Национална гордост на три социални мрежи

| от Александър Николов |

Част от вас ще се запитат кои са трите социални мрежи и наистина ли има толкова, защото по телевизора казват социалната мрежа. Има много повече от три, макар че бройката тук е заигравка с лозунга BALGARIQ NA TRI MORETA. Истината е, че у нас има не три социални мрежи, а една и половина и още някакви стотни процента… Една за Фейсбук, половина за Туитър и малко за Google+, която аз самият не съм сигурен съществува ли още…

Но няма значение колко са социалните мрежи, а какво се случва в тях. В българското уеб пространство се случват неща не за три, а за триста. А изминалата седмица беше особено тежка.

Не е ясно кой реши детската Евровизия и мача на века да са в един ден, но този някой си знае работата. Настана истинска лудница! Защото имаме да наваксваме. Тази гад Марк Зукърбърг закъсня с цели десет години да измисли Фейсбук и не можахме истински да взривим интернет когато бихме французите насред Париж и се класирахме на Световно. Нямаше Фейсбук и когато станахме четвърти в света в САЩ94! Добре, че титлата ‘четвърти в света’ е като званието президент – остава си доживот… Но някак си не е същото. А сега малко трудно ще се класираме на Световно. Златните медали в Атланта и Нагано също не можахме да отбележим, Станка вече не е това, което беше, а „Давай, Гришо“ не играе достатъчно турнири само за да ни развали удоволствието от споделянето на негови снимки с националния флаг. Но… Дойде и нашият ред.

Първо БНТ и bTV решиха да изпратят Крисия, Хасан и Ибрахим на детската Евровизия, а песента отдалеч се виждаше, че е с потенциал. Затова бяхме сигурни, че този път ще си го върнем на гадната система за гласуване на Евровизия, която успя да прецака линейката на Човека глас, ангела на Миро, Софка и дуета на Мариана Попова и Азис. Ако съм пропуснал някой да ме прощава. Тарадудам на Елица и Стунджи вече ни показа, че освен четвърти в света можем да сме и пети на Евровизия, сега оставаше само да споделим снимката на Крисия достатъчно брой пъти и първото място ни беше в кърпа вързано.

В същия съботен ден станахме и фенове на бокса, защото предстоеше мача на века! Не, на последните четири века и на следващите пет! Кобрата щеше да ухапе Кличко и… Така де, от колко време в медиите се говореше за това как украинеца бяга от нашето момче. Един удар и готово…

И настана масов патриотизъм. Шерване на снимки и колажи – на Кобрата с трибагреника, на Крисия с трибагреника, на Кобрата с Крисия… Това разбира се ядоса другата голяма група. И започнаха статии и постове с обяснения за проваленото детство на Крисия, за кича на Евровизия, за това колко безсмислен и варварски спорт е бокса… Всяка лелка, мушнала мусаката да се пече във фурната и всеки чичак, сменил летните гуми на Голфа със зимни се заеха да анализират вокалните способности на Крисия и кардиото на Кубрат. Разбира се тези анализи се задълбочиха след края на мача и финала на конкурса.

А Андреа на Кубрат хем нокаутира Кличковица според едно заглавие, хем се оказа виновна за загубата, щото чалгата влияе зле. А колко пъти Кубрат е ходил на чалга заведение няма значение. Освен това се появи и кратка драма ще има ли сватба, но отговорът на този въпрос оставяме за следващия епизод на драмата.

Сигурен съм, че ако Кобрата си беше избрал треньор сред приятелите ми във Фейсбук щеше да е победител в двубоя. Поне половината от тях са побеждавали единия от братята Кличко, някои и двамата, а има и такива, които в същата година са печелили Евровизия, Златния Орфей, Ролан Гарос и Уимбълдън.

И докато една голяма група беше възмутена от простака Пулев, друга обвиняваше световната мафия за загубата. Първите обявиха, че освен Кубрат Кличко е нокаутирал и Путин, нищо, че втория се потеше на Г20 в Австралия. Вторите намериха хиляди обяснения, снимки и видеа с нечестната игра на Кличко. И всеки изминал пост беше по-по-най- от предния. След Путин се намеси и Сорос, после Обама, илюминатите, извънземните, зачакахме с нетърпение Костов.

