shareit

Не може! Това е виц

| от |

Какъв цвят е тази рокля? Помните ли този въпрос, който буквално влуди интернет преди време? „Синьо-черно или златисто-бяло“ се превърна в спор навсякъде, по всяко време.

Ако тази снимка се бе появила първо в България, до такъв спор нямаше да се стигне. Роклята щеше мигновено да бъде обявена за „не е в такъв цвят“. Толкова.

Няма значение кой какво вижда, кой какво мисли, кой на какво е бил свидетел.

На мига под всеки коментар, статия, статус се появяват десетки коментари „Не е така“.

Спукали сте гума в дупка на Цариградско шосе и го споделяте в социалните мрежи със съответните поздрави по адрес на общината. До 3 минути имате коментар от човек, живеещ в Две могили, че през 1995 е минал оттам и е сигурен, че там няма дупка.

Разказвате случай как полицай си е свършил добре или не си е свършил работата, и мигновено получавате в отговор поне десет обратни примера.

Казвате, че имате проблем с мрежата на мобилен оператор Х в Русе и ви отговарят, че мрежата на мобилен оператор У в Стара Загора е ОК.

Ако се оплачете от шумни съседи в Люлин, ще ви кажат, че в Младост нищо не са чули.

Това вече не е явление, превръща се в диагноза. За да се справят с трудната ситуация, в която са попаднали, все повече хора са си създали свой собствен свят, изолиран зад въздушен балон. И всяко нещо, което не се вписва в собствения им сценарий, не съществува.

Както е казал шопът за жирафа „Такова животно нема!“

Под всяка статия, в която авторът е споделил случка, на която е бил свидетел, свое мнение или просто е разказал забавна история, блика от коментари как това въобще не е така.

Добре дошли в страната на „Аз-статистиката“.

По принцип статистиката е странно нещо. Казва неща, които хем са верни, хем не са.

Например, ‘всеки втори българин има смартфон’ е вярно само за втория, но не и за първия, онзи дето няма. Може би по тази причина буди такъв интерес.

Това обяснява всевъзможните световни класации, които ни заливат всеки ден. Брой загинали от падане от кон, брой пушачи на наргиле, време, прекарано на опашката в супермаркета, пред телевизора и разбира се дължина на мъжкото достойнство…

Някои медии ѝ обръщат повече внимание, други по-малко, но в страната на информационна агенция ‘Една жена каза’ има и нещо, което можем да наречем контрастатистика.

Направете експеримент и публикувайте на стената си във Фейсбук произволно вярно твърдение. Например „Служителите в бургаската община са любезни и отзивчиви“.

Ако току що излизате оттам и са си свършили работата бързо и с усмивка, твърдението е вярно и касае бургаската община.

За „Аз-статистиката“ това няма значение, защото в НАП Горна Оряховица не са такива и максимум до три часа ще получите поне няколко ‘глупости’, ‘дрън-дрън’ или ‘как пък не’ в отговор. От хора, които не са стъпвали в Бургас.

Какво сте искали да кажете и какво мислите няма никакво значение. Защото никой не е влязъл в социалните мрежи да чете какво мислите. Всички са влезли да си кажат мнението по всички въпроси. Мнение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.

И всички попадат под ножа – Нова телевизия, правителството, премиерът, Цецка Цачева, Реформаторският блок, 2 банки, 3 мобилни оператора, Реал Мадрид, Лудогорец, Кубрат Пулев, националният отбор по волейбол, Крисия, Меркел, Обама…

И докато споделянето на мнение по различни въпроси го правим всички, други сякаш имат задача и да коригират чуждите мнения. А има кодови думички, които не ви препоръчвам да пишете, че цяла секта може да ви скочи.

Социалните мрежи, ще кажете, нямат нищо общо с реалния живот. Може и така да е.

Нека отидем при бай Иван в Харманли. Той си е сипал ракийката, нарязал си е салатката и си пуска bTV новините.

Добре, че Виктория Петрова не го чува, иначе нямаше да може да вземе думата от него. Бай Иван не е пуснал да чуе новините. Той е пуснал телевизора да си каже неговата гледна точка.

И него не можеш го залъга нито със статистика, нито с цифри. Казваш му на бай Иван: доларът се качва, рублата пада. Бай Иван работи по курса от 1987 и фалшивите фиксинги на БНБ не го интересуват, особено откакто Костов е намесен там.

И в двата случая все повече нараства броят на хората, които твърдят, че не се информират от вестниците, телевизията, радиото и интернет. Далеч съм от намерението да защитавам медиите и особено българските, поне докато всеки ден ми се налага да карам слалом между пропаганда, контрапропаганда, тролове и контратролове, проверена информация и ШОГ! БОНБА! заглавия.

Задавам си все по-често обаче въпроса „Откъде черпят информация тези хора?“ От предсказанията на Ванга и Преподобна Стойна ли? Получават сигнали от кораба майка? Или просто са увлечени в модата „Не ям, не слушам, не чета, не гледам телевизия“?

И ако сериозните мнения и факти се приемат на нож, какво остава за онези, изказани със сарказъм или ирония?

Онзи ден попаднах на споделен във Фейсбук виц. Под него се мъдреха около 8 алтернативни решения „А не може ли просто…“. Ами не може, това е виц! Горко му на народ, който започне да предлага решения на вицове. Защото той самият се превръща в един голям виц.

Текстът е публикуван в Webcafe.bg.

 
 
Коментарите са изключени