shareit

Не ги яжте тези марули!

| от |

Анита Райкова

Всяко едно мое действие е свързано с полет. И всеки един полет ме отвежда до невъобразими висини. И глупости. Да вземем за пример полета на мисълта ми. Кълна се в кожените панталони на Жената Котка, че един ден ще свърша пребита от някоя феминистична формация. Или полета ми към плажа? Това това лято се пробвах да отида пет пъти, като последния вече стигнах и чак тогава заваля.

И други полети имам. Ето, например на шест години си помислих, че като си вържа чаршаф на врата ще стана Батман. И полетях от третия етаж. Простих се с терасите. Да, ама мама не можа да обуздае буйния ми нрав просто с една забрана. За това на осем се хвърлих от скалите февруари месец (живеех в Созопол). Ей тъй – да си поплувам малко. Добре де, и някакъв бас имаше, но все пак… Абе и край скалите ми забраниха да се навъртам. Но пък си струваше! Подарих си един чудесен хроничен бронхит за спомен и до днес! После летях и от една лодка, щото я преобърнах със себе си вътре. Знаете ли колко трудно се преобръща мауна? Трудно. Ама аз от къде да знам, че Посейдон си взел отпуска баш същия ден?! Пък отделно дето още си летя редовно от близо два метра към земята, защото се спъвам.

Но най – страхотният ми полет беше този от Лутън Еърпорт към Бургаското вкъщи. Общо – взето, седалката ми отлетя без мен. Стигнах до летището тъкмо на време за да ѝ помахам за сбогом. Което беше повече от ужасно, защото си бях пратила багажа за България с карго, а парите ми ги изяде Ойстера в гонене на пустия му самолет. Ама всичките. Е, да, и онзи бар вечерта също беше помогнал доста на пътната ми карта. Както и бутилката ром дето я пихме после вкъщи. И още… Абе само Ойстера ми е виновен, честно ви казвам! Без малко да се подслоня при лелите на чек – ина за седмица, две.

После пък летях до Египет. И ми предложиха салата от марули в самолета, ама по – добре било да не я ям. Викам, ба! Каква е тая работа, хем ми я предлагат – хем не я дават! Обясниха ми, че в египетските марули имало нещо като наркотик, който не можел да се усвои от европейския организъм и предизвиквал дезинтерия. Възмутих се. Той европейския организъм да не е кат’ българския? Пък и ми предлагат хем маруля, хем весела маруля! От таквизи чудеса не се пести – похапнах си. И докато не кацнахме в Хургада не излязох от тоалетната.

Скоро пък летях до Чехия. Бях се позиционирала точно до крилото и си зяпах замечтано през прозореца, докато въображението ми рисуваше райски картини на катапултиращи самолети, заяждащи колесници и такива ми ти работи. Добре ама зад мен очевидно стоеше още по – голям пъзльо. И определено летеше за първи път. След около близо час пуфтене и охкане, реших да му дам храна за душата. Гледам аз елероните, па си промрънквам „Ау… Крилото е счупено!“. Съдбата също ме подкрепи в измамата – в момента в който го казвам влязохме в турбуленция. Бре, този като скочи! Хукна паникьосан към стюардесата, заблъска по вратата на пилотската кабина, абе шоу страшно „Пилоте, ако ни призéмиш живо, че те черпим три ракио!“. Счупих се от смях. И си обещах повече да не се страхувам. Обещанието ми изтрая до следващия полет.

После в чешкия хотел имах същия проблем какъвто и в египетския самолет. А уж повече марули не съм яла, да не попадна пак на африканска. A в Лувъра какви съм ги вършила. Бегом в мъжката тоалетна, че пред дамската имаше опашка. То и пред мъжката имаше, ама горките французи бяха толкова смутени, че нищо не ми казаха, докато ги пререждах. Другите жени като ме видяха и те си опитаха късмета, ама ги изгониха. Ай, сиктир! От Буля Ганьовица ще се учите, па ужким европейци!

И други истории имам, ама тях ме е срам да ги разкажа. Хайде със здраве и да си знаете – да ви убиват, не ги яжте тези марули!

 
 
Коментарите са изключени за Не ги яжте тези марули!