Насочва ли се Турция към сблъсък със Запада?

| от |

С всеки изминал ден турската външна политика става все по-агресивно ислямистка. Докъде може да стигне Анкара в своите отношения със Запада? Или въпросът може би трябва да е какво би направила Турция, за да бъде изгонена от НАТО? Доста, оказва се.

Анкара се готви да поеме председателството на Г20 следващия месец и е решена да се възползва от възможността да затвърди образа си на икономическа сила и изчисти имиджа си на страна, все по-изолирана от международната сцена и разтърсвана от конфликта на южните й граници.

Според проучване на Pew Research Center, публикувано през юли, само 19% от турците имат положително мнение за САЩ, 25% – за ЕС. А седем от всеки десет турци не одобряват НАТО.

„Проблемът е, че НАТО няма механизъм за изключване на страна-членка”, каза Майкъл Рубин от American Enterprise Institute, бивш служител на Пентагона. „Никой не е очаквал, че членка на НАТО може да промени курса си така радикално”, добави той.

След като турският народ даде на Реджеп Тайип Ердоган и неговата умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието победата на първия тур на президентските избори през август, управлението все повече прилича на диктатура, с ограниченията върху пресата и интернет и отстраняването на политическите опоненти в полицията, армията и прокуратурата.

И докато Ердоган затяга хватката си около властта, Анкара показа нежелание да играе фронтова роля в ръководената от САЩ военна коалиция срещу джихадистката групировка „Ислямска държава”, завзела части на Сирия и Ирак. Американски представители заявиха, че политиката на Турция на отворени граници със Сирия е позволила вкореняването на радикалните групировки там.

Либия изпадна в хаос три години след свалянето на диктатора Муамар Кадафи, а враждуващите помежду си фракции се борят за контрола върху столицата Триполи, управлявана в момента от алтернативно правителство, частично подкрепяно от ислямистки групировки.

Миналия месец Турция назначи свой специален представител за Либия, който стана първият пратеник, срещнал се публично с непризнатите от международната общност власти в Триполи в рамките на усилията на Анкара да стимулира подкрепяните от ООН мирни преговори.

„Ако НАТО не състави механизъм за изключване или преустановяване на членството на страни-членки, целият Алианс може да бъде подложен на риск”, каза Рубин. „Той може да повтори съдбата на СЕНТО (Организацията на Централния Договор), в която Турция също членуваше, но обединението не успя да оцелее след Ислямската революция в Иран от 1979 година”, добави той.

„Управлението на НАТО чрез консенсусни решения е от онези неща, които изглеждат добре на хартия, но не работят така в действителност. Повтаря се историята с Троянския кон. Турция може да причини далеч повече вреди вътре, отколко извън НАТО, но парализата в Алианса му пречи да предприеме действия за това”, добави Рубин.

Освобождаването 12 турски националисти, които бяха задържани след атаката срещу американски моряци в Истанбул, може единствено да увеличи напрежението. Мъжете атакуваха трима моряци на претъпкана улица в Истанбул, крещейки „Янките да си ходят”. Те са ги замеряли с боя и са се опитали да им сложат чували на главите.

Срещу нападателите, които са членове на Турския младежки съюз, може да бъдат повдигнати обвинения за нападение, нанасяне на физически увреждания и нарушаване на закона за протестите на обществени места. Това са били уведомени от съд в Истанбул, преди да бъдат пуснати.

След инцидента Пентагонът забрани на екипажа на американския ескадрен миноносец USS Ross да слиза на истанбулския бряг.
Министерството на външните работи на Турция осъди атаката и заяви, че такива постъпки не могат да бъдат толерирани.

„Турският народ в продължение на дълги години е проявявал антиамерикански настроения. Затова вероятно САЩ ще омаловажат скорошния инцидент в Истанбул”, каза професор Ераим Инбар, директор на Центъра за стратегически науки Бегин-Садат.

„САЩ в действителност обмислят промяна на стратегията в Сирия – да свалят президента Башар Асад, за да угодят на турците и да ги спечелят на своя страна в борбата срещу „Ислямска държава”, каза той и добави, че Вашингтон все още разглежда Турция като незаменим съюзник.

Според Мустафа Акьол, журналист в турския вестник „Хюриет”, въпреки че повечето ислямисти в Турция не одобряват САЩ, тези нападатели не бива да бъдат смятани за ислямисти, а за религиозни националисти. „Тези, които атакуваха американските моряци, са синтез между Кемализма – идеологията на Кемал Ататюрк, и антиимпериалистическите леви убеждения, които се коренят в турския марксизъм от 60-те години на миналия век”, обясни Акьол.

„Според тях, с действията си отмъщават за инцидента през 2003 година, когато няколко турски войници бяха арестувани в Ирак от американски военнослужещи”, добави журналистът./Jerusalem Post/Фокус

 
 

Главната роля, която никой в Холивуд не иска

| от chronicle.bg, по The Hollywood Reporter |

Вече сме в най-интересния период от годината за всички киномани.  Почти няма да има седмица в следващите два месеца, в която да не се раздават награди, да не се обявяват номинации за награди, или изобщо да се говори за награди. Най-доброто, което видяхме през 2018 г. впряга всичките си усилия в добрата реклама и очаква с нетърпение кулминацията. 

