Най-доброто възпитание започва с много любов

| от Цвета Митова |

Всичко за децата в детската градина

Едно интервю на Цвета Митова с Антоанета Григорова, директор на ЦДГ „Ведрица“

Антоанета Григорова е директор на една от най-престижните детски градини в страната , ЦДГ „Ведрица“ в Благоевград и е сред доказаните експерти във възпитанието и развитието на най-малките. С близо 30 години стаж г-жа Григорова е и тазгодишният носител на приза на „Димитър Кръстев Димитров-Мастера“ за обогатяващо педагогическо взаимодействие в предучилищна възраст. През годините изнася и множество доклади по проблемите на децата в различни форуми и конференции като специалист по образователен мениджмънт. В детската градина на г-жа Григорова, която е и най-старата детска градина в областния град децата ходят с желание, чувстват се обичани и приети. Антоанета Григорова няма нищо общо с остарялото клише за директор на детска градина. Тя е усмихната, модерна и грижовна госпожа, любимец на родители и малчугани. Професионалният ѝ подход поощрява децата да открият призванието си още от малки, развивайки индивидуалните си способности. Директорката на ЦДГ „Ведрица“ знае тайната за възпитанието на съвременните деца и помага на десетки родители да общуват с децата си по-добре. Твърди, че агресията при децата е само сигнал за липсата на любов, а най-важното, на което трябва да се научим е да обичаме децата си по правилния начин. Как да разбираме детето по-добре и как да се справим с предизвикателствата на детското възпитание? Какво трябва да знаем преди да запишем детето си на детска градина? По тези и други важни за родителите теми разговаряхме с г-жа Григорова.

Антоанета Григорова : Най-доброто възпитание започва с много любов

Какви са предизвикателствата пред децата , на които предстои да влязат в детска градина?

Децата по различен начин приемат детската градина. Характерно за тази възраст е кризата на три годишните деца. Плач, истерия, хапане, ритане, силно вкопчено в мама – всичко това са белези на съпротивата от страна на детето. Реагирайки по този начин се надява, че мама може да не го довежда повече в детската градина. Причините да реагират децата по този начин са от различно естество. Ето някои от тях:

Никога не са се отделяли от родителите си.
Не са посещавали детски ясли.
Отрицателно отношение на възрастните към детската градина.
Родителите не са подготвили децата си за детска градина.
Безпокойството на родителите се отразява на детето.

Пред децата стоят различни предизвикателства при постъпването в детска градина. За мъника всичко е ново: сграда, учители, занималня, деца, непозната среда, режим, заспиване без мама, обличане-събличане, хранене и други. То трябва да се стреми да ги преодолява. Това малко или много затруднява детето, води до дискомфорт, тъй като до този момент тези действия са извършвани от възрастния. Детето се чувства безпомощно, то не познава хората, които ще се грижат за него, то не знае че не е само, не знае че учителката ще му помогне, изпитва страх да не би да бъде оставено там завинаги.

За или против сте 5-годишните задължително да постъпват в детска градина?

Като учител и директор заставам зад задължителното предучилищно образование и възпитание. Защо? Първо, задължителния характер води до известни задължения към детето от страна на държавата. Осигуряват се финансови средства за издръжката на децата. Тук визирам не само храна, топлина, вода, но и учебни помагала и принадлежности. Това е свързано с финансовата страна. По-голяма тежест има социализирането на детето. В детската градина се формират качества, които помагат за по-бързата адаптация на детето в училище. Изграждат се умения, благодарение на които детето се справя по-лесно в училище. Научават се да общуват с възрастни и връстници, стават по-самостоятелни, уверени, по-лесно преодоляват трудностите. Подготвеното дете за училище се чувства по-сигурно. Много полезно е за децата билингви. Две години в детска градина преди училище подпомага овладяване на българския език.

Проблемите в семейството се изтъкват от психолозите като основна причина за агресията сред подрастващите най-вече по време на пубертета. Има ли агресия сред 4 – 5-годишните?

Дете, което познава от собствен опит енергията на насилието и в безсилието си да се справи и освободи от нея я пренася на по-слабите от него деца или животни. Агресията у детето винаги говори, че то се чувства застрашено. Когато няма друг начин да получиш внимание и мъмренето е внимание. Всяка детска агресия крещи за липсата на обич – не само към детето, а и в самата атмосфера, в която живее. Срещаме физическа и вербална агресия. Вербалната агресия е под формата на обида или заплаха. Лидерството също поражда агресивно поведение. Лидерът не подбира средства, за да бъде пръв. Физическата агресия се проявява, като удряне, блъскане, хапане.

Какво трябва да се промени в образователната система за най-малките?

