Надеждата умира последна. С нея си тръгват и хората

| от Цветелина Вътева |

Един приятел има лаф, че скоро няма да питаме „От какво е умрял?“, а „От какъв рак е умрял?“.

Онкологичните заболявания са толкова разпространени, че изразът „генетично обременен“ в това отношение звучи странно, предвид че всеки има роднина, който е боледувал или е починал от някакъв рак.

И поне не стига битката с туморните клетки, трябва да се борим и с алтернативните лечения, които подобно на метастази пълзят из интернет, телевизионните предавания и социалните мрежи.

Най-скорошният случай, който ни напомни за опасността от предоверяване на „лечители“ и вярване в научно недоказани методи на лечение, които човек проявява в безизходна ситуация, е този с българката в Бразилия. Вероятно сте запознати със случая: млада жена, майка на две деца, е диагностицирана с рак на гърдата. Оперира се, подлага се на лъчетерапия, но след време лекарите откриват метастази в костите и мозъка. В България и в Турция й казват, че няма какво повече да се направи за нея от медицинска гледна точка, след което семейството решава да се довери на бразилския лечител Жоао Де Деус, който, според неговите думи, е излекувал над 15 млн. души с „енергийни операции“. Семейството на Теодора се свързва с  Кармен Лазарова – медиум и духовен водач, виждали сме я в „На кафе“ по Нова. Тя взима 3000лв. и организира пътуването до Бразилия. Няколко дни след започването на лечението обаче, състоянието на Теодора бързо се влошава. Настаняват я в болница, където за нея се полагат палиативни грижи. От повече от седмица жената е в кома, а съпругът й разчита на държавни пари и на дарения, за да върне съпругата си в България.

Най-лесно е веднага да заклеймим хората като тъпаци, които не стига че са се доверили на някакви шарлатани, а и сега просят пари, за да се върне болната жена при децата си. Пък и звучи логично. Да не говорим, че има застраховки за такива случаи, които можеха да предотвратят това семейството на болната жена да се моли на непознати за пари, стига налице да имаше малко финансова култура. Можем да напишем във Фейсбук и „що за майка оставя децата си като й остава още малко да живее“ или „що за съпруг праща жена си на другия край на света, като шанс за оправия няма“.

Мда, лесно е да се нахвърлим и да оплюем. Само че съм виждала с очите си как интелигентни, образовани хора започват да цедят алое вера, да ходят на баячки и да пият тинктури от плевели и скорпиони, когато смъртта е на един дъх разстояние. Когато традиционната медицина бие отбой, човек трябва да премине много чевръсто през четири от петте фази на скръбта (отричане, гняв, пазарлък, депресия) и да стигне до последния – приемане. Приемането, че животът приключва тук. А това е нечовешки, дяволски трудно.

Лоното на алтернативните терапии на онкозаболявания се помещава в онази мрачна сфера, в която болниците и лекарите са останали назад, а пред нас е само смъртта. И да бездействаме докато я чакаме, често е равносилно на пълен абсурд. Ето там, в чакалнята на смъртта, са и Кармен Лазарова, и Жоао Де Деус, и отварите, и магичните места, и вълшебните камъни, и чудодейните билки.

Те нямат силата да преборят метастазите, но имат силата да поддържат фалшивата надежда на човека, който се държи за нея като за косъм, преди да падне в бездната.

Значи ли това, че алтернативните терапии за терминални състояния имат своето място под слънцето? Да. А значи ли, че техните идейни проводници са морално освободени от дълга да бъдат честни, само защото дават надежда? Твърдо „нйе“.

Т.нар. духовни гурута, енергийни лечители пр. човешка плява продава надежда, маскирана като лечение – а това е морално укоримо по всеки един етичен закон. Може би не е излишно за хората, но това не го прави по-достойно.

