Най-странните пари по света, или валута отвъд тривиалното

| от |

Альона Нейкова

В банкноти и монети може да се превърне практически всичко

Все повече специалисти призовават през ХХI век да се ограничи използването на общоприетите парични знаци и да се мине към виртуалното разплащане. Но в доста страни по света хартиените банкноти и металните монети така и не успяват да намерят реално приложение. И независимо от факта, че отдавна са отминали времената на герданите и огледалата като разменна валута, на Земята все още се използват доста необичайни парични единици.

Зелената марка има всички основания да бъде причислена към най-странните валути. С такива банкноти се пазарува във Виетнам. Има обаче и уловка – с тях не може да се купи всичко, което се продава в магазините, а само някои конкретни стоки. По краищата на тези специални марки има купони, които се откъсват. Така притежателят на парите плаща за онова, което е изобразено върху тях. Например ако тази разплащателна единица е предназначена за купуването на облекло, купоните дават правото притежателят им да се сдобие само с панталон, чорапи, риза и т.н., като за всеки тип дреха има ограничено количество парични знаци.

Дървените банкноти, както за по-кратко са наричани сентениалите, са единствените в света, използвани навремето в градчето Мус-Джо, разположено в канадската провинция Саскачеван. Германците след Първата световна война използват такъв начин на печатане на валутата си, че в пари да може да се превърне практически всичко. Това се дължи на стремежа на цялата нация с всички сили да върне от небитието Райхсбанк и да се изплатят огромни обезщетения на засегнатите от катастрофалните битки страни. Дървените пари обаче се превръщат в едни от най-необичайните банкноти, произведени по онова време.

Фунтът на Луис е пример за реална валута, използвана само на конкретно място в света. Именно в това английско градче, на което са кръстени парите, кметът Майкъл Чартие решава да създаде собствена парична единица, за да се стимулират малките магазинчета, векове наред опитващи се да запазят традиционните за местността занаяти. Примерът се оказва заразителен и едва година по-късно брикстънският фунт завладява градчето край Южен Лондон, на което е кръстена валутата. С тези пари жителите имат правото в рамките на населеното място да купят абсолютно всички стоки и дори да си платят сметките за ток, вода и т.н.

Доларът на Дисни е една от най-силните валути в света. Този паричен знак е създаден през 1987 г. Ценността на парите с номинал $1, $5, $10 и $50 е изравнена с долара на САЩ. Банкнотите обаче може да се използват само в тематичните паркове и частния остров на Дисни (Castaway Cay), в специализирани курорти и на круизни кораби.

Чилийското песо не е нито странна, нито необичайна валута. Но когато става дума за серията монети от 2008 г., усмивките са гарантирани. Чувството за хумор наистина е необходимо, за да бъде разбрана грешката, мултиплицирана в 50 млн. бройки по 1 песо, върху които името на държавата е изписано грешно – Република Чии (Republica de Chiie).

Преработените пари изобщо не означават, че са втора употреба или са направени от рециклирана хартия и вторични суровини. Етимологията на названието на тази валута отвежда в средата на XIX век, когато Карибските острови започват да претопяват чуждоземни монети и да правят от така получения метал собствени. Цялата тази сложна манипулация се извършва заради факта, че местните жители няма откъде другаде да се сдобият с ценната суровина. Най-странните „преработени“ пари – с отверстие във формата на сърце, са били в обращение в Доминиканската република.

Космическият паунд е валута, която никога не е била използвана на Земята. Паричните знаци все още кротко чакат цивилизацията ни и технологиите да стигнат такова ниво, че в бъдеще наистина да се превърнат в единна единица за пазаруване във Вселената. Изработените монети са направени така, че да издържат натоварването на пътуванията из Галактиката: те нямат остри ъгли и са създадени от абсолютно безвредни за човешкия организъм вещества. Тази валута от света на фантастиката всъщност е разработена от учени на Националния космически център и Лестърския университет във Великобритания като алтернатива на паричните преводи по електронен път – удобни за жителите на Земята, но надали разпространени в цялата Вселена.

Сребърният долар на островите Палау шашва света през 2007 г. Именно тогава една от най-малките страни на планетата ни създава доста нетрадиционна собствена валута. Върху монетата не само че има изображение на Дева Мария, но парата е и с миниатюрен резервоар, който съдържа светена вода от прочутата пещера в Лурд (Франция).

Камъните Раи са може би едни от най-необичайните пари на света. Въпреки че са открити преди 5-6 столетия, и в днешния ХХI век се смятат за незаменим символ на богатството. Всъщност валутата е изключително популярна на островите Яп, Микронезия. Особеното при нея е, че изглежда като огромни каменни дискове от варовик с голяма дупка в средата. Размерите на камъните са доста различни: най-впечатляващите са с диаметър 3 метра, дебелина 50 см и тегло 4 тона. Стойността на парите зависи изцяло от определени параметри като размер, цвят, качество на изработката, както и историята на произхода на валутата. Раи се ползват за търговски сделки, както и по време и след военни действия, при сключване на брак, раждане на дете и т.н. Любопитен факт е, че при смяна на стопаните парите рядко се преместват на друго място.

