев за ИванOFF в дебютния му роман “Хаджитошев 2.0“, който излиза на пазара утре и се очаква да бие Венета Райкова по продажби, което е вече прекалено.