Съпругът на Теодора казва в репортажа, че „това е екскурзия за хора, обречени на смърт“. И наистина, здравата логика и базисните медицински познания сочат, че метастазите в костите и мозъка не са състояние, съвместимо с живота за дълъг период от време. Поне Теодора си е дала шанс. Минала е и през традиционно лечение, което, уви, не е помогнало. Понякога се случва така. Няма обяснение, но се случва.

В същото време други хора се осланят на алтернативната медицина, за да се лекуват, отричайки напълно онова, което предлага истинската медицина (и да, и фармация). Пациентка на мой познат лекар, около 30-годишна, диагностицирана с Ходжкинов лимфом в ранен стадий, с много добри шансове за излекуване и пълно възстановяване, отказа категорично химиотерапия и лъчелечение, доверявайки се на някакъв гуру, който я лекуваше с билки и ходене по свещени места.

Почина няколко месеца по-късно, в един манастир, където, по настояване на гуруто, трябваше да преспи „за здраве“.

Никой не ни е обещавал, че животът е честен или хубав. В повечето случаи, той не е. Пред лицето на чуждата трагедия е добре или да помогнем, или поне да сведем глава за секунда, в знак на съпричастност. Защото застраховки за високорискови пътувания може и да има, но застраховки, че няма да хванем рак, ние или нашите близки, и около нас няма да щракне капана на лековерието и отчаяното търсене на надежда, няма.

Затова по-добре да не съдим отвисоко. Щрак.

 
 

Духът на есента: приказка за големи

| от Гост-автор |

Ако снощи сте спели непробудно, вероятно не сте го видели, но в нощта срещу деня на есенното равноденствие, духът на есента се надигна, слезе от Витоша и бавно прелетя над София. Огледа заспалия, поопразнен град, стресна няколко котки, които се изпокриха под колите, духна в пазвите на няколко заспали пияници около Народния театър и се настани на кубетата на Александър Невски да планира какво да прави тази есен.

Повечето хора не го видяха, но много от тях сънено придърпаха одеяло върху чаршафа си за първи път, децата се размърдаха неспокойно, а уличните кучета завиха срещу луната, разтревожени от невидимото присъствие на новия господар в техния град.

Духът на есента се настани удобно по турски на върха на храм-паметника, извади златния си тефтер, и взе да прави списък на задачите си през този сезон. Ако можехте да надзърнете в страниците му, направени от кестеново листо, щяхте да видите следното:

– Да ги пазя от Зимата, която пак ще се събуди по-рано, за да скове пръстите на краката им до синьо и да затрупа булевардите със сняг, така че никой да не се сети, че под снега отново е мръсно

– Да подсетя другия месец Циганското лято да намине поне за седмица, защото има хора, които още не са ходили в Гърция на море, а има и такива, които не са готови за Зимата и надеждата им за няколко последни, откраднати топли дни е онова, което ги поддържа да не си сложат на очите черна превръзка

– Да разпръсна навсякъде миризмата на печени чушки и варени кестени

– Да им припомня да си наредят кратунки по первазите и да запалят камините, лампите, свещите – да вземат светлината у дома си, защото колкото по-тъмно е навън, толкова по-светло е вътре

– Да ги подсетя колко е вкусна печената тиква с мед и пресни орехи

– Да им кажа, че не е толкова важно, че Хелоуин е американски празник. Не пречи на 31 октомври да се маскират, да раздадат бонбони на хлапетата и да се замислите как да бъдете страшни за злото

– Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод

– Да им припомня, че…

Хоп. Духът на есента усети зад себе си леко тупване и се обърна назад. Мамка му, знаеше си, че няма да се размине без среща с този наперен, дребен невротик.

Духът на Лятото беше много по-млад, макар че по челото му вече си личаха издайнически бръчки, ако някой можеше да ги види от аполоновския, нагъл загар.

– Пак ли пишеш в тоя тефтер, брат? – попита го духът на Лятото.

– Не е твоя работа какво пиша. – отвърна духът на Есента.