В България предучилищното възпитание и образование е едно от най-добрите. То е достъпно за всяко българско семейство. Освен образователната и възпитателна функция, детската градина като институция има социална. Тя подпомага родителите при отглеждането на децата. Хубаво е, когато има кой да се грижи за детето, а възрастният да изпълнява служебните си задължения. В проектозакона на новия ЗНП е записано, че родителите дължат почит и уважение към учителите. Но дали ще е навсякъде така? Наред с положителните си страни има и такива, които биха могли да бъдат променени. Да се отделят достатъчно средства от Държавния бюджет за предучилищното образование и израза: “Парите следват детето/ученика“ да бъде забравен. Когато има повече средства ще има и достатъчно детски градини и училища, модерно обзаведени и оборудвани. Нормативът за брой деца в група да бъде намален. Учителят спокойно ще може да обръща внимание на всяко дете, той няма да бъде така напрегнат и стресиран. По-малкият брой деца ще доведе до други положителни страни-по-малко шум, повече пространство за всяко дете, по-спокойна грижа към детето. В помощ на учителите да има помощник-учители с придобита квалификация и нужното образование. За хигиената да се грижат хигиенисти, а помощник възпитателя да има отношение към обслужването на децата. Това разделение на длъжностите неминуемо ще повиши качеството на отглеждане, възпитание и обучение на децата. Обществото да бъде толерантно към учителската професия. Недопустимо е непрекъснато да се коментира, че учители стават тези, които нищо друго не са успели да учат. ВУЗ-овете да не свалят нивото на учителската професия. Но то да беше само до учителите! Все повече и по-често стават децата с потребности. Те трябва да се интегрират. Но за да бъде този процес успешен е необходимо да има специален учител или асистент затова дете през цялото време на престоя в детската градина, а не два пъти по 2 часа на седмица. Когато се отделят повече средства за образование, тогава ще се повиши качеството на образование. Във всички детски градини ще се подобри средата, а тя трябва максимално да се доближава до домашната. Не на последно място детския учител не бива да работи повече от 55 години. А още почти 10?

Кое е нещото, с което трябва да се справяте, да преодолявате ежедневно?

Нещото, което ме зарежда да се справям с ежедневните задачи е любовта към децата. Те знаят, че съм директора на детската градина, но в същото време се държат приятелски с мен. Приятелство получават и от мен. Това ми дава сили да вървя по не лекия път. Винаги съм си казвала и успокоявала, че заради тях си заслужава. Работата на директора е разнообразна. Той трябва да бъде администратор, да бъде мениджър, да бъде партньор с родителите, да бъде човек. Извън детската градина е съпруга, майка, приятел. Трудно се съчетават тези роли, но се стремя да ги изпълнявам еднакво добре. Семейството ми е ощетено от липса на време за тях, но го компенсирам по време на празници. Не смятам да разказвам как преминава един работен ден, тъй като те са различни.

Детската градина често се подценява. Какво ще посъветвате родителите?

Родителите не трябва да се страхуват от детската градина. Тя е за деца. Не може възрастния да замени връстника. Детето търси дете за игра. Децата се закаляват и изграждат имунитет. Тук децата се социализират. Научават се да общуват както с връстниците си, така и с възрастните. Научават се на етикет на поведение. Научават се да се самообслужват. Придобиват много умения и се формират качества, необходими за следващия етап от възрастта-училищна възраст. Тук се подготвят за училище. По достъпен начин и под формата на игра, която е водеща дейност за тях, опознават света. В детската градина намират първите приятели, които остават и за по-дълги години. Откриват се таланти, развиват се дарби. През последните години ставаме свидетели на това, че местата в детските градини не са достатъчно. Това е показател, че родителите имат необходимост от тях.

Телевизията, интернет и другите технологии според вас обогатяват или ограничават развитието на най-малките?

Има две страни. Според първата подпомагат развитието на децата. Тук имам в предвид, че малкото дете не може да чете и пише и гледайки телевизионни предавания, но подбрани от възрастния, то научава за света около него. Сядайки на компютъра свиква с новите технологии, преодолява страха и повишава самочувствието. Осъществява емоционална връзка с близки от далечни разстояния. Според втората, дългото стоене пред телевизор/компютър води до здравословни проблеми у децата. Неподходящите предавания засилват страха у децата, който може да окаже последствия върху психиката им. Играейки на игри с насилие води до отрицателни емоции, засилва желанието за отмъщение. Детето не общува реално. То не познава книгата, която също разказва много интересни неща. Заседяването пред телевизора и компютъра води до обездвижване, което от своя страна води до други последици.

Вие сте пряк свидетел на еволюцията при различните поколения. Казват, че новото поколение деца се раждат по-умни, по-отворени към света. След толкова години опит, намирате ли разлика?