Жителите на Яп се сдобиват с ценните камъни от островите Палау, откъдето ги докарват с помощта на специални канута или салове. А това изобщо не е лесна работа. Когато се сдобиват с железни прътове за по-лесен и бърз добив на пари, се стига до инфлация. Валутата се получава на разменни начала – желаещите да придобият ценния варовик, от който е направена, предлагат на притежателите на Раи гердани, кокосови орехи, както и ядките им, известни като копра. Японците, завладели островите по време на Втората световна война, използват огромните дискове за строителни цели и вместо котва. Интересното е, че камъните Раи са не просто парична единица, а и национален символ на Микронезия.

Темата за парите векове наред продължава да вълнува хората по цял свят. През каквито и аспекти да се пречупва знанието за произхода и употребата на различните валути, в крайна сметка се стига до известната поговорка „Щастието не е в парите, а в тяхното количество“. Уви…

strange currency1

strange currency2

strange currency3

Дървените пари са сред най-необичайните банкноти

strange currency4

Зелените марки са съставени от купони, които се откъсват при пазаруване

strange currency5

Фунтът на Луис е с ограничено място на употреба

strange currency6

Доларът на Дисни е сред най-силните валути в света

strange currency7

Сгрешеното песо

strange currency8

Космическите дискове ще проправят път на търговията във Вселената

strange currency9

Ценността на камъните Раи е и в начина, по който жителите на Яп се сдобиват с тях

strange currency10

Сребърна монета със светена вода

 
 

Почина Пол Алън, един от основателите на Microsoft

| от |

Пол Алън, който основава компанията „Microsoft“ заедно с Бил Гейтс, почина след боледуване от рак. Това съобщиха семейството и говорители на компанията.

Мнозина от IT сектора изказаха съболезнования си.

„С огромна мъка съобщаваме за смъртта на нашия основател Пол Алън, съосновател на Майкрософт и признат технолог, филантроп, строител на общност, природозащитник, музикант и поддръжник на изкуството“, се казва в съобщение на инвестиционно дружество „Вулкан“, една от компаниите, на които е основател.

През 1983 година Алън напуска „Майкрософт“, но остава съветник в компанията. Списание „Форбс“ оценява състоянието му на 20 милиарда долара.

Бил Гейтс изрази съболезнованията си в декларация. В нея той казва, че „персоналният компютър нямаше да съществува без него“.

 
 

7 силни претендентки за следващия „Оскар“ за най-добра актриса

| от chronicle.bg |

Силният киносезон едва сега започва и все още имаме едни дълги три месеца преди да разберем със сигурност кои филми и хора ще се състезават в надпреварата за най-престижната кинонаграда – „Оскар“. Но някои от най-обсъжданите филми на годината вече излязоха и започнаха да се открояват определени имена.

И понеже жените актриси са нашата най-голяма  слабост, днес показваме някои от тях, които вървят стремглаво към първия ред на „Долби тиътър“.

Най-хубавото за нас, зрителите, тази година е, че конкуренцията в категорията за най-добра актриса ще бъде голяма. Наред с няколко познати имена, които по всяка вероятност ще бъдат сред първенците, се открояват и няколко сравнително нови за света на киното актриси.

Засега само няколко от най-обсъжданите филми са излезли по кината. По-голямата част са показани на големите кинофестивали през годината, които вече отминаха. Но отзивите на критиците и на фестивалните публики рядко се различават от това, което виждаме в края на януари, когато обявяват номинациите.

Затова разгледайте галерията горе, в която сме събрали 7 силни претендентки за „Оскар“ за най-добра актриса.

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.

 
 

Филмите на Дисни, които направиха детството ни приказка

| от chronicle.bg |

Още точно 5 години и „The Walt Disney Company“ става на 100! На 16 1923 година братята Уолтър и Рой Дисни основават „Disney Brothers Cartoon Studio“ – това е първоначалното име на компанията. През годините то става „The Walt Disney Studio“, а после и „Walt Disney Productions“преди финално да се смени през 1986.

Уолтър Елиас Дисни не е просто кинаджия. Една от най-влиятелните личности в киното на миналия век е създател на стотици светове, в които растат милиони деца по света. Помните ли видеокасетите от 90-те, дублирани от един единствен мъж, който озвучаваше всички персонажи? Днес е странно, но тогава това правеше детството ни. Сядахме на дивана и се радвахме, когато можем вече сами да превъртим касетата без да викаме възрастните.

Кой може да отрече очарованието на тези стари анимационни ленти, в които първоизточникът са били хартията и моливът? В които дори можеш да видиш щритихите с течение на филма. Това е по-прекрасно и от най-изпипаната 3D анимация. Не искаме да ставаме по-носталгични, отколкото вече сме, но днешните анимации биха могли да си вземат един или два урока от онези, излезли изпод ръката на самия Дисни… който е роден на днешната дата между другото.

Да не говорим, че класиките на „Дисни“ ще бъдат екранизирани за игралното кино все повече и повече. Вече имаме „Пепеляшка“ и „Красавицата и Звяра“, предстои и „Мулан“.

Силно се надяваме, че тези любими анимации, няма да бъдат забравени скоро. Припомняме ви няколко от тях, защото отраснахме с тях, имахме прекрасно детство (за което частично са виновни те) и искаме и днешните деца да го имат. Вижте ги в галерията горе.