Младият надзърна в тефтера и издекламира подигравателно:

–  „Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод„. Не разбра ли вече, че хората не се усмихват без да имат повод? Усмихват се през лятото, защото ги забавлявам, защото пият по цяла нощ, откриват и преоткриват кратката любов, пътуват, снимат се, слънцето не се скрива за повече от ден…Ти не можеш да ги направиш щастливи.

Духът на есента обаче не беше съгласен.

– Ти ги караш да правят всички тези неща, дори когато имат нужда от покой. Ти си нервен, натискаш ги, превръщаш забавлението в задължителност, а почивката – в тревожност. След твоите месеци онова, от което имат нужда, е облекчение и въздух. Осъзнаване, че не е подсъдимо да си меланхоличен, че не е непростимо да си тъжен и мълчалив, че не си смотан, ако не си отишъл на три морета само през август.

– Нищо не разбираш. Забавлението Е задължително! Затова имаме младостта, за да се се забавляваме. Тя трябва да бъде едно безкрайно удоволствие и забавление. Иначе от нея няма смисъл. Хората, които я проспиват в тревоги и глупости и директно се гмурват в твоето прехвалено спокойствие, само съкращават пътя си към Зимата и Края.

– А онези, които са болни? Които преживяват загуба? Или които са объркани или просто нямат желание да се забавляват?

– Отпадат по естествен път. Такъв е животът.

Духът на есента поклати глава. Всяка година лекуваше рани, които духът на лятото нанасяше на хората с егоцентризма и диващината си. Повечето искаха да го запазят, за да им свети, когато дойде Зимата: складираха мъртвите миди в аквариуми, пазеха спомена за плажните следобеди в безвъзвратно изстинал пясък в буркани.

За някои обаче лятото не беше топъл спомен. Тези души с радост приемаха есента с нейните тихи, умиротворени вечери. Както онези, в които омаломощеното слънце се разпадаше като шепа мед на пара върху градовете и селата, така и онези, в които вятърът започваше да съска като уплашен котарак в преждевременния мрак на октомври.

Духът на есента всяка година се грижеше да напомни на всички, че неговият сезон не е само прелюдия към зимата, която, без да искат, навяваше на хората мисли за Края. Тази година също ще го направи.

Ще видите ли знаците, които ни оставя?

 
 

НАСА отглежда растение с вкус на пържола

| от chr.bg |

Когато НАСА прати хора на Марс, тези хора ще имат нужда от много храна. Предварително пакетираните сухи ястия за две години и половина напред могат да заемат прекалено много място, а и тежат доста.

НАСА естествено разработва решение.

Космическата агенция се опитва да изгради меню за астронавтите си само от растения, които могат да се отглеждат в космоса или на други планети. Семената са значително по-малки и леки от готовата суха храна, с която разполагат астронавтите. В момента се правят експерименти с различна светлина и температура, за да се определят най-добрите условия за растенията. НАСА също така се опитва да разбере как да отглежда растения с възможно най-малко пръст чрез методите хидропоника и аеропоника. Хидропониката доставя вода и хранителни вещества на растенията под формата на течност като я впръсква в почвата, а при аеропоника корените на растенията живетя сред мъгла от тази хрантелна течност. И двата метода спестяват доста почва, което отново спестява място и килограми.

Интересно е да се отбележи, че в среда с ниска или без никаква гравитация водата не се разлива, което прави напояването на растенията малко трудно. НАСА обаче успешно е отглеждала зеленчуци на Международната космическа станция (МКС).

Нужна е и „космическа пръст“, за да се отглежда зеленина извън Земята. Почвата на Луната всъщност не е точно почва, а не особено питателен вулканичен прах и чакъл. Тази на Марс пък съдържа потенциално токсични съединения.

„Мислех, че най-много ще ми липсват чийзбургерите и пиците, но всъщност исках само една свежа салата.“ Тези думи често се чуват от астронавтите, казва Гиоя Маса, учен, който се занимава с добива на храна в космоса. За сега НАСА имат много идеи и разработки в посока храна в космоса.

