shareit

Насочва ли се Турция към сблъсък със Запада?

| от |

С всеки изминал ден турската външна политика става все по-агресивно ислямистка. Докъде може да стигне Анкара в своите отношения със Запада? Или въпросът може би трябва да е какво би направила Турция, за да бъде изгонена от НАТО? Доста, оказва се.

Анкара се готви да поеме председателството на Г20 следващия месец и е решена да се възползва от възможността да затвърди образа си на икономическа сила и изчисти имиджа си на страна, все по-изолирана от международната сцена и разтърсвана от конфликта на южните й граници.

Според проучване на Pew Research Center, публикувано през юли, само 19% от турците имат положително мнение за САЩ, 25% – за ЕС. А седем от всеки десет турци не одобряват НАТО.

„Проблемът е, че НАТО няма механизъм за изключване на страна-членка”, каза Майкъл Рубин от American Enterprise Institute, бивш служител на Пентагона. „Никой не е очаквал, че членка на НАТО може да промени курса си така радикално”, добави той.

След като турският народ даде на Реджеп Тайип Ердоган и неговата умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието победата на първия тур на президентските избори през август, управлението все повече прилича на диктатура, с ограниченията върху пресата и интернет и отстраняването на политическите опоненти в полицията, армията и прокуратурата.

И докато Ердоган затяга хватката си около властта, Анкара показа нежелание да играе фронтова роля в ръководената от САЩ военна коалиция срещу джихадистката групировка „Ислямска държава”, завзела части на Сирия и Ирак. Американски представители заявиха, че политиката на Турция на отворени граници със Сирия е позволила вкореняването на радикалните групировки там.

Либия изпадна в хаос три години след свалянето на диктатора Муамар Кадафи, а враждуващите помежду си фракции се борят за контрола върху столицата Триполи, управлявана в момента от алтернативно правителство, частично подкрепяно от ислямистки групировки.

Миналия месец Турция назначи свой специален представител за Либия, който стана първият пратеник, срещнал се публично с непризнатите от международната общност власти в Триполи в рамките на усилията на Анкара да стимулира подкрепяните от ООН мирни преговори.

„Ако НАТО не състави механизъм за изключване или преустановяване на членството на страни-членки, целият Алианс може да бъде подложен на риск”, каза Рубин. „Той може да повтори съдбата на СЕНТО (Организацията на Централния Договор), в която Турция също членуваше, но обединението не успя да оцелее след Ислямската революция в Иран от 1979 година”, добави той.

„Управлението на НАТО чрез консенсусни решения е от онези неща, които изглеждат добре на хартия, но не работят така в действителност. Повтаря се историята с Троянския кон. Турция може да причини далеч повече вреди вътре, отколко извън НАТО, но парализата в Алианса му пречи да предприеме действия за това”, добави Рубин.

Освобождаването 12 турски националисти, които бяха задържани след атаката срещу американски моряци в Истанбул, може единствено да увеличи напрежението. Мъжете атакуваха трима моряци на претъпкана улица в Истанбул, крещейки „Янките да си ходят”. Те са ги замеряли с боя и са се опитали да им сложат чували на главите.

Срещу нападателите, които са членове на Турския младежки съюз, може да бъдат повдигнати обвинения за нападение, нанасяне на физически увреждания и нарушаване на закона за протестите на обществени места. Това са били уведомени от съд в Истанбул, преди да бъдат пуснати.

След инцидента Пентагонът забрани на екипажа на американския ескадрен миноносец USS Ross да слиза на истанбулския бряг.
Министерството на външните работи на Турция осъди атаката и заяви, че такива постъпки не могат да бъдат толерирани.

„Турският народ в продължение на дълги години е проявявал антиамерикански настроения. Затова вероятно САЩ ще омаловажат скорошния инцидент в Истанбул”, каза професор Ераим Инбар, директор на Центъра за стратегически науки Бегин-Садат.

„САЩ в действителност обмислят промяна на стратегията в Сирия – да свалят президента Башар Асад, за да угодят на турците и да ги спечелят на своя страна в борбата срещу „Ислямска държава”, каза той и добави, че Вашингтон все още разглежда Турция като незаменим съюзник.

Според Мустафа Акьол, журналист в турския вестник „Хюриет”, въпреки че повечето ислямисти в Турция не одобряват САЩ, тези нападатели не бива да бъдат смятани за ислямисти, а за религиозни националисти. „Тези, които атакуваха американските моряци, са синтез между Кемализма – идеологията на Кемал Ататюрк, и антиимпериалистическите леви убеждения, които се коренят в турския марксизъм от 60-те години на миналия век”, обясни Акьол.

„Според тях, с действията си отмъщават за инцидента през 2003 година, когато няколко турски войници бяха арестувани в Ирак от американски военнослужещи”, добави журналистът./Jerusalem Post/Фокус

 
 
Коментарите са изключени