Нас ни е срам, но жените продължават да ги бият

| от |

Вероятно помните дебата, така че ще минем през него накратко. Прословутата Истанбулска конвенция, която преди няколко месеца беше в устата на всички. Политици, медии, актьори, психолози, философи, теолози, фейсбук wannabe лидери на мнение – с една дума всички, имаха какво да кажат. Кошерът дотолкова се претъпка от търтеи и пчели майки, че пчели работнички не останаха и накрая документът отиде някъде по чекмеджетата на Конституционния съд.

Оттогава не се говори за него, а мненията, които опитваха да обяснят за какво наистина служи този документ бяха заглушени от коментарите на „разбирачите“.

Днес пак чухме за него. Но както е казал Чеховият идеалист от „Вишнева градина”, Петя Трофимов, „по-добре да си мълчим”. В равносметката на първата година от управлението на кабинета на ГЕРБ, едно от нещата, които министър-председателят отчита е, че „не можахме добре да представим Истанбулската конвенция”.

Подценихме ситуацията. Трябваше по-ясно да се обясняват нещата, защото това е един страхотен бич. Но пък след като се надигна такова обществено недоволство, аз никога не съм бил инат и я оттеглихме, за да може в по-спокойна обстановка да се работи.

Каквато и да е била целта на тези стратегически подбрани думи, у повечето наблюдателни хора те будят гняв и възмущение. Емоциите са породени от лицемерието и хвърлянето на прах в очите на същите онези, които тази конвенция има за цел да защитава – жертвите на домашно насилие. Не хомосексуалните, не ромите, не адвентистите от седмия ден, а хилядите жертви на домашно насилие в България.

И няма значение кой ги изрича. Тези думи биха звучали цинично в устата на всеки представител на властта, още повече на такъв, който е в управляващото мнозинство. Такъв който е доказал през годините, че ако пожелае да въведе реформа, закон, наредба или каквото и да е, нито опозиция, нито народ, нито която и да било земна сила е в състояние да го спре. Справка – забраната за пушене, която добра или лоша, не беше подкрепена от голяма част от хората.

Къде е лицемерието?

На първо място, то е в използването на старото оправдание за нежеланието на народа, което отдавна знаем, че не е фактор. Първо, защото горният пример е само един от случаите, в които то е било пренебрегвано и второ, защото народът по принцип трудно свиква с новото и първата му реакция е да отхвърли. За някои европейски закони това може да е оправдание, за други не.

По-големият срам обаче е провалилата се с гръм и трясък обществена дискусия около приемането на конвенцията. Всеки (медии, политици, etc.) дърпаше чергата, на където му е удобно и се фокусираше върху определени детайли. На теория никой не беше против защитата на жертвите на домашно насилие. Един-два акцента, които намекваха за защита на правата на ЛГБТ общността у нас обаче, бяха достатъчни, за да може здравият як български традиционалист да нададе вой, че видиш ли, ще ни завладеят гейовете от Европа.

Да не споменаваме децата ни, които ще бъдат вкарани в нещо като газова камера, от която ще излязат живи, но хомосексуални. Стигнахме до там, че Мариус Куркински се обяви против конвенцията в интервю в пресата. А същите онези, които преди години му лепяха всевъзможни етикети, този път писаха коментари в тоналност „ЕВАЛА. Ето това е човек, когото ще уважавам.” Нещата безвъзвратно се размиха и по-добре беше да не закачаме и без това докачливия български избирател…

Но нищо, сега ще му се извиним. Ще си посипем главата с пепел, а като изключат камерите, ще си измием главата все едно нищо не е станало.

Междувременно статистиката не се променя. Все още всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие. Все същите усилия се правят да бъдат защитени тези жени. Алтернатива на конвенцията и до днес не е потърсена.

И още нещо, без да заплашваме никого. Един от аргументите, зад който застана част от народа, не просто няма отношение с конвенцията, ами е въпрос на време да престане да бъде на дневен ред.  Приемането на Истанбулската конвенция нямаше да доведе до никакво узаконяване на еднополовите бракове. Със или без нея, един ден те ще станат факт и в България. След 5, 10, 15, 50 години. Само трябва да дойде заповед, пред която общественото недоволство да няма значение.

Междувременно дано някой пази хилядите жертви на домашно насилие у нас.

 
 

5 романтични места в София

| от |

Днес е празникът на София! Днес въздухът е мръсен по-празнично, клаксоните в задръстванията са по-игриви, а хейтът в соц мрежите е най-добронамерен.

Така трябва да се празнува този ден! София е един от най-романтичните градове в света, а може би и в Бългрия. В него винаги можете да намерите вяра в бъдещето, надежда 1 и 2 и любов на всеки ъгъл.

Решихме направо да ви представим списък с най-романтичните места в столицата като жест към този светъл ден.

Автогарата

На жените в последно време им пораснаха топки и започнаха да се оплакват, че мъжете нямат топки. Заведи я на гарата – докажи й, че греши! Гарата е екзотично място, но не като Сейшелите или Бали. Нещо повече! Екзотично като Кабул.

