Национална гордост на три социални мрежи

| от Александър Николов |

Част от вас ще се запитат кои са трите социални мрежи и наистина ли има толкова, защото по телевизора казват социалната мрежа. Има много повече от три, макар че бройката тук е заигравка с лозунга BALGARIQ NA TRI MORETA. Истината е, че у нас има не три социални мрежи, а една и половина и още някакви стотни процента… Една за Фейсбук, половина за Туитър и малко за Google+, която аз самият не съм сигурен съществува ли още…

Но няма значение колко са социалните мрежи, а какво се случва в тях. В българското уеб пространство се случват неща не за три, а за триста. А изминалата седмица беше особено тежка.

Не е ясно кой реши детската Евровизия и мача на века да са в един ден, но този някой си знае работата. Настана истинска лудница! Защото имаме да наваксваме. Тази гад Марк Зукърбърг закъсня с цели десет години да измисли Фейсбук и не можахме истински да взривим интернет когато бихме французите насред Париж и се класирахме на Световно. Нямаше Фейсбук и когато станахме четвърти в света в САЩ94! Добре, че титлата ‘четвърти в света’ е като званието президент – остава си доживот… Но някак си не е същото. А сега малко трудно ще се класираме на Световно. Златните медали в Атланта и Нагано също не можахме да отбележим, Станка вече не е това, което беше, а „Давай, Гришо“ не играе достатъчно турнири само за да ни развали удоволствието от споделянето на негови снимки с националния флаг. Но… Дойде и нашият ред.

Първо БНТ и bTV решиха да изпратят Крисия, Хасан и Ибрахим на детската Евровизия, а песента отдалеч се виждаше, че е с потенциал. Затова бяхме сигурни, че този път ще си го върнем на гадната система за гласуване на Евровизия, която успя да прецака линейката на Човека глас, ангела на Миро, Софка и дуета на Мариана Попова и Азис. Ако съм пропуснал някой да ме прощава. Тарадудам на Елица и Стунджи вече ни показа, че освен четвърти в света можем да сме и пети на Евровизия, сега оставаше само да споделим снимката на Крисия достатъчно брой пъти и първото място ни беше в кърпа вързано.

В същия съботен ден станахме и фенове на бокса, защото предстоеше мача на века! Не, на последните четири века и на следващите пет! Кобрата щеше да ухапе Кличко и… Така де, от колко време в медиите се говореше за това как украинеца бяга от нашето момче. Един удар и готово…

И настана масов патриотизъм. Шерване на снимки и колажи – на Кобрата с трибагреника, на Крисия с трибагреника, на Кобрата с Крисия… Това разбира се ядоса другата голяма група. И започнаха статии и постове с обяснения за проваленото детство на Крисия, за кича на Евровизия, за това колко безсмислен и варварски спорт е бокса… Всяка лелка, мушнала мусаката да се пече във фурната и всеки чичак, сменил летните гуми на Голфа със зимни се заеха да анализират вокалните способности на Крисия и кардиото на Кубрат. Разбира се тези анализи се задълбочиха след края на мача и финала на конкурса.

А Андреа на Кубрат хем нокаутира Кличковица според едно заглавие, хем се оказа виновна за загубата, щото чалгата влияе зле. А колко пъти Кубрат е ходил на чалга заведение няма значение. Освен това се появи и кратка драма ще има ли сватба, но отговорът на този въпрос оставяме за следващия епизод на драмата.

Сигурен съм, че ако Кобрата си беше избрал треньор сред приятелите ми във Фейсбук щеше да е победител в двубоя. Поне половината от тях са побеждавали единия от братята Кличко, някои и двамата, а има и такива, които в същата година са печелили Евровизия, Златния Орфей, Ролан Гарос и Уимбълдън.

И докато една голяма група беше възмутена от простака Пулев, друга обвиняваше световната мафия за загубата. Първите обявиха, че освен Кубрат Кличко е нокаутирал и Путин, нищо, че втория се потеше на Г20 в Австралия. Вторите намериха хиляди обяснения, снимки и видеа с нечестната игра на Кличко. И всеки изминал пост беше по-по-най- от предния. След Путин се намеси и Сорос, после Обама, илюминатите, извънземните, зачакахме с нетърпение Костов.

Всъщност забелязвам една много интересна тенденция в българското социалномрежово пространство. Всеки си е нарочил някой – Путин, Костов, Сорос, Пеевски, Прокопиев, Протестна мрежа, Кунева, Обама, Ердоган, Кунева, Бойко Борисов… И този някой се появява максимум на третия пост под всяка дискусия на каквато и да е тема. Няма значение дали ще напишете нещо за фаст-фууд, за закъснял полет, за спрял ток, за бавен интернет, за ВИП Брадър, снощния мач или за сменяне на памперси. Този някой ще се появи и ще е виновен за нещо. Всички ние се оплакваме от троловете в мрежата. Те обаче са лесно разпознаваеми. Преди бяха тези с най-злостните постове, сега са тези, които изглеждат най-нормално.