Растението, за което става въпрос в заглавието е т. нар. етиопско зеле (ethiopian kale).

 
 

Вече знаем кой ще режисира 25-ия филм за Джеймс Бонд

| от chronicle.bg |

Дори на толкова ранен етап, всеки къс информация около предстоящия, 25-и филм за Джеймс Бонд предизвиква интереса на публиката. Всичко започна от актьора, който предстои да влезе в ролята на Агент 007. После стана ясно, че Дани Бойл няма да режисира филма и това повдигна още повече въпроси.

Вече те са с един по-малко, защото е ясно името на режисьора на 25-ия филм за Британския агент и това е Кари Фукунага. Съобщаването на новината съвпада с премиерата на новия сериал на Фукунага, „Maniac“, който от днес е в мрежата на Netflix.

Снимките на новия филм за Бонд трябва да започнат през март 2019 г. Засега премиерната дата е 14 февруари 2020 г.

Кари Фукунага е познат най-вече като режисьор на първия сезон на сериала „Истински детектив“, за който спечели награда „Еми“. Започва кариерата си с филма „Sin Nombre“, по-късно прави адаптация на романа „Джейн Еър“ и оригиналния филм  на Netflix „Beasts of No Nation“. Режисьорът трябваше да режисира хоръра „То“, но се отказа от проекта заради творчески несъгласия.

Филмът за Бонд  е най-мащабният му проект досега, а той е един от малкото американски режисьори, правили филм за Агент 007. 

 
 

5 трогателни филма за болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

На 21 септември СЗО отбелязва световния ден на болестта на Алцхаймер.

Вероятно първата ви асоциация с Алцхаймер са хора, които забравят всичко, в повечето случаи – възрастни. Ако сте по-запознати, може би знаете, че болестта на Алцхаймер е нелечимо, дегенеративно и терминално заболяване, описано за пръв път през 1906г. от германския психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер и наречено на негово име.

Болестта е най-разпространената форма на деменция и обикновено се диагностицира при хора на възраст над 65 години, макар че съществува и по-ранна форма на болестта, която може да възникне много по-рано. Случай, което ще видим в един от филмите-предложения в галерията.

Макар че протичането на болестта на Алцхаймер е индивидуално, съществуват и много общи симптоми. Първите наблюдаеми симптоми често погрешно се приемат за свързани с възрастта безпокойства или прояви на стрес. В ранните етапи най-честият симптом е неспособността за придобиване на нови спомени, наблюдавана като трудност при припомнянето на скорошни събития. При подозрения за Алцхаймер диагнозата обикновено се потвърждава с оценка на поведението и когнитивни тестове, често следвани от заснемане с мозъчен скенер, когато това е възможно.

С напредването на болестта се появяват и симптоми като объркване, раздразнимост и агресивност, промени в настроението, затруднения в говора, загуба на дълготрайна памет и цялостно затваряне на пациента, поради отслабване на сетивата му. Постепенно изчезват и други телесни функции, като в крайна сметка се достига до смърт.

Индивидуалното прогнозиране на протичането на болестта е трудно постижимо, тъй като нейната продължителност варира много при различните пациенти. Болестта на Алцхаймер се развива неопределено дълго, преди да се прояви, и може да напредва с години без да бъде диагностицирана. Средната продължителност на живота след диагностициране е около седем години. По-малко от 3% от болните живеят повече от 14 години след диагнозата.

Причините за развитието на болестта на Алцхаймер не са достатъчно добре изучени. Изследванията показват, че болестта е свързана с наличието на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък. Използваните лечения дават ограничени симптоматични подобрения, но не могат да забавят или спрат напредъка на болестта.

По случай деня на болестта от Алцхаймер (на който не честваме болестта, но отбелязваме, че знаем за нея и за болните от нея), сме подготвили няколко филма, които са посветени на темата. И човешки, на моменти брилянтно, описват какво се случва с болните и техните близки.