Люлин

Люлин е цяла държава и столицата й едновременно. Още на входа си Люлин ще ви посрещне със забележителности. Това не са панелки – това е стената на града. От нея ще ви замерят с привидно полезни неща – яйца, орехи, лук. Но бойте се от люлинци, дори когато ви замерят дарове.

Кварталът-държава има 10 микрорайона, по-известни като 10-те кръга на Люлин.

Дълбоката Борисова градина

Борисовата градина е романтична заради раззеленилите се дървета. Тогава какво по-романтично от още дървета! Или само дървета. Набийте се дълбоко в гората! Там е пълно с истории! Когато се разхождате, ще се почувствате все едно има бъг в Матрицата. Дърво, дърво, дърво, тас от кола. Дърво, дърво, дърво, кинескоп. Вижте – там има обувка! Какво прави тук? На кого ли е? Как ли я е загубил? Мистерия.

Околовръстен път

Погледнат от птичи поглед Околовръстният път изглежда като огромен годежен пръстен около София. Заведете жена си там, ако ще й предлагате брак. Тя ще запомни събитието и ще говори за него години наред. Всеки ден. На приятелките си, защото вие няма да сте там.

Ако нямате жена, а ви се предлага брак на някого, можете да си изберете на място някое момиче.

Битака

На Битака в Малашевци човек се чувства като във филм на Емир Кустурица. Дори в няколко. Когато минавате покрай скарите, ще усетите малко от „Черна котка, бял котарак“, но без белия котарак. Само черната котка, ако жената я е позабравила за малко. Когато видите постланите за продан предмети, ще се убедите, че „Животът е чудо“, но без живота. Освен ако денят не е добър и на битака не е живо чудо. А когато се смесите с хората там, напълно ще се сетите за „Циганско време“, но без времето.

 
 

Пълен трейлър на Mary Poppins Returns: любимата ни бавачка пак е тук

| от chronicle.bg |

Тази зима ще бъде една идея по-топла, защото очакваме любимата на милиони деца и възрастни бавачка отново да слезе от небето с чадъра си. Вчера излезе официалният трейлър на предстоящия „Mary Poppins Returns“, в който Емили Блънт ще играе героинята на Памела Травърз.

Филмът е продължение на класиката от 1964 г., която е сред най-известните филми на актрисата Джули Андрюс.  За ролята си на Мери Попинз тя печели „Оскар“ за най-добра женска роля.

Действието в новия филм се развива през 30-те години на миналия век, 25 години след събитията от първия филм, а Мери Попинз се завръща, за да спаси порасналите вече Джейн (Емили Мортимър) и Майкъл Банкс (Бен Уишоу), след като те преживяват семейна трагедия.

На режисьорското място застава Роб Маршал, доказал се с мюзикъли като „Чикаго“ и „Ани“. Към Емили Блънт в актьорския състав се присъединяват Лин-Манюъл Миранда, Пикси Дейвис, Джоел Доусън,  Джули Уолтърс, Колин Фърт, Анджела Лансбъри и Мерил Стрйп, която се появява за кратко като братовчедката на Мери Попинз, Топси. Дик Ван  Дайк се завръща във втората част, но в друга роля – на господин Доус. За разлика от него, екранната му партньорка от първия филм, Джули Андрюс, няма да се появи на екрана.

Премиерата на „Mary Poppins Returs“ е на 19 декември.

 
 

Хората, които преоткриха колелото!

| от chr.bg |

Днес по света има над един милиард велосипеда, което ги прави най-масово разпространеното транспортно средство. Първите велосипеди виждат бял свят в Европа още през XVIII-XIX век. На външен вид са се различавали от днешните, но като принципно устройство са били същите. Впоследствие се появяват веригата, спирачките, скоростите и най-различни други подобрения.

В много градове по света съществуват велосипедни алеи и велосипедни ленти, предназначени само за велосипедисти, които са специално обозначени и обикновено са разположени в най-дясната част на автомобилното платно (при дясноориентирано движение). Напоследък в някои по-големи градове се създават паркинги и спортни площадки за велосипеди.

Първият български велосипед, наречен „паяк“, е конструиран през 1880 г. от Гено Стоянов – Арабаджията, майстор-каруцар от Нова Загора.

Днес има всякакви адаптации на това велико изобретение. В галерията ни сме събрали само малка част от тях!

 
 

11 заглавия на CineLibri 2018, които не са изпускане

| от chronicle.bg |

Да живеят кинофестивалите! Във време, в което програмата на киносалоните изобилства от най-популярното в момента (разбирайте екшъни, трилъри, блокбъстъри с над 50 млн. бюджет и някоя друга анимация), тези събития са единствената възможност за зрителите да се докоснат до едни от най-добрите в художествено отношение заглавия в киното.

Един такъв скоро ще се проведе в София. В дните между  10 до 24 октомври за четвърта поредна година ще се случи CineLibri – единственият по рода си кинофестивал, посветен на взаимовръзката между две велики изкуства – киното и литературата.  – Над 300 прожекции и 45 актуални кинопродукции се обединяват тази година под мотото „Любов между редовете“.

Голяма част от филмите, които ви показваме в нашите галерии, включват заглавия на филми, които няма да може да гледаме по големите кина. Затова фестивали като CineLibri са нужни на българския зрител. А какво препоръчваме ние, вижте в галерията ни горе.