Всъщност забелязвам една много интересна тенденция в българското социалномрежово пространство. Всеки си е нарочил някой – Путин, Костов, Сорос, Пеевски, Прокопиев, Протестна мрежа, Кунева, Обама, Ердоган, Кунева, Бойко Борисов… И този някой се появява максимум на третия пост под всяка дискусия на каквато и да е тема. Няма значение дали ще напишете нещо за фаст-фууд, за закъснял полет, за спрял ток, за бавен интернет, за ВИП Брадър, снощния мач или за сменяне на памперси. Този някой ще се появи и ще е виновен за нещо. Всички ние се оплакваме от троловете в мрежата. Те обаче са лесно разпознаваеми. Преди бяха тези с най-злостните постове, сега са тези, които изглеждат най-нормално.

Тази сутрин прегледах таймлайна във Фейсбук и мога да ви уведомя, че края на света ще настъпи през 2015, че сме обявили война на Турция, Русия и Украйна, че бокса е пошъл спорт, че въобще спорта е лошо нещо, защото не е култура, обаче култура в България няма, но има едни културни дейци, които са лоши, че не искат Вежди за министър, едни, които са още по-лоши, че искат Вежди за министър. За всичко останало са виновни Костов, Кунева, илюминатите и чалгата. И ВИП Брадър, и Паулу Коелю.

 
 

Най-добрите филми на „Кан“ 2018

| от chronicle.bg |

71-вото издание на най-бляскавия кинофестивал в развлекателната индустрия е в историята и е време да ви разкажем по няколко думи за победителите. Едно от най-хубавите неща на тазгодишното издание е ясното разграничаване на изкуството от политиката. Кейт Бланшет беше президент на журито и се справи с тази задача повече от добре. Фактите говорят достатъчно ясно. Няма #MeToo , нам Time’s Up … Кан си е Кан, и затова има този статут.

Въпреки силното присъствие на два филма на жени режисьори, журито присъди голямата награда на японския майстор Хирокадзу Корееда и неговата драма „Shoplifters„. Корееда е редовен участник в кинофестивала от 2001 г., когато първият му филм, „Distance“, става участник в конкурсната програма. „Златната палма“ от събота обаче е най-престижното му отличие досега, след Наградата на журито (Prix du Jury) през 2013 г. за „Like Father, Like Son“). „Shoplifters“ беше върхът на добре приетия списък от победители, които журито избра.

Освен Бланшет на диванчетата на журито застанаха режисьорите Ава Дюверней, Дени Вилньов, Андрей Звягинцев и Робер Гедигян, певицата Каджа Нин, актрисите Леа Сейду и Кристен Стюарт и актьорът Чанг Чен.

„Мисля, че светът е много политически настроен и медиите бързо превръщат чисто човешки проблеми в политически. А ние направихме пакт помежду си, че ще оценяваме всеки филм единствено по неговите художествени качества. Наистина се опитахме да премахнем политическите окраски от избора си и да изберем филми, които ни докоснаха и останаха вътре в нас.“ казва Бланшет след церемонията, цитирана от Telegraph.

Наградата „Гран При“ отиде при Спайк Лий и неговата сатира „BlacKkKlansman“, а „Наградата на журито“ (неофициалното трето място) получи Надин Лабаки и нейната възхвалявана от критиците драма „Capharnaum“ – история за 12-годишно момче, което се бори за живота си по улиците на Бейрут. Мнозина предричаха, че Лабаки ще вземе „Златна палма“.  Нейната побратима

Актьорските награди взеха Марчело Фонте (Италия) за изпълнението си в „Dogman“ на Матео Гароне и Самал Еслямова (Казахстан) за „My Little One“ на Сергей Дворцевой. За най-добър режисьор беше определен Павел Павликовски от Полша за черно-белия си романс „Cold War„.

Наградата за сценарии тази година е разделена между две заглавия – сюрреалистичната драма „Happy as Lazzaro“ и „3 Faces“ – режисьор на последния е иранецът Джафар Панахи, на когото му е забранено да напуска страната си от 2010 г.

Специално внимание журито тази година отдели на ветеранът в киното, френският новатор Жан-Люк Годар и неговия експериментален филм „Le livre d’image“. Тази година Годар беше награден със специална „Златна палма“. 87-годишният режисьор никога не е печелил „Златна палма“, въпреки че е бил номиниран девет пъти за престижното отличие.