Тази година тя ще се състои на 24 февруари, както повелява обичаят, в Долби тиътър в Лос Анджелис. Наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 91-ви път след по-малко от три месеца. А кой ще ги води? Все още не е ясно. Кевин Харт се отказа. Академията, по думите на медиите, е в паника. Домакинът обикновено е ясен половин година по-рано, за да могат да започнат репетиции и подготовка на церемонията. В момента оттеглянето на Харт е поредният минус за и без това намаляващата популярност на „Оскарите“.

Най-престижните награди в киното се намират в период на криза, каквато не ги е сполетявала от десетилетия. И най-голямата криза към този момент е липсата на домакин, който да води церемонията. Заради намаляващия рейтинг на „Оскарите“, обществения натиск и още ред причини, на практика в момента това е главната роля, която никой в Холивуд не иска.

Защо?

Някои от нас все още помнят гафа на „Оскарите“ през 2017 г., когато погрешно беше обявено името на „La La Land“ за най-добър филм, а победителят беше „Moonlight“. Тогава домакинът на церемонията, популярният водещ Джими Кимъл каза: „Не знам какво стана. Обвинявам себе си за това. Знаех си, че ще прецакам шоуто и наистина го направих.“

Кимъл може и да се е шегувал. Въпреки това думите му породиха мисли, че дори опитен водещ на вечерно предаване като него, е застрашен от подобен безпрецедентен провал.

Ако се обърнем назад, страхът на Джими Кимъл далеч не е неоснователен. Достатъчно е да погледнем изпълнителите, нагърбвали се с най-трудната задача в Холивуд и ще разберем защо. Откакто легендарният Били Кристъл предаде щафетата през 2004 г. (и се завърна по изключение през 2012 г., когато не беше приет с големи овации), Американската академия за филмово изкуство и науки не спира да се опитва да намери своя домакин. Но никой не пожелава да поеме ролята повече от два пъти. Сред смелчагите, осмелили се да водят „Оскарите“ два пъти са Кимъл, Елън Дедженеръс, Хю Джакман, Крис Рок и Джон Стюарт – и повечето от тях казват, че никога не биха го направили втори път. Контрастът със славните дни на „Оскарите“  е очевиден. Наградите помнят няколко култови свои домакини сред които Джони Карсън (5 пъти), Били Кристъл (9 пъти) и рекордьорът Боб Хоуп със 19-те церемонии, които води. Последните трима поемат тази задача във време, когато има само три големи телевизии, конкуренцията е слаба и „Оскарите“ са задължителна част от програмата на повечето американски семейства.

Днес от домакинът се изискват редица неща. Да вдигне рейтинга на церемонията. Да е известен. Да е забавен без да обижда. Да е актуален, но не и провокативен. Да е политически коректен. Да е млад, но не прекалено, за да не „изплаши“ управителния съвет на Академията. И да е удобен както за президента на Академията, така и за телевизията, която излъчва „Оскарите“ – ABC.

Изискванията отказват дори най-добрите кандидати, които не желаят да рискуват седмици от живота си за ниски шестцифрени суми, след като накрая обикновено медиите ги критикуват, а самата дейност рядко вдига рейтинга им.

Едва ли някога ще видим отново Джеймс Франко и Ан Хатауей, които са домакини през 2011 г., както и Сет Макфарлън през 2013 г., който беше критикуван заради песента „We Saw Your Boobs“. Единствено Нийл Патрик Харис е казвал, че би го направил, но предвид слабото му изпълнение , това едва ли ще се случи.

Мнозина, които се идеални за тази работа, вече са я отхвърлили. Опра Уинфри. Джъстин Тимбърлейк. Джулия Луис Драйфус. Джери Зайнфийлд. Колкото са по-подходящи, толкова по вероятно е да откажат. Дори Тина Фей и Ейми Полър, който направиха фурор на церемониите по връчването на наградите „Златен глобус“ през 2013, 2014 и 2015 г. са отказали да водят „Оскарите“. Споменава с за имена като Стивън Колбърт и Джеймс Кордън, но ABC не биха позволили звезди от конкурентни телевизии да водят това шоу.

Всъщност кой е подходящ за ролята? Кой е подходящ да води церемонията във време, когато една погрешно казана дума може да струва рейтинг, репутация, пари?

В своята същина обаче, проблемът е естествено следствие от политиката на Академията от няколко години насам. Тя иска да играе на сигурно във време, което възнаграждава риска. Време, което признава тези, които приемат противоречията, а не си затварят очите за тях. Защото ако последните години ни научиха нещо, то е че колкото по-безличен е домакинът, толкова по-безлично е и шоуто. Затова Елън Дедженръс беше толкова добра и се шегуваше с възрастта, парите, произходът на хората. И вдигна летва, която изисква поемането на голям риск, за да бъде прескочена. Но пък ако някой се осмели да направи скока, „Оскарите“ могат да влязат в нов „златен период“. 