Тази сутрин прегледах таймлайна във Фейсбук и мога да ви уведомя, че края на света ще настъпи през 2015, че сме обявили война на Турция, Русия и Украйна, че бокса е пошъл спорт, че въобще спорта е лошо нещо, защото не е култура, обаче култура в България няма, но има едни културни дейци, които са лоши, че не искат Вежди за министър, едни, които са още по-лоши, че искат Вежди за министър. За всичко останало са виновни Костов, Кунева, илюминатите и чалгата. И ВИП Брадър, и Паулу Коелю.

 
 

Ролята, за която Никол Кидман се промени до неузнаваемост

| от chronicle.bg |

Напук на всички, които изпращаха кариерата на Никол Кидман в някоя черна дупка и подиграваха актрисата за не дотам сполучливите хирургически намеси, тази прекрасна жена показва, че няма намерение да слезе от екран.

За това свидетелства не само филма „Boy Erased“, който очакваме да излезе, но и следващият й филм, „Destroyer“. В него Кидман е неузнаваема и претърпява трансформация почти колкото тази в „Часовете“, където влиза в ролята на Вирджиния Улф.

Първия трейлър на „Destroyer“ ни запознава с Ерин Бел, детектив от полицейския отдел на LA, която е преследвана от спомен за неразрешен случай с престъпна банда от Калифорнийската пустиня. Операцията е завършила трагично, а днес, години по-късно, лидерът й отново е готов за действие. А това означава Ерин да се изправи срещу всички демони от миналото.

Режисьор на филма е Карин Кусама, а сценарият е на Фил Хей и Мат Манфреди. Освен Кидман, във филма ще видим и Себастиан Стан, Татяна Маслани, Брадли Уитфорд и Тоби Кебъл.

Първото показване на „Destroyer“ беше тази година на Telluride Film Festival  и до този момент критиците се изказват повече от хвалебствено за изпълнението на Никол Кидман.

Световната премиера на филма по кината ще бъде на 25 декември. А ето и трейлъра:

 
 

Почина Пол Алън, един от основателите на Microsoft

| от |

Пол Алън, който основава компанията „Microsoft“ заедно с Бил Гейтс, почина след боледуване от рак. Това съобщиха семейството и говорители на компанията.

Мнозина от IT сектора изказаха съболезнования си.

„С огромна мъка съобщаваме за смъртта на нашия основател Пол Алън, съосновател на Майкрософт и признат технолог, филантроп, строител на общност, природозащитник, музикант и поддръжник на изкуството“, се казва в съобщение на инвестиционно дружество „Вулкан“, една от компаниите, на които е основател.

През 1983 година Алън напуска „Майкрософт“, но остава съветник в компанията. Списание „Форбс“ оценява състоянието му на 20 милиарда долара.

Бил Гейтс изрази съболезнованията си в декларация. В нея той казва, че „персоналният компютър нямаше да съществува без него“.

 
 

От днес марихуаната в Канада е легална

| от chronicle.bg |

Сенатът в Канада легализира марихуаната с 52 гласа „за“, 29 – „против“ и два – „въздържали се“. Решението влиза в сила от днес.

Канада е първата страна от Г-7, и втората в света след Уругвай с подобна пълна легализация.

Това беше едно от предизборните обещания на премиера Джъстин Трюдо. Той отбелязва, че с легализирането се атакува незаконната търговия и лицата, които са замесени в нея. Също така, законната търговия с марихуана ще привлече инвестиции за милиарди в страната. Самият премиер казва, че е пушил трева с приятели няколко път, дори и докато е бил депутат.

Законът, разбира се, съдържа стриктни регулации и спира мафията да навлезе и завладее легалния бизнес. Не се допуска участието на офшорни компании в бизнеса и се води публичен регистър. Притежанието за лична употреба е ограничено до 30 грама, да ползват марихуана имат право само пълнолетни граждани над 18, в някои райони 19 години. Регулации има и в рекламата на коз.

За медицински цели марихуаната е легална в Канада от почти 20 години.

Chronicle.bg учтиво Ви напомня, че за хора, които ще пребивават в Канада по-малко от 6 месеца, визи няма.

 
 

„Безкрайната градина“: не пипай нищо и бъди готов да видиш себе си

| от Дилян Ценов |

В продължение на десетилетия вече родното кино се надпреварва как най-добре да покаже на екран тежкия живот на малкия човек от Източна Европа. Докато някои режисьори и сценаристи все още си мислят, че това е интересно за световната публика, един от най-известните български режисьори в чужбина ни дава глътка свеж въздух. Това в няколко думи представлява филмът „Безкрайната градина“, с който театралният режисьор Галин Стоев дебютира в киното. Тази година заглавието заема специално място в програмата на CineLibri.

