Народът яхна метлата на Борисов
Два дни без Интернет и със светването на браузъра ми разбирам, че най-важното нещо, което се е случило по света и у нас, е, че хигиенистките от летище София са подарили на премиера метла в знак на благодарност, че е запазил огромните им заплати от 1500лв.
И народната искра отново пламна. Започна като малка искрица на възмущение, запали сламата на овчето мнение, по-известно като обществено мнение, и се превърна в грозен пожар от завист и многознайковщина.
В днешно време всичко се измерва в учителски заплати. Един гардероб са две учителски заплати, десет килограма филе Елена са една учителска заплата, една сватба е 20 учителски заплати, а едно погребение – пет. Учителските заплати са социалния калкулатор, по който съдим дали нещо е скъпо или евтино. И наистина, не е редно учителите да получават по-малко от учениците си на ден. Докато малките глезльовци скришом правят gif-ове на физиономиите на учителя си с най-новите си iPhone-и, а учителят се чуди дали ще може да купи течност за чистачки за 15-годишния си Daewoo Lanos или подобно на сутринта, ще се доближава до предните коли с надеждата пръските кална вода от тях да измият предните стъкла, няма какво да се учудваме че децата смятат, че Иисус е спасил българите и затова са го обесили на Шипка.
Но това няма общо със заплатите на чистачките. Както нямат общо лекарските заплати. И тези на архитектите, журналистите, таксиметровите шофьори, коминочистачите и стриптизьорките. Ако заплатите на хигиенистките, които се оказаха такъв трън в очите на обществеността, бъдат намалени с 500 лв., дали тези пари могат да бъдат директно зачислени към заплатите на учителите и лекарите? Ами не.
Поради една проста причина. Летище София е търговско дружество с 100% държавно участие в капитала. Едноличен собственик на капитала е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Летище София е на стопанска самоиздръжка. То е фирма, която си плаща заплатите със собствени приходи. Държавата не дава пари за заплатите на летище София, както не дава пари за заплатите в БДЖ например. Освен това, летището е печеливша компания, то не е на загуба и дори вкарва пари в бюджета.
А заплатите на служителите там са високи поради няколко причини:
1. Ако искате да започнете работа на летището, ви предстои един месец пълна проверка от ДАНС и МВР – т.нар. проверка за национална сигурност. Има случаи, в които хора с неплатени глоби за неправилно паркиране, не са могли да започнат работа на летището. Частните фирми, които работят на летището плащат по-високи заплати за определени позиции в сравнение със същите позиции в града, тъй като нещо трябва да задържа служителите там.
2. Въпросните служители нямат фиксирано работно време. Ако вие работите от 9 до 5, служителите на летището работят по странни схеми, които изключват луксове като наспиване или постоянен ритъм на сън-бодърстване.
3. Служителите на летището полагат нощен труд. Събота, неделя, трети март и Великден не са задължително почивни дни.
Претенцията служители на летище София, независимо дали са хигиенистки, метеоролози или полицаи, да взимат по-малко пари, тъй като парите не стигат за учителски и лекарски заплати, са меко казано неграмотни. „Откъде накъде някакви чистачки ще взимат повече от мен“ в случая е равносилно на „Откъде накъде шефът на Епъл (например) е решил да плаща по 2000 лв. на чистачките на офисите си? Та учителите взимат по 500.“ Едното са бюджетни пари, а другото частни. Допирна точка няма.
Но как да обясним това на редовия български гражданин, който смята 1500 лв. за твърде висока заплата и вероятно е готов неговата собствена заплата да бъда намалена само и само ако и тия с високите заплати получават по-малко? Заваляха цитати от знайни и незнайни статистики, които сочат фиксираните доходи на учители и лекари. Как точно Facebook повелителите на общественото мнение обаче са изчислили средна заплата при лекарите в България не е ясно. Защото такава няма.
И тук някъде, между зъбатото зеленооко чудовище на завистта и липсата на адекватно познание на материята, се завихрят и най-високите пламъци на поредния социален пожар, роден от нищото: взирането в чуждата паница и отсъждането на това кой колко заслужава. Наред с „Това са прости чистачки, работата им не струва 1500 лв.“ се мъдрят и умозаключенията „Учителите само висят в класните стаи, децата ни нищо не знаят, и 600 лв. не заслужават“, „Тия лекари само си седят в кабинетите, пишат рецепти и мерят кръвно, откъде накъде ще взимат толкова много пари“, „Аман от тия полицаи, само се нагушват с подкупи и после си бъркат в носа по цял ден“ т.н.
Този път проблемът не е в Бойко Борисов. Нито в чистачките. Вирусът, който ще ни ликвидира по-бързо от Пеевски, зика и урагана Катрина в комплект, е липсата на уважение към Другия. Отказът от разбиране, че чуждата работа често не е по-маловажна от нашата. И неотлъчното следване на приказката, че „Не е важно аз да съм добре, важно е Вуте да е зле“.