 
 

Кларксън, Хамънд и Мей с промо видео за „The Grand Tour“

| от chronicle.bg |

Джереми Кларксън, Ричард Хамънд и Джеймс Мей разбудиха апетита на феновете като пуснаха ново промо видео, в което да обнародват информация за предаването им „The Grand Tour“. 

Триото работи заедно от 2002 година, когато за първи път се събраха в този си състав, за да водят „Top Gear“. Изглежда, че наративът помежду им не се е променил дори в новото предаване. В клипа тримата седят на сив фон, почти не мърдат, освен когато говорят, и все пак са забавни.

Хамънд: Здравейте, ние сме водещите на „The Grand Tour“.

Мей: Да, и снимаме новите епизоди с пълна скорост.

Кларксън: Или поне щяхме, ако не бяхме тук да снимаме това глупаво, времеемко и безсмислено маркетингово съобщение…

Въпреки „проваления край“ на видеото, феновете са силно развълнувани от новината, че автомобилното предаване се завръща на 18 януари догодина. „Класически Кларксън. Нямаше как да стане друго…“, пише в един от много коментари. 

Тройката се премести от BBC в Amazon Prime след като Джереми удари с юмрук своя колега Ойсин Таймън на „Top Gear“, заради което беше уволнен като водещ и продуцент на предаването. Двамата му колеги напуснаха заедно с него като нба тяхно място бяха избрани нови водещи начело с Кристофър Евънс (не актьора), но рейтингът на предаването не успява да се възстанови.

Джереми, Ричард и Джеймс водят „The Grand Tour“ от 2015 година.

 
 

Вижте кратко филмче от „LEGO Movie 2″

| от chronicle.bg |

В „Emmet’s Holiday Party: A LEGO Movie Short“, ново кратко филмче от „LEGO Movie 2″, Емет (Крис Прат) празнува коледните празници.

Първият „The LEGO Movie“ излезе преди 4 години и опроверга очакванията като разби боксофис класацията, давайки начало на франчайза. Втори филм от поредицата беше започнат скоро след успеха на първи, но се отложи няколко пъти заради пренаписвания на сценария и смяна на режисьора. Това обаче вече е в миналото и „The LEGO Movie 2: The Second Part „, както е цялото му име, вече е кажи-речи готов и излиза през февруари. Сценарият е на Фил Лорд и Крис Милър, които написаха и първия, а режисьор е Майк Мичел от „Sky High“ и „Trolls“.

Действието се развива в реално време, тоест 5 години след събитията от първия филм. В Бриксбърг обаче нещата никак не са розови. Малките граждани все още се справят с последствията от Taco Tuesday, които кулминираха с инвазията на извънземните от Дупло. Разбира се, това няма да спре Емет да внесе малко зимна празнична идилия.

Warner Bros. пуска клипчето само в интернет и то няма да се показва по кината. То по чудесен начин налива масло в огънените ни очаквания за „The LEGO Movie 2″.

„Emmet’s Holiday Party“ не изглежда да включва кадри от филма. Филмчето е много невинно и добродушно. Маркетинга на „The LEGO Movie“ не залагаше толкова на историята – което го направи и таква изненада като го гледахме по кината. Да се надяваме, че и „The LEGO Movie 2″ ще ни изненада.

 
 

Филмите с жени главни герои са по-доходоносни от тези с мъже

| от chronicle.bg |

Филмите с мъже в главната роля все още са повече от тези с жени, но изследване на Агенцията по креативни изкуства (САЩ) и компанията Shift7 сочи, че това не е най-добре за бизнеса. Резултатите от анализа на топ филми между 2014 и 2017 ни показват като първенци тези с главна женска роля, без значение какъв е бюджетът на самия филм.

Creative Artists Agency и Shift7 правят сметките с помощта на Gracenote. Главният персонаж във всеки филм е определен по това чие име е първо в Gracenote. Това означава, че филми като „Star Wars“ са с водеща мъжка роля – в „Star Wars: The Force Awakens“ това е Харисън Форд, а в „Star Wars: The Last Jedi“ е Марк Хамил, въпреки че Дейзи Ридли има основна роля и в двата.

В изследването участват 350 филми – 105 женски и 245 мъжки. 

„Разбирането, че да имаш филм с жена в главната роля е лошо откъм приходи е грешно“, казва изследователя от CCA Кристи Хаубегър пред The New York Times. „Те всъщност са маркетингов актив.“

Когато филмите били подредени в категории по бюджет: над $100 милиона, по-малко от $10 милиона, между $10 и $30 милиона и така нататък, средния приход във всяка категория бил по-голям за женските филми, отколкото за мъжките.

Филмите били подложени и на теста Бачдел, който мери представянето на жените в творби на изкуството: той задава въпроса дали творбата включва ли поне две жени, който си говорят за нещо различно от мъже. 60% от филмите минават теста и няма филм от 2012 година насам, който е изкарал повече от $1 милиард в боксофиса и не е преминал Бачдел.