shareit

Надеждата умира последна. С нея си тръгват и хората

| от Цветелина Вътева |

Един приятел има лаф, че скоро няма да питаме „От какво е умрял?“, а „От какъв рак е умрял?“.

Онкологичните заболявания са толкова разпространени, че изразът „генетично обременен“ в това отношение звучи странно, предвид че всеки има роднина, който е боледувал или е починал от някакъв рак.

И поне не стига битката с туморните клетки, трябва да се борим и с алтернативните лечения, които подобно на метастази пълзят из интернет, телевизионните предавания и социалните мрежи.

Най-скорошният случай, който ни напомни за опасността от предоверяване на „лечители“ и вярване в научно недоказани методи на лечение, които човек проявява в безизходна ситуация, е този с българката в Бразилия. Вероятно сте запознати със случая: млада жена, майка на две деца, е диагностицирана с рак на гърдата. Оперира се, подлага се на лъчетерапия, но след време лекарите откриват метастази в костите и мозъка. В България и в Турция й казват, че няма какво повече да се направи за нея от медицинска гледна точка, след което семейството решава да се довери на бразилския лечител Жоао Де Деус, който, според неговите думи, е излекувал над 15 млн. души с „енергийни операции“. Семейството на Теодора се свързва с  Кармен Лазарова – медиум и духовен водач, виждали сме я в „На кафе“ по Нова. Тя взима 3000лв. и организира пътуването до Бразилия. Няколко дни след започването на лечението обаче, състоянието на Теодора бързо се влошава. Настаняват я в болница, където за нея се полагат палиативни грижи. От повече от седмица жената е в кома, а съпругът й разчита на държавни пари и на дарения, за да върне съпругата си в България.

Най-лесно е веднага да заклеймим хората като тъпаци, които не стига че са се доверили на някакви шарлатани, а и сега просят пари, за да се върне болната жена при децата си. Пък и звучи логично. Да не говорим, че има застраховки за такива случаи, които можеха да предотвратят това семейството на болната жена да се моли на непознати за пари, стига налице да имаше малко финансова култура. Можем да напишем във Фейсбук и „що за майка оставя децата си като й остава още малко да живее“ или „що за съпруг праща жена си на другия край на света, като шанс за оправия няма“.

Мда, лесно е да се нахвърлим и да оплюем. Само че съм виждала с очите си как интелигентни, образовани хора започват да цедят алое вера, да ходят на баячки и да пият тинктури от плевели и скорпиони, когато смъртта е на един дъх разстояние. Когато традиционната медицина бие отбой, човек трябва да премине много чевръсто през четири от петте фази на скръбта (отричане, гняв, пазарлък, депресия) и да стигне до последния – приемане. Приемането, че животът приключва тук. А това е нечовешки, дяволски трудно.

Лоното на алтернативните терапии на онкозаболявания се помещава в онази мрачна сфера, в която болниците и лекарите са останали назад, а пред нас е само смъртта. И да бездействаме докато я чакаме, често е равносилно на пълен абсурд. Ето там, в чакалнята на смъртта, са и Кармен Лазарова, и Жоао Де Деус, и отварите, и магичните места, и вълшебните камъни, и чудодейните билки.

Те нямат силата да преборят метастазите, но имат силата да поддържат фалшивата надежда на човека, който се държи за нея като за косъм, преди да падне в бездната.

Значи ли това, че алтернативните терапии за терминални състояния имат своето място под слънцето? Да. А значи ли, че техните идейни проводници са морално освободени от дълга да бъдат честни, само защото дават надежда? Твърдо „нйе“.

Т.нар. духовни гурута, енергийни лечители пр. човешка плява продава надежда, маскирана като лечение – а това е морално укоримо по всеки един етичен закон. Може би не е излишно за хората, но това не го прави по-достойно.

Съпругът на Теодора казва в репортажа, че „това е екскурзия за хора, обречени на смърт“. И наистина, здравата логика и базисните медицински познания сочат, че метастазите в костите и мозъка не са състояние, съвместимо с живота за дълъг период от време. Поне Теодора си е дала шанс. Минала е и през традиционно лечение, което, уви, не е помогнало. Понякога се случва така. Няма обяснение, но се случва.

В същото време други хора се осланят на алтернативната медицина, за да се лекуват, отричайки напълно онова, което предлага истинската медицина (и да, и фармация). Пациентка на мой познат лекар, около 30-годишна, диагностицирана с Ходжкинов лимфом в ранен стадий, с много добри шансове за излекуване и пълно възстановяване, отказа категорично химиотерапия и лъчелечение, доверявайки се на някакъв гуру, който я лекуваше с билки и ходене по свещени места.

Почина няколко месеца по-късно, в един манастир, където, по настояване на гуруто, трябваше да преспи „за здраве“.

Никой не ни е обещавал, че животът е честен или хубав. В повечето случаи, той не е. Пред лицето на чуждата трагедия е добре или да помогнем, или поне да сведем глава за секунда, в знак на съпричастност. Защото застраховки за високорискови пътувания може и да има, но застраховки, че няма да хванем рак, ние или нашите близки, и около нас няма да щракне капана на лековерието и отчаяното търсене на надежда, няма.

Затова по-добре да не съдим отвисоко. Щрак.

 
 
Коментарите са изключени