Всичко започва от пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, която Галин Стоев поставя в Театър 199. В сценичната версия участват Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Сженина Петрова и Владимир Пенев. Девет театрални сезона след премиерата на пиесата се появява и филмът по нейни мотиви. Режисьорът не взима нито един актьор от спектакъла. Тук всичките са млади актьори или натуршчици – Мартин Димитров, Димитър Николов, Глория Петкова, Елица Матева. Контрапункт на тази свежа група от млади хора е покойният Никола Анастасов, за когото това е последна роля в киното. Сценарият е дело на Яна Борисова и Галин Стоев. С кинематографията се захващат други двама майстори: Борис Мисирков и Георги Богданов.

maxresdefault (1)

За любителите на синопсисите, в които А среща Б, а В прави нещо трето, ще кажем, че историята разказва за двама братя, Виктор (Димитър Николов) и Филип (Мартин Димитров), които все още се справят с последствията от преживяна в миналото трагедия. Виктор работи в цветарница заедно с младата Ема (Елиза Матева), Филип е пиар на кмета на София и е обвързан със Соня (Глория Петкова) – успял мъж, който се опитва да помогне на брат си. В цветарницата, където Виктор работи обаче, има нещо специално – в задната част на помещението, скрита от околните, се крие тайната градина на Ема. И от тук започва всичко…

Най-прекрасното в „Безкрайната градина“ е неговата противоречива природа. По много параграфи не можем да наречем това добър филм – той има няколко основни недостатъка, които биха спънали всеки материал за киното. И въпреки това, той е натоварен с очарование и заряд, които нямат общо със сантименталността, или още по-малко със сляпото възхищение (което трябва да признаем, че върлува у нас) към режисьора, който идва от Франция и затова трябва да го хвалим. Не. Галин Стоев се справя добре с дебюта си в киното, просто защото е добър режисьор. И защото независимо от контекста или средствата, може да извади заспалото у нас.

4d21Infinite-Garden-filmstill-Color-01

Най-силната черта на филма е неговият образ. Картината. Това, което винаги е било най-важно в киното. Мисирков и Богданов успяват майсторски да представят всичките думи на Яна Борисова в картини. Тук не можем да не споменем и работата на Юлиян Табаков като художник и на сценаристите (Яна Борисова и Галин Стоев), които трансфомират всички условности в театъра и ги превръщат в конкретика, за да може добрият театрален продукт да се превърне в кино. В „Безкрайната градина“ декор, камера и режисьор са в перфектно взаимодействие, за да получи зрителят картина, която говори като персонаж. Няма да бъде пресилено да кажем, че някои кратки откъси във филма напомнят на филм на Уес Андерсън – контрастът, симетрията (или асиметрията), цветовете. За всичко това „Безкрайната градина“ може да бъде пример за добро българско кино, каквото от много време не бяхме виждали по екраните. Именно този ярък образ влияе на зрителя и работи в услуга на персонажите – показва ги по-добре, разкрива част от характера им. Доразказва вече намекнатото.

А намекнатото тук е прекалено много. Прекалено намекнато и недоизказано. Това е и моментът, в който „Безкрайната градина“ се препъва. Прекалено много образи, недостатъчно действие. Няма как да бъде казано по-кратко. Прекалено много хора с проблеми, но какво се променя като следствие на тези проблеми, не става ясно, освен при един от героите.

42426821_1382097705226170_6462877232934158336_n

Има и друг аспект на този въпрос обаче. Европейското кино (и особено френското) отдавна са доказали, че е възможно филм извън класическата драматургична рамка да бъде добър. Не е необходимо да има конфликт, действие, събития и всичко останало. Зависи от публиката. „Безкрайнта градина“ изисква друга настройка. Това е. Изисква отваряне на сетивата за красивото. Само тогава зрителят, заедно с актьорите, може да потърси убежище в някоя тайна градина. Да се спаси от демоните и от света, който е неприветлив. Просто трябва да бъдем готови да видим себе си там, да не пипаме нищо и да не бягаме, защото ще се събудим… И още няколко правила, с които ви съветваме да се запознаете като гледате.

„Безкрайната градина“ е хубав филм. Далеч не най-добрият, но определено най-обнадеждаващият от последните години. А нали това всъщност е смисъла на изкуството? Да излезеш променен, да събуди в теб дремещи усещания, лица, демони. „Безкрайната градина“ може да го направи. Това е хубав филм, след който виждаш света по различен начин. Някак по-плътен и по-смислен.

Информация за прожекциите на „Безкрайната градина“ на CineLibri 2018, вижте тук