shareit

Насилие на „една ръка разстояние“

| от chronicle.bg |

Онова, което се случи в новогодишната нощ в Кьолн е отвъд способностите за разбиране на човешкия разум.

Да, няма отнети животи, но има отнето достойнство. Степента, с която агресивните действия въздействат на човешката психика, е сходна с тази на терористичния акт – води до всяване на страх и несигурност.

Продължава да е неразбираемо как под носа на полицията се случват около 100 нападения, без да има реакция, която да предотврати поне част от тях.
Вместо обаче да фокусира вниманието си върху този проблем, реакцията на кьолнската кметица е… да отправи съвет към жертвите.

Жените, пострадали в новогодишната нощ, са ограбвани, опипвани, насилвани. Те са се чувствали беззащитни на площада в един от четирите най-големи градове в Германия въпреки полицейското присъствие.

Като най-сигурен метод за защита Хенриете Рекер им предписва да стоят на „една ръка“ разстояние от непознати. Сякаш в нощта на нападенията пострадалите сами са приближавали нападателите си и са скъсявали доброволно дистанцията. Сякаш този „кодекс на поведение“ спасява от престъпления.

Съветът на кметицата на Кьолн си заслужава напълно подигравките в Twitter с питания като това как да премери разстоянието човек с по-къси ръце.

Първа отговорност на властта е да пази обществения ред и сигурността на гражданите си. Когато тя се провали с основната си задача, става напълно неадекватно да се оправдава с пасивно вменяване на вина на жертвитe.

Самата Рекер беше намушкана с нож заради политическите си позиции в защита правата на бежанците. Доведена до крайност – собствената й логика за „повишена бдителност“ трябваше да я накара да напусне политиката или най-малкото – да премълчава личното си мнение в името на конформизма.

Случилото се на Нова година не е първият подобен случай в Германия. Само преди месец клуб в Бавария съобщи, че е забранил на бежанци да влизат заради оплаквания от физически тормоз над жени. Към германските власти има критики и за прикриване на сексуални престъпления в лагерите за бежанци, заради страх от предизвикване на вълна от агресия срещу тях. Това показва, най-малкото, системен проблем, който властите игнорират.

„Деликатната“ реакция нито води до интеграция на чужденците, нито до успокояване на местните. Вместо това постига обратен ефект.

 
 
Коментарите са изключени