След 28 години работа в детската градина бих могла да споделя, че децата се проявяват със своята индивидуалност. Но не бива да забравяме, че са деца и имат едни и същи потребности. Всички обичат и трябва да играят. Днешните деца са деца на 21 век. Еволюционните промени оказват влияние върху интелекта на родителите, а оттам и на децата. Децата днес са по информирани, те са със самочувствие, по общителни и освободени. Ние възрастните не трябва да моделираме децата като нас, ние трябва да подпомагаме тяхното индивидуално развитие. Всяко дете е индивидуалност и то носи своя заряд. Свидетели сме, че малките деца от най-ранна възраст могат да се справят с по два езика-майчин и чужд. Те лесно манипулират с технологии и комуникации. Прогресът на човечеството оказва влияние върху интелектуалното развитие на децата.

Какви съвети бихте дали на родителите, чиито малчугани тази година тръгват на детска градина, за да помогнат на децата си да преодолеят по-бързо и лесно страха? Как да подготвим детето за детската градина? Трябва ли по-отдалече да започнем да му говорим за нея?

Родителите и учителите са страни в отглеждането, възпитанието и образованието на децата. Като такива трябва заедно да се справят с процеса на адаптация на малкото дете в детската градина. Първо ролята на родителя. Когато дойде време детето да постъпи в детска градина, родителят е необходимо да запознае детето с нея предварително. Добре е да правят разходки до нея и да наблюдават децата как играят навън. С най-милите и топли думи да разкаже на детето си, че там ще го посрещне най-добрата учителка, че там ще си намери много добри приятели, с които освен че ще играе в детската градина, ще се виждат и извън нея. Възрастният трябва да разкаже на малкото дете затова, че в детската градина има много игри, че там ще научи много песни, танци, че там ще се забавлява както в детския кът. Детето трябва да знае, че мама и татко след като приключат задълженията си в работата ще го вземат и заедно ще бъдат през цялото време. Защо е необходимо да ходят на работа, и както по-големите каки и батковци ходят на училище, така и малките деца ходят на детска градина. Не бива да плашат детето с госпожите в детската градина, с помощник възпитателката, която ще го помоли да се храни. Още първия ден в детската градина родителя трябва да запознае персонала с някои индивидуални неща за детето си, като това че заспива като се погали по главичката или с любимата играчка например, затова че не обича дадена храна и т.н. Няма несвикнало дете. Има несвикнали родители. Да се разделят бързо с детето и при раздяла да му казват че много го обичат. Детето трябва да знае, че е обичано.

 
 

Бившата Мис Вселена, която превърна Despacito в световен хит

| от chr.bg |

Лудостта по Despacito още не е напълно отминала. Повярвайте ни, няма как да не я чуете по морето и това лято.

Обожавана от едни и втръснала на други, няма как да не признаем обаче, че Despacito се превърна в тотален хит и покори целия свят.

Песента има вече над 5 милиарда (!) гледания в YouTube и още безброй милиарди пускания по телевизии, радиа, барове и купони.

Колкото и мелодична и заразяващата да мелодията обаче, клипът също не е лош. Вярваме, ще се съгласите.

Красивите жени, които се поклащат изкусително в ритъма на латино музиката, със сигурност, са допринесли за част от милиардните гледания в YouTube. А една от тях дори има титла заради красотата си.

Главната героиня в клипа е Зулейка Ривера, която през 2006 година, когато бе само на 18, бе коронясана за Мис Вселена.

Оттогава, вече 30-годишната ослепителна пуерториканка се изявява като модел, телевизионна водеща и актриса и стартира собствена колекция бански костюми.

Ривера има седемгодишен син – Себастиан Хосе Бареа Ривера, от баскетболиста Джей Джей Бареа, но двамата отдавна вече не са заедно.

А ако фактите, че се казва Зулейка, че е бивша Мис Вселена и че е звездата от клипа на Despacito, не са ви достатъчни, вижте повече в галерията.

 
 

Най-добрите неща на Netflix в момента

| от chr.bg |

Време е за периодичния ни полет над развлекателната платформата Netflix, за да разгледаме диамантите в портфолиото й.

Всички обичат Netflix, основно защото е добро място за мързелуване и разтуха след стресов ден. Или след обикновен ден… Предлагането е огромно и затова понякога е трудно да решим какво да гледаме.

Конкретно „Babylon Berlin“ първо излиза в HBO GO. „Последните издихания на крехката поствоенна демокрация, в която корупцията, властта на мафията и възходът на екстремните политически групировки се прикриват зад упойката на една заблуда – че истинската катастрофа все пак е преживяна“, пише за сериала WebCafe.

В галерията ни днес ще ви предложим най-доброто според нас в момента, което се предлага от платформата. Надяваме се да сме п… всъщност, сигурни сме, че ще сме полезни!

Приятно гледане!