„Златна камера“ за най-добър режисьорски дебют отиде при Лукас Донт и неговия филм „Girl“ – история за баща и неговата 15-годишна транссексуална дъщеря, която мечтае да бъде примабалерина. Главният актьор Виктор Полстър пък спечели актьорската награда в секцията с филми „Un Certain Regard“.

Това накратко е равносметката от 71-вия кинофестивал в Кан. В галерията горе можете да видите подбрани кадри от филмите, които озариха екраните в Южна Франция от 8 до 19 май.

 
 

Люк Бесон е обвинен в изнасилване

| от chr.bg |

Полицията в Париж разследва обвинение в изнасилване, отправено срещу Люк Бесон – един от най-популярните френски кинорежисьори, сценаристи и продуценти.

Жалбата е подадена в парижкото полицейско управление в петък от актриса, предаде Би Би Си.

„Люк Бесон категорично отхвърля тези изфабрикувани обвинения“, съобщи адвокатът на режисьора Тиери Маремберт пред AFP.

Жалбоподателката и Бесон се познават, той никога не се е отнасял неподходящо към нея, категоричен е адвокатът.

59-годишният Бесон е режисьорът на „Безкрайна синева“ (1988 г.), „Леон“, „Метро“, „Петият елемент“, „Никита“.

Жената е имала двугодишна връзка с него, допълва AFP. Тя е свидетелствала, че е усещала натиск да бъде интимна с режисьора, за да има успех на професионалното си поприще.

Тя твърди, че нападението е станало в хотел Bristol в Париж.

Бесон не е бил разпитан, той е извън страната. Той е женен, има три деца от сегашния си брак и две от предишни връзки. Женил се е четири пъти, включително за актрисата Мила Йовович.

 
 

Нови психотестове за шофьори: чудесно! Стига някой да ходеше на тях.

| от Георги Развигоров |

Чудесно е! Държавата се бори с агресията по пътищата! Взимат се мерки! По телевизията има репортажи! Говорят психолози! Има екшън!

Откакто е достатъчно да засечеш някой нервен шофьор, за да ти пръснат черепа в асфалта, държавните хора започнаха да вземат поетапни мерки, с които да регулират агресивните шофьори на пътя.

Забавното в тази новина е, че или идейните двигатели на тези нови правила са напълно изпушили, или говорим за брутален опит за замазване на очите на хората, точно в периода преди всички да се качат на автомагистрала „Тракия“ и да тръгнат към морето с надеждата да стигнат живи.

Публична тайна е, че срещу 130-150лв. всеки, който трябва да мине през психотест, за да продължи да шофира, може да се сдобие директно с картончето, което му е необходимо за пред КАТ. Самият психотест е с една идея по-евтин. Нали разбирате, трябва да си или екстремно съвестен гражданин, или тотален малоумник, за да отидеш доброволно да натискаш копчета и педали и да се държиш прилично пред отегчен психолог, само за няколко десетки лева разлика.

Сивият канал за минаване на психотест е толкова претъпкан, че не знам как изобщо лабораториите, които правят въпросните тестове се издържат.

Но това е само върхът на айсберга. Институцията КАТ, която следва да стои зад шофьорите и да ги наказва, когато е необходимо, но и да им върши работа, когато това също е необходимо, е един толкова болен и нефункциониращ орган, че освен че не работи добре, заразява и всичко около себе си.

Който не се е сблъсквал с КАТ за нещо по-ексцентрично от регистриране на нов автомобил или взимане на чисто нова книжка, той не знае за каква объркана и дефектясала система говорим.

Толкова сме свикнали, че на ул. Лъчезар Станчев 4 губим времето си, кисели до зли служители ни вдигат скандали, понякога колабираме и винаги ни блъска гневен човекопоток, че сме го приели за нормално.

От около месец текат някакви крайни срокове за подаване на удостоверения за таксиметровите шофьори в София. Също от толкова време машината, която раздава номерца в КАТ не работи. Логиката е желязна, нали разбирате? Има прекалено много хора, затова системата спира да работи, вместо да работи по-бързо и да се вземат някакви адекватни мерки. За всяко гише чакат по 70-80 човека, а около машината-Бог всеки ден се тълпи една малка войска от неразбрали, които чакат тя да пусне заветния номер. Но тя не пуска.

