Насочва ли се Турция към сблъсък със Запада?

| от |

С всеки изминал ден турската външна политика става все по-агресивно ислямистка. Докъде може да стигне Анкара в своите отношения със Запада? Или въпросът може би трябва да е какво би направила Турция, за да бъде изгонена от НАТО? Доста, оказва се.

Анкара се готви да поеме председателството на Г20 следващия месец и е решена да се възползва от възможността да затвърди образа си на икономическа сила и изчисти имиджа си на страна, все по-изолирана от международната сцена и разтърсвана от конфликта на южните й граници.

Според проучване на Pew Research Center, публикувано през юли, само 19% от турците имат положително мнение за САЩ, 25% – за ЕС. А седем от всеки десет турци не одобряват НАТО.

„Проблемът е, че НАТО няма механизъм за изключване на страна-членка”, каза Майкъл Рубин от American Enterprise Institute, бивш служител на Пентагона. „Никой не е очаквал, че членка на НАТО може да промени курса си така радикално”, добави той.

След като турският народ даде на Реджеп Тайип Ердоган и неговата умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието победата на първия тур на президентските избори през август, управлението все повече прилича на диктатура, с ограниченията върху пресата и интернет и отстраняването на политическите опоненти в полицията, армията и прокуратурата.

И докато Ердоган затяга хватката си около властта, Анкара показа нежелание да играе фронтова роля в ръководената от САЩ военна коалиция срещу джихадистката групировка „Ислямска държава”, завзела части на Сирия и Ирак. Американски представители заявиха, че политиката на Турция на отворени граници със Сирия е позволила вкореняването на радикалните групировки там.

Либия изпадна в хаос три години след свалянето на диктатора Муамар Кадафи, а враждуващите помежду си фракции се борят за контрола върху столицата Триполи, управлявана в момента от алтернативно правителство, частично подкрепяно от ислямистки групировки.

Миналия месец Турция назначи свой специален представител за Либия, който стана първият пратеник, срещнал се публично с непризнатите от международната общност власти в Триполи в рамките на усилията на Анкара да стимулира подкрепяните от ООН мирни преговори.

„Ако НАТО не състави механизъм за изключване или преустановяване на членството на страни-членки, целият Алианс може да бъде подложен на риск”, каза Рубин. „Той може да повтори съдбата на СЕНТО (Организацията на Централния Договор), в която Турция също членуваше, но обединението не успя да оцелее след Ислямската революция в Иран от 1979 година”, добави той.

„Управлението на НАТО чрез консенсусни решения е от онези неща, които изглеждат добре на хартия, но не работят така в действителност. Повтаря се историята с Троянския кон. Турция може да причини далеч повече вреди вътре, отколко извън НАТО, но парализата в Алианса му пречи да предприеме действия за това”, добави Рубин.

Освобождаването 12 турски националисти, които бяха задържани след атаката срещу американски моряци в Истанбул, може единствено да увеличи напрежението. Мъжете атакуваха трима моряци на претъпкана улица в Истанбул, крещейки „Янките да си ходят”. Те са ги замеряли с боя и са се опитали да им сложат чували на главите.

Срещу нападателите, които са членове на Турския младежки съюз, може да бъдат повдигнати обвинения за нападение, нанасяне на физически увреждания и нарушаване на закона за протестите на обществени места. Това са били уведомени от съд в Истанбул, преди да бъдат пуснати.

След инцидента Пентагонът забрани на екипажа на американския ескадрен миноносец USS Ross да слиза на истанбулския бряг.
Министерството на външните работи на Турция осъди атаката и заяви, че такива постъпки не могат да бъдат толерирани.

„Турският народ в продължение на дълги години е проявявал антиамерикански настроения. Затова вероятно САЩ ще омаловажат скорошния инцидент в Истанбул”, каза професор Ераим Инбар, директор на Центъра за стратегически науки Бегин-Садат.

„САЩ в действителност обмислят промяна на стратегията в Сирия – да свалят президента Башар Асад, за да угодят на турците и да ги спечелят на своя страна в борбата срещу „Ислямска държава”, каза той и добави, че Вашингтон все още разглежда Турция като незаменим съюзник.

Според Мустафа Акьол, журналист в турския вестник „Хюриет”, въпреки че повечето ислямисти в Турция не одобряват САЩ, тези нападатели не бива да бъдат смятани за ислямисти, а за религиозни националисти. „Тези, които атакуваха американските моряци, са синтез между Кемализма – идеологията на Кемал Ататюрк, и антиимпериалистическите леви убеждения, които се коренят в турския марксизъм от 60-те години на миналия век”, обясни Акьол.

„Според тях, с действията си отмъщават за инцидента през 2003 година, когато няколко турски войници бяха арестувани в Ирак от американски военнослужещи”, добави журналистът./Jerusalem Post/Фокус

 
 

Новият трейлър на „Мега звяр“ показва зъби

| от chronicle.bg |

Филмите за акули винаги са ни вълнували и въпреки дълбоко, страстно разочарование от втората част на „Синята бездна“, няма да се откажем да ги следим.

Този път ни очаква не акула, а праисторическа акула – мегалодон.

Филмът „Мега звяр“ е адаптация на популярния роман на Стив Олтън „Meg: A Novel of Deep Terror” и е дело на режисьора Джон Търтълтауб, а актьорът, който ще се бори с чудовището е Джейсън Стейтъм.

the_meg_jason_statham.0

Сценарият е на Дийн Джоргарис и Джон и Ерик Хоубър. А по-долу може да видите синопсиса и трейлъра:

Дълбоководна подводница, част от международна програма за изследване, е нападната от гигантско създание, което сме смята за изчезнало, и сега лежи извън строя на океанското дъно, с хванат в капан екипаж. Противно на желанията на дъщеря му Суин (Ли Бинбин), китайският визионер и океанограф (Уинстън Чао) наема експерта в дълбочинни спасявания Джонас Тайлър (Джейсън Стейтъм) да избави екипажа на подводницата – и самия океан – от неудържимата заплаха: 22-метровата акула, известна като Мегалодон. Това, което никой не предполага, е, че преди години Тайлър вече се е срещал със същото ужасяващо създание. В екип със Суин, той трябва да се пребори със страховете си и да рискува собствения си живот, за да спаси всички, които са в капан на дъното… изправяйки се още веднъж лице в лице с най-големия и страшен хищник на всички времена.

 
 

Том Круз ще снима нови филми от поредицата „Мисията невъзможна“

| от chr.bg |

Том Круз планира да бъдат заснети още най-малко два-три филма от поредицата „Мисията невъзможна“, но режисьорът Кристофър Маккуори не знае дали ще работи над тях, съобщи Контактмюзик.

55-годишният актьор отново е в образа на Итън Хънт в шестия филм от поредицата, озаглавен „Мисията невъзможна: Разпад“. Круз смята, че неговият персонаж има още какво да покаже пред зрителите. Актьорът обаче отказа да разкрие плановете си.

„Имам много идеи за следващия етап, за следващите два-три филма, но сега не съм готов да ги обсъждам“, каза той. „Все пак ще видите част от тях в новия филм. Той е по-епичен в сравнение с останалите филми от поредицата“, споделя актьорът.

Независимо, че отдавна е ангажиран с въпросната поредица, Круз признава, че не е лесно да бъде заснет нов филм от нея. „Смяташ, че знаеш как се заснемат подобни екшъни, докато не започнат снимките на новия филм“, довери той. „Тогава си казвам „Господи, какво правя, та това е „Мисията невъзможна“, каза още Круз.

Кристофър Маккуори е първият режисьор, заел се със заснемането на два филма от поредицата. Той възнамерявал „Мисията невъзможна: Разпад“ да е много по-различен от първия заснет от него филм от поредицата – „Мисията невъзможна: Престъпна нация“, който излезе по екраните през 2014 г. „Причината да се заловя отново с филм от поредицата бе свързана с предизвикателството да направя нещо съвсем различно“, поясни Маккуори пред сп. „Тотал филм“. „Всеки нов филм от поредицата „Мисията невъзможна“ се заснема от различен режисьор“, допълни той.

Маккуори сега ангажирал различен актьорски състав в сравнение с този на „Мисията невъзможна: Престъпна нация“. „За новия филм реших да не вървя по отъпканите пътеки“, отбеляза режисьорът. Той обаче не е сигурен дали ще може да направи това още веднъж, за да заснеме трети филм от същата поредица.

 
 

Ексклузивно: Майкъл Скофийлд в депресия, не ставал за нищо*

| от Цветелина Вътева |

Известният с успешните си бягства от различни затвори в Щатите, Панама и къде ли още не, Майкъл Скофийлд, взриви социалните мрежи с признанието си, че с оглед на последните събития в престъпния свят на България, той е изпаднал в тежка депресия.

Това, което се случва, е обидно за всеки, който е татуирал цялото си тяло и е влязъл в затвора нарочно, за да спаси несправедливо осъдения на смърт свой брат“, коментира героят от сериала „Prison break“.

„ПоложИх толкова усилия, за да измъкна Линк от Фокс Ривър…после избегАх от Сона…който е гледал последния сезон на сериала, знае че дори ме наеха за професионален бегач от строго охранявани затвори. Българите обаче ме сравниха със земята. Това сериозно увреди самооценката ми“, изповяда се красавецът пред руското списание „Свобода всем“.

Близки на депресирания казаха пред медиите, че още от шесторното убийство в Нови Искър, Скофийлд започнал да линее. След като Владимир Пелов и Радослав Колев напуснали Софийския затвор по свое желание, Майк спрял да яде пържоли и минал на бадемово мляко с гранола. А сега, когато и ловешкият блудственик Борис Иванов просто си тръгна от работен обект, Скофийлд вече започнал само да гледа в една точка и да си мърмори под носа на развален български.

Зам.-минисърът на правосъдието, Николай Проданов, повтори шегата си, че у затворниците трябва да се култивира любов към ръководителите на затворническата администрация, за да не бягат, пожела на Майкъл бързо оздравяване и го покани следващото лято да ни дойде на гости в Сливенския, където щял бързо да забрави за Сара Танкреди.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация.

 

 
 

Иън Макюън ще бъде сред гостите на CineLibri 2018

| от chronicle.bg |

Фестивалът за кино и литература CineLibri е културно събитие, което не е за пропускане. Поради ред причини, но тази година към  очевидните, които няма да споменаваме, е добавена още една – Иън Макюън. 

Най-награждаваният английски писател ще гостува на фестивала „Синелибри“, който тази година ще се проведе от 11 до 24 октомври. Макюън е първият обявен именит гост за предстоящото четвърто издание на кино-литературния фестивал, който представя филми, адаптирани по художествени произведения. Тук е мястото да вметнем, че преди няколко излезе трейлърът на следващия филм по книга на Макюън – „The Children Act“ („Законът за детето“) с участието на Ема Томпсън в главната роля.

Иън Макюън е роден на 21 юни 1948 г. в Алдершот, Великобритания и e носител на наградите „Букър“, „Уитбред“, „Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“ и още много престижни отличия (общо 6 пъти е номиниран за „Ман Букър“ и 2 пъти за международната награда „Ман Букър“).

Британецът е автор на 15 романа, преведени на над 30 езика. Повечето от книгите му имат успешни филмови адаптации, на които той е сценарист. Шедьовърът „Изкупление“ е номиниран за „Оскар“ в 7 категории, включително за най-добър филм, и печели още петдесет награди, в това число две „Златен глобус“. В рамките на CineLibri 2018 българските зрители ще могат да видят някои от екранните интерпретации по негови произведения. Само през изминалата 2017 г. са филмирани три негови книги – „На плажа Чезъл“, „Законът за детето“ и „Дете във времето“, като „На плажа Чезъл“ ще има своята софийска премиера наесен.

Четвъртото издание на „Синелибри“ ще представи над 300 прожекции, 40 премиери, много специални гости, събития и емоции. Фестивалът тази година ще обърне специално внимание на любовта във всичките й форми и ще протече под мотото „Любов между редовете“.