 
 

Разкритията в новия документален филм за Уитни Хюстън

| от chronicle.bg, по The Guardian |

Нов документален филм за живота на Уитни Хюстън беше показан за първи път на кинофестивала в Кан вчера. Едно от най-изненадващите разкрития в него е, че певицата е била сексуално насилвана от братовчедка си, соул изпълнителката Дий Дий Уоруик. 

„Уитни“ е на шотландския режисьор Кевин Макдоналд и има претенциите да разказва истинската история на звездата. В него са включени интервюта с много от роднините и близките на Хюстън, двама от които разкриват за посегателствата на Уоруик.

Полубратът на Уитни, бившият баскетболист Гари Гарланд-Хюстън, също твърди, че и двамата са били сексуално насилвани от Уоруик, докато тя е била между 7 и 9-годишен. Асистентката на Уитни, Мери Джоунс, която признава как певицата споделяла, че е била „насилвана в младите си години“ от жена.

Уитни Хюстън почина през 2012 г. след удавяне във вана. Певицата стига върха на кариерата си през 80-те и 90-те, продавайки над 170 млн. албума, и участвайки в блокбъстъра „Бодигард“. В последните си години се бори със зависимостта от наркотиците и алкохола, което й пречи да излиза на сцена. Докладът на лекарите твърди, че смъртта й е резултат от сърдечна болест и употреба на наркотици.

Дий Дий Уоруик е племенница на майката на Уитни, Сиси Хюстън, и по-малка сестра на певицата Дион Уоруик. Въпреки че постига значителен успех като госпъл изпълнител през 60-те и 70-те, е засенчена от сестра си, Дион. Смята се, че Дий Дий е била зависима от наркотиците. Умира през 2008 г. на 63 години.

Филмът на Маконалд е втората продукция за последната година, която разказва за живота на Уитни Хюстън. За разлика от този на Ник Бруумфилд, „Whitney: Can I Be Me“, „Whitney“ е направен с разрешението на семейството на покойната певица.

Освен твърденията срещу Дий Дий Уоруик, във филма се казва  още, че част то състоянието на певицата е било откраднато от баща й и неин счетоводител, Джон Хюстън, който умира през 2003 г. През 2002 г. той неуспешно се опитва да осъди дъщеря си за 100 млн., обвинявайки я, че е нарушила договора си със звукозаписна компания.

Филмът също хвърля светлина върху сложните взаимоотношения на Уитни Хюстън със съпгурга й Боби Браун и трудното отглеждане на дъщеря им, Боби Кристина Браун. Боби Кристина умира през 2015 г., след като прекарва шест месеца в кома.

Документалният филм „Уитни“ ще излезе официално по кината в САЩ и Великобритания на 6 юли.

 
 

История на една от най-престижните кинонагради – „Златна палма“

| от chr.bg |

Знаковата награда „Златна палма“ за най-добър филм на Международния кинофестивал в Кан, Франция, е помогнала на неизвестни режисьори да намерят своето място на глобалната филмова карта, тласнала е напред кариерите на утвърдени кинодейци и е превърнала филмови продукции в класики. По повод 71-вото издание на кинофестивала в Кан, ви предлагаме кратка история на престижното отличие.

Първата награда „Златна палма“ през 1955 г. печели американският режисьор Делбърт Ман за романтичната си драма „Марти“. През въпросната година отличието заменя фестивалната Голяма награда, присъждана в периода между 1939 и 1954 г.

Оттогава някои от най-известните филми в света са отличавани със „Златна палма“ – „Шофьор на такси“ на Мартин Скорсезе, „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, „Човекът от желязо“ на Анджей Вайда, „Секс, лъжи и видео“ на Стивън Содърбърг, „Гепардът“ на Лукино Висконти.

Считана за една от най-престижните награди в света на киното, „Златна палма“ обикновено се присъжда за цялостната работа на даден кинодеец или за филм, откриващ нови киноперспективи.

Спечелването на „Златна палма“ не гарантира непременно касов успех, но определено е крачка напред към номинация за „Оскар“ – най-престижната филмова награда в света, както е добре известно на режисьори като Терънс Малик, Михаел Ханеке, Роман Полански, Джейн Кемпиън.

Новозеландката Джей Кемпиън заема специално място в историята на Кан – тя е единствената жена режисьор, печелила „Златна палма“.

Само девет кинодейци членуват в друг ексклузивен фестивален клуб – на двукратните носители на „Златна палма“.

Миналата година Рубен Йостлунд стана първият шведски режисьор, удостоен със „Златна палма“, откакто отличието се връчва от 1955 г.

Миналогодишният трофей беше инкрустиран със 167 диаманта по случай 70-годишнината на кинофестивала в Кан, припомня агенцията.

Тази година 21 филма ще се съревновават за наградата „Златна палма“. Фестивалът ще започне на 8 май, а носителят на топ отличието, избран от жури с председател актрисата Кейт Бланшет, ще стане известен на 19 май.