На СУ – с обич и омерзение

| от Цвети Иванова |

Спомням си ясно първия път, когато прекрачих прага на Софийския университет. Заедно с бъдещите ми колеги стояхме скупчени един до друг в аулата и се кокорехме с огромните си заешки очи пред чудесата на университета. Всичко беше толкова голямо – колоните, залите, преподавателите, вратите. Миризмата от стола на Ректората ни вълнуваше и ни караше да се чувстваме студенти, а цигарите в двора пред библиотеката бележеха бъдещето ни на бакалаври, магистри и докторанти.

После дойде първата лекция. Увод в психологията. Онова, което съм запомнила, е разкопчаният дюкян на професора. Първа сесия. Нощни часове на учене, тръпка, потене и деня на изпита. Отново стояхме скупчени този път пред кабинета на проф. В.Д., който ще ни изпитва по систематична философия. Беше ни казал да прочетем пет книжки, написани от него. Стояхме пред кабинета като съвестни говеда, готови да излеят наученото пред авторитета. Оказа се излишно, тъй като присъствието на книжките в ръцете ни беше достатъчно за шестица.

Цяла година ентусиазмът ни не стихваше. Този колос, Софийският университет, ни караше да се страхуваме от него, но и ни закриляше – с името, авторитета и архитектурата си. Впоследствие лека полека започнаха да се промъкват издайнически симптоми на разочарование. Защо някои преподаватели не изискват от нас да сме учили, а се задоволяват с покупката на учебниците им? Защо в кабинета с гръмкото име „Отдел студенти“ се отнасяха към нас като с вредители? Защо някои преподаватели бяха толкова влюбени в словото си, че нямаха желанието и търпението да създадат връзка със студентите си?

Разбира се, толерантността има своите граници.

Мой колега не успя да мине изпита си по когнитивна психология. Оказа се, че докато е copy-paste-вал темата за реферата си, не е положил достатъчно усилия да уеднакви шрифта и да махне интернет източника на собствените си разсъждения, след което му се наложи да държи изпита повторно. Като млад психолог той се поучи от грешките си и втория път оправи шрифта на копирания реферат.

Не мога да си кривя душата, затова трябва да кажа, че в Софийския университет срещнах страхотни преподаватели. Усвоих знания, създадох ценни контакти, видях различни гледни точки, светогледът ми се разпъна и стана по-широк,способността ми се за учене заякна, а руската салата от сандвичите в стола завинаги се отпечата по стените на стомаха ми.

И все пак, когато видях новината,че СУ отново води в рейтинга на висшите училища в България някак не бях сигурна в правотата на този избор. Далеч съм от мисълта, че в България има по-добри висши училища, като не включвам тук специализираните ВУЗ-ове като Медицинска академия, УАСГ, НАТФИЗ, Техническия университет.

Но макар и пълен догоре с авторитети, безценни кадри и наистина крайно интелигентни преподаватели, СУ е като малко дете, разглезено от родителите си до степен на спиране на развитието. Изискванията към Университета са малко, а преференциите и похвалите – много. Напливът на студенти не намалява, парите за частни уроци с цел влизане там се леят, новите зайци продължават да пристъпят с благоговение в лоното на тази университетска светиня, а някои дипломни защити продължават да се случват проформа. Администрацията продължава да работи по два часа седмично, обслужвайки студентите с ентусиазма на закъсняла с пенсионирането си служителка в Бобовдолската община. В редица лекции продължава да отсъства модерната и необходима интеракция между преподаватели и студенти.

Уважавам университета си и ценя онова, което ми е дал. Не, това беше лапсус. Онова, което съм си взела. Но смятам, че Той е станал малко мързелив, малко самодоволен, малко полегнал на стари лаври. Традициите в образованието са негов символ и фундамент, но нищо не оправдава ступора и закостенялостта, които леко са обвили Софийския отвътре така, както бръшлянът го е обвил отвън откъм „Шипка“ 6.

Ще си позволя да оспоря любимата ми реплика на проф. Дончо Градев, който водеше лекциите ми по социална психология: „Изход, колеги, няма!“. Изход има. И той е в задаването на високи изисквания не само към студентите, но и към институцията, нейните представители и нейния златен ресурс – преподавателите.

 
 

Най-добрите неща на Netflix в момента

| от chr.bg |

Време е за периодичния ни полет над развлекателната платформата Netflix, за да разгледаме диамантите в портфолиото й.

Всички обичат Netflix, основно защото е добро място за мързелуване и разтуха след стресов ден. Или след обикновен ден… Предлагането е огромно и затова понякога е трудно да решим какво да гледаме.

Конкретно „Babylon Berlin“ първо излиза в HBO GO. „Последните издихания на крехката поствоенна демокрация, в която корупцията, властта на мафията и възходът на екстремните политически групировки се прикриват зад упойката на една заблуда – че истинската катастрофа все пак е преживяна“, пише за сериала WebCafe.

В галерията ни днес ще ви предложим най-доброто според нас в момента, което се предлага от платформата. Надяваме се да сме п… всъщност, сигурни сме, че ще сме полезни!

Приятно гледане!

 
 

Цялото ръководство на „Мис Америка“ вече е съставено от жени

| от chr.bg |

Организацията „Мис Америка“ назначи на всички важни ръководни постове жени, след като беше разтърсена от скандал с женомразки имейли, пуснати от бивши шефове от мъжки пол.

Сега за главен изпълнителен директор на организацията „Мис Америка“ е назначена Реджина Хопър. Марджъри Винсънт-Трип ще бъде председател на борда на директорите на фондацията „Мис Америка“. На топ позиция е и Гретхен Карлсън, която ръководи благотворителния борд на „Мис Америка“.

С промените, свързани с назначаването на жени на най-високите постове, организаторите на конкурса държат да дадат ясен знак, че в него младите участнички ще се чувстват сигурни и ще могат да развиват своите заложби.

Реджина Хопър е бивша „Мис Арканзас“, тя е прокурор и известен телевизионен журналист. Тя сменя на поста Сам Хаскъл. Преди време Сам Хаскъл, заедно с президента на организацията Джош Рандъл и председателя Лин Уайднър си размениха обидни за „миските“ имейли.

В. „Хъфингтън пост“ публикува изтекли съобщения от кореспонденцията им, в която осмиват бивши носителки на титлата „Мис Америка“ с груби и вулгарни коментари. Сред имейлите има и такъв, в който е използван термина за женски гениталии по отношение на една от победителките, във втори се желае смъртта на друга жена. В кореспонденцията бяха разкрити и спекулации колко секс партньори е имала „Мис Америка“ за 2013 г. Малори Хейгън.

Оставката на Сам Хаскъл влезе в сила веднага, докато Джош Рандъл и Лин Уайднър не се разделиха с постовете си още няколко седмици.

Организацията обяви оттеглянето на тримата си членове, след като предишния ден бивши носителки на титлата „Мис Америка“, включително Малори Хейгън, подписаха петиция за свалянето им от ръководните места.

 
 

Мадона с първи сингъл от 3 години насам!

| от chr.bg |

Американската поп икона Мадона обяви, че ще издава нов синъл. Той е първият ѝ от три години насам. Съобщението за новата песен, озаглавена „Beautiful Game“, Кралицата на попа направи в социалните мрежи.

Мадона е работила с дългогодишния си френски продуцент Мируей по парчето. Двамата си партнираха и за песните „Confessions on the Dance Floor“ ( 2005), „American Life“ (2003), „Music“ (2000), както и за песента „Die Another Day“ от филма за Джеймс Бонд от 2002 г. „Не умирай днес“.

На обложката на сингъла изпълнителката носи корона с религиозни символи, подобна на тази, която носеше на червения килим на бала в музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк преди седмица.

Религиозният мотив не е нещо изненадващо за Мадона. Нейният хит „Like a Prayer“ предизвика скандал през 1989 г. Критиците твърдяха, че видеото към песента използва образа на Христос по богохулен начин.

По-рано тази година 59-годишната звезда обяви, че записва нова музика в студио в Лондон. Тя разкри, че планира да тръгне на турне през 2018 година.

#friday #mood #yep

Публикация, споделена от Madonna (@madonna) на

 
 

PAPER TIME – дърво, хартия, прах

| от PAPER TIME |

От днес до 9 юни галерия и арт депо Червената точка представя най-новата си експозиция „PAPER TIME – дърво, хартия, прах“.

Изложбата разглежда хартията като времето, стъпвайки на размислите за времеот н аАлбер Камю. Времето се „ползва от нашата разсеяност“  е цитатът – отправна точка на подбора в изложбата.

Хартията като времето попива всичко – и случайното мастилено петно, и премерената мисъл. И прозрението, и дълго търсения жест.  И импровизирания щрих, и пълнотата на една преживявана  визия.

Живопис - Невена Дернева

Хартията като времето има силата да променя и да се променя.

Галерията търси доказателство за това в картините на Невена Дернва, създадени от хартия на прах, и в „Хартиените стаи“ на Кирил Якимов /живопис върху амбалажна хартия/.

Прозорците в неговите творби са като облепени – виждаш и не виждаш през тях.

Общата идея се допълва от рисунките на Слав Недев – цветни открития, вдъхновени от случайно попаднала ценна хартия. Колаж с оживелите дървета на Витоша, които отвисоко наблюдават града ни и нас, подчертава тленноста на хартиеното време, обвило накъсаното ни ежедневие. А намачканите каот лист хартия мисли, издълбани от Даниел Мирчев в дървото, нямат нужда от думи за своята история.

Колаж - Луиза Де Донато

„Хартиено време“ е до голяма степен случаен проект, признават от галерията, но и той като времето, независимо от случайността, има щанса да остави следи, по-дълги от врметраенето н аизложбата. А тя, както казахме, е до 9 юни. До тогава в арт депо „Червената точка“ ще видите:

Невена Дернева – картини от хартия на прах

Луиза Де Донато – колаж – хартия на платно,

Кирил Якимов –живопис,

Слав Недев – гваш и темпера на Velké Losiny®;

Даниел Мирчев – релеф в дърво.

PAPERTIME