Виси се от сутрин до вечер. Бременни припадат, деца пищят, бакшиши псуват, полицаи крещят. Сериозно. През последния месец в КАТ е като в преизподня.

Никой не може да свърши работата, за която е дошъл. И повярвайте, след цял ден в този котел на низки страсти, и най-хрисимият шофьор, обичайно кротък като кастриран бивол и вял като абитуриент след бал, ще се изнерви и ще засече някой. И то нарочно.

В същото време наистина имаме нужда от строг контрол по пътищата. Ще го потвърдят и шофьорите, и велосипедистите, и мотористите, и пешеходците. Но докато инвалидността на КАТ и корупцията при служителите на пътна полиция не се оправят, новите психотестове са само прах в очите и глътка мента, глог и валериан за обществото.

 
 

Артър Конан Дойл: „Дребните детайли са по-важни от всичко останало.“

| от chronicle.bg |

„Ако успее моят труд за час

момчето-полумъж да увлече,

да увлече мъжа-полумомче,

целта си скромна съм постигнал аз.“

Това е епитафията, изрязана на надгробната плоча на сър Артър Конан Дойл. Създателят на близо 60 творби, в които главни герои са най-известният детектив в света и неговият верен приятел – Шерлок Холмс и Уотсън. 

Създателят на вселената на Холмс е роден на 22 май 1859 г. в Единбург. Първият му роман е публикуван през 1890 г.  „Етюд в червено“ е и първата творба, в която главен герой в лондончанинът от „Бейкър стрийт“ Шерлок Холмс. Дойл започва да пише романа четири години по рано под друго заглавие. Още след публикуването му авторът получава признанието, за което е копнеел от самото си пристигане си в Англия.

Още преди да измисли своя герой, Дойл се увлича по спиритуализма и пише три романа, считани за автобиографични. С идването на славата решава да се откаже от медицината, на която е посветил младините си. През последното десетилетие на 19 век пише няколко исторически романа, сред които известният „Родни Стоун“.

Авторът създава най-популярните си творби с Шерлок Холмс в края на 19-ти и началото на 20-ти век. От този период са „Знакът на четиримата“, „Приключенията на Шерлок Холмс“, „Мемоарите на Шерлок Холмс“, „Баскервилското куче“ и „Завръщането на Шерлок Холмс“. Още през 1893 г. иска да убие своя герой, но също както при Агата Кристи, и тук читателите са възмутени и той е длъжен да продължи да им дава „дозата“. През 1928 г. е публикуван последният сборник с разкази за Холмс – „Архивът на Шерлок Холмс“.

През есента на 1929 г. Артър Конан Дойл заминава на спиритуална обиколка из Холандия. Следващата година се връща в Англия и умира на 7 юли 1930 г. в градината си, хванал цвете в едната си ръка. 

Arthur Conan Doyle, creator of the famous fictional detective Sherlock Holmes

„Жената притежава сила на духа, с която не може да се сравни и най-голямата доблест на мъжа.“

„Повярвайте, няма нищо по-противоестествено от баналността.“

„Дребните детайли са по-важни от всичко останало.“

„Никога не се уморявам от работа. Безделието обаче ме изтощава напълно.“

„Хора, които се хвалят, че разбират от всичко, рядко могат да се похвалят със задълбочени познания.“

„Най-лошите призраци в нашия живот са призраците на нещата, към които сме били привързани в миналото.“

Sir Arthur Conan Doyle

„В този свят не е важно колко сте направили. Важно е да убедите хората, че сте направили много!“

„Колко ужасна е мъдростта, ако не носи тя полза на мъдрия!“

„Любовта към книгите е сред отбраните дарове на боговете.“

„Няма по-добра проверка за духовната и интелектуалната сила на човека от тази, когато изпада в ситуация, при която всички са против него.“

„Посредствеността не обръща внимание на нищо друго, освен на себе си. Талантът обаче моментално забелязва гения.“

„Светът е пълен с очевидни неща, които никой при никакви обстоятелства не забелязва.“

„Аз съм като стара топка за голф – от мен отдавна е очукана цялата ми бяла боя. Сега животът може да ме удря колкото си ще, но следа не ще остане. А рискът, млади приятелю – това е солта на живота. Само ако рискуваш, си